№ 181
гр. Разград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500258 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4 от 10.01.2025 г. по гр. д. 20233320100442 по описа за
2023 г. на РС – Кубрат, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 60 от
10.04.2025г., постановено по същото дело, допълнено по реда на чл. 250 ГПК
и изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК с Решение № 32 от
26.02.2025г., постановено по същото дело, съдът е признал за установено по
отношение на М. К. К. и Х. М. К., С. С. Д., Н. К. Ш. и Е. К. Х., че Ф. Х. Ш., е
собственик на основание наследствено правоприемство на общо 1/2 идеална
част от следните недвижими имоти:
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 26.451
дка, пета категория, в местността „Алваджъ Ески Балък“, съставляващ имот с
№ *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи, както следва:№ ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, представляващ имот с идентификатор по КККР
на с. С. № ***, с площ от 17456 кв. м и имот с идентификатор по КККР на с.
С. № *** по КККР на с.С., с площ от 9002 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 30,227
1
дка, трета категория на земята, в местността „Данаджъ“, съставляващ имот с
№***, при граници имоти с № ***, № ***, № ***, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. С. № ***, с площ от 5228 кв. м и имот с
идентификатор № *** по КККР на с. С., с площ от 25006 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,с площ 1.102 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № *** по плана за земеразделяне, представляващ имот с идентификатор
по КККР на с. С. № ***, с площ от 1102 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“, площ 1.176 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № *** по плана за земеразделяне, представляващ имот с идентификатор
по КККР на с. С. № ***, с площ от 1076 кв. м.,
като e отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно
владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус
рег. № 573 на НК, вх. рег. № 2908 от 18.09.2012 г., Акт № 45, том 11, дело №
2079/2012 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат, с който М. К. К. е
признат за собственик на посочените имоти, до размера на ½ ид.ч. от имотите.
На основание чл. 76 ЗН са признати за относително недействителни по
отношение на Ф. Х. Ш. до размера от 1/2 ид. част, актовете на разпореждане с
имотите, с които М. К. К. и Х. М. К. са прехвърлили посочените по-горе
имоти на Е. К. Х., С. С. Д. и Н. К. Ш..
С решението си съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу Е. Г. С. за установяване, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от
Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ 25.000 дка, трета
категория, в местността „Данаджъ“ в землището на село С., съставляващ имот
№ ***, образуван от имот № ***, а съгласно Скица № 15-82751602.08.2023 г. –
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на
АГКК, в местн. „Данаджъ“ с площ 25006 кв. метра. Отхвърлена е като
неснователна претенцията по чл. 76 ЗН, с която Ф. Х. Ш. иска да се признае за
относително недействителен договорът за покупко-продажба, с който М. и Х.
К. са продали посочения имот на Е. Г. С..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от ищцата Ф. Ш.
2
в отхвърлителната му част, като се сочи, че е необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че
изводът на съда за изтеклата придобивна давност в полза на Е. С., е
неправилен, тъй като същата не е демонстрирала пред ищцата своето
намерение да владее имота, осъществявала e владението „скрито“, а не явно и
несъмнено, каквито са изводите на районния съд. Сочи, че Е. С. е знаела за
съществуващи спорове относно имота, тъй като към момента на придобиване,
е била вписана искова молба, предявена от другия ответник по исковете – Н.
Ш., която в последствие е била оттеглена. Твърди, че това обстоятелство е
останало неизследвано от съда. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната му част, като постанови акт по същество, с който да уважи
претенциите и по отношение на Е. С.. Претендира присъждането на сторените
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от насрещната по жалбата страна (Е. С.,
С. Д., М. К., Х. К.) е депозиран отговор. Оспорват жалбата и молят в
обжалваните части решението да бъде потвърдено. Считат изводите на съда
по отношение на изтеклата в полза на Е. С. придобивна давност за правилни,
като излагат подробни съображения. Не е постъпил отговор на въззивната
жалба от другите страни - Н. Ш. и Е. Х..
От решението са останали недоволни и ответниците по
първоинстанционното производство С. Д., М. К. и Х. К., които го обжалват в
частта, в която са уважени исковите претенции на Ф. Ш. срещу тримата
ответници. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочат, че М. К. е
манифестирал пред Ф. Ш. намерението си да свои имота, като той и съпругата
му Х. К. са придобили имотите по силата на давностно владение, след което
валидно са прехвърлили права на Е. С., Н. Ш. и С. Д.. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените от Ф. Ш. претенции. Претендират присъждането на разноските,
сторени пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна – ищеца
Ф. Ш., е депозиран отговор. Оспорва жалбата и моли в обжалваните части
решението да бъде потвърдено.
3
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответниците Н. Ш. и Е. Х., не депозират
отговор.
Окръжен съд - Разград, след като взе предвид доводите на
страните, както и уточнените от ищцата твърдения и претенции по реда
на чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ГПК и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт. Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.
269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и
прецени допустимостта му в обжалваната част, при която установи, че същото
е валидно, но недопустимо.
Производството пред РС-Кубрат е образувано по предявени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците принадлежността на правото на собственост на
ищцата върху ½ ид.ч. от конкретни поземлен имоти, както и с правно
основание чл. 76 ЗН за обявяване на недействителност на актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети, като ищцата
е основала активната си материална легитимация като собственик на 1/2 ид. ч.
от спорните имоти на наследствено правоприемство от Х. К., ЕГН
**********, починал на 17.12.1997 г. Към съда е отправено и искане за отмяна
по чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения нотариален акт Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно
владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус
рег. № 573 на НК.
В хода на въззивната проверка настоящият съдебен състав констатира
нередовност на исковата молба, състояща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум. В обстоятелствената част на молбата, ищецът
е посочил, че са извършени прехвърлителни сделки с недвижими имоти с
идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, описани
съгласно актуалния им регулационен статут с отбелязване от кои имоти с
номера по земеразделителния план са образувани. В петитума на исковата
молба ищецът е поискал да се признае за собственик на ½ ид.ч. от поземлени
4
имоти с описание съгласно плана за земеразделяне на с.С., а именно имоти с
№ *** по плана за земеразделяне, с №*** по плана за земеразделяне, № *** по
плана за земеразделяне и с № *** по плана за земеразделяне. Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС, по исковете за собственост,
имотите, предмет на правния спор, следва да се опишат съгласно актуалния
им статут. С неотстраняването на тази нередовност и с произнасянето си
относно имоти, които към настоящия момент не съществуват, РС-Кубрат не се
е произнесъл по действително предявените искове. Исковата молба, по която е
било образувано делото е била нередовна и нередовностите не са били
отстранени в хода на производството пред РС. Първоинстанционно съдебно
решение, постановено по нередовна искова молба не е автоматично
недопустимо, тъй като в практиката на Върховния касационен съд няма спор,
че когато обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба,
въззивният съд не обезсилва направо първоинстанционното решение, а
предприема действия по отстраняване на нередовностите й. В зависимост от
естеството на нередовностите и това дали те биват отстранени, въззивният съд
може да реши правния спор; да обезсили първоинстанционното решение и да
прекрати производството по делото или да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Въззивният съд решава правния спор, когато
исковата молба бъде поправена в срок и няма случай на разглеждане на
непредявен иск - поправената искова молба се счита за редовна с обратна сила,
като съдът сам определя правната квалификация. Въззивният съд обезсилва
решението на първата инстанция и прекратява производството по делото,
когато нередовностите на исковата молба не бъдат отстранени в срок. Когато
обаче, след уточнение на исковата молба в срок се установи, че първата
инстанция се е произнесла по непредявен иск, въззивният съд следва да
обезсили решението на първостепенния съд и да му върне делото за ново
разглеждане.
Последната от така разгледаните хипотези е налице в настоящия
случай, доколкото след направеното от страна на ищците уточнение на
исковата молба, която се счита за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал.
5 от ГПК), се налага констатацията, че районният съд се е произнесъл по
непредявен иск, за имоти, които вече не съществуват в този си вид.
Решението и постановеният акт за поправката му са недопустими.
5
Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо,
въззивният съд го обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява
в разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск, в случая – по поправената пред
въззивния съд искова молба.
С оглед извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният
съд не дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът
за правилността на съдебния акт може да бъде повдиган само при положение,
че същият е валиден и допустим.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не
следва да се възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят,
съобразно общите правила при решаването на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4 от 10.01.2025 г. по гр. д. 20233320100442
по описа за 2023 г. на РС – Кубрат, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 60 от 10.04.2025г., постановено по същото дело, допълнено по
реда на чл. 250 ГПК и изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК
с Решение № 32 от 26.02.2025г., постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото на РС-Кубрат за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6