№ 131
гр. Н., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Административно наказателно дело №
20252150200330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от А. Х., с ЛНЧ **********, немски гражданин, с адрес в гр.
Н., кв. „Ч.“ № ***, вх. **** чрез адв. П. Ч. от БАК, срещу наказателно постановление № 25-
0304-000411/20.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Н., с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност обжалваното наказателно
постановление, поР. нарушения на процесуалния и материалния закон. Релевира се
възражение, че АУАН и НП са издадени в нарушение на закона, срещу чужденец, за който
няма данни да владее български език и при неосигурен преводач от и на немски език, който
жалбоподателят владее. Твърди, че е бил изцяло лишен от възможността да се запознае с
вмененото му нарушение, предвид което било ограничено правото му на защита в хода на
административнонаказателното производство. Прави оплакване, че по същата причина било
ограничено правото му да даде биологична проба в спешен медицински център, доколкото
жалбоподателят не разбрал, че разполага с него. Моли за отмяната на обжалваното
постановление.
Насрещната страна, чрез началника на РУ – Н., взима писмено становище по жалбата,
като намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и
с адв. Ч. от БАК, като дава обяснения по случая и заявява, че е живял 4 години в немско
селище в Русия, разбира отделни думи на български и руски език, има основни познания по
английски език и може да се оправи за елементарни неща, но не ги владее свободно. Твърди,
че по време на проверката му е бил осигурен преводач от и на руски език, но той изрично е
поискал превод от и на немски език, какъвто не му бил предоставен. Признава, че на
процесната дата е бил спрян при управление на собственото си МПС, което било със
свалени регистрационни табели при предходна проверка по реда на ЗДвП. Посочва, че е на
1
химиотерапия и не може да приема повече от 500 мл. бира, а на полицаите заявил при
проверката, че употребата на наркотици може да се установи и по очите. Поддържа жалбата,
ангажира доказателства и моли за отмяната на наказателното постановление, като
претендира съдебни разноски.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поР. което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 03.05.2025 г., около 20,30 часа, в гр. Н., кв. „Ч.“, до х-л „Беатрис“ с посока на
движение от гр. Свети Влас към гр. Н., при управление на собствения си автомобил „Мазда
ЦХ7“, без рег.номера, с номер на рама JMZERH***** жалбоподателят – немски гражданин -
бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-Н., осъществяващи контрол за
спазване на правилата за движение по пътищата като Автопатрул/АП/-2. След поискано
съдействие от АП-2 на място пристигнали свидетелите М. М. и Р. П., полицейски служители
при РУ Н. – АП 1 и установили, че водачът е във видимо нетрезво състояние, без СУМПС и
управлява МПС без регистрационни табели, като го придружавала жена, владееща
български език, с която разговарял на руски език. По искане на водача му бил осигурен
преводач от и на руски и английски език, след което бил приканен за тестване за употреба на
алкохол и наркотици, на което категорично отказал. Предвид отказите, св. М. съставил два
броя АУАН, единият от които процесния, като отбелязал местата за подпис на нарушител и
ги предявил на водача, който отказал да ги получи. Св. М. разяснил на водача и правото му
да даде кръв и урина за проба в Здравна къща – Н., като през цялото време на проверката се
осъществявал превод чрез преводача и чрез присъстващата жена, придружаваща
жалбоподателя – на руски и английски език. Въз основа на АУАН Серия GA №
3673213/03.05.2025 г., констатиращ отказа на водача да му бъде извършена проверка за
употреба на наркоктици, е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН Серия GA № 3673213/03.05.2025 г., талон за изследване №
282995, удостоверение на м.с. Й., удостоверения за заемана длъжност и длъжностни
характеристики, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на
РБ, документи за самоличност на жалбоподателя, както и от показанията на свидетелите М.
и П.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поР. което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
Следва да се посочи, че в подкрепа на установеното идват и обясненията на
жалбоподателя, който сам заявява, че фактите са се реализирали по описания в НП начин, но
до отказа му се е достигнало, тъй като не разбирал смисъла на изявленията на полицаите.
Същевременно, жалбоподателят не отрича, че владее руски и английски език, макар и слабо
– на много основно ниво, нито, че в хода на проверката е участвал преводач от и на руски и
английски език.
Съдът намира за неотносими към предмета на спора представените с жалбата
медицински документи и служебна карта, удостоверяващи здравословния статус,
медикаментозното лечение и предходната трудова заетост на жалбоподателя към 2023 г.
Въпреки твърденията за несъвместимост на здравословното състояние на жалбоподателя с
употребата на наркотици, пред съда не бяха ангажирани изрични доказателства в тази
насока. Не бяха представени и свидетели от страна на жалбоподателя, които да установяват
изричното му искане за участие на преводач от и на немски език в производството, което се
твърди да е отправено към полицаите в хода на проверката.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка
за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Такова съдействие може да бъде
дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез
изпълнение на предписание за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване
на употребата на наркотични вещества и техните аналози от водачите на МПС, предвидени в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил алкохол. Следователно, ако водачът окаже съдействие за
реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на
практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно.
В случая водачът е отказал да бъде изпробван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №
ARJJ-0041, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване,
като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и се признават от самия
жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано
по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че
водачът е отказал да бъде тестван с тест, така и, че му е издаден талон за изследване, който
отказва да получи. Няма спор по делото и че жалбоподателят не се е явил за даване на
биологична проба /кръв и урина./ във ФМСП Н., за който факт е съставено удостоверение на
медицинска сестра от 03.05.2025 г., 23,30 ч.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. По арг. от чл. 5, ал. 1 от Наредбата установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване. В случая безспорно жалбоподателят Х. е отказал да бъде тестван за
употребата на наркотици и техни аналози по предложения от св. М. начин - с Дрегер Дръг
Тест 5000 с фабр. № ARJJ-0041. При това положение самото изследване се извършва по реда
на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на
изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице
да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско
заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа
всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е отказал да получи талона, което е
удостоверено с подпис на свидетел, но му е било разяснено съдържанието му чрез преводач
от и на английски и руски език. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са
3
вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това,
който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Н. в дадения
срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване
на употреба на наркотици и техните аналози - чрез даване на биологична проба за
изследване.
Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се
установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за
употребата на наркотици и техните аналози, както и че е отказал да даде биологични проби
за лабораторно изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в обхвата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си част се явява
императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и предоставя възможност за
наказващия орган да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение наказващият орган му е
наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което НП
напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено.
По наведените оплаквания за отсъствие на ясна формулировка на нарушението и
нарушаване правото на защита на жалбоподателя в този смисъл, съдът намира същите за
неоснователни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени
всички обстоятелства по чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат
отношение към констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и
място на нарушението, пълна самоличност на нарушителя, безусловния му отказ да
съдейства за тестването за употреба на наркотици и техните аналози, видими
характеристики на управляваното от него МПС, които обуславят и соченото нарушение. При
съставяне и предявяване за подпис на АУАН е участвал преводач от и на руски език, който
по делото и от доказателствата се установи, че жалбоподателят владее на задоволително
ниво.
Във връзка с основното оплакване на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за
процесуалните действия, предприемани в хода на административнонаказателното
производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае
единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива
/пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-членки, орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган
да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е
предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този
4
съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от
НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН е изцяло в унисон с
цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от противното, че когато
производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни
да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от
НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в
административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата,
които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК
да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, стига
за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се
вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат
обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на нарушение от страна на
проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен
на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на
директивата не е необходимо дори да се назначава преводач или да се извършва писмен
превод на АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което впрочем е напълно
допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на производството по
проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без
присъствието на защитник.
С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да образува
производството служител е осигурил на жалбоподателя преводач на разбираем за него език,
доколкото свидетелите еднозначно посочиха пред съда, че са възприели разговор между
жалбоподателя и придружаваща го жена на руски език, съответно е комуникирал с
преводача на руски език, който език владее на нужното ниво. Несъмнено правата на
жалбоподателя са запазени и доколкото същият е упражнил правото си на жалба срещу
процесното НП, при това лично и на български език, упълномощил е действащ български
адвокат да го представляват пред съда, предвид което оплакването в обратния смисъл се
явява несъстоятелно. В допълнение жалбоподателят в лични обяснения пред съда заяви, че е
отказал проверка с тест, както и да даде биологична проба за изследване, което идва в
подкрепа на извода на съда, че ясно е разбрал поведението, което му се вменява да
съставлява нарушение на закона, както и правата си в производството. Индиция в тази
насока са и изявленията на жалбоподателят пред съда, че е участвал в подобна проверка, по
повод на която малко преди процесния случай са му били свалени регистрационните номера
на МПС, бил е тестван с дрегер, който е отчел 1,6 промила алкохол, като още тогава се е
запознал с правото си да бъде алтернативно тестван в подобен случай с лабораторно
изследване на кръв. В допълнение, жалбоподателят призна пред съда, че е разяснявал на
полицаите при проверката, че употребата на наркотици личи по очите, което е индиция, че
ясно е разбрал за какви действия е бил приканен да съдейства на полицията и каква
проверка му се извършва.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК,
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани
безопасността при движението по пътищата и спазване законовата уредба на ЗДвП в тази
връзка, особено относно регистрацията на МПС-та, съдът намира, че процесното нарушение
не може да се характеризира като такова без или с ниска обществена опасност.
Същевременно, по делото са събрани данни, че спрямо жалбоподателя са налице и други
висящи адм.производства за нарушения на ЗДвП, вкл. е с наложена действаща ПАМ за
такова нарушение. Така, съдът заключи, че в случая липсват обстоятелства, които да
5
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за производството,
предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде разглеждано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0304-000411/20.05.2025 г. на
началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Н., с което за извършено нарушение и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, на нарушителя А. Х., с
ЛНЧ **********, немски гражданин, с адрес в гр. Н., кв. „Ч.“ № ***, вх. ****, са наложени
кумулативни наказания - „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6