№ 4800
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100112091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. В. П. и Д. К. С.
срещу Гаранционен фонд за осъждането му да заплати на ищците по 250 000
лева обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев П., ведно със
законните лихви от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 04.05.2023 г. около 22.40 ч в гр. София настъпил
пътен инцидент с участието на неустановен автомобил с неизвестен водач.
Превозното средство се движило по ул. „Околовръстен път“ и на 1 573 м след
хотел „Симона“ станали причина за ПТП с движещия се в дясната част на
платното от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“ пешеходец В. Г.ев П.,
който загинал на място.
Вина за настъпване на произшествието имал водачът на неизвестния
автомобил, който не съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 2,
т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 123 от ЗДвП.
И. П. бил син на В. П., а Д. К. С. съжителствала с В. П. до настъпване на
трагичния инцидент на 04.05.2023 г.. Ищците приели изключително тежко
загубата на загиналия. Приживе всеки от ищците установил с В. П.
хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение. В.
П. бил опора, закрила и пример за подражание на сина си и на своя партньор в
1
живота. След смъртта на пострадалия ищците загубили неговата подкрепа.
Трагичният инцидент се отразил тежко и на психическото им състояние.
Усещали напрежение, отчаяние и безпомощност. Затворили се в себе си,
отказвали да се хранят и имали проблеми със съня.
Неимуществените вреди оценяват на 250 000 лева. Тъй като били
причинени от неидентифицирано превозно средство, Гаранционен фон се
явявал пасивно легитимиран да им заплати претендираните обезщетения. На
24.07.2023 г. предявили претенции пред Гаранционен фонд, но с писма от
23.10.2023 г. били уведомени за отказите да бъдат определени и изплатени
обезщетения.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд
да им заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев П. в
размер на по 250 000 лева, ведно със законните лихви от 24.07.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
механизма на произшествието, евентуално твърди да е налице случайно
събитие. Оспорва вината на неустановения водач, както и размерите на
претендираните обезщетения. Възразява за съпричиняване на вредите от
пострадалия В. П., който се движил неправилно по пътното платно, предприел
пресичане на неопределено за целта място и не се съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев П. при ПТП на 04.05.2023 г. на
територията на РБ, причинено от виновни действия на водач на
неидентифицирано МПС.
Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете
срещу Гаранционен фонд е провеждане на извънсъдебна процедура,
инициирана от пострадалите лица, предявили претенции пред фонда за
изплащане на обезщетенията, като в тримесечния срок от завеждането е
липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетения, или ищците
2
не са съгласни с размерите на определените обезщетения.
Установява се от молба вх. № 24-01-316/24.07.2023 г., че И. В. П. е
сезирал Гаранционен фонд с искане да определи и изплати обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев П. при ПТП на 04.05.2023 г. На
същата дата претенция е предявила и Д. К. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ отговорността на
Гаранционен фонд е обективна, като ищците следва да установят наличието
на посочените в цитираната норма предпоставки: произшествието да е
настъпило на територията на Република България, да е причинено от
управление на неустановено моторно превозно средство и от него да са
настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания
или смърт.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено
от водач на неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата и по този начин е довел до причиняване смъртта на пешеходеца В.
Г.ев П..
Въз основа на данните от констативния протокол, протокола за оглед на
местопроизшествието и скицата и при отчитане показанията на разпитаните
по делото свидетели, вещото лице инж. А. е стигнал до извода, че според
следите, оставени от товарна автокомпозиция, последната се е движила
първоначално средната лента, след което водачът е предприел маневра
престрояване в съседната лява лента, последвана от спиране. Тъй като
местопроизшествието не е било запазено, спирачните следи са послужили
като база за изчисляване на минималната скорост на товарния автомобил. Тази
скорост е била между 45 км/ч и 80 км/ч. Инж. А. е дал различни варианти на
предотвратимост на произшествието, съобразно скоростта на превозното
средство и начина на осветеност на пътя (къси или дълги светлини). Опасната
зона за спиране на товарния автомобил при скорост 45 км/ч е 42.6 м, а при
допустимата за пътя скорост от 80 км/ч – 99.3 м. Според тежестта на травмите
и наличните инерционни увреждания на вътрешни органи, описани в съдебно-
медицинска експертиза на труп № 305/2023 г., вещите лица са заключили, че
скоростта на неидентифицираното МПС в момента на удара е била по-висока
3
от 60 км/ч. Установява се от показанията на свидетеля В. З., че пострадалият е
бил видимо пиян и се е движил по средата на вътрешната магистрала, като
първо бил в дясната лента и залитал наляво-надясно. Това зигзагообразно
движение на пешеходеца е било видимо за автомобил, чиято технически
безопасната скорост при движение на къси светлини (осветяващи
пространството напред около 60-70 м) е в диапазона 62 – 68 км/ч. Движещият
се по платното пешеходец е бил „предвидимо“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП препятствие. Съгласно указания в т. 9 от ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д.
№ 10/84 г. на ОСНК скоростта на движение следва да се намалява при всички
пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между
осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на
видимост. По време на движение нощно време водачът на моторно превозно
средство своевременно следва да възприеме всички затруднения и
възникващи опасности на пътя и да е в състояние да ги предотврати на
разстоянието на видимост. Само при движение нощно време със съобразена
скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност
за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл.
15 от НК (случайно събитие). Когато разстоянието на видимост не съответства
на скоростта на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране
на моторното превозно средство е виновно нарушение на правилото на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. В конкретния случай разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от НК е
неприложима, тъй като опасността за движението не е била внезапна. Макар и
да не се очаква на платното за движение на околовръстен път да не преминава
пешеходец, появата му не е била внезапна. Предвид безспорно установената
тежка степен на алкохолно опИ.е на В. П., характеризиращо се със забавяне на
мисловната дейност, съобразителността, вниманието и със забавени рефлекси
и нарушена координация (според заключението на д-р Г.), неизвестният водач
е могъл своевременно да възприеме пешеходеца и да изпълни задължението
си да намали скоростта, а при необходимост – и да спре (чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП). Това свое задължение водачът не е изпълнил, а регистрираният
спирачен път след мястото на удара говори за закъсняло задействане на
спирачната система на автомобила. Водачът не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, предвид неосветеността на пътя.
Пешеходецът В. П. е бил ударен по начин, довел до мигновен летален
изход. Политравматичните увреждания на пострадалия, включващи тежки
4
открита черепно-мозъчна травма, лицево-челюстна травма, закрита гръдна
травма и травма на опорно двигателни апарат са причинени от въздействие с
много голяма травмираща сила на твърди тъпи предмети по механизъм,
съчетаващ удар, тангенициално въздействие и въздействие на инерционни
сили и по характер отговарят на удар от моторно превозно средство. Водачът е
могъл своевременно да възприеме пешеходеца и да предотврати настъпване
на произшествието, като намали скоростта и траекторията на движение
съобразно положението на пешеходеца на пътя.
Като не е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – да
прояви внимание към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, неизвестният водач е допуснал настъпване на ПТП, в причинна
връзка с което е леталният изход на В. П..
Ищците са съответно син и съжителстващо лице с починалия при ПТП
на 04.05.2023 г. В. Г.ев П.. В това си качество те имат право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в
което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От показанията на свидетеля Е.П., съпруга на ищеца И. П., се установи,
че В. и Д. съжителстват от 1997-1998 г. Съпругът й нямал брат или сестра и
баща му В. бил най-близкият му човек. Виждали се често и заедно с Д. им
помагали в грижите за децата и за извършване на ремонти в дома им. И. се
виждал с баща си два-три пъти месечно и поддържали постоянен контакт.
5
Свидетелят узнала за смъртта на В. от полицията и тя съобщила на И. за
трагичния инцидент. Съпругът й изпаднал в шок и трудно осъзнал печалната
вест. И след смъртта на баща си И. непрекъснато говорел за него.
Свидетелят П.а познава Д. като партньор на В. и живеели заедно като
съпрузи. Били винаги заедно. Д. продължава да скърби за В., редовно ходела
на гроба му и непрекъснато говорела за него.
Внезапната и ненавременна смърт на В. П. се е отразила тежко и на
двамата ищци. Животът им се е променил в негативна посока. И. П. е изгубил
бащината си опора, помощ и съвети, а Д. К. е обречена на самота през
остатъка от живота си.
Стресът от внезапната загуба на близкия родственик е неизмерима и
трудно може да бъде преодоляна. Към момента ищците търпят страдания,
които ще продължат и занапред.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и съобразявайки
се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че
180 000 лева е справедлив размер на обезщетението претърпени
неимуществени вреди за всеки от ищците. В тези размер ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания от
загубата на 64-годишния В. П.. За да определи обезщетението на тази
стойност, съдът взе предвид лимитите на застрахователните суми и
конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 04.05.2023 г., когато е настъпилото процесното ПТП,
от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Установява се от доказателствата по делото, че в състояние на тежко
алкохолно опИ.е – 3.9‰, П. е нарушил редица разпоредби на ЗДвП: чл. 113, ал.
1, т. 1 от ЗДвП (не се е съобразил с приближаващите пътни превозни
средства), чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП (да се движи по банкета, при това по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница),
чл. чл. 55, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 от ЗДвП - да се движи като пешеходец по
скоростен път. Пострадалият се е движел по пътното платно на околовръстен
път, напълно неосветен и по начин, отразяващ груба небрежност към
6
собствената му безопасност, причинен от високата степен на алкохолно опИ.е.
При съпоставка между тежестта на допуснатите от неизвестния водач и от В.
П. нарушения се налага извод за принос за настъпване на произшествието на
пешеходеца, надвишаващ този на водача. При редуциране на размерите на
обезщетенията от по 180 000 лева съдът отчита практиката на ВКС при сходни
хипотези (решение № 187/23.11.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 107/11.04.2025 г. по т.д. № 1158/2024 г. на ВКС, II т.о.). Съдът
счита, че определените обезщетения следва да бъдат редуцирани с ¾, или на
всеки от ищците се дължат по 45 000 лева.
На ищците следва да се присъди дължимата лихва за забава съобразно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 497 вр. ал. 429, ал. 3 от КЗ,
доколкото нормата препраща към отговорността на застрахователя, а именно
– от датата на уведомяване или предявяване на претенцията от увреденото
лице, в зависимост от това коя е най-ранната от тях. След като отговорността
на ответника е гаранционна (да извършва плащания в полза на увредените
лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), не може да се приеме,
че отговорността спрямо увредения е различна от тази на застрахователите.
Видно от приложените по делото претенции, входирани при ответника на
24.07.2023 г., ответникът е бил уведомен от увредените лица за настъпване на
застрахователното събитие. От тази дата следва да бъде присъдена законна
лихва върху дължимите обезщетения.
Претенции за присъждане на разноски са направени и от двете страни.
Ищците са били освободени от държавни такси, поради което Гаранционен
фонд дължи да заплати по сметка на СГС 3 600 лева държавна такса и 36 лева
депозит за експертиза по делото.
Ответниците дължат да заплатят по сметка на СГС сумата от 164 лева от
200 лева депозит от бюджета на съда за изготвяне на комплексната експертиза.
Гаранционен фонд дължи на И. В. П. сумата от 90 лева разноски по
делото.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Същият е заплатил 400 лева депозит за експертиза по делото и 50
лева за призоваване на свидетел. Претендира и 350 лева юрисконсултско
7
възнаграждение. От общия размер на разноските - 800 лева, на ответника се
дължат 656 лева, платими от ищците по равно.
На ищците е била оказана безплатна правна помощ. Адвокат Я. Д. е
сключил договор с ищците за безплатна правна помощ, изразяваща се в
защита и процесуално представителство по делото, поради което му се дължи
адвокатско възнаграждение. С оглед вида и характера на спора, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 8 000 лева.
Съразмерно на уважената част от претенциите, ответникът дължи на адв. Д.
1 440 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд, с
адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на И. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „*********, ап. 59 сумата от 45 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев
П., ЕГН ********** при ПТП на 04.05.2023 г., ведно със законната лихва от
24.07.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 250 000 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
сумата от 90 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд, с
адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на Д. К. С., ЕГН
**********, с адрес с. Волуяк, бул. „********* сумата от 45 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Г.ев
П., ЕГН ********** при ПТП на 04.05.2023 г., ведно със законната лихва от
24.07.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. В. П., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „*********, ап. 59 и Д. К. С., ЕГН **********, с адрес
с. Волуяк, бул. „********* да заплатят на Гаранционен фонд, с адрес гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 по 328 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Гаранционен фонд, с адрес
8
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати по сметка на СГС сумата
от 3 600 лева държавна такса, а на основание чл. 77 от ГПК – 36 лева депозит
за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, И. В. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „*********, ап. 59 и Д. К. С., ЕГН **********, с адрес с.
Волуяк, бул. „********* да заплатят по сметка на СГС по 82 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Гаранционен
фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на адв. Я.
Д. Д., с адрес гр. София, ул. „********* сумата от 1 440 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9