Р
Е Ш Е
Н И Е
№
115
19.05.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска
и
в присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
АНД (К) № 249 по описа на Административен
съд – Хасково за 2021 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от Н.Т.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, против
Решение № 260081 от 29.10.2020 г., постановено по АНД № 606/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково.
Касаторът
твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Съдът
направил неправилен и противоречащ на закона извод за законосъобразност на
наказателното постановление, като постановено при съблюдаване на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон.
Неоснователно
съдът пренебрегнал изложените доводи, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът преценил, че е налице
точно, пълно и ясно описание на нарушението, както и на фактите и
обстоятелствата, при които същото е извършено, а също и че не е необходимо да
се описват в текстовото описание на нарушението подробно доказателствата, на
които се базират констатациите на контролния орган, а следва да се посочват
онези обстоятелства и факти, които обосновават елементите от обективна и
субективна страна на нарушението. Този извод на съда противоречал на закона.
Предназначението на описанието на нарушението било, както да запознае наказания
с фактическите рамки на предявеното му обвинение, така и да очертае предмета на
доказване в производството. В случая, предвид липсата на надлежно описание,
тези задачи не били изпълнени в пълнота, поради което нарушението следвало да
се оцени за такова от категорията на съществените. Процесуалното нарушение се
изразило в общото посочване, че преподавателят бил провел практическо обучение
от 11 учебни часа на 13.10.2019 г. Липсвало конкретно посочване кои са тези
единадесет часове, индивидуализирани например чрез периода на тяхното
провеждане или чрез имената на обучавания, или чрез конкретизиране по време на
провеждането на какво практическо обучение, за да може жалбоподателят да
възразява срещу извода, че е организирал провеждането на всеки от тези учебни
часове по практическо обучение. В АУАН и НП било посочено, че нарушението е
видно от 9 бр. контролни карти. Тези контролни карти също не били
индивидуализирани, за да може санкционираното лице да разбере в какво е обвинено,
на базата на какви доказателства, което го поставяло в невъзможност да
организира правилно своята защита.
Не били
изложени мотиви относно наведените доводи в жалбата, че предвид естеството на
нарушението и обстоятелството, че е ангажирана отговорността за превишаване на
определената дневна натовареност на преподавател с един учебен час, би следвало
в съставените АУАН и НП да е точно посочен и часът на извършване на нарушението.
Безспорно било, че нарушението не е извършвано през целия ден, а при провеждане на точно определено обучение,
проведено в точно определен час.
Неправилно
съдът приел, че нарушението не е маловажно. Не бил отчетен обективно фактът, че
от нарушението не били настъпили неблагоприятни последици. Налице било изключително
малко превишаване на дневната допустима натовареност - едва 1 час над
максимално допустимите 10 такива. Не бил отчетен и фактът, че лицето няма други
нарушения от същия вид и че било санкционирано за първи път.
Предвид
изложеното, касационният жалбоподател моли съдът да постанови решение, с което
да отмени Решение № 260081 от 29.10.2020 г. по АНД № 606/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково и да отмени Наказателно постановление № 43-0000090/07.04.2020
г., издадено от ИД Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“.
Моли да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
– Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на Районен съд – Хасково, като правилно и законосъобразно, да
бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, като съобрази разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди
наведените от касатора касационни основания, а, съобразно правилото на чл. 218,
ал. 2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№ 45-0000090/07.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 500 лева на основание чл. 98, ал. 7, т. 4 от Закона за
автомобилните превози. За да постанови решението си, районният съд е приел, че на
31.01.2020 г. в гр.Х. била извършена проверка по документи на дейността
на „Нидела 2012" ООД, при която се установило, че на 13.10.2019 г. в гр.Х.,
ул*** (***), в
качеството си на преподавател по практическо обучение в "Нидела 2012"
ООД - притежаващ Удостоверение за регистрация № ***г. за провеждане на курсове за начална квалификация
на кандидатите за придобиване на карта за Квалификация на водача и провеждане
на курсове за периодично обучение на кандидатите за придобиване на карта за
Квалификация на водача, жалбоподателят провел практическо обучение на
кандидатите за придобиване на професионална компетентност на МПС за извършване
на обществен превоз на товари - група № 143, като на дата 13.10.2019 г. провел
11 учебни часа практическо обучение, вместо регламентираните в чл. 14, ал. 2 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ - 10 учебни часа. Нарушението се установявало
от 9 бр. контролни карти. За това нарушение на жалбоподателя на същата дата е
съставен АУАН за нарушение на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ, на база на който акт е издадено и процесното НП.
Съдът е
цитирал разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, според
която дневната натовареност на преподавателите не може да бъде повече от 10
учебни часа, както и санкционната норма на чл. 98, ал. 7, т. „а“ от Закона за
автомобилните превози, според която се наказва с глоба 1500 лв. преподавател по
теоретично и/или практическо обучение на водачи за придобиване на начална
квалификация или за усъвършенстване на познанията им, който при провеждане на
обучението нарушава определената дневна натовареност на преподавателите - т. 4.
На тази
база съдът е приел, че деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя, е
обявено от закона за наказуемо. Не е констатирал съществени процесуални
нарушения. Приел е, че не е необходимо да се описват в текстовото описание на
нарушението подробно доказателствата, на които се базират констатациите на
контролния орган, а следва да се посочат онези обстоятелства и факти, които
обосновават елементите от обективна и субективна страна на нарушението, което в
случая било сторено. Приел е, че не са нарушени процесуалните разпоредби при
съставянето на АУАН в присъствие на нарушителя и издаването на НП, като същите
били издадени в процесуалните срокове по ЗАНН, от компетентен орган. По
същество съдът е намерил за безспорно доказано твърдяното административно
нарушение. Приел е за правилна дадената му правна квалификация, както и
приложената санкционна разпоредба. Приел е за правилно определено и наложеното
административно наказание. Районният съд подробно е обсъдил и липсата на предпоставките
процесното нарушение да бъде квалифицирано като маловажно такова.
При
проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че
оспореното решение на районния съд е валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Възприетата
от съда фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните в хода на
административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства. Изводите
на районния съд кореспондират на така установената фактическа обстановка и се
споделят и от настоящия състав на касационната инстанция. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява авторството на деянието, неговата
противоправност, както и вината на касатора. Нарушението е квалифицирано
правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна
фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите на касатора за липса на посочване на съществени фактически
обстоятелства, обуславящи липсата на надлежно описание на нарушението. В случая
не е било необходимо конкретизиране на всеки един от визираните единадесет часа,
доколкото съществен е техният брой, а не периода на провеждането им, имената на
обучавания или вида практическо обучение. Не е било нужно и индивидуализирането
на посочените като брой контролни карти. Направеното в случая в АУАН и НП
описание на нарушението е годно да изпълни процесуалната си функция - да
очертае предмета на доказване в административнонаказателното производство. В НП
ясно е записано, че нарушението се изразява в провеждането на 11 учебни часа
практическо обучение, вместо регламентираните 10 учебни часа, което е напълно
достатъчно за надлежното описание на нарушението, поради което не може да се
приеме, че съществува неяснота относно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и в какво се изразява то.
Неоснователни
са и оплакванията на касатора, че в процесния случай са били налице
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Касае се за формално нарушение и като такова същото не е обусловено от
наличието или не на вредни последици от извършването му. От друга страна,
доказателства за наличие на смекчаващи обстоятелства, заради които нарушението да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи не са ангажирани. Фактът на първо извършване на административното нарушение
не се явява такова обстоятелство. Този факт би могъл да бъде от значение за
тежестта на налаганото наказание, което на свой ред е отчетено при определяне
размера на санкцията.
С оглед
на така изложените доводи, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до
отмяната му. Същото е валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260081 от 29.10.2020 г., постановено по
АНД № 606/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.