О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 30
гр. Велико
Търново, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският
административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЕВТИМ
БАНЕВ
изслуша
докладваното от съдията Банев по АД № 669/ 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с §
4б от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по частна жалба /именована молба/ с вх. № СДА-01-1185/ 30.06.2022 г. от деловодството на Административен съд – Габрово, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора град Плевен, срещу Разпореждане № 554/ 16.06.2022 г. постановено по адм.д. 32/ 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово. С оспореното определение, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК, е върната частна жалба от 28.04.2022 г., подадена от Г.В. срещу Определение № 308/ 11.04.2022 г. по адм.д. 32/ 2022 г. по описа на АС – Габрово, с което производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи, че В. няма юридическо образование и не може да разбере Определение № 554/ 16.06.2022 г. на АС - Габрово, за да го обжалва, като същевременно се заявява оспорване на въпросното определение пред касационна инстанция – 3-членен състав на ГАС. Към частната жалба са приложени молба за назначаване на безплатна правна помощ за изготвяне на жалба и процесуално представителство по делото на АС – Габрово и декларация относно семейно и материално положение и имотно състояние на Г.В.. В декларациите е посочено, че същият няма доходи от трудова или търговска дейност, или други доходи, няма информация за доходите на съпругата си, от много години няма връзка с нея, тъй като от 12 години е в затвора, не притежава МПС, няма дялове /акции/ в търговски дружества и парични влогове. Вписано е, че В. не притежава МПС, притежава недвижими имоти, които не са индивидуализирани, както и че тези имоти са възбранени от КПКОНПИ от 2010 година, а делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС. Деклараторът е отбелязал, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, а общините и НАП го разпродават. Посочил е и че откакто е в затвора не работи, тъй като не му се предлага работа въпреки заявеното от него желание.
Съдът, като взе предвид изложеното в
частната жалба, представените по делото доказателства, както и фактите,
служебно известни му от разглеждането на КАХД № 10216/ 2022 г. и КАХД № 10219/
2022 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе, съобрази следното:
Не е спорно и от наличните в делото документи се
установява, че Г.В.В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като към дата
11.10.2021 г. е пребивавал в затвора в град Плевен. На посочената дата В. е
подал пред Административен съд – София град, жалба /именована „искова молба“,
срещу отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
да му предостави искане за прилагане на чл. 60 от АПК за предварително
изпълнение на Заповед № Л-5320/ 20.12.2018 г., ведно с цялата преписка по него,
по заявление, дапозирано на 27.08.2021 година. След изпращане на делото по
подсъдност и прилагането на чл. 133, ал. 6 от АПК, поради отводи на съдии, за
разглеждане на жалбата е образувано адм. дело № 32/ 2022 г. на Административен
съд – Габрово. С Определение № 308/ 11.04.2022 г. по адм. дело № 32/ 2022 г. на
АС – Габрово, поправено с Определение № 355/ 20.04.2022 г. по същото дело,
жалбата е била оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и
производството по делото е било прекратено. Прекратителното определение е
връчено на Г.В. на дата 21.04.2022 г. и оспорено от него с частна жалба от
28.04.2022 година. С Разпореждане № 409/ 10.05.2022 г., на основание чл. 213а,
ал. 1, вр. с чл. 236 от АПК, частната жалба е оставена без движение, за
отстраняване на нередовност по чл. 213, т. 3 от АПК – представяне на документ
за внесена държавна такса, в определен от съда срок. Разпореждането е било
връчено на В. на 12.05.2022 г., същият е подал молба за отстраняване на съдебна
грешка с доводи, че не дължи държавна
такса, доколкото такава не е предвидена в ЗИНЗС. Няма данни в определения от
съда срок да е била отстранена констатираната нередовност в частната жалба.
Последвало е издаването на Разпореждане № 554/ 16.06.2022 г. по адм.д. 32/ 2022
г. на АС – Габрово, с което същата е била върната на основание чл. 213а, ал. 1,
изр. последно от АПК. Разпореждането е съобщено на В. на дата 24.06.2022 г. и е
оспорено пред тричленен състав на АС – Габрово с частна жалба от 30.06.2022 г.,
като е поискано и назначаването на правна помощ. След отвод на съдии, същата е
изпратена на ВАС за прилагане на чл. 133, ал. 6 от АПК. С Определение № 9071/
18.10.2022 г. по адм. д. № 8532/ 2022 г. на ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Велико Търново.
В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, при произнасянето по частната жалба и по искането за освобождаване от държавна такса следва да се имат предвид и тези, служебно установени от първоинстанционните съдебни състави по адм. дело № 130/ 2022 г. и адм.д. 58/ 2022 г. на Административен съд – Габрово. В тази връзка следва да се отбележи, че макар голяма част от твърденията за запорирано/възбранено имущество на Г.В. да са верни, той и съпругата му притежават недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно Г.В. би следвало да получава доход от отдаването под наем на имот, с договор вписан през 2016 г., а съпругата му развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново. Съгласно представена справка от Затвора Плевен по адм. дело № 130/ 2022 г., в периода месец януари 2021 г. – месец април 2022 г. Г.В. ежемесечно е получавал парични средства, които след месец април 2021 г. са в размер на поне 150,00 лева. Изброените обстоятелства са служебно известни и на настоящия съдебен състав от разглеждането на КАХД № 10216/ 2022 г. и КАХД № 10219/ 2022 г. по описа на АСВТ, също образувано по частни жалби на Г.В.В.. Освен това, при извършена справка в Търговския регистър по адм. дело № 130/ 2022 г. е установено, че В. има дялово участие в капитала на няколко търговски дружества, в част от които дружествените му дялове не са запорирани /напр. „М иМ- ГК“ ООД, „Толи-комерс“ ООД, „Джу бокс 2000“ ООД/. От представена по същото дело справка от Затвора Плевен е видно и че в качеството му на лишен от свобода, на Г.В. се осигуряват безплатни храна, ежедневно облекло, място за живеене, медицинско обслужване, такова задължение е и нормативно установено за затворническата администрация /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
По отношение искането на Г.В.В. да му бъде предоставена безплатна правна помощ по адм. дело № 32/ 2022 г. на АС – Габрово, за обжалване на Разпореждане № 554/ 16.06.2022 г. по същото дело. Съгласно чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, правна помощ под формата на процесуално представителство по административни дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. По молбите за предоставяне на правна помощ съдът взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Безплатната правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело/, се предоставя при конкретно посочени изисквания, като принципно относими към конкретния случай биха могли да са тези по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП – лицето и семейството му да отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон /по чл. 9 и сл. от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. но МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/.
В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, следва да бъдат съобразени изброените по-горе служебно известни на съда факти относно семейното и имущественото състояние на Г.В. към момента на подаване на искането му за правна помощ. При съобразяване на тези факти, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за предоставянето на частния жалбоподател, на безплатна правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП.
На първо място, не се установява, че Г.В.
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ по
посочените текстове от ЗПП. Както към момента на подаването на частната жалба с молбата и декларацията на
същия,
така и към настоящия момент, липсват данни за доходите
на съпругата му А.В.. При
това положение съдът изначално не е в състояние да извърши преценка относно
доходите на семейството на В., съгласно изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 1 и
т. 2 и чл. 23, ал. 3, т. 1 от ЗПП и съответно дали тези доходи съответстват на
условията по чл. 9 и чл. 10 от ПППЗСП, респ. на тези за подпомагане с целева
помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон, а от там -
дали са достатъчни да покрият без съществени затруднения разходите за
адвокатска защита. Възможността за такава пълна и обективна преценка е осуетена
от бездействието на самото лице, искащо освобождаване от държавна такса и
предоставяне на правна помощ.
На второ място, в декларацията си по чл. 227а, ал. 2 от АПК приложена към частната жалба, В. сочи, че притежава недвижимо имущество, но не е в състояние да го конкретизира,
като твърди, че няма данните му. Същевременно изтъква, че това имущество е
възбранено от КПОКОНПИ и му генерира единствено загуби, което твърдение не се
подкрепя от събраните от АС – Габрово и служебно известните на настоящия състав
доказателства. Обратно, установява се притежаване от В. на имоти/части от
имоти, както и на дялове в капитала на търговски дружества, върху които не са
наложени обезпечителни мерки, а и наличието на обезпечения поначало не
препятства получаването на доходи от такъв вид имущество. От друга страна,
съгласно чл. 116, ал. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, комисията не може да
иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което
не подлежи на принудително изпълнение. Освен това, по молба на лицето, след
налагане на обезпечителните мерки, съдът може да разреши извършване на плащане
или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено
обезпечение, в случаите на неотложна необходимост /чл. 119 от ЗПКОНПИ/. В
случая молителят не е ангажирал доказателства, че няма никакво несеквестируемо
имущество, нито че е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ
извършване на плащане на адвокатско възнаграждение, и такова му е било
отказано.
На трето място,
установява се по безспорен начин, че молителят е получавал суми в месечен размер
на минимум 150,00 лв., поне в годишен период преди отправяне на искането за
безплатна правна помощ. Дори да се приеме, че семейството на Г.В. не му оказва
никаква финансова помощ и единствените му разполагаеми средства към момента на
подаването на частната жалба, са единствено посочените суми, следва да се има
предвид, че ищецът пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един
продължителен период от време. От налична в КАХД № 10216/ 2022 г. по описа на
АСВТ, справка от Затвора Плевен е видно и че в качеството му на лишен от
свобода, на Г.В. се осигуряват безплатни храна, ежедневно облекло, място за
живеене, медицинско обслужване, задължението за осигуряване на такива е и
нормативно установено за затворническата администрация /чл. 84, чл. 139 и сл.,
чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и
издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от
свобода, а в частната жалба и молбата за правна помощ не се сочат някакви
извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Ето защо не може да се
приеме, че той би бил затруднен при набавянето на средства за заплащане на
адвокатски хонорар, който съобразно характера на делото /обжалване на
разпореждане за връщане на частна жалба, не би бил в големи размери. Съобразно
всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че липсата у Г.В. на
средства за ангажиране на адвокат, не е установена по делото.
На последно място, при преценка основателността на искането за правна помощ следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 от ЗПП. Съгласно първата от посочените норми, в съдебноадминистративните производства предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП поначало не е задължително, а обхваща само случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/. Отделно, съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая от Г.В. е поискано предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство/, конкретно за обжалване на Разпореждане № 554/ 16.06.2022 г. по адм. дело № 32/ 2022 г. на АС – Габрово, с което е върната частна жалба на В. поради невнасяне на дължимата държавна такса. Самото оспорване на такъв по вид съдебен акт, не се отличава с правна и фактическа сложност, и видно от настоящото дело, е било успешно реализирано от В.. Този вид производства се развиват в закрито заседание и не изискват процесуално представителство. Същевременно законодателно е гарантирана максимална защита на интересите на лицата, инициирали такъв вид производства, чрез разпоредбите на чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236, чл. 235, ал. 1 и чл. 234, ал. 2 от АПК, изискващи засилено служебно начало при събирането на доказателства и произнасянето на горната инстанция по същество, с проверка за валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения съдебен акт. При съобразяване на горното, съдът намира, че частният жалбоподател не е бил затруднен да осъществи лично адекватната си защита срещу разпореждането на АС – Габрово за връщане на частната жалба срещу Определение № 308/ 11.04.2022 г. по адм. дело № 32/ 2022 г. на АС – Габрово.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира за недоказано, че по отношение на Г.В.
са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1 или чл. 23, ал. 3 от ЗПП, за
предоставяне на безплатна правна помощ по адм. дело № 32/ 2022 г. на АС –
Габрово. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в
конкретния случая не е ограничено, доколкото В. разполага с възможности да
осигури заплащането на адвокатско възнаграждение, ако желае да ползва
квалифицирана правна помощ за водене на делото. Отправеното от него искане за
предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение частната жалба на Г.В.В. срещу Разпореждане № 554/ 16.06.2022 г. по
адм. дело № 32/ 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово. Същата е
подадена в срока по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. с чл. 213а, ал. 7 от АПК и отговаря на приложимите в производства от
вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл.
231 от същия кодекс. Жалбата е подадена от надлежна страна, участник в
производството пред едночленен състав на АС – Габрово, пред компетентния да я
разгледа съд, и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Неоснователни са доводите развити от частния жалбоподател в молбата за отстраняване на съдебна грешка във връзка с Разпореждане № 409/ 10.05.2022 г. по адм. д. 32/ 2022 г. на АС – Габрово. Подадената от Г.В. жалба срещу твърдян отказ да му бъдат предоставени информация и документи, е с правно основание § 4б, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която при разглеждане на жалбите срещу индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията /каквито са и отказите по искания на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“/, приложими са разпоредбите на глава десета от АПК. Алинея втора от същата разпоредба сочи, че обжалването на постановените от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1 се извършва по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд. Или обратно на твърдяното от В., по силата на цитираните препращащи норми, приложими в случаи от вида на разглеждания са разпоредбите на общия процесуален закон, вкл. тази на чл. 12, ал. 3 от АПК. По образуваните съдебноадминистративни производства се дължи държавна такса, вкл. за разглеждане на жалба срещу актове на органите по изпълнение на наказанията и на частни жалби срещу актове на първоинстанционния съд, с изключение на тези по чл. 213, ал. 7 от АПК. Или за образуване и провеждане на производството по жалбата на Г.В. от 11.10.2021 г. е била дължима държавна такса в размер на 10,00 лв., съгласно т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, а за разглеждането на частната жалба срещу прекратителното определение от 28.04.2022 г. е дължима такса в размер на 30,00 лв., съгласно чл. 235а, ал. 1, предл. първо от АПК. Нормата на чл. 151, т. 3 от АПК предвижда предварително внасяне на държавната такса от задължените лица и представяне на документа, удостоверяващ заплащането.
В случая задължението за внасянето на таксата, нейният размер, срокът в който трябва да бъде представен документът да внасяне и последиците от неотстраняване на нередността, са били надлежно указани на подателя на частната жалба. Няма данни и не се твърди в определения от съда срок /значително надвишаващ този по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 231 от АПК/, Г.В. да е представил документ за платена държавна такса или молба за освобождаване от заплащането на такава при условията на чл. 227а, ал. 2 от АПК. При положение, че нередовността на частната жалба, констатирана с Разпореждане № 409/ 10.05.2022 г. по адм.д. 32/ 2022 г. на АС – Габрово, не е била отстранена в определения от съда срок, правилно същата е била върната от първоинстанционния състав, в изпълнение разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 23 и чл. 24, т. 1 от ЗПП, и чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на Г.В.В., понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Плевен, за
предоставяне на безплатна правна помощ за обжалване на Разпореждане № 554/
16.06.2022 г. по адм. д. 32/ 2022 г. на Административен съд – Габрово, с което
на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, е върната частната жалба на Г.В.
срещу Определение № 308/ 11.04.2022 г. по същото дело на АС – Габрово.
Оставя в
сила Разпореждане
№ 554/ 16.06.2022 г., постановено по адм.д. № 32 от 2022 г. по описа на
Административен съд – Габрово.
Определението, в частта му с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му.
В останалата му част определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.