Решение по дело №400/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е с правно основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 2539/09.08.2024г., подадена от Х. В. Х. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], с адрес за призоваване: [населено място], [улица]сградата на Община Ловеч, ет.4 ст.402, чрез адв. Г. Г. от ЛАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0906-000131 от 31.07.2024г. на Д. П. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“, с която на същият е наложена принудителна административна марка /ПАМ/ по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, като е допуснато предварително изпълнение на ЗППАМ по силата на ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, като се сочи, че атакуваният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му, при противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият твърди, че неправилно е прието, че е собственик на автомобила като ФЛ, като всъщност автомобила е част от активите на ЕТ, с който развива дейност. Счита, че заповедта не е съобразена с целта на закона, с принципа на съразмерност и истинност, че е издадена без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не се споменава че е автоинструктор и автомобила е учебен. Направено е искане да се спре допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед.

 

С Определение № 1517 от 09.08.2024 г., съдът е отхвърлил искането, обективирано в жалбата за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0906-000131 от 31.07.2024 г., издадена от Д. П. П.-младши автоконтрольор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, оставено в сила с Определение № 9675 от 04.09.2024 г. по адм.дело № 8171/2024 г. на състав на седмо отделение на ВАС.

В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез упълномощения адв.Г. Г. поддържа така подадената жалба и развива подробни съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната Заповед. Като допълнителни съображения сочи некомпетентност на органа издал акта, тъй като единствено компетентни са органите на ДАИ. Изтъква, че дори МВР да е компетентната институция, издаващия ЗППАМ няма компетентност за това, тъй като липсва надлежно възлагане на права от действащия към датата на издаване на заповедта Директор на ОДМВР Ловеч. Моли оспорената ЗППАМ да бъде прогласена за нищожна, алтернативно, да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Д. П. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“, се явява лично и чрез упълномощеният от него главен юрисконсулт Р. Р., който оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Подробни съображения развива в съдебно заседание и като намира, че оспорената ЗППАМ е правилна и законосъобразна. Процесуалния представител на ответника счита, че правилно органът е извършил проверката след като е бил сезиран за случая, като е констатирал фактите и обстоятелствата и е взел правилно и законосъобразно решение. С тези доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърден индивидуалният административен акт.

Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 1174536 от 31.07.2024 година е констатирано, че оспорващият Х. В. Х., на 31.07.2024 година в 18:06 часа в [населено място], на [улица], до дом 79 с посока на движение към [населено място], в качеството си на собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], го предоставя на неправоспособния водач Б. М. Б. с [ЕГН] от [населено място]. Автомобила е обозначен като учебен, но към момента на проверка не е представен документ, който да удостовери, че водача е курсист, с което виновно е нарушил чл.102 т.1 от ЗДвП – водач, собственик, упълномощен представител или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач от ЗДвП.

С оглед на това, че оспорващият допуска управлението на описаният автомобил от лице което не притежава СУМПС и има съставен АУАН с бланков № 1174536 от 31.07.2024 година, Д. П. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0906-000131 от 31.07.2024г.. С нея по отношение на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, като са отнети: СРМПС №********* и два броя рег. табели [рег. номер].

Според отбелязаното в нея, Заповедта не е съобщена на оспорващият тъй като същият е отказал да получи препис от нея, като за това в присъствието на свидетел е оформен отказ за получаване на процесната ЗППАМ, без да се посочва дата на отказа /л.8 от делото/. Жалбата е депозирана в деловодството на административния орган на 05.08.2024 година, видно от поставения входящ номер /л. 3 от делото/.

С административната преписка са приложени: акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №1174535 от 31.07.2024 година, Докладна записка рег.№906р-7616/01.08.2024 година, Сведения от Х. В. Х. и Б. М. Б.; Справка за нарушител/водач на Х. В. Х., Заповед № 295з-31/07.01.2022 година на Директора на ОДМВР –Ловеч, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР.

По делото е изискано и постъпило от Областна дирекция на МВР-Ловеч заверено копие на свидетелство за регистрация и заверено копие на справка за собственост на лек автомобил с рег. № [рег. номер], заверено копие на Наказателно постановление №24-0906-000484 от 08.08.2024г. издадено срещу Х. В. Х., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №1174535 от 31.07.2024 година, влязло в законна сила на 14.11.2024г. и писмо с вх.№ 364/31.01.2025г. на ОД на МВР-Ловеч, относно компетентността на издателя на обжалваният административен акт и до кога лицето подписало Заповед № 295з-31/07.01.2022 година на Директор на ОДМВР - Ловеч-Станислав Великов е заемало длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч / л.364/. Според писмо с вх.№ 364/31.01.2025г., Заповед № 295з-31/07.01.2022 година на Директора на ОДМВР –Ловеч е издадена от С. В., на когото служебното правоотношение, като директор на ОДМВР-Ловеч е прекратено на 13.05.2024г. със Заповед на Министъра на вътрешните работи №8121К-7124 и към настоящият момент няма издадена последваща заповед след Заповед № 295з-31/07.01.2022 година /на лист 60 от делото/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Видно от посоченото в съдържанието оспорената заповед e издадена на 31.07.2024година, но въпреки, че същата е отказана да бъде получена и не е посочена дата на отказа, съдът след като съобрази датата на издаване на акта и завеждането на жалбата в деловодството на административния орган с вх. № 906000-12356 на 05.08.2024 г., приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0906-000131 от 31.07.2024г.. С нея на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, като са отнети: СРМПС №********* и два броя рег. табели [рег. номер].

Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/.

Съгласно чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, принудителните административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП.

От своя страна, с представената по делото Заповед № 295з-31/07.01.2022 година, Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, т. 1.11 е оправомощил младши инспектори на длъжност “младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на цялата територия, обслужвана от Областна дирекция на МВР Ловеч. Действието на заповедта не е отпаднало с персоналната смяна на лицето, заемащо длъжността директор, след като не е била отменена изрично с последваща заповед на директора на ОДМВР. Въз основа на тази заповед Началник група към Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч е издал обжалваната заповед, видно от представеното удостоверение на л.9, в това му качество и е налице необходимата компетентност. Доколкото след персоналната смяна на директора на ОДМВР Ловеч не е отменена издадената Заповед № 295з-31/07.01.2022 година, с последваща изрична заповед на директора на ОДМВР Ловеч, действието на същата не е отпаднало в правния мир и няма основание за обявяването й за нищожна, като твърденията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК. В тази връзка твърденията на оспорващият за немотивираност на акта се явяват неоснователни.

В обжалваната заповед е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената в закона форма.

Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на Х. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

Според разпоредбата на чл.102 т.1 от ЗДвП, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/” на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на ППС да го управлява, без да притежава съответното свидетелство за управление и адресатът на мярката да е собственик на управляваното ППС.

Между страните няма спор, а и това се установява от приложените по делото доказателства, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на извършената проверка водачът на превозното средство не притежава СУМПС. Настоящият съдебен състав счита, че управлението на МПС от водач, който не притежава СУМПС, се включва в употребения от законодателя израз – управление на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС на собственик, чието моторно превозно средство /МПС/ е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. Волята на законодателя е да не се допуска управление на МПС без посоченото свидетелство. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая такъв е съставен, а именно приложения по делото акт с бланков №1174535 от 31.07.2024 г. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП.

За да издаде оспорената заповед административният орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управлявано МПС от водач, който не притежава СУМПС, като проверката във връзка с твърдението, че собственика на автомобила е инструктор и се касае за курсист на учебен автомобил, установила, че лицето, управлявало МПС не е записано за курсист, а и при справка с РСОД по ЕГН проверяващият констатирал, че той не притежава СУМПС. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП, който регламентира, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Релевантният за приложението на чл.171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на оспорващия. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. По делото е установено, че оспорващият е собственик на процесното МПС и че на 31.07.2024 г. това МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, поради което са налице релевантните факти за издаването на оспорената заповед и приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. Неоснователни и недоказани се явяват доводите в жалбата,че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. От страна на оспорващият, въпреки предоставената му изрична възможност / на лист 57 от делото, гръб/, не се ангажираха доказателства за твърденията, че оспорващият е действащ инструктор, че автомобила е регистриран в ДАИ като Учебен и водача е курсист, респ. че управлението на процесния автомобил не е предоставено. Доколкото такива не бяха представени се явяват и неоснователни възраженията в тази връзка, вкл. че компетентни да проверяват учебен автомобил са ДАИ и НАП.

В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от 6 месеца до една година. Доколкото в оспорената заповед е приложена ПАМ в минимално предвидения от закона срок.

Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП обославя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. Следва да се отбележи, че процесната мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка- осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

Обратно на соченото в жалбата съдът не констатира в конкретния случай да е нарушен принципа на съразмерност, заложен в чл.6. ал.1 от АПК, т.к. няма данни по делото административният орган да не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и предвиденият в чл.7 от АПК принцип на истинност, доколкото Заповедта е основана на действителните факти от значение за случая, както се посочи по-горе в мотивите.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Административен съд-Ловеч, първи състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х.В.Х. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], с адрес за призоваване: [населено място], [улица]сградата на Община Ловеч, ет.4 ст.402, чрез адв. Георги Георгиев от ЛАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0906-000131 от 31.07.2024 година, издадена от Д.П.П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“, с която на същият е наложена принудителна административна марка /ПАМ/ по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.