№ 22182
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110159920 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от П. В. М. срещу ***, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищца сумата от 6551,42 лв., представляваща
дължимото обезщетение по застраховка *** на МПС за отнети детайли и
части от застрахован лек автомобил *** от неизвестно трето лице на
25.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.10.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответното застрахователно дружество е
сключена имуществена застраховка *** за МПС марка ***. В срока на
действие на договора, на 25.04.2024г., между 8:00 ч. и 9:30 ч. сутринта, на
ъгъла ***, където е паркиран процесният лек автомобил, са отнети ляв и десен
вътрешен PDC сензор в предна броня, капаче кула теглич, облицовка, радар и
стойка радар сензор за рег. скорост. Твърди, че непосредствено след
настъпване на инцидента ищецът е уведомил органите на 01 РУ-СДВР, а на
следващия ден е уведомил и ответното застрахователно дружество за
настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета
№ ***, по ликвидационната преписка по която са извършени два огледа на
автомобила и са направени описи на констатираните щети. Посочва, че с
възлагателно писмо от 27.05.2024 г. застрахователят е отказал заплащане на
застрахователно обезщетение, като се е позовал на общите условия към
застраховка *** на МПС, съгласно които не се покриват липсващи отделни
части и детайли. Обосновава подробни съображения, че отказът на ответното
застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение е
незаконосъобразен. Поддържа, че посочената клауза на общите условия
1
противоречи на закона и на трайната съдебна практика по неговото прилагане,
защото не е посочено точно, ясно и недвусмислено кои са изключените
рискове по застрахователния договор и не отговарят на изискванията на чл.
345, ал. 5, т. 1 КЗ, поради което посочената клауза от общите условия, на която
ответникът е обосновал отказа си да заплати застрахователно обезщетение, се
явява неравноправна клауза в потребителски договор по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Посочва, че застраховката *** е с клауза „Пълно каско“ и е уговорено, че
лекият автомобил е застрахован за рискове кражба, грабеж, противозаконно
отнемане на цялото МПС с намерение за ползване, както и злоумишлени
действия на трети лица, поради което кражбата на парктрониците не
представлява кражба на отделен детайл от автомобила, а е нарушена
функционалната цялост на автомобила, поради което в случая
застрахователното събитие е повреда на автомобила, което представлява
покрит риск по застрахователния договор. При тези твърдения моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6551,42 лв.,
представляваща дължимото обезщетение по имуществена застраховка *** за
следните отнети модули от л.а. ***, а именно: ляв и десен вътрешен PDC
сензор в предна броня, капак предна кука теглич, облицовка п. радарен сензор
и сензор за рег. скорост, които са описани в опис на щетите по претенция №
*** от 26.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.10.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по
имуществена застраховка *** по застрахователна полица ***, както и че на
26.04.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена
застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване на предна решетка и
липса на предни парктроници на процесния лек автомобил, въз основа на
което е заведена щета № ***, по която експерти на застрахователя са
направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания. Посочва, че е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.
12.9 от Общите условия към сключения застрахователен договор, съгласно
която клауза застрахователят не дължи застрахователно обезщетение за
липсващи части, агрегати, възли, детайли и оборудване. Посочва, че с писмо
от 30.04.2024 г. ищецът е уведомен за отказ на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за липсващите части и детайли, а на 20.08.2024
г. е изпратено второ писмо до ищеца, в отговор на възражение, с което отказът
за изплащане на застрахователно обезщетение е потвърден. Твърди, че на
14.10.2024 г. *** е заплатил стойността на ремонта на автомобила в ***, след
ремонта МПС е прието от собственика без възражения. Твърди, че
застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение единствено за
липсващите части, но е заплатил стойността на ремонта на автомобила по
процесната щета № ***. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на т. 12.9
от Общите условия е неравноправна, тъй като посочената клауза определя
2
основното съдържание на договора, поради което такива клаузи не подлежат
на оценка за неравноправност. Твърди, че МПС е можело да бъде използвано
по предназначение и без липсващите части и детайли и не е нарушена
функционалната цялост на автомобила при отнемане на процесните детайли и
части. В условията на евентуалност оспорва иска и по размер, като поддържа,
че претендираното обезщетение надвишава средните пазарни цени, а също
така се позовава на т.109 ОУ и посочва, че доколкото ищецът не е заплатил
допълнителна застрахователна премия, няма право да извършва ремонт на
автомобила в официален сервиз. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е от П. В. М. срещу *** осъдителен иск с правно основание чл.
405 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 6551,42
лв., представляваща дължимото обезщетение по застраховка *** на МПС за
отнети детайли и части от застрахован лек автомобил *** от неизвестно трето
лице на 25.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.
Не е спорно между страните, а и от представената по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът като собственик е застраховал лек
автомобил *** при ответника по имуществена застраховка *** по
застрахователна полица ***, както и че на 26.04.2024 г. в срока на валидно
застрахователно покритие ищецът е подал уведомление до ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по посочената
имуществена застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване на предна
решетка и отнемане на части и детайли на процесния лек автомобил, въз
основа на което е заведена щета № ***, по която експерти на застрахователя са
направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания и по която
застрахователят е отказал заплащане на обезщетение за липсващите модули,
части и детайли, но е възложил и заплатил ремонта на автомобила на доверен
сервиз.
Спорно между страните е обстоятелството дали е налице изключен риск,
съобразно предвиденото в чл. 12.9 от ОУ към застрахователния договор,
съгласно която застрахователят не дължи обезщетение за липсващи части,
агрегати, възли, детайли и оборудване.
От представеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за
вреди по МПС (л. 55 по делото), заведено в деловодството на ответното
застрахователно дружество с дата 26.04.2024 г., се установява, че
застрахованото лице е уведомило застрахователя своевременно. Видно от
становището в приложеното по делото писмо от 30.04.2024 г (л. 56 по делото),
за да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, ответното
дружество се позовава на т. 12.9 от ОУ по застрахователния договор, съгласно
които застрахователят не заплаща обезщетение за липсващи части, агрегати,
3
възли, детайли или оборудване на МПС, поради което отказва заплащане на
обезщетение по щета № *** за липсата на преден вътрешен ляв сензор
парктроник, преден вътрешен десен сензор парктроник, капаче кука за
теглене, облицовка радар сензор и самият радар сензор.
След постановяването на отказ застрахованото лице е подало пред
ответника жалба/възражение, заведено в деловодството на ответното
застрахователно дружество с вх.№ ЖЗ-266/05.08.2024 г. (л. 58 по делото), с
която е поискало застрахователят да преразгледа постановения отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, но с ново писмо, приложено по
делото от 20.08.2024 г. (л. 59 по делото) застрахователят отново е отказал
заплащане на застрахователно обезщетение за посочените липсващи детайли и
части.
Видно от представен като доказателство по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.04.2024 г. (л. 138 – 139 по делото), съставен от ***,
разследващ полицай при 01 РУ на СДВР – София, се установява, че в периода
между 08:51 ч. и 09:10 ч. е извършен оглед на лек автомобил марка ***,
паркиран пред корейски ресторант, разположен в ***, като е установено, че в
предната броня на автомобила до регистрационния номер е виден счупен
елемент от бронята и липсващи елементи от кръгли отвори, а под
регистрационния номер се вижда липсващ елемент от автомобила, като вътре
автомобилът е със стандартно оборудване и във видимо добро състояние.
Видно от Постановление от 03.06.2024 г. на прокурор с СРП (л. 133 по
делото), се установява, че е образувано досъдебно наказателно производство с
протокола за първо действие по разследване от 25.04.2024 г. на осн. чл. 212, ал.
2 НПК, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 НК и поради
неоткриване на извършителя на престъплението досъдебното производство, е
спряно.
В хода на съдебното дирене е прието без възражение от страните
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено. След
преглед на материалите по делото, вещото лице е констатирало, че може да
даде обосновано заключение, че описаните липси и увреждания на процесното
МПС могат да бъдат получени чрез противозаконно отнемане в паркирано
състояние. Вещото лице след отчитане на уврежданията по лекия автомобил
съобразно описа на вредите достига до извода, че стойността за
възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена въз основа на средни
пазарни цени към датата на ПТП е 8093,02 лв., а с използване на нови части от
алтернативни доставчици – 7809,84 лв.
По делото е назначена и допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, която дава заключение по допълнително поставени от страните
задачи. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на нанесените
щети, включваща стойността на новите части, цена на време за монтаж и
демонтаж с начислено ДДС, е 6641,16 лв. с ДДС, а ако се вземат предвид
цените само на алтернативни доставчици на липсващите части, стойността е
6461,69 лв. с ДДС. Вещото лице посочва в писменото заключение, че
липсващите части са фабрично монтирани и са неразделна част от правилното
функциониране на системите за безопасност на автомобила, като липсата на
4
дисктроник лишава водача от възможността да ползва екстри на превозното
средство като „адаптивен круиз контрол“, измерване на разстояние до обект
при паркиране и т.н., а липсата на ултразвуковите датчици водят до липса на
действие на системата „парктроник“ – асистираща система, която подпомага
водача при извършване на паркиране. Посочва се, че липсата на детайлите,
отнети противозаконно при кражбата, нарушава работата на системата за
адаптивно регулиране на скоростта на движение и автоматично спазване на
дистанция на автомобила към предходен автомобил, което допринася за
активната безопасност на автомобила.
По спорния въпрос между страните дали е налице изключен риск, съдът
намира следното:
Съгласно клаузата на т.7.4.1 от Общите условия покрит риск
представлява кражбата чрез взлом или чрез техническо средство на трайно
фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео
или навигационно оборудване, а съгласно т.12.9 от общите условия
застрахователят не заплаща застрахователно обезщетение за липсващи части,
агрегати, възли и детайли или оборудване, освен в случаите по т.127.2 от ОУ. В
следващата т. 13 от ОУ е посочено, че не се покриват щети по рисковете
„кражба на МПС“, клауза „допълнително мултимедийно оборудване“ и
„кражба чрез взлом или чрез техническо средство на трайно фабрично
монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео или
навигационно оборудване“, когато превозното средство е оставено с
незаключена врата или отворен прозорец или шибидах или без включена
сигнално-охранителна система, или когато отнемането може да се
квалифицира като обсебване по НК, или когато в МПС са оставени част първа
на свидетелство за регистрация или документ за собственост. В посочената
т.127.2 от ОУ е уредено, че в случай на реализиране на покрит застрахователен
риск „кражба на МПС“, което след това бъде намерено преди изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят заплаща обезщетение за
уврежданията по МПС при клауза „пълно каско“ и „кражба на МПС“, в това
число и за обезщетение за липсващите части, агрегати, възли, детайли, с
изключение на липсващи гуми, джанти, акумулатор, принадлежности, горива
или масла.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, поради наличие на изключен риск, предвижда безспорно
установяване на осъществяване на фактите, към които следва да се приложи
конкретния текст на ОУ, на които ответникът се позовава – клаузата на т. 12.9
от ОУ. При съвместното тълкуване на цитираните клаузи от Общите условия,
съдът приема, че съгласно чл. 20 ЗЗД, предвид неяснотата на т. 12.9 ОУ
относно понятието „липсващи части, агрегати, възли и детайли или
оборудване“, както и с оглед систематичното тълкуване на т. 7.4.1, т. 13.1 и т.
127.1 ОУ, които предвиждат условията за заплащане на части, възли и детайли
при кражба и противоречат на основанието за отказ по т. 12.9, спорната клауза
следва да се тълкува ограничително спрямо страната, която я е въвела и от
която произтича. Като се отчита и обстоятелството, че автомобилът е
застрахован по клауза „Пълно каско“, следва изводът, че кражбата на отделни
5
части, оборудване и принадлежности на МПС, които засягат неговата
функционалност и цялост, попада в обхвата на покритите застрахователни
рискове и следователно за липсата или вредите по тези части застрахователят
по имуществената застраховка *** следва да заплати застрахователно
обезщетение (в този смисъл по идентични казуси – решение № 94 от
28.05.2010 г. по т. д. № 900/2009 г., ВКС, решение № 260067 от 06.01.2022 г. по
в. гр. д. № 809/2021 г. на СГС, решение № 4568 от 27.07.2020 г. по в. гр. д. №
561/2019 г. на СГС, решение № 261084 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. №
2766/2021 г. на СГС, решение № 1352 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 6990/2021
г. на СГС).
В процесния случай, видно от заключението на вещото лице по САТЕ, се
установява, че липсващите части пречат на системата, която автоматично
регулира скоростта и дистанцията до другите автомобили, което е важно за
безопасното движение, поради което липсващите части и детайли в процесния
случай представляват покрит риск по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, застрахователното
обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума –
максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото по аргумент
от чл. 400 КЗ.
Видно от заключението на допълнителната САТЕ, изготвено от в.л. И.
Н., стойността за отстраняване на нанесените щети – стойността на новите
части и на монтаж и демонтаж, е 6641,16 лв. Доколкото по настоящото дело се
претендира сумата от 6551,42 лв., предявеният иск е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищцовата страна, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК, в общ размер на сумата от 1362,10 лв., от която 262,1 лв. – д.т.; 300,00 –
лв. – депозит за САТЕ, 200,00 лв. – депозит за допълнителна СТЕ и 600 лв. –
адв. хонорар, заплатен по банков път с преводно нареждане от 30.08.2024 г.
Пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 3496,04 лв. – разноски за производството.
Ответникът с ОИМ е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, което съдът намира за неоснователно,
предвид размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар и
съпоставянето му с осъществената от адвоката работа за защита на интересите
на клиента му, участието му в съдебно заседание, фактическата и правна
сложност на делото. Предвид посоченото, съдът намира, че на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 1362,10 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405 КЗ, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на П. В. М., ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 6551,42 лева (шест хиляди петстотин
петдесет и един лева и 42 стотинки) – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за отнети детайли и части от застрахован лек
автомобил *** от неизвестно трето лице на 25.04.2024г. по застраховка *** на
МПС, обективирана в застрахователна полица № ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2024 г. до
окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕИК ***, да заплати на П.
В. М., ЕГН **********, сумата от 1362,10 лева (хиляда триста шестдесет и
два лева и 10 стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7