Решение по адм. дело №434/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК,  вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявен от Р.К.Й. осъдителен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на 440,00 лв. – претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платена такса престой на наказателен паркинг в размер на 360,00 лв. и такса репатриране в размер на 80,00 лв. за лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът Р.Й. твърди, че сумите са заплатени вследствие на незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка (принудително преместване на неправилно паркирано ППС) на 27.09.2024 г., наложена от ** – сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР – *. Мярката е отменена като незаконосъобразна с Решение № 7281 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2025 г., VII отд., което е окончателно.  Ищецът е бил в болница в * поради спешна операция и обективно не е могъл да премести автомобила си. Вследствие на незаконното действие той е заплатил 80 лв. такса репатриране и 360 лв. такса престой, удостоверени с фискален бон.

            В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От * П. е депозирана писмена защита, с която поддържа предявеният иск. Претендира се адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна помощ.

Ответникът – ОД на МВР – *, чрез гл. * ** в представено становище, оспорва исковата претенция, оспорва иска като неоснователен и прави възражение за съпричиняване и за несъразмерност на претендираните разноски.

Прокурорът като контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ намира иска за основателен, тъй като е налице незаконосъобразно действие на административен орган и е налице причинно-следствената връзка с настъпилите вреди .

По делото е представено адм.дело № 659 по описа за 2024г. на Административен съд гр.Враца за послужване.        

Административен съд Враца, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

От писмените доказателства по делото съдът установи следното:

На 27.09.2024 г. спрямо автомобила на ищеца е приложена принудителна административна мярка – принудително преместване (репатриране) и настаняване на наказателен паркинг на територията на ***.

Ищецът е заплатил за освобождаване на автомобила 80,00 лв. „такса репатриране“ и 360,00 лв. „такса престой наказателен паркинг“, удостоверено с фискален бон № 0008015/26.10.2024 г.

С Решение № 7281/03.07.2025 г. на ВАС, VII отд. по адм. д. № 1954/2025 г. е отменена приложената ПАМ като незаконосъобразна. Със същото решение ОДМВР – *** е осъдена да заплати на Й. разноски по касационното производство.

Представени са медицински документи от УМБАЛ „С.. И. Р.“ – ***, удостоверяващи хоспитализацията на ищеца в периода 24.09.2024–30.09.2024 г. по повод травматично обостряне на шийна дископатия и проведена оперативна интервенция; договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по настоящото дело – 10,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Горните факти са безспорни и се подкрепят от приложените писмени доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим.  Предявен е от субект с активна процесуална легитимация. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди от отменена ПАМ; обезщетяемост на платените такси за репатриране и престой като пряка имуществена вреда – последователни решения на ВАС по дела относно принудително преместване на ППС и наказателни паркинги (напр. адм. д. № 11030/2017 г.; № 3896/2018 г.; № 2962/2020 г.; № 1414/2019 г.).

 Ответникът е пасивно легитимиран по правилото на чл.205 от АПК в качеството на юридическо лице по чл.37, ал.2 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменен по съдебен ред индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК във вид на ПАМ. Административен съд - Враца е родово и местно компетентен да разгледа спора по правилото на чл.7 от ЗОДОВ. Липсва уреден в закон или указ специален начин за обезщетение на търсените вреди по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан по размер.

Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна – за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За възникването ѝ не се изисква вина, а е необходимо кумулативно наличие на: а) незаконосъобразен акт/действие; б) вреда; в) причинна връзка.

Първата предпоставка за незаконосъобразност е налице, защото е влязло в сила (окончателно) решение № 7281 от 03.07.2025г. на ВАС, с което ПАМ преместване  на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач от 27.09.2024 г. е отменена като незаконосъобразна. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК това решение на ВАС е задължително за съда, разглеждащ иска по ЗОДОВ, и предопределя първия елемент от фактическия състав. В трайната практика на ВАС се приема, че отмяната на ПАМ представлява достатъчно основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (напр. решения на ВАС по адм. д. № 1414/2019 г., № 11030/2017 г., № 3896/2018 г., № 10563/2016 г. – при отмяна на ПАМ „принудително преместване“ разноските за репатриране и престой са пряка имуществена вреда).

На второ място по отношение наличието на вреда и размер на вредата – от фискалния бон е видно, че ищецът е заплатил общо сума в размер на 440,00 лв., представляваща реално намаляване на неговия патримониум. Това е пряка и непосредствена вреда, тъй като без приложената и впоследствие отменена ПАМ това плащане не би настъпило.

Относно причинната връзка, следва да се отбележи, че съществува пряка връзка между отменената принудителна мярка и извършените разходи. Независимо, че сумите са постъпили по сметка на общинско предприятие, причината за плащането е незаконосъобразното изпълнение на наложена принудителна мярка от служител на ОДМВР – ***. По аргумент от чл. 205, ал. 1 АПК пасивно легитимиран е органът/администрацията, чийто служител е извършил незаконосъобразното действие (в този смисъл последователно: ВАС по адм. д. № 11472/2014 г., № 10433/2016 г., № 2962/2020 г.).

Следователно, са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът следва да бъде уважен изцяло. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от административен орган по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на АПК при изпълнение на възложена по закон административна дейност. Незаконосъобразното прилагане на ПАМ от служител на ОДМВР – *** е пряката и единствена причина за заплатените от ищеца такси за репатриране и престой.

Относно възражението на ответника за съпричиняване, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Ответникът не доказа по надлежния ред факти, които да обосноват, че ищецът виновно е способствал за настъпване на вредата по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Напротив – от медицинските документи – Епикриза от МБАЛ „С. И. Р.“ ЕАД – ***, приложена по адм.д.№ 659/24г. на Административен съд гр.Враца (ср.13-14) е видно, че към релевантния период ищецът е бил хоспитализиран по спешност и е бил в обективна невъзможност да премести автомобила. Само твърдяното неправилно паркиране не е основание за редукция на обезщетението, защото не то причинява вредата – същата е пряк резултат от незаконосъобразната ПАМ (арг. от Решение № 7281/03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2025 г.).

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР - *** по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от Р.Й. имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР - ***, поради което предявеният иск се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД и установената практика на ВАС при искове по ЗОДОВ (напр. по адм. д. № 11030/2017 г., № 2962/2020 г.) законната лихва върху обезщетението се присъжда от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В конкретния случай това е 18.09.2025г.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на Р.К.Й. с ЕГН ********** на деловодни разноски в размер на 10лв. за ДТ. Представен е списък по чл. 80 ГПК: 10,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност се оставя без уважение – договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност и не надхвърля разумните граници. При определяне на подлежащите на присъждане разноски съдът отчита и насоките на СЕС по дело C-438/22 (25.01.2024 г.) относно свободата на съда да преценява дължимия размер на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения с оглед принципите на ефективност и еквивалентност – настоящият размер е умерен и необходим за защитата.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – *, ***, представлявана от директора –***, да заплати на Р.К.Й.,***, сумата от 440,00 (четиристотин и четирдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени такси репатриране (80,00 лв.) и престой на наказателен паркинг (360,00 лв.), причинени от незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка – преместване  на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач от 27.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред Административен съд – Враца - 18.09.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – *, да заплати на Р.К.Й. разноски по делото в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева, от които 10,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответника за съпричиняване и прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.