РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Велико Търново, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101772 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит *., съгласно който ищецът
предоставил на ответника сумата от 11338,24 лв., а последният поел задължение да я върне
заедно с начислените лихви и такси в срок до 10.11.2027г. на 84 месечни погасителни
вноски. Навеждат се твърдения, че ищецът е изпълнил задължението си по договора като на
10.11.2020г. превел посочената сума по банкова сметка на ответника. Изтъква се, че от
12.07.2021г. кредитополучателят е преустановил да погасява дължимите месечни вноски, в
резултат на което след връчване на покана на 11.03.2022г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем като са останали дължими вземания от 10875,22 лв. за главница, 807,95 лв. за
договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г. и 586,07 лв. за лихва за забава за
периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед
за изпълнение по частно гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните
суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с
което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №611 от 09.06.2022г. по частно гражданско дело
№1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.
1
Навежда доводи, че договорът е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между *и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно който
банката предоставила на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка сумата от
11338,24 лв. Ответникът се задължил да върне сумата заедно с уговорените лихви и такси в
общ размер на 16627,72 лв. за срок до 10.11.2027г. на 84 месечни погасителни вноски,
съгласно приложен към договора погасителен план. Страните постигнали съгласие при
неизпълнение на една или повече вноски от кредитополучателя, банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, а уведомлението за това да се счита за връчено с достигане до
посочения от него адрес в договора. За да обезпечи кредита и да ползва преференциални
лихвени условия, ответникът приел застраховане по Групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията” и се задължил да заплати на застрахователя премия от
1038,24 лв. Същият изразил съгласие премията да се плати от кредитора чрез удръжка от
предоставената сума по банкова сметка. Страните уговорили размера на дължимите такси
при сключване и обслужване на кредита, годишен процент на разходите от 12,59 % и
годишен процент на възнаградителната лихва от 10,45 %. Ответникът погасил първите
седем вноски като след 10.07.2021г. преустановил плащанията по договора. Ищецът
изпратил покана за изпълнение чрез частен съдебен изпълнител на посочения в договора за
кредит адрес на длъжника, с която го уведомил за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Поканата е връчена на 10.03.2021г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 08.06.2022г. кредиторът подал молба за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника относно вземанията за главница и лихви по процесния
договор в общ размер на 12269,24 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско
дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От
заключението на допуснатата съдебна счетоводна експертиза се установява, че на
10.11.2020г. сумата по кредита е усвоена чрез превод по банкова сметка на
кредитополучателя като и че последният е извършил плащания за периода от 22.12.2020г. до
14.06.2021г. в общ размер на 1389,30 лв. Вещото лице е констатирало, че липсват плащания
на погасителните вноски с падежи след 10.07.2021г. като към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са останали непогасени задължения по
кредита от 10676,22 лв. за главница, от 807,95 лв. за договорна лихва и от 586,07 лв. за лихва
за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Налице е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си
като превел по банкова сметка на ответника сумата от 11338,24 лв. и удържал от нея 1038,24
лв. за дължимата премия към застрахователя по застраховка „Защита на плащанията”.
Сделката е действителна тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Същата е сключена в писмена форма и е подписана от
кредитополучателя, който е индивидуализиран с имена и ЕГН. Срокът на договора е
посочен в приложения към него погасителен план като преписи от двата документа са
връчени на ответника, което е удостоверено с негов подпис. Годишният процент на
разходите е изрично определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Застрахователната премия не е отчетена като разход по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
чл. 19 от договора, защото присъединяването по сключената от банката застраховка не е
задължително условие за получаване на кредита. Поради това, дължимата сума по договора
от 16627,72 лв. е сбор от дължимите главница, лихви и такси. Възнаградителната лихва от
10,45 % не надвишава трикратния размер на законната лихва, който към момента на
сключване на договора е 30 % . След 10.07.2021г. ответникът е преустановил изпълнението
на задължението си да погасява дължимите месечни вноски по погасителния план и е
изпаднал в забава, в резултат на което и на основание чл. 14 от договора банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за това е връчено на кредитополучателя
съгласно изискванията на чл. 19 от договора и е породило действие спрямо него. Това е
довело до възникване на правото на ищеца, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, да претендира от ответника заплащане на сумите от 10676,22 лв. за главница, 807,95
лв. за договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г. и 586,07 лв. за лихва за
забава за периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г., за които е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд. С оглед изложеното предявените искове за посочените вземания са
основателни и следва да бъдат уважени, а претенцията за главница в частта за разликата от
10676,22 лв. до 10875,22 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице и на особен представител в общ размер
на 2889,11 лв., както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 992,81
лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Е. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите от
10676,22 лв. /десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ -
главница, 807,95 лв. /осемстотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна
3
лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г., 586,07 лв. /петстотин осемдесет и шест лева
и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г.,
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.06.2022г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №611 от 09.06.2022г. по частно
гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, като отхвърля
предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно
установяване съществуването на вземането за главница, в частта за разликата от 10676,22
лв. до 10875,22 лв.
Осъжда М. Е. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 2889,11 лв. /две хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски както и сумата от 992,81 лв. /деветстотин деветдесет и два лева и осемдесет
и една стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4