ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав съдия Евелина Попова като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2537 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се
произнесе взе предвид следното:
В изпълнение на разпореждане № 15348/30.11.2021 г. жалбоподателят
П.И.Г. е подал по делото писмен отговор с. д. № 18265/10.12.2021 г.
Според направените в отговора уточнения относно предмета
на оспорването Г. обжалва с искане за обявяването им за нищожни два документа:
удостоверение за данъчна оценка изх. № 218/06.02.2002 г., издадено от
Териториална данъчна дирекция -Варна, Данъчно подразделение „Младост“, и
издадената по преписка вх. № АБ-94/359/25.01.2002 г. на отдел „Архитектура и
благоустройство“ в район „Младост“ – община Варна скица на поземлен имот пл. №
790 по КП на СО „Сълзица“, идентичен според забележката върху скицата с имота по
посочения в нея нотариален акт в местността „Кочмар“.
Недоволството на Г. от двата документа е породено от
факта, че са издадени след представяне от страна на заявителя В. Т. М. на
нищожно според писмо изх. № ОА-94-П/1/21.02.2011 г. на кмета на район „Младост“
- община Варна удостоверение за наследници изх. № ІІІ-1671/26.10.2001 г., в
което жалбоподателят П.И.Г. и сестра му В.И.Г.не фигурират като наследници по
закон /по права низходяща линия от втора степен/ на починалата им обща
наследодателка А. С. Т., а в удостоверението е записан като наследник само В.Т.
М. , вследствие на което на дъщеря му М. В. М.-Д. била открита незаконно според
жалбоподателя данъчна партида за имота, за който пък на жалбоподателя бил съставен Акт № МД-АУ-8891-1/28.07.2017 г. за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК. Според съдържанието на приложения
към жалбата АУЗД с него на жалбоподателя са определени задължения за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2012 г. – 2016 г. за имота.
Наред с обявяването за нищожни на удостоверение за данъчна оценка изх. №
218/06.02.2002 г. и на издадената по преписка вх. №
АБ-94/359/25.01.2002 г. скица на поземлен имот пл. № 790 по КП на СО „Сълзица“,
Г. иска от съда да се произнесе със съдебен акт, с който да потвърди правната
стойност на издаденото от кмета на район „Младост“ писмо изх. №
ОА-94-П/1/21.02.2011 г. и да прогласи нищожността на удостоверение за наследници изх. №
ІІІ-1671/26.10.2001 г., „с посланието“, че то не може да породи правни
последици за посочения в него наследник В. Т. М. и за дъщеря му М.В.М.-Д..
Съдът намира за процесуално недопустимо образуваното
по жалбата съдебно производство като съображенията за това са следните:
От подадената до съда жалба и от внесените в нея уточнения
с писмен отговор с. д. № 18265/10.12.2021 г. става ясно, че основанието на искането
да се обявят за нищожни удостоверение за данъчна оценка изх. № 218/06.02.2002
г. и издадената по преписка вх. № АБ-94/359/25.01.2002 г. скица на ПИ пл. № 790
по КП на СО „Сълзица“ е свързано с оспорване на съдържанието на двата документа
що се отнася до правата, които според жалбоподателя те дават на лицето В. Т. М.
като наследник на А. С. Т..
Удостоверението за данъчна оценка е документ от значение
за упражняването на права или задължения и като такъв се издава при административното
обслужване на гражданите. Съгласно понастоящем действащата разпоредба на чл. 92
ал. 3 ДОПК неговото съдържание може да се оспори единствено по административен
ред пред съответния директор на Дирекция „Местни данъци“, който на основание
чл. 4 ал. 5 предл. второ ЗМДТ като ръководител на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощията на териториален директор на НАП. При
това за оспорването на съдържанието на документа от заинтересуваните лица законодателят
е регламентирал 14- дневен срок от момента на узнаването му. Същевременно чл.
95 ал. 2 ДОПК регламентира изрична забрана за оспорването пред съд на
съдържанието на документите, издадени при административното обслужване на
гражданите. Това само по себе си сочи на недопустимост на предприетото с
жалбата оспорване на издаденото удостоверение за данъчна оценка изх. №
218/06.02.2002 г.
Оспорването с искане за нищожност на основание,
свързано със съдържанието на издадената по преписка вх. № АБ-94/359/25.01.2002
г. скица на поземлен имот пл. № 790 по КП на СО „Сълзица“, също е недопустимо
като се има предвид, че по аргумент от чл. 81 ал. 2 АПК съдържанието на
документ може да се оспори само по административен ред като по отношение на
него е изключен съдебният контрол за законосъобразност. Същото се отнася и до искането
да се прогласи за нищожно удостоверение за наследници изх. №
ІІІ-1671/26.10.2001 г., в което не фигурират имената на всички законни
наследници на починалата А. С. Т.. Относно оспорването на съдържанието на това
удостоверение дори е имало образувано назад във времето съдебно производство по
адм. дело № 2536/2010 г. на Адм. съд Варна, приключило с влязло в сила
определение № 5315/05.10.2010 г., с което жалбата на П.И.Г. е оставена без разглеждане.
Направените от жалбоподателя разяснения в първоначално
подадената жалба и в допълнителния му писмен отговор с. д. № 18265/10.12.2021
г. оставят впечатлението, че основната причина съдът да е сезиран с горните искания
е недоволството на Г. от издадения му от Дирекция „Местни данъци“ в община Варна Акт № МД-АУ-8891-1/28.07.2017
г. за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК. За тази категория
актове законодателят обаче е предвидил с чл. 107 ал. 4 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1
изр. второ и ал. 5 предл. второ ЗМДТ задължителен административен контрол като
предпоставка за съдебното им обжалване. Тоест по отношение на тях съдът упражнява
поначало единствено косвен съдебен контрол.
Предвид процесуалната недопустимост на оспорването в
неговата цялост, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2537/2021 г.
по описа на Административен съд Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: