Р
Е Ш Е Н И Е
№
240/6.4.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Радослава Цоневска
и с участието на прокурора Стоян Пешев,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
касационно административнонаказателно дело № 145 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Е.Р.Ш.
***, чрез адв. Й.А. против Решение № 30/20.12.2021 г. постановено
по АНД № 174/2021
г. по описа на Районен съд гр. Пещера.
С обжалваното решение е потвърдено НП № 13-013/30.07.2021 г. на
началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ гр. Пловдив, с което на Е.Р.Ш.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание
чл. 88 от ЗРА.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че в НП не е описано нито едно изпълнително деяние, липсвал
диспозитив на нарушението. Неправилно било преценено, че осъщественото
представлявало препятстване на проверка във връзка с осъществен риболов. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна
на обжалваното НП. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от адв. А., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява. Постъпил е писмен отговор, в
който жалбата се оспорва.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пещера следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
С
обжалваното решение е потвърдено НП № 13-013/30.07.2021 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Южна
България“ гр. Пловдив, с което на Е.Р.Ш. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 88 от ЗРА.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно:
Надвечер на 05.05.2021г. Е., М. и Ю. Ш., със зелен
джип „Нисан - Навара“ посещават техен познат - Спас Бажлеков, в колибата му
край язовир „Батак“ в м. „Костандовски залив“. Седящите на предните седалки в
автомобила - Е. и М. Ш. са забелязани и разпознати от М.Т. и И.Н. - членове па
нестопанско сдружение „НИЛЕТ“, занимаващо се с опазване на рибния ресурс, които
по-рано същия ден са подали сигнал до НАРА за незаконен риболов в района от
други лица. На смрачавано тримата Ш. се придвижват с джипа с угасени светлини
до язовира и без да знаят, че са наблюдавани от членовете на сдружението и
пристигналите па място служители на НАРА - Н.Х. и Г.Л., придърпват от брега във
водата рибарска мрежа, преграждайки залив в плитчините на водоема. Когато
тримата Ш. започват да вадят мрежата, служителите на НАРА разкриват
присъствието си и ги осветяват с фенерчета. Г.Л. извикал на тримата Ш., че е от
НАРА и да останат на място, за да им бъде извършена проверка, при което те, включително
Е.Ш., побягнали осуетявайки проверката. В присъствието па М.Т. и И.Н. служителите
на НАРА установяват в мрежата около 52 шарана с общо тегло 280 кг. С оглед
разпознатите от М.Т. и Н.Х. извършители - на 20.05.2021г. в РУ- Велинград на Е.Ш.
е съставен АУАН за нарушение по чл. 88, от ЗРА, а в последствие - и процссиото
наказателно постановление.
В мотивите си съдът е приел, че е безспорно
доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че са неоснователни
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е изложил
аргументи защо счита това. Освен това, съдът е коментирал и е направил подробен анализ на събраните
по делото гласни доказателства, като е изложил съображения кои от тях кредитира
и кои не.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема
осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения
и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неприемливо е възражението, че в АУАН и НП са описан
съставите на три административни нарушения, а е наложено едно наказание.
Обстоятелството, че в обстоятелствената
част на АУАН са описани и признаците на нарушение, свързано с незаконен
риболов, не означава че са смесени съставите на различни административни
нарушения. Очевидно е, че описанието на факти, свързани с незаконен риболов
само поясняват какви са причините за извършване на проверка от страна на
служители на ИАРА, а отговорността е реализирана само за нарушение по чл. 88 от
ЗРА- препятстване на проверката.
Неоснователни
са възраженията, подробно
аргументирани в касационната жалба, за липсата на доказателства за извършен риболов по
смисъла на §1 т.26 от ДР на ЗРА. От свидетелските показания, подробно
анализирани от контролираната инстанция не остава никакво съмнение, че служителите
на ИАРА са разпоредили на Ш. да остане на място, за да му бъде извършена
проверка, но последния е избягал. Дали е извършвал или не риболов, както и
какъв е бил видът на риболова е без значение за процесното нарушение. А и няма
никаква логика, ако заварените на местопроизшествието лица са извършвали
разрешена дейност, да побягнат при вида на контролните органи.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 88 от ЗРА.
Вярно е, също, че тази разпоредба освен съдържаща санкция, представлява и
материално правната разпоредба, която в
случая е нарушена.
Санкцията е наложена в минималния предвиден от закона
размер от 1000/хиляда/ лева.
Предвид
на изложеното, настоящата инстанция
намира, че следва да се остави в сила
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен
съд Пазарджик,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 30/20.12.2021 г.
постановено по АНД № 174/2021
г. по описа на Районен съд гр. Пещера.
Решението
е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2.
/п/