№ 91
гр. Разград, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20253300600190 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК вр. глава XXI от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2025г.
по ЧНД № 175 по описа за 2025 година на Разградския районен съд, на основание чл.25,
ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК спрямо осъдения А. Д. А. с ЕГН **********, е определено едно
общо наказание по влезлите му в сила осъждания по НОХД № 1886/2020г. по описа на
Районен съд - Русе, НОХД № 1572/2024г. по описа на Районен съд - гр. Русе и НОХД №
565/2024г. по описа на Районен съд - гр. Разград в размер на най-тежкото от наложените му
наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като съдът
ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на изтърпяване на това наказание.
На основание чл.24 от НК, първоинстанционният съд е увеличил така определеното
общо наказание с още 10 месеца, при което общото наказание, което осъденият А. Д. А.
следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ и 10 МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при СТРОГ
режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК, е приспаднал изтърпяната до момента част от така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ на осъдения А. Д. А..
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. О. Б. от
АК- *** в качеството му на упълномощен защитник на осъдения А. Д. А., в която се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Отправя се искане
за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК и
определения строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание от 4 години
„лишаване от свобода“. Алтернативно се отправя искане да се отмени атакувания съдебен
акт, постановен от РРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
1
Като в този аспект сочи подробни съображения, а именно:
Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено но отношение на
увеличаването на така определените общо наказание от 4 години „лишаване от свобода“ с
още 10 месеца и „строг“ режим на изтърпяване, тъй като е допуснато е и съществено
нарушение на процесуалните правила. В този аспект се сочи, че в проведеното на
22.05.2025г. открито съдебно заседание когато е постановен от районния съд атакувания
съдебен акт и за което заседание осъденият А. А., изтърпяващ в Затвор – Ловеч, наказание
лишаване от свобода е бил призован и доведен, е следвало съгласно разпоредбата на чл.94,
ал.1, т.6, пр.2 от НПК с оглед задържането му, същият да има осигурен защитник. На него от
Районен съд - Разград не му е разяснено това право и той не е ползвал такъв. Защитник -
упълномощен или по реда на ЗПП не е участвал в делото. Това според защитата на осъдения
А. е съществено нарушение на правото на защита на осъдения и основание за отмяна на
постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Алтернативно е направено искане - в случай, че въззивният съд приеме, че не е
допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила или то може да
бъде санирано от въззивния съд, то да бъде отменено приложението на чл.24 НК и
определения от РРС строг режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода,
посочено по - горе. В контекста на изложението релевира доводи, че съгласно
задължителните за правоприлагащите органи постановления на Пленума на Върховния съд
№ 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г., № 7 от 1964 г. и № 6 от 1.XII. 1961 г. по н. д. № 6/61 г.
при налагането на наказанията за реална съвкупност и съответно увеличаването на общото
такова, съгласно чл.24 от НК се вземат в предвид броя на престъпленията, тяхната
последователност, време на извършване, характер, степен па обществена опасност на
личността на подсъдимия и пр. Докато в настоящия случай според защитата на
жалбоподателя, Районен съд - Разград с увеличаването на наказанието неправилно е
надценил осъжданията на А. А. и не е взел в предвид останалите обстоятелства имащи
значение съгласно задължителната практика. А. А. е осъждан 3 пъти. Деянията по двете
осъждания, които са за престъпленията по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК са сторени преди значителен период от време - повече от 9 год. по НОХД №
1886/20220 год. по описа на Районен съд - Русе и 5 години по НОХД № 565/2024 год. по
описа на Районен съд - Разград. След тези деяния за престъпления против собствеността за
значителен период от време не са извършвани други такива. Другото осъждане е за
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, също извършено преди близо 3 години. Деянието има
инцидентен характер и няма връзка е останалите две. Следователно броят на
престъпленията, тяхната последователност, техният характер и закъснялата наказателна
репресия не обуславят увеличаване на наказанието, така както е сторил Районен съд -
Разград. За първото престъпление по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК му е наложено и сравнително тежко наказание - 4 години „лишаване от свобода“ при
предвидено в нормата такова от 1 до 6 години. Последващите две са значително по - леки.
Според защитника на жалбоподателя само с най-тежкото, което е над средата на възможното
по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ще се постигнат целите на
същото. Неправилно не е била отчетена и личността на А. А.. С оглед на това, което е
сторил, той не е с висока степен на обществена опасност. Това е било установено и при
разглеждането на делата. А. А. е с тежки заболявания - захарен диабет с неврологични
усложнения - диабетна полиневропатия. Прекарал е и панкреатит. В подкрепа на
обстоятелството относно вложеното здравословно състояние към подадената жалба са
приложени и съответните медицински документи. Твърди се и, че от значение е и, че
въпреки заболяванията си А. А. полага труд в Затвора.
А, относно оплакването на жалбоподателя, че неправилно е определен строг режим
на изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода, се сочи следното
- съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС такъв се определя когато наложеното наказание
2
„лишаване от свобода“ е за повече от 5 години за умишлени престъпления или то е за
умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено па
основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията или се касае за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години. Във всички останали случаи се определя „общ“ режим на изтърпяване с изключение,
когато осъденият се е укривал в хода на наказателното производство. Според ал.3 на чл.57 от
ЗИНЗС съдът може да определи първоначален „общ“ режим и в случаите по ал. 1, т. 2,
когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. В този аспект защитата на
жалбоподателя не се съгласява и не приема изводът на РРС да приеме, че осъдения А. А.
следва да изтърпява наказанието при първоначален „строг“ режим, доколкото такъв е бил
определен по НОХД № 565/2024 год. по описа на този съд. Това е неправилно, съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК при групирането въпросът за изпълнението на общото
наказание се решава при неговото определяне, което се отнася и по отношение на режима. В
тази насока е и съдебната практика - Решение № 30 от 2.02.2009 г. на ВКС но н. д. №
724/2008 г., I н. о., Тълкувателно решение № 14 от 30.IV. 1987 г. по и. д. № 6/87 г., на ОСНК и
други. Следователно с определението Районен съд - Разград е трябвало отново да реши този
въпрос в съответствие със закона, а не да се позовава на определения преди това по НОХД
№ 565/2024 год. по негов опис режим. В настоящия случай строгият такъв не съответства на
ЗИНЗС. Не са налице предпоставките за неговото определяне. Наказанието е под 5 години
лишаване от свобода и ги няма останалите основания по чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Отделно
от това - осъденият А. А. не е с висока степен на обществена опасност с оглед
престъпленията, които е извършил, изминалият продължителен период от време и тежкото
му здравословно състояние. Още повече, че при изтърпяване на наказанието при „общ“
режим, той по-лесно ще може да упражнява труд, което ще способства и за по-доброто му
превъзпитание.
Към жалбата са приложени - 3 броя етапни епикризи от 22.10.2024 год., 23.10.2024
год. и 24.10.2024 год. и епикриза от 30.01.2019 год., както и пълномощно за адвокат О. Б. и
копия от жалбата за връчване на съответните страни. Не са направени доказателствени
искания в жалбата.
В закрито заседание настоящият въззивен съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че тъй като по отношение на приложените към подадената жалба медицински
документи не са направени доказателствени искания в същата, то няма пречка в съдебно
заседание пред въззивния съд, жалбоподателят и неговият защитник да направят изявление -
дали правят искане същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото. В
същото закрито съдебно заседание, съдебният състав е приел, че в хода на наказателното
производство са установени фактите и обстоятелствата относно изясняване на фактическата
обстановка по делото, и имащи значение за правилното решаване на същото.
В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован осъденият А. Д. А. се
явява лично и заедно със защитника си адвокат О. И. Б.. Защитата на осъденият изразява
становище, че поддържа изцяло въззивната жалба с наведените в нея съображения, както и,
че правят искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените към
жалбата медицински документи / три броя епикризи /, както и представените в съдебно
заседание - два броя благодарствени писма от местоработата му до началника на затвора и
разчитане на рентгеново изследване, от което става ясно, че той понастоящем е с
бронхопневмония, които са свързани със здравословното му състояние и поведението в
затвора.
В хода на съдебните прения защитата на осъдения А. Д., адвокат Б. релевира и
следните доводи: А именно - Безспорно е установено, че към момента на разглеждане на
3
делото неговият подзащитен е бил търпящ наказание лишаване от свобода и се приравнява
на лице, което би следвало да има защитник, съгласно разпоредбите на чл.94, ал.1, т.6, пр.2
от НПК. Това нарушение правото на защита, невключването в производството на защитник е
съществено процесуално такова и обуславя връщане за ново разглеждане. В настоящия
случай се поставя въпроса дали това нарушение би могло да бъде изправено от въззивния
съд, смята, че е налице такава възможност предвид предвиденото в НПК, че във въззивният
съд би могъл да се произнесе по всички обстоятелства, т. е. той е втори съд по същество,
което му дава възможност да реши въпроса по направеното от РП-Разград предложение.
Счита, че неправилно е увеличено наказанието с 10 месеца лишаване от свобода, за което в
жалбата са изложени подробни съображения.В този аспект сочи, че в настоящия случай с
увеличаването не са отчетени времето, когато са извършени деянията, изминалия
продължителен период време, характера на престъпленията, за които той е бил осъден и
неговата личност. Смята, че той не е с висока степен на обществена опасност. В тази насока
би могло да бъдат обсъдени представените пред въззивния съд благодарствени писма, от
които става ясно, че осъденият А. Д. полага труд в затвора и неговите действия са оценени
положително от работодателите му. Налице е и сериозен здравословен проблем. Счита, че,
видно от приложените документи, че подзащитният му има множество заболявания, от които
някои са хронични и няма как да бъдат излекувани. Смята, че би следвало да отпадне
увеличаването на наказанието по реда на чл. 24 с 10 месеца и да бъде оставен общия режим.
Общият режим би следвало да бъде определен по реда на чл. 25, ал. 1 с определянето на
общо наказание. На второ място би следвало режимът да е такъв, за същия няма
доказателства, от които да се направи извод, че са налице предпоставки за увеличаването му,
т. е. той да е с по-висока степен на обществена опасност или да се е укривал. Точно
обратното, от материалите по делото може да се направи извод, че такова нещо няма. С
оглед на това, моли въззивиня съд да уважи изцяло жалбата и да бъде постановено той да
изтърпява общо наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ
режим и да му се приспадне изтърпяната до момента част.
Подсъдимият А. Д. А. заявява, че поддържа това, което е казал защитника му.
Отправя молба до въззивния съд да остане на същия режим с четири години, болен човек е,
получава инсулин и други лекарства, тъй като не е добре здравословно. Има деца, внуци,
които му идват на свиждане редовно, помагат му и финансово. Заявява, че може да понесе
тези четири години затвор, мъчи се да ги изкара работи и ако може да остане същата
кумулация от четири години без увеличението, което му е определил РРС. Моли също така
режимът да не е строг, както е определен от районния съд.
В предоставената на подсъдимия последна дума А. Д. Ав заявява, че вярва на
съдебния състав, че ще го разбере и ако може да остане с тези четири години и да има
възможност да работи докато изтърпява присъдата .
Препис от жалбата е връчен своевременно на другата страна и не са подадени
възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото
прокурор от Окръжна Прокуратура – Разград заявява, че жалбата е допустима, но частично
основателна. В хода на съдебните прения релевира доводи за частична основателност на
подадената жалба. В този аспект сочи, че е налице съществено процесуално нарушение,
довело до накърняване на правото на защита на осъденото лице - не му е осигурена
възможност да си упълномощи защитник или да му бъде назначен от съда служебен
защитник в случай, че не може да си позволи да ангажира упълномощен представител. Ето
защо според представителя на обвинението, следва да бъде върнато делото за ново
произнасяне на РС-Разград. Алтернативно предлага на въззивния съд, ако същият намери,
че това нарушение може да бъде санирано от тази съдебна инстанция, то да се произнесе по
същество.
4
По отношение на строгият режим, който е определен от РС-Разград намира, че
жалбата също е основателна, тъй като наказанието е под пет години лишаване от свобода и
следва да бъде определеното общо наказание в общ режим.
А, по отношение третото възражение на осъдения А. А. и защитника му – адвокат О.
Б., визирано в жалбата и поддържано от тях в съдебно заседание пред настоящия въззивен
съдебен състав, относно приложението на чл.24 НК, вследствие на което е увеличено
общото наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи осъдения А., намира в тази
част жалбата за неоснователна, предвид това, че съдът е взел предвид осъжданията на А., че
са от един и същия вид за тежки умишлени престъпления и то с наказание лишаване от
свобода. Според него, следва да бъде взето предвид и, че първото русенско дело е от 2015 г.,
където има пострадали пет лица и щета над 18 000 лв., което преди 10 години е значителна
сума, така също за последното разградско дело - измама с щета над 8 000 лв., поради което
следва да бъде потвърдено това увеличение с 10 месеца, а относно доводите за наличие на
заболяване и награди по отношение на осъденото лице, представителят на държавното
обвинение ги намира за несъществени и не влияят на това увеличение, реализирано на
основание чл.24 НК. Ето защо с оглед изложеното моли въззивния съд да се произнесе в
този смисъл.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание
чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира
следното:
Процесуалният закон задължава въззивната инстанция да проверява определенията
по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК по реда, по който се проверява присъдата и съдебният акт. В
този смисъл - Решение № 286 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 196/2010 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Л.М.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното определение,
настоящият въззивен съдебен състав констатира допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на на чл.348, ал.3, т.1 НПК, което е от категорията на абсолютните,
не може да бъде отстранено в рамките на въззивното производство, защото не позволява на
въззивния съд да разгледа делото по същество на спора и да обсъжда фактите.
В контекста на изложението настоящият въззивен съдебен състав установи, че в
първоинстанционното производство е било допуснато нарушение на правото на защита на
осъдения А. Д. Ав, тъй като съдебното заседание, в което е постановено атакуваното
определение с рег. № 300/23.05.2025г. по ЧНД № 20253330200175 по описа Районен съд –
Разград, е проведено в нарушение на чл.94, ал.1, т.6 НПК – въпреки, че към 22.05.2025г.
/когато е проведено откритото съдебно заседание/, осъденият се е намирал в затвора –
Ловеч, и, че на същата дата е доведен оттам в съда, съдът е разгледал делото, включително с
постановяване на атакувания съдебен акт в отсъствието на защитник, тоест към този момент
осъденият е бил задържан по смисъла на разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 НПК. Съгласно
посочената законова разпоредба, както и съгласно практиката на ВКС, че е без значение по
кое производство лицето е задържано, участието на защитник е било задължително.
Това нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на осъдения /
чл.348, ал.3, т.1 НПК /. Лишаването на осъдения А. от възможността да бъде защитаван
/чрез упълномощаване на избран от него адвокат или чрез назначаване на служебен
защитник от съда /, и в двата случая, който да го защитава и представлява, съставлава
съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на производството.
Същевременно значението на правото на защита на наказателния процес е толкова
съществено, че изискването за неговото осигуряване е между основните принципи на
процеса /чл.15 НПК/, както и е между основните конституционни права на гражданите /чл.56
КРБ /.
5
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт -
определение с рег. № 300/23.05.2025г., постановено в публично съдебно заседание,
проведено на 22.05.2025г. по ЧНД № 20253330200175 по описа за 2025г. на Разградския
районен съд, следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане на първата
инстанция, но от друг съдебен състав.
След отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав
на Разградския районен съд, следва да бъде осигурена задължителна защита на осъдения А.
Д. Ав – било упълномощена защита, било служебна такава. Като тогава няма пречка при
решаване на въпроса по същество относно групиране на наложените спрямо осъдения
наказания, по съответните влезли в сила присъди, и относно въпроса дали да се приложи
чл.24 от НК, новият състав на Разградския районен съд да прецени дали следва да бъдат
изискани наказателните дела /респективно заверени преписи от влезлите в сила съдебни
актове по тях/, по които са наложени съответните наказания на осъдения, които следва да
търпи, и по които е направено групирането от първоинстанционния съд по ЧНД № 175 по
описа за 2025г. на РРС , а не само въз основа на бюлетина за съдимост - в какъвто контекст
е направеното от представителя на Окръжна прокуратура - Разград, доказателствено
искане в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на 21.07.2025г.
Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.1 и чл.334, т.1 от
НПК, Окръжен съд - Разград,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение, постановено в публично съдебно заседание,
проведено на 22.05.2025г. по протокол с рег. № 300/23.05.2025г. по ЧНД № 20253330200175
по описа за 2025г. на Разградския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6