РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16344 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Г.И.Г.“ ООД
твърди, че е собственик на 65,76 % идеални части от правото на собственост върху
следните недвижими имоти: Дворно място с административен адрес гр. София, бул.
„********), представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.405.13 по КККР
на гр. София, заедно с масивна постройка в имота с идентификатор
68134.405.13.1. Сочи, че по силата на Постановление за възлагане от 22.03.2006
г., вписано в Сл. Вп. – гр. София акт №49, том XI,
вх. рег. №27188/02.05.2007 г. за спорно право на собственост по висящ съдебен
спор по гр. д. №9827/2005 г. на СРС, е придобил идеалните части от правото на
собственост върху горепосочените имоти от праводателя си „С.“ ЕООД, който е бил
в несъстоятелност, а към момента е заличен. Излага, че с влязло сила Решение от
16.07.2008 г., по гр. д. №9827/2005 г. на СРС, 46-ти състав, ответниците М.Б.В.,
Е.Б.Ш. и Р.Б.П. са осъдени да предадат владението на „С.“ ЕООД върху 65,76 %
ид.ч. от процесното дворно място и масивна постройка, както и е отменен
издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, с който са били признати за
собственици на тези имоти. Поддържа, че на 08.08.2013 г. е съставен констативен
нотариален акт №130, том I, рег. № 3348, нот.
Дело №118/08.08.2013 г. по описа на нотариус В.К.с рег. № 269 при НК, вписан в
Сл. вп. – гр. София под акт№122, том XC, вх. рег. №38397 от
08.08.2013 г., с който М.Б.В., Е.Б.Ш. и Р.Б.П. са признати за собственици на
целия поземлен имот с идентификатор 68134.405.13 по КККР на гр. София, заедно с
масивна постройка в имота с идентификатор 68134.405.13.1. Излага, че с
нотариален акт №77, том I, рег. № 2683, н.д. №62 от 06.06.2014
г., вписан на същата дата в Сл. вп. гр. София, с акт №7, том 65, дело 30679, са
продали 65,76 % ид.ч. от поземления имот на трето лице – Р.А.К.. Излага, че с влизане
в сила на Решение от 16.07.2008 г., по гр. д. №9827/2005 г. на СРС, 46-ти
състав, спорът относно собствеността на процесните имоти е окончателно решен, а
съставеният впоследствие в полза на М.Б.В., Е.Б.Ш. и Р.Б.П. констативен
нотариален акт и извършена продажба не са годни да създадат право на
собственост.
Предвид изложеното
счита, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като моли съдът да признае за установено по
отношение на ответниците М.Б.В., Е.Б.Ш., Р.Б.П. и Р.А.К., че не са собственици
на 65,76 % ид.ч. от правото на собственост върху Дворно място с идентификатор
68134.405.13, находящо се в гр. София, бул. „********), както и да се установи
по отношение на М.Б.В., Е.Б.Ш., Р.Б.П., че не са собственици на 65,76 % ид.ч.
от правото на собственост върху, находящата се в описания по-горе поземлен
имот, сграда с идентификатор 68134.405.13.1, както и моли издадените
констатативен нотариален акт, и такъв за покупко-продажба, да бъдат отменени.
Ответникът Р.А.К.
оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът не е собственик на имотите, тъй
като неговия праводател „С.“ ЕООД, не е придобил собствеността, доколкото за
имотите се прилага забрана за тяхното разпореждане по силата на решение на ВНС
от 1990 г. и ЗВСОНИ. Твърди, че въз основа на чл. 3, ал. 1 от ЗОСОНИ
собствеността върху тях се възстановява на лицата, от които те са били отнети
или на техни наследници – в случая това били останалите трима ответници.
Възразява, че имотите никога не са били владени от ищеца, дори и след влизане в
сила на Решение от 16.07.2008 г., по гр. д. №9827/2005 г. на СРС, 46-ти, като
от 31.01.1996 г. и до момента останалите трима ответници, а впоследствие и тя,
са били единствените, които са упражнявали фактическа власт и са стопанисвали
имотите. Позовава се на кратка петгодишна придобивна давност, изтекла в полза
на нейните праводатели на 31.01.2001 г. Заявява, че липсващите документи,
непредставянето на които е довело до уважаването на предявения от праводателя
на ищеца „С.“ ЕООД иск, са открити и същите следва да се вземат предвид в
настоящото производство. Моли искът да бъде отхвърлен като претендира разноски.
Ответниците М.Б.В. оспорва
иска, като твърди че ответниците са собственици по силата на чл. 3, ал. 1 и 2
от ЗВОСНИ, като се позовава на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна
давност, считано от 31.01.1996 г. Ответницата Е.Б.Ш., чрез назначения им особен
представител, оспорват иска, като поддържат, че ответниците са собственици по
силата на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗВОСНИ, въз основа на приложените в предходните
съдебни производства документи. Позовават се и на изтекла в тяхна полза
петгодишна придобивна давност, считано от 31.01.1996 г.Ответникът Р.Б.П. не е
взела становище в законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
които се иска да се признае спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на
65,76 % ид.ч. от горепоописаните сграда и дворно място. Съгласно т. 1 от ТР № 8
от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му.
Видно от влязло в сила Постановление за възлагане от
22.03.2006 г. (л.8), издадено по т.д. №1753/2004 г., по описа на СГС, VI-2 състав,
вписано в Сл. Вп. – гр. София с акт №49, том XI, вх. рег. №27188/02.05.2007 г.,
в полза на ищеца „Г.И.Г.“ ООД е възложено притежаваното от „С.“ ЕООД (в
несъстоятелност) спорно право на собственост по висящ съдебен спор по гр. д.
№9827/2005 г. на СРС, за 65,76 % идеалните части от правото на собственост
върху дворно място с площ от 768,40 кв.м., заедно с масивна постройка от два
етажа, партер, галерия, мазе, застроена на 717,40 кв.м., находящи се в гр.
София, бул. „********). От представените по делото (л.44-45) кадастрални скици №15-297246/22.08.2014 г. и № №15-295184/21.08.2014
г. се установява, че горепосочената сграда е с идентификатор 68134.405.13.1, а
поземленият имот - с идентификатор 68134.405.13.
Представено е и влязло в сила на 11.11.2011 г. Решение от 16.07.2008 г., по гр.
д. №9827/2005 г. на СРС, 46-ти състав, с което М.Б.В., Е.Б.Ш. и Р.Б.П. са
осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат владението на „С.“ ЕООД върху
65,76 % ид.ч. от горепосочените поземлен имот от 768,40 кв.м и масивна постройка,
както и е отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт
за собственост №31, том II, рег. №981, дело № 97/1999 г. на
нотариус В.А., с който са били признати за собственици на тези имоти.
Видно от констативен нотариален акт №130, том I,
рег. № 3348, нот. Дело №118/08.08.2013 г. по описа на нотариус В.К.с рег. № 269
при НК, (л. 39) настоящите ответници М.Б.В., Е.Б.Ш.
и Р.Б.П., са признати за собственици при равни квоти на поземлен имот с
идентификатор 68134.405.13 и построената в него сграда с идентификатор
68134.405.13.1, находящи се в гр. София, бул. „********). С нотариален акт №77, том I, рег. № 2683, н.д. №62 от
06.06.2014 г., вписан на същата дата в Сл. вп. гр. София, с акт №7, том LXV, дело 20679, М.Б.В.,
Е.Б.Ш. и Р.Б.П. са продали 65,76 % ид.ч. от поземления имот с идентификатор
68134.405.13 на Р.А.К..
С оглед на така представените документи съдът
намира, че ищецът по делото е доказал наличието на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на
65,76 % ид.ч. от описаните земя и сграда срещу всеки един от ответниците,
доколкото „Г.И.Г.“ ООД се легитимира като собственик въз основа на
Постановлението за възлагане от 22.03.2006 г., и доколкото правата на неговия
праводател „С.“ ЕООД са потвърдени с влязло в сила съдебно решение. От друга
страна, с оглед безспорният факт на снабдяването на трима от ответниците с
констативен нотариален акт за собственост върху целия поземлени и имот и сграда
и последвалата продажба на 65,73% ид.ч. от поземления имот на четвъртия
ответник Р. К., а и предвид поддържаното с отговора на исковата молба, че са
собственици на процесните имоти, е налице оспорване от тяхна страна на ищцовото
право на собственост. При това положение в доказателствена тежест на всеки от
ответниците е да докаже фактите, от които произтича претендираното от него
право.
Предвид влязло в сила на 11.11.2011 г. Решение от
16.07.2008 г., по гр. д. №9827/2005 г. на СРС, 46-ти състав, с което е уважен
ревандикационния иск на „С.“ ЕООД срещу М.Б.В., Е.Б.Ш. и Р.Б.П. за 65% ид.ч. от
същите имоти, то и със сила на пресъдено нещо е установено между страните (и
спрямо техните правоприемници по аргумент от чл. 226, ал. 3 ГПК) правото на
собственост на „С.“ ЕООД, като в настоящото производство ответниците не могат
да обосновават правото си на собственост на основания, които вече са били
разглеждани в предходното дело. Ето защо твърденията им, че са придобили собствеността
по силата на ЗВСВОНИ не следва да бъдат обсъждани, а издаденият на това
основание констативен нотариален акт №130 от 08.08.2013 г. не ги легитимира
като собственици.
Силата на пресъдено нещо, с която се ползва
горепосоченото решение на СРС, преклудира и всички незаявени от ответниците М.Б.В.,
Е.Б.Ш., Р.Б.П. (както и на Р.А.К. като техен купувач), права, които биха били
от значение за постановяване на настоящото решение и на които са могли да се
позоват в предходно развилото се съдебно производство. Ето защо ответниците не
могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано
от 31.01.1996 г., тъй като това
основание е следвало да бъде заявено от тях в гр. д. №9827/2005 г. на СРС,
46-ти състав. От друга страна, по аргумент от чл. 116, б. „б“, давността е била
прекъсната за периода от завеждане на гр. д. №9827 на СРС през 2005 г. до
окончателното му решаване с определение от 11.11.2011 г. по гр. д. № 297/11 г.
на ВКС, І ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение, потвърждаващо Решение от 16.07.2008 г., по гр. д. №9827/2005 г. на
СРС, 46-ти състав. Следователно в полза на ответниците е било възможно да
започне да тече нова придобивна давност едва след 11.11.2011 г., която с
предявяването на настоящата искова молба, на 21.10.2014 г. от „Г.И.Г.“ ООД е
спряна по аргумент от чл.115 ,б.”ж” ЗЗД, във вр. с чл.84 ЗС. Видно, че така
очертания времеви интервал 11.11.2011 г. - 21.10.2014 г. е по-кратък от 5
години, то, поради което отсъства един от задължителните елементи от визирания
в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС фактически състав на придобивната давност
– изтичането на определен период от време (пет или десет години), в който е
следвало да се упражнява фактическата власт. Това обстоятелство е достатъчно за
съда да приеме, че ответниците не са придобили процесните имоти на основание
придобивна давност. С оглед на тези съждения, неотносими към спора се явяват
изслушаните по делото свидетелски показания относно обстоятелствата, свързани с
упражняването на фактическата власт и същите не следва да бъдат обсъждани по
същество.
Предвид изложеното отрицателният установителен иск
по отношение на тримата ответници М.Б.В., Е.Б.Ш., Р.Б.П. за признаване, че не
са собственици на 65,76 % ид.ч. от правото на собственост върху Дворно място с
идентификатор 68134.405.13, находящо се в гр. София, бул. „********) и 65,76 %
ид.ч. от правото на собственост върху, находящата се в описания по-горе
поземлен имот, сграда с идентификатор 68134.405.13.1, се явява основателен.
Доколкото ответницата по делото Р.А.К. се легитимира като собственик на 65,76 %
ид.ч. от правото на собственост върху дворното място с идентификатор
68134.405.13 на деривативно правно основание - покупка от останалите трима
ответници – продавачи, следва да се
приеме, че същата не е придобила собственически права, тъй като праводатели ѝ не са били
носители на такива и транслативното действие на тази сделка не е настъпило. Ето
защо отрицателният установителен иск и срещу този ответник се явява
основателен.
Съгласно
ТР № 3 от 29.11. 2012 г. по тълк. д. № № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда
на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот. Предвид така приетото, основателно се явява искането на ищеца за отмяна
на констативен нотариален акт №130, том I, рег. № 3348, нот. дело
№118/08.08.2013 г. по описа на нотариус В.К.с рег. № 269 при НК, с което
ответниците М.Б.В., Е.Б.Ш. и Р.Б.П. са признати за собственици на 65,76 % ид.ч. от правото на
собственост върху процесните дворно място и сграда. Неоснователно е обаче
искането на „Г.И.Г.“ ООД за отмяна на нотариален акт №77, том I, рег. № 2683, н.д. №62 от
06.06.2014 г., с който горепосочените трима ответници са продали 65,76 % ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 68134.405.13 на четвъртия ответник Р.А.К.,
тъй като се касае за нотариален акт от категорията на конститутивните и същият съгласно
тълкувателното решение не подлежи на отмяна.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски за настоящото производство, както следва: 26806,92 лв. – държавна такса по делото (л. 3 и л. 94); 670,17 лв. – държавна такса за
вписването на исковата молба в Служба по впиванията; 300 лв. юрисконсулстско
възнаграждение; Ответникът Е.Б.Ш. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
сумата от 5556,30 лв. за назначения ѝ по делото особен представител.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.И.Г.“
ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Северен“, бул. *******, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците М.Б.В. с ЕГН **********,***, чрез адв. Б.К., Е.Б.Ш. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис №1, чрез назначения ѝ особен представител адв. С.Л.,
и Р.Б.П. с ЕГН ********** с адрес ***, НЕ са собственици на 65,76 % ид. ч. от правото на
собственост върху находящия се в гр. София, бул. „*******Поземлен имот с пл. №
9, кв. 506а, по плана на гр. София, местност „Центъра", целият с площ от
768.40 кв. м., при съседи: от север-бул. „Дондуков", от изток-ул.
„Бенковски", от юг-имот пл. №10 и от запад-имот пл. № 8, № 7 и № 18, а по
кадастрална карта съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.405.13, при
съседни имоти с идентификатори №№: 68134.405.11, 68134.405.19, 14, 121,
68134.405.116 и 68134.405.12, както и на
65,76 % ид. ч. от правото на собственост върху построена в посочения
по-горе поземлен имот масивна постройка, застроена на 717.40 кв.м., а съгласно
кадастрална скица съставлява сграда с идентификатор 68134.405.13.1. със
застроена площ от 706 кв.м., като ОТМЕНЯ на основание чл.
537, ал. 2 ГПК констативен нотариален №130, том I, рег. № 3348, дело
№118/08.08.2013 г. по описа на нотариус В.К.с рег. № 269 при НК, до размера на 65,76 % ид. ч. от
удостовереното право на собственост на ответниците върху гореописаните сграда и
поземлен имот.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.И.Г.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Северен“, бул. *******, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че ответницата Р.А.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Б.К., НЕ е собственик на 65,76 % ид. ч.
от правото на собственост върху находящия се в гр. София, бул. „*******Поземлен
имот с пл. № 9, кв. 506а, по плана на гр. София, местност „Центъра",
целият с площ от 768.40 кв. м., при съседи: от север-бул. „Дондуков", от
изток-ул. „Бенковски", от юг-имот пл. №10 и от запад-имот пл. № 8, № 7 и №
18, а по кадастрална карта съставлява поземлен имот с идентификатор
68134.405.13, при съседни имоти с идентификатори №№: 68134.405.11,
68134.405.19, 14, 121, 68134.405.116 и 68134.405.12, на основание договор за
покупко-продажба.
ОСЪЖДА
ответниците М.Б.В. с ЕГН ********** и Р.А.К. с ЕГН **********, и двете със
съдебен адрес ***, чрез адв. Б.К., Е.Б.Ш. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис №1, чрез назначения ѝ особен
представител
адв. С.Л. и Р.Б.П. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, на „Г.И.Г.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Северен“, бул. *******, разноски пред настоящата
инстанция, както следва: 26 806,92 лв.
– държавна такса по делото; 670,17 лв.
– държавна такса за вписването на исковата молба в Служба по впиванията; 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.Б.Ш. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №1, чрез
назначения ѝ особен
представител
адв.
С.Л.,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на „Г.И.Г.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Северен“, бул. *******, разноски в
размер на 5556,30 лв. за назначения ѝ
по
делото
особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: