№ 40
гр. Враца, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Петя П. Вълчева-Чукачева
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Частно наказателно дело
№ 20221400200213 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32 във връзка с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване
на решение № BHWZ/617190027762/2019 от 02.07.2020 г., в сила от 10.09.2020 г., на
несъдебен орган в решаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна
администрация Вайц/, Австрия, с което на българския гражданин П.Г., с последен известен
адрес с. ***, роден на ***, е наложена финансова санкция в размер на 150,00 евро, за
извършено нарушение "превишаване на скоростта": като лицето, в качеството си на
собственик на моторно превозно средство с рег. № ВР***СС е пропуснал да съобщи в
рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за
водача на превозното средство кой /име и точен адрес/ е управлявал, съответно паркирал,
моторното превозно средство с рег. № ВР***СС на съответните ден и място – 23.09.2019 г.,
09:17 ч, Weiz, Klammstraße № 43, като разрешената максимална скорост е била 30 км/ч, а
измереното превишение на скоростта след изваждане на допустимата погрешност на
измерването е 13 км/ч, което деяние представлявало нарушение, наказуемо съгласно § 52 lit.
a Z 11a STvo; § 99 abs. 3 lit. a StVO, § 103 Abs. 2 KFG; § 134 Abs. 1 KFG. Решението е
придружено с Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
1
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да
бъде отказано признаването на решението на органа на Австрия за налагане на финансова
санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за
изпълнение.
Засегнатото лице – П.Г., редовно призован, се явява лично. Заявява, че знае за случая,
знае, че има нарушение и изразява желание да заплати наложената финансова санкция
доброволно.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становищата на страните в процеса и след
като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция
е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл
в сила акт на държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане
на глоба за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата в Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава – компетентен
служител при Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/, Австрия, който
е удостоверил и неговото съдържание. От същото се установява, че на лицето П.Г. е
наложена финансова санкция – глоба, в размер на 150,00 евро за извършено нарушение
"превишаване на скоростта": като лицето, в качеството си на собственик на моторно
превозно средство с рег. № ВР***СС е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от
връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство
кой /име и точен адрес/ е управлявал, съответно паркирал, моторното превозно средство с
рег. № ВР***СС на съответните ден и място – 23.09.2019 г., 09:17 ч, Weiz, Klammstraße №
43, като разрешената максимална скорост е била 30 км/ч, а измереното превишение на
скоростта след изваждане на допустимата погрешност на измерването е 13 км/ч, което
деяние представлявало нарушение, наказуемо съгласно § 52 lit. a Z 11a STvo; § 99 abs. 3 lit. a
StVO, § 103 Abs. 2 KFG; § 134 Abs. 1 KFG.
При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл. 16, ал. 7
ЗПИИРКОРНФС във връзка с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема
искането за допустимо и основателно по следните съображения.
От посочения в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на засегнатото лице е
видно, че адреса на пребиваване на българския гражданин П.Г. е в с. ***, обстоятелство,
подкрепено и от изисканата справка от служба ГРАО. При това положение и съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който
следва да се произнесе по направеното искане, е именно Врачанският окръжен съд.
Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПИИРКОРНФС за
2
уважаване на направеното искане – влязло в сила на 20.05.2021 г. решение на несъдебен
орган в решаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация
Вайц/, Австрия, която е държава-членка на Европейския съюз, с наложена финансова
санкция, за извършено престъпление на територията на издаващата държава. Спазени са
изискванията и на чл. 4 и 5 ЗПИИРКОРНФС, като издаващата държава – Австрия, е
изпратила на изпълняващата – Република България, Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР, преведено на български език. Представеното Удостоверение е пълно
и отговаря на приложеното към него решение № BHWZ/617190027762/2019 от 02.07.2020 г.,
в сила от 10.09.2020 г., за налагане на финансова санкция на посочения несъдебен орган в
решаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/,
Австрия.
За извършеното от засегнатото лице П.Г. нарушение на правилата за движение по
пътищата в молещата държава, а именно извършено нарушение "превишаване на
скоростта": като лицето, в качеството си на собственик на моторно превозно средство с рег.
№ ВР***СС е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за
предоставяне на информация за водача на превозното средство кой /име и точен адрес/ е
управлявал, съответно паркирал, моторното превозно средство с рег. № ВР***СС на
съответните ден и място – 23.09.2019 г., 09:17 ч, Weiz, Klammstraße № 43, като разрешената
максимална скорост е била 30 км/ч, а измереното превишение на скоростта след изваждане
на допустимата погрешност на измерването е 13 км/ч, което деяние представлявало
нарушение, наказуемо съгласно § 52 lit. a Z 11a STvo; § 99 abs. 3 lit. a StVO, § 103 Abs. 2
KFG; § 134 Abs. 1 KFG, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и
както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и
съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено
и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/.
Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 ЗАНН, поради
което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското
законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.
35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 150,00
евро с левова равностойност 293,37 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
3
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено
лично на 26.08.2020 г за решението и за правото си и срока за обжалване на решението /чл.
35, т. 9 от закона/, като в удостоверението изрично е посочено, че лицето е уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава лично относно правото на обжалване и
сроковете за това, /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/, като не са нужни други доказателства за
това обстоятелство.
С оглед гореизложеното и предвид приложените по делото писмени доказателства и
становището на страните, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на
решението на несъдебен орган на Австрия против лицето П.Г. от с. *** за наложена
финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата
санкция от 150,00 евро е 293,37 български лева съобразно официалния курс на БНБ към
датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 02.07.2020
г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
След влизане в сила на настоящото решение препис от него следва да бъде изпратен на
ТД на НАП гр. Враца, като й се укаже незабавно да уведомява съда за предприетите
действия по изпълнението на решението.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за
изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно
– Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/, Австрия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение №
BHWZ/617190027762/2019 от 02.07.2020 г., в сила от 10.09.2020 г., на несъдебен орган в
решаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/,
Австрия, с което на българския гражданин П. Б. Г., с последен известен адрес с. ***, роден
на ***, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 150,00 евро, за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата в молещата държава -
"превишаване на скоростта", наказуемо съгласно § 52 lit. a Z 11a STvo; § 99 abs. 3 lit. a StVO,
§ 103 Abs. 2 KFG; § 134 Abs. 1 KFG, с левова равностойност от 293,37 лева по фиксиран
курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. София.
ПРЕПИС от настоящото решение след влизането му в сила и решение №
4
BHWZ/617190027762/2019 от 02.07.2020 г., в сила от 10.09.2020 г., на несъдебен орган в
решаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/,
Австрия, да бъде изпратено на НАП – ТД гр. Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП – ТД гр. Враца, че следва незабавно да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Weiz /Областна администрация Вайц/, Австрия, за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно
чл. 13, ал. 1 разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5