№ 414
гр. Дупница, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100115 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника
юрисконсулт Е. К., е предявило срещу Р. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 25.02.2019г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като
кредитор и Р. М. С., като длъжник е сключен договор за потребителски кредит №
30035321678, при следните параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11
месеца; размер на вноската: 53.06 лв.; падеж на вноската: 15-ти ден от месеца; годишен
процент на разходите (ГПР): 40.26%; годишен лихвен процент: 35.60%; лихвен процент на
ден: 0.10%; дължима сума по кредита: 583.65 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 565.84 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги: 51.44 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
било в размер на 1149.49 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 104.50 лв.
Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок
задължението си по договора, като превело сумата от 500.00 лв. по посочената от ответника
банкова сметка. В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платил
изцяло дължимите суми, към настоящия момент целият погасителен план по договора за
кредит е изтекъл и вземането е изискуемо в пълен размер.
Общо платената от Р. М. С. сума по договора за кредит е в размер на 275.00 лв.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
1
ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2654/2024г. по описа на РС-Дупница, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми по
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 30035321678/25.02.2019г., а
именно: сума в размер на 412.58 лв., представляваща главница, сума в размер на 64.95 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, сума в размер на 63.99 лв., представляваща
дължимата законна лихва, законна лихва в размер на 463.14 лв., дължима за периода от
15.02.2020г.-датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024г., както и сума в размер
на 438.76 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2654/2024г. по
описа на РС-Дупница. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от
съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Особеният
представител прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради
протИ.речието му с императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Твърди нищожност на договора за
заем и поради протИ.речието му с добрите нрави, с оглед прекомерно високия размер на
договорените с него възнаградителна лихва и годишен процент на разходите. Счита, че е
нищожно поради протИ.речие с добрите нрави и сключеното между страните споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Излага подробни съображения в тази
насока. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на дължимите суми
по давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани
от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски
кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на
25.02.2019г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Р. М. С., като
длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 30035321678, при следните
параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската:
53.06 лв.; падеж на вноската: 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР):
40.26%; годишен лихвен процент: 35.60%; лихвен процент на ден: 0.10%; дължима сума по
кредита: 583.65 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 565.84 лв.;
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.44 лв. Така общото
2
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 1149.49 лв., а
общия размер на дължимата месечна вноска бил 104.50 лв.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 24.03.2022г.
превел парична сума в размер на 500.00 лв., по посочена от длъжника банкова сметка. В
резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платил изцяло дължимите
суми, към настоящия момент целият погасителен план по договора за кредит е изтекъл и
вземането е изискуемо в пълен размер.
Ищецът признава, че общо платената от Р. М. С. сума по договора за кредит е в
размер на 275.00 лв.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2654/2024г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова полза-
сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното,
поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.
Между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателства.
Ищецът признава, че до момента ответникът е платил по договора за кредит сумата
от общо 275.00 лв., с които е погасил част от задълженията по договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от
27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на неравноправни и нищожни
клаузи в процесния договор за кредит, а и доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за такива в договор, сключен с потребител, то следва да се
извърши проверка за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния
процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 40,62%,
като в чл.5.2 от общите условия към договора, подписани от страните, са посочени взетите
предвид допускания при изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не
съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
3
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включителноразходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит,
кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от
съдържанието на договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на
посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на
разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора
за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид горното посоченият в
договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в
договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което
потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в
договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв,
протИ.речи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че
договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на
разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е
налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 578/2022 г., III г. о.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по кредита, а не и на
възнаградителна лихва. Като се приспадне платената до момента сума в размер на 275.00
лв., остатъкът от дължимата сума по главницата е в размер на 225.00 лв.
По отношение на сумата от 438.76 лв., дължима по сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
4
потребителски кредит № 30035321678/25.02.2019г., съдът намира следното: налице е
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на
понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от
целта на самия закон, както и това какво е основното право на заемодателя по договора за
кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по
фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и
осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по
сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности,
свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид
това, следва да се приеме, че и таксата за допълнителни услуги е такава по управление на
кредита, без значение е, че е наименувана по този начин. От представеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се установява конкретното съдържание на
вида, размера и действието, за което е начислено допълнителното възнаграждение. Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
този смисъл посоченото допълнително възнаграждение се явява нищожно поради
протИ.речие с императивна правна норма, поради което се явява недължимо.
Следва да се отбележи и че т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги" всъщност е част от договора за кредит, но е обособено отделно от
договора, и по този начин е заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. Допълнителната услуга реално не представлява услуга, тъй като
кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква
неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него става "по съгласие на страните"- т. е. кредиторът може да откаже
да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в
тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо. За това тази клауза е
нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на
страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит-
приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски,
възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се
включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, като по този
5
начин е нарушен ЗПК, а освен това, тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК, клаузите, които предвиждат възнаграждения за допълнителни услуги,
надвишаващи регламентираните в ал. 4 от същата разпоредба, са нищожни. По тези
съображения вземането по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги не съществува, поради което предявеният установителен иск в тази му част следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Частично основателно е и направеното възражение за погасителна давност от
процесуалния представител на ответника, тъй като, видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д.№2654/2024г. по описа на ДРС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е депозирано в съда на 28.11.2024г.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Следователно, в настоящия случай следва да се считат за погасени по давност всички
вноски по сключения между страните договор за кредит, чийто падеж настъпва преди
28.11.2019г. Видно от приложения към договора за кредит погасителен план, само три
вноски са с падеж след тази дата, размерът на главницата по които е общо 159.18 лв. Тъй
като ответникът е направил плащания в по-висок размер, предявеният иск следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, против
срещу Р. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в
размер на 412.58 лв. (четиристотин и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща остатък от незаплатена главница по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 30035321678/25.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2024г., до
окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 64.95 лв. (шестдесет и четири
лева и деветдесет и пет стотинки) за периода от 15.06.2019г. до 15.02.2020г., лихва за
забава в размер на 63.99 лв. (шестдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки) за
периода от 16.05.2019г. до 15.02.2020г.; законна лихва в размер на 463.14 лв.
(четиристотин шестдесет и три лева четиринадесет стотинки) за периода от 15.02.2020г.
до 27.11.2024г. и сума в размер на 438.76 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и
6
седемдесет и шест стотинки), представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. 2654/2024г. по описа на РС-Дупница, като неоснователни и погасени по давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7