Решение по дело №10244/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№253

 

гр. Велико Търново, 6.11.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	М.Н.	и с участието
на прокурора	Светлана Иванова	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10244 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в  от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“,чрез представителя си е обжалвал като неправилно решение №402 от 20.07.2023 година, постановено по АНД №709/2023 година по описа на ВТРС.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че – обратно на приетото от районният съд - давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими. Развива и доводи по същество, като сочи, че отменения електронен фиш е процесуално и материално- правно законосъобразен. Претендира разноски, като прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна.

Ответникът по касация, ЕТ „Ники –Н.К.– С.К.“ – Велико Търново, в писмения отговор на касационната жалба на процесуалния  си представител си отрича основателността и. Сочи, че извода на съда за приложимостта на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и за изтичането му  в конкретният случай,  е правилен. Моли за разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, на Агенция „Пътна инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500 лв.

От фактическа страна съдът е установил, а и това не е спорно, че оспореният електронен фиш е издаден за извършено на 24.01.2021 г., в 12,25 часа нарушение. Според справката, която е представена с административно-наказателната преписка, е видно, че въпросният електронен фиш е бил издаден след 3.02.2023 година, когато е поставен и квалифициран електронен подпис.

При тези безспорни впрочем факти съдът е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден в разрез с императивната разпоредба на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочил е, че в случаите, в които се развива диференцирано административно-наказателно производство по правилата на чл.189ж от ЗДвП, началният момент, от който следва да се приеме, че нарушението е открито, е този, при който компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е и моментът, в който необходимите за това материали или информация са налични в съответната администрация, тъй като от този момент съществува възможността съответният орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и другите признаци на състава.

При това съдът е подчертал, че от снимковият материал се констатира, че посочените обстоятелства са били известни на АПИ в момента на извършването на нарушението с оглед приобщените ВДС. От тази дата е започнал да тече и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който към момента на издаването на електронният фиш е изтекъл.

Решението е правилно.

Следва да се констатира, че с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл.189ж, ал.10 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл.58д, т.4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Доколкото самото заснемане има  установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретният случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 24.02.2021 година /листове 15 и 16 от първоинстанционното дело/, като от представената справка /лист 43 от делото/ е видно, че спорният пред районният съд фиш е издаден след 3.02.2023 година, когато е поставен и квалифициран електронен подпис.

Следователно, срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл, както правилно е приел и районният съд.

Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящият касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Правилното решение следва да остане в сила.

Следва на ответника по касация да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 550 лв. ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №402 от 20.07.2023 година, постановено по АНД №709/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Ники – Н.К.– С.К.“ - Велико Търново, ЕИК202276768, разноски за касационната инстанция от 550 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.