РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Ямбол , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20202330102250 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София, представлявано от юриск. Ц. П., допълнително уточнена, срещу Ф.
А. Р. от гр.Я.. В нея се твърди, че между „Аксес Файнанс" ООД и ответницата
е сключен Договор за Бяла карта № *** г. Допълнително е уточнено, че
датата на договора е 05.04.2016 г., а датата 15.03.2017 г. е на подписване на
анекса към него. Кредиторът се е задължил да предостави револвиращ кредит
в максимален размер на 700лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, като в случай, че кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по
кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на
кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит е предоставена
на кредитополучателя кредитна карта с № ***, издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД. Срокът на договора е неопределен. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент по заема - 43,2 %, годишен процент на разходите
/ГПР/- 45,9 %. Върху усвоения размер на кредита- усвоената и непогасена
главница- се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като се
приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. Длъжникът е
1
усвоил сумата общо от 4224,64 лв. Начислена е договорна лихва в размер на
305,28 лв. за периода от 12.04.2016 г. до 6.12.2017 г. Допълнително е
уточнено, че платената от кредитополучателя сума е 3524,82 лв. за главница и
250,88 лв. за лихва. На 12.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД (впоследсттвие ЕООД), по силата на който вземането е
прехвърлено изцяло. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. Длъжникът е уведомен за извършените
продажби на вземането от името на „Аксес Файнанс“ ООД и съответно
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Уведомителни
писма с изх. № *** г., изпратени с известия за доставяне от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедентите. Ищецът се позовава и на уведомяване чрез връчване на
документите като приложение към исковата молба. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да
установи, че ответникът дължи на ищеца неплатената част от вземането по
договора -главница в размер на 699.82 лева, договорна лихва 54.40 лева,
допълнително уточнена като възнаградителна, за периода от 06.10.2017 г. до
06.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Иска се присъждане и на разноските в настоящото
производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба
исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът чрез особения представител оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валиден договор за
цесия, който надлежно да е съобщен на длъжника. Възраженията си основава
и на фактите, че не е предоставена процесната главница; уговореният
годишен лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва,
поради което клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави; не е
2
настъпила изискуемост на кредита, тъй като срокът на договора е 6-годишен и
падежът на задълженията е на 05.04.2022 г. Оспорва и предоставянето на
кредитополучателя на платежния инструмент - кредитна карта с ПИН- кода
за ползване на картата.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Договор за кредит „Бяла карта" от *** г., приложен
и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, страните са се
договорили кредиторът да предостави револвиращ кредит в максимален
размер от 100 лв., който се усвоява с международна кредитна карта. В чл.2
ал.2 е удостоверено, че с подписване на договора кредиторът предоставя
платежния инструмент-кредитна карта с № ***. Договорени са посочените в
исковата молба клаузи относно лихвите. Съгласно чл.3 ал.2
кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко 2- ро число на месеца
текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно ал. 3
„текущото задължение“ на кредитополучателя се определя към всяко
последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 01 и 19- то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на
уговорения годишен лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец. Договорен е в чл.4 ал.1 т.1 срок на кредита 6 години.
Представено е Приложение №*** към договора за кредит, наречено
Условия за ползване на международна кредитна карта, подписано от
ответника.
С анекси от *** г., *** г. и ***г. е променян максималният размер на
кредита- на разрешения кредитен лимит. С последния анекс е продължен
срокът на договора с още 6 години, считано от 15.03.2017 г.
Съгласно Рамков договор за прехвърляне на прехвърляне на задължения
(цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, и Приложение № *** г. към този
3
договор, вземането към ответницата е цедирано. „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. (съгласно Препис-
извлечение от Приложение № 1/03.05.2019 г. ). Цесионерите са
упълномощени от съответния цедент да уведомят длъжниците за цесията с
пълномощно - от „Аксес Файнанс" ООД –от 29.12.2016 г., а от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД- от 03.05.2019 г. Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от името на първия кредитор
чрез цедента му и ищеца като пълномощници и Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания от името на втория кредитор чрез
ищеца, двете от 22.05.2019 г., както и аналогични писма от 17.08.2020 г. до
ответника, не са връчени поради това, че получателят е в чужбина и няма
връзка с него, видно от отбелязването на „Български пощи“ ЕАД и от
обратната разписка към товарителница от 17.08.2020 г. на „Лео експрес“.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 ЗПК и чл.99 от ЗЗД. В случая вземанията
на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем
по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
4
предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и
консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем,
т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му
елементи, а не с предаване на сумата.
По делото е спорно предоставянето на сумата по кредита на длъжника.
Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е провел пълно
доказване на спорния факт по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК. Сключен е договор
за револвиращ кредит, който се усвоява с кредитна карта- чрез използването
й. Ако се приеме, че същата е предоставена на длъжника с подписването на
договора с оглед записаното в чл.2 ал.2, няма никакви доказателства за
изтеглените суми от длъжника. Ищецът не е внесъл депозита, определен от
съда за назначената счетоводна експертиза, като в указания допълнителен
срок е заявил, че не поддържа искането си за нея. При това процесуално
поведение на страната съдът не е ползвал нужните му специални знания, за да
установи релевантните факти. Поради това основателно е възражението на
особения представител, че ищецът не е доказал претенциите си. Съдът следва
да приеме, че не е установено твърдението в исковата молба за усвояване на
сумата общо от 4224,64 лв.
С оглед на това исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до възражението, че вземанията не са изискуеми поради
ненастъпил падеж, чл.3 урежда заплащане на задълженията на
кредитополучателя до всяко 2- ро число на месеца - текущо задължение,
дължимо за предходния месец. Т.е. вземанията са с падеж всяко 2-ро число на
месеца. Текущото задължение, дължимо за предходния месец, включва
главница, лихви, неустойки и др. начислени вземания през съответния месец.
По делото няма данни обаче, начислени ли са месечни вземания, което би
могло да се установи със заключение на вещо лице. Основателно е
възражението на ответника, че не е настъпил крайният срок на договора,
продължен с анекса от 2017 г. с още 6 години.
Неоснователно е възражението, основано на цесиите. Вземанията по
договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях.
5
Правото на цедента да ги прехвърли е договорено изрично с процесния
договор за кредит-чл.18 т.3, което не е спорно по делото (т.е. прехвърлянето е
в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е упълномощаване на
цесионерите да уведомят длъжника за цесията от името на цедента, каквото е
извършено с връчването на исковата молба с приложенията на ответника (в
този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК).
Същото се отнася и до връчване на уведомление на особения представител
(Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Предвид
изложеното, вземанията, ако се приеме, че са възникнали, са преминали в
патримониума на цесионера.
По делото не са доказани възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, въпреки разпределената доказателствена тежест и
дадените от съда указания във връзка с нея. Поради това възраженията се
приемат за неоснователни.
С оглед неоснователността на исковете, обсъдена по-горе, следва същите
да бъдат отхвърлени.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София, ЕИК ***, адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
6
– сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, срещу Ф. А. Р. от гр.Я., ул.“*** искове-да
бъде прието за установено, че му дължи главница в размер на 699.82 лева,
договорна възнаградителна лихва -54.40 лева за периода от 06.10.2017 г. до
06.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7