№ 6263
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100509644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник
в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв.
А. Д. срещу решение № 11837/17.06.2024 г. на СРС, 36 състав, постановено по
гр.д. 64 598/2023 г., с което Столична община е осъдена да заплати на Е. В. Б.
на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 2000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата от
бездомни кучета, станало на 13.03.2021 г. в гр. София, ж.к. „Младост 4“.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и
необосновано като постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и на съществени процесуални правила. Развити са съображения за липса
на ангажирани гласни доказателства относно размера на претендираните
вреди като съдът приел, че телесните увреждания са установени с
представените по предходно производство по частичен иск амбулаторни
листове. Твърди се, че решението било постановено в противоречие със
1
задължителните указания, дадени с ППВС 4/1968 г. Липсвал задълбочен и
всеобхватен коментар на всички релевантни обстоятелства, а именно не било
провеждано лечение, не са прилагани лекарства и медикаменти, уврежданията
не предполагали оперативно лечение или използване на специални помощни
средства, не бил ползван болничен и нямало данни за усложнения в
оздравителния процес.
Поради което се иска отмяна на решението като бъде постановено ново,
с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Е. В. Б., чрез процесуален представител
адв. Г. В., в който са наведени съображения относно правилността на
обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.
Страните претендират и заплащане на сторените в производството
съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма
и по процесуално допустими искове, поради което не могат да бъдат
споделени възраженията във въззивната жалба, че обжалваното съдебно
решение е недопустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство са разгледани обективно и
пасивно субективно съединени осъдителни искове по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45
ал.1 от ЗЗД.
Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата
липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият
съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
2
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа. Предвид
на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие,
извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му
работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното.
В този смисъл, доказателствената тежест, относно обстоятелствата,
подлежащи на установяване, предвид правилата на чл. 154 от ГПК е правилно
разпределена от първоинстанционния съд в определение 16 315/16.04.2024 г.,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
Страните не са формирали спор, а и видно от данните по делото, между
същите се е развило предходно съдебно производство по отношение на същия
деликт респ. обезвреда на причинените от него вреди по заявен частичен иск
на ищцата, който е приключило с решение 3170/10.11.2022 г., постановено по
в.гр.д. 4687/22 г. на СГС, II – Б състав, влязло в сила, с което заявеният
частичен иск е изцяло уважен.
Съобразно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР 3/22.04.2019 г.
по тълк. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
3
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Поради което не могат да
бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че съставът на СРС не
бил изложил всеобхватно обсъждане на фактите, релевантни за фактическия
състав.
Не могат да бъдат споделени и възраженията относно размера на
определеното от СРС обезщетение, обосновани с неправилно приложение на
нормата на чл. 52 от ЗЗД. СРС е съобразил всички критерии, обосноваващи
справедливостта, с оглед задължителните указания по приложението на чл. 52
от ЗЗД, дадени в ППВС № 4/68 г. и именно липсата на тежки травматични
увреди с кратък оздравитетелен период е обосновало обезщетение в
присъдения размер. Присъденото обезщетение за възмездяване претърпените
от непозволено увреждане морални вреди е съразмерно с техния действителен
размер респ. е справедливо като парично изражение.
При липса на други заявени в жалбата възражения и с оглед съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна се следват разноски за
адвокатско възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 от ГПК,
ангажираните доказателства за неговото реално заплащане /стр. 12 в делото/.
Следва да бъде съобразено своевременното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК,
което при преценка на фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, настоящия съдебен състав намира за
основателно като счита, че справедливия и обоснован размер възлиза на
сумата от 400 лв.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11837/17.06.2024 г. на СРС, 36 състав,
постановено по гр.д. 64 598/2023 г., с което Столична община е осъдена да
заплати на Е. В. Б. на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от
2000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
4
телесни увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата
от бездомни кучета, станало на 13.03.2021 г. в гр. София, ж.к. „Младост 4“.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Е. В. Б., ЕГН
********** от 400 лв. - разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5