РЕШЕНИЕ
№ 18694
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110144664 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Застрахователна
компания „***“ АД срещу ЗД „***“ АД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3100, 44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на
29.11.2021 г. на пътя между гр. *** и гр. ***, на разклона при с. ***, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № ****,
чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2023 г. до окончателното плащане, и
сумата от 459,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
25.03.2022 г. до 03.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 29.11.2021 г., около 12:00 ч. на пътя между гр. *** и гр. *** на
разклон при село ***, е настъпило ПТП по вина на водача на марка „Фолксваген“ модел
„Голф“, с рег. № ***, който поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, предприема маневра за изпреварване на забранен участък от пътя, вследствие на
което навлиза в лентата за насрещно движение и удря излизащия от разклона за с. ***
извършвайки ляв завой лек автомобил „Фолксваген“ модел „Move UP”, с рег. № ***,
вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата
на ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Move UP”, с рег. № ***, е имал сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна
към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са
нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите
застрахователят е платил обезщетение 3085,44лв. и е извършил ликвидационни разходи в
размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за
платеното обезщетение в размер на 3100,44 лв. спрямо ответника като застраховател на
гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че
ответникът е изпаднал в забава след неоснователния отказ, поради което претендира
1
обезщетение за забава в размер на 459,31 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „***“
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова страна,
като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на
чл.6, ал.1 ЗДвП, тъй като не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал движещото се по път с
предимство МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ***. Оспорва и размера на вредите, като
счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № ***.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № ***/*** г., към момента на настъпване на събитието между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № ***, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено и
обстоятелството, че към датата на ПТП водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 29.11.2021 г. се установява, че на посочената дата около 12:00 часа, на пътя между
гр. *** и гр. ***, при с. *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ***, управляван от К. Т., и лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. №
***, управляван от А. П.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната
на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с
рег. № *** е посочено предна броня, радиатор, стойка за номер и др. Протоколът е подписан
от двамата водачи, като К. Т. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на
ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ
документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която
в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на
доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в
протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от
съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за
съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл.
2
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато
между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на „Фолксваген Голф“, с рег. №
*** относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според
отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което
следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
За установяване механизма на процесното ПТП в производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите К. Т. Т. и А. Б. П..
Свидетелят Т. посочва, че е участвал в ПТП през 2021 г. на разклона до с. ***, на пътя
между гр. *** и гр. ***. Твърди, че било мрачно, дъждовно и мъгливо, а пътят бил мокър.
Движел се с около 70-80 км/ч. Имал добра видимост, поне 100 метра. Свидетелства, че
другото МПС било спряло на кръстовището, водачът гледал в неговата посока и се опитвал
да се включи в движението посока гр. ***. Свидетелят започнал да изпреварва камион на
прекъсната линия и навлязъл в насрещното движене, като по време на изпреварването
линията се променила в непрекъсната. В същото време другият автомобил, който идвал от
кръстовището на излизане от с. ***, навлязъл в платното срещу него, при което настъпил
удар. Уточнява, че ударът настъпил в насрещната лента за движение, като с дясната предна
част на управлявания от свидетеля автомобил ударил другия автомобил в неговата дясна
предна част. След произшествието двамата водачи съставили протокол за ПТП, тъй като не
са имали разногласия по отношение на вината за ПТП.
От показанията на св. П., се установява, че инцидентът настъпил на главния път
между *** и ***, на завоя за с. ***. Разказва, че идвал от с. ***. На кръстовището имало
знак „СТОП“, на който свидетелят спрял, огледал се наляво и след като установил, че в
неговата лента нямало автомобили, предприел маневра за потегляне на дясно, към гр. ***. В
същото време водачът на другото МПС започнал изпреварване на колоната от автомобили,
навлязъл в неговата лента за движение и настъпил удар между двете МПС. Съставили
двустранен протокол за ПТП. Твърди, че на самото кръстовище пътната маркировка била с
непрекъсната линия. Уточнява, че спрял на знак „СТОП“, след това потеглил бавно. Между
10-15 м след излизане от кръстовището, видял другият автомобил в неговата лента за
движение. Опитал се да избегне удара, като спрял и включил задна скорост, но точно в този
момент бил ударен от другото МПС.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Според заключението на САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено, механизмът на ПТП е следният: На
29.11.2021 г. около 12:00 часа лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** се движи по
Републикански път 81 с посока от гр. *** към гр. ***, като преди кръстовището със с.***,
водачът предприема изпреварване на образувалата се колона от автомобили, навлиза в
лентата за насрещно движение. В същото време лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с
рег. № *** се движел в собствената си лента за движение след извършен десен завой, с
посока на движение от с. ***“ към гр. ***. Налице е пресечна точка в траекторията за
движение на двата автомобила и настъпване на сблъсък между предните части на същите.
Според вещото лице без данни за взаимното разположение на превозните средства, може да
се направи извод, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № *** е имал
възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на лек автомобил
„Фолксваген голф“ през кръстовището, при наличие на знак „Б2“. Според експертното
мнение водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е имал възможност да
3
предотврати настъпване на процесното ПТП, ако не е навлязъл в лентата за насрещно
движение в района на кръстовище и не е предприел маневра изпреварване на колона от
автомобили. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил
„Фолксваген Move UP”, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
***, които е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1
от ППЗДвП. Противоправността на поведението на застрахованото при ответника МПС се
изразява, на първо място, в нарушаване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ЗДвП,
съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен след като е подал сигнал,
да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване. На
следващо място, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, не е изпълнил
задължението си по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по пътна лента, предназначена за насрещното движение, в която
навлиза. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е извършил нарушение
и на разпоредбата на чл. чл. 63, ал. 2, т.1 ППЗДвП, тъй като по делото беше установено, че е
предприел маневра изпреварване при единична непрекъсната линия, съдържаща забрана да
се застъпва или пресича.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява, поведението на
водача на лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № ***, обективно е способствало за
вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. Тъкмо
обратното, видно от показанията на разпитаните свидетели Т. и П., водачът на лек
автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № *** се е движил правомерно, като е спрял на
знак „СТОП“, уверил се е, че в неговата пътна лента няма други МПС, след което с бавна
скорост е започнал маневра завиване надясно.
От представените по делото писмени доказателства – опис по щета № ***/*** г. и
опис- заключение по щета № ***/*** г., след извършен оглед и оценка на щетите по
4
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 3085,44 лв., изплатено на сервиза, извършил ремонта на
застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Move UP”, с рег. № ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3085,44 лв. Така определената
от експерта стойност включва, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване
на увредените детайли, боядисване, боя и материали, камера и труд.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС
и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при
определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото
лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база
средни пазарни цени.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен в
пълния предявен размер от 3100,44 лв., с включени 15 лв. обичайни ликвидационни
разноски.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –08.08.2023 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“, е задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му
5
в забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност/арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ/. По делото
не се оспорва факта, че отправената от ЗК „***“ АД е получена от ЗД „***“ АД на
25.02.2022 г., съдържаща всички необходими документи, сочещи на неговата основателност.
С оглед на което 30-дневният срок на доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл
на 25.03.2022 г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от 26.03.2022 г.
Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на
мораторната лихва за периода от 26.03.2022 г. до 03.08.2023 г., начислена върху главницата
от 3100,44 лв., е 459,31 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца ЗК „***“ АД следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 402,39 лв. – разноски по делото, от които 142,39 лв. – държавна
такса, 200 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и 60 лв. – депозит за
свидетел.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на Застрахователна компания „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3100, 44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 29.11.2021 г. на пътя между гр. *** и гр.
***, на разклона при с. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 08.08.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 459,31 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.03.2022 г. до 03.08.2023 г.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на Застрахователна компания „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
402,39 лв.– сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6