Решение по КНАХД №1355/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.6, представлявано от управителя М. А. Л., чрез пълномощник – адв. Р. М., срещу Решение № 497/24.04.2025 г. по АНД № 655/2025 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 02-2400659/19.11.2024 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството за нарушение по чл. 63 ал. 2 Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл. 414 ал. 3 КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно установена фактическа обстановка. Конкретно се излага, че при постановяване на своето решение въззивният съд е ценил изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне на АУАН, но не е кредитирал тези на свид. А. в частта, в която лицето е заявило под клетва, че към момента на проверката не е имал сключен трудов договор и не е попълвал сам декларацията по чл. 402 ал. 1 т. 3 КТ, а само се е подписал под нея. Твърди се също, че ВРС не е отчел показанията на актосъставителя, че не е възприел конкретно А. като работник и не е провел лично разговор с него за наличието на елементи на трудово правоотношения, както и че сключен трудов договор между наказаното дружество и това лице, е представен едва при извършената документална проверка. Поради това се поддържа, че дори и да има допуснато административно нарушение от наказаното лице, то не e това по чл. 63 ал. 2 КТ. Оспорват се изводите на ВРС за компетентност на Директора на Дирекция „ИТ“ – Бургас да издава НП с място на извършване на нарушението извън територията на ръководената дирекция.

На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. В условията на евентуалност се иска намаляване на санкцията към предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв. М., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендират се деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, в депозирани чрез процесуален представител – ст.ю.к. В. И. – Н. писмени бележки, оспорва жалбата и моли въззивното решение като правилно и законосъобразно, да се потвърди. Подробно са изложени съображения за неоснователност на наведените от касатора възражения, като се твърди, че АУАН, респ. и НП са постановени от компетентни органи; нарушението е безспорно установено, също и елементите на трудово правоотношение, както и невръчените документи по чл. 63 ал. 1 КТ към момента на проверката. Поддържа се, че въззивния съд коректно е установил фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяната на обжалваното решение и за отмяната на наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД против горепосоченото НП. За да се произнесе, ВРС е приел от фактическа страна, че на 08.08.2024 г., служители при ДИТ-Бургас, сред които и св. Дърлянова, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, УПИ ІV за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., стопанисван от „Ем Ви Ен Транс” ЕООД. В хода на проверката на обекта били установени лица, едно от които и свид. А., които извършвали труд, като полагали арматура. В раздадените им декларации по чл. 402 КТ, в 10.00ч. свид. А. посочил, че работи за „Ем Ви Ен Транс” ЕООД от месец август, на длъжност „арматурист“, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., при сключен трудов договор и уговорено месечно възнаграждение от 933 лева, при петдневна работна седмица и един час почивка в работния ден. Въз основа на извършената документална проверка било установено, че трудов договор със св. А. бил сключен на 08.08.2024г., като уведомлението до ТД НАП било подадено на 08.08.2024г. в 12:47:03 часа. При тази установеност св. Дърлянова съставила АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето М. С. А. като „арматурист“ в обекта, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е предоставено на лицето копие от уведомлението до ТД НАП Варна, нарушение по чл. 63 ал. 2 КТ. АНО като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, счел възраженията постъпили от дружеството за неоснователни и издал процесното НП.

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Счел е същите за взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, като не е кредитирал показанията на свид. А. само в частта, в която е заявил, че не е имал сключен трудов договор с дружеството, както и, че само е подписал декларацията, без да знае какво пише в попълнената декларация, тъй като в тази част противоречат на писмените доказателства.

Изложил е мотиви, че АНП е проведено при спазване на административнопроизводствените правила. АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието.

ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение, предвид събраните по делото доказателства; че случаят не е маловажен; както и че санкционната разпоредба и размера на наказанието са правилно определени, предвид на факта, че при проверката са установени множество нарушения, касаещи различни работници, видно от приложения констативен протокол.

Обсъдил е, като е приел за неоснователни възраженията на наказаното лице за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и за несъставомерност на деянието.

Счел е за неоснователно и възражението за некомпетентност на органа издал НП, доколкото разпоредбите на КТ и ЗАНН не предпоставят императивното издаване на НП от орган с местонахождение, идентично с мястото на извършване на нарушението, както и предвид на факта, че НП е издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“, в съответствие със Заповед №3-0864/17.10.2022г.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Изцяло се споделят изводите на ВРС за издаване на НП в законоустановените срокове и при спазване изискванията на чл. 57 ЗАНН, както и за безспорна установеност на нарушението. Изложените от ВРС мотиви в тази част се споделят от настоящия състав и препраща към тях на осн. чл. 221 ал.1 изр.2 АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

По отношение наведените касационни основания:

При постановяването на решението РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Правилно същият не е кредитирал показанията на свид. А. в посочената част, доколкото същите остават изолирани и не се подкрепят от което и да е от останалите доказателства. Наличието на трудово правоотношение се установява, както от данните в декларацията, която няма основание да не се кредитира, така от установените на място обстоятелства от останалите свидетели, от допълнително представения трудов договор от същата дата – 08.08.2024г., подписан и от свид. А., както и от документиран, проведен на лицето начален инструктаж и инструктаж на работното място от тази дата. Предвид това правилен е и изводът на ВРС за осъществен състав на нарушение по чл. 63 ал. 2 КТ, доколкото безспорно трудовият договор е с час на подаване и регистриране в НАП, последващ този на извършване на проверката, поради което и няма как преди това да е връчено уведомлението по ал.1 на А..

Споделят се и изводите за правилно определена по вид и размер санкция.

Настоящата инстанция обаче намира за основателни възраженията на касатора за некомпетентност на АНО. Вярно е, че актосъставителя свид. И. Д. – гл. инспектор в Д „ИТ“-Бургас, е разполагал със съответната териториална компетентност да установява нарушения, да издава и да връчва АУАН по спазване на трудовото законодателство в обекти за контрол на Д „ИТ“ Варна, съгласно Заповед № З-0760/07.08.2024г. на Изп. Директор на ИА „ГИТ“, съобразно правомощията му по чл. 5 ал. 1, вр. чл. 21 ал. 5 Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. Това обаче не води автоматично до компетентност и на Директора на Д „ИТ“ – Бургас да издаде НП. Вярно е, че в КТ не е предвидена териториална обвързаност на АНО, но също така липсва и норма, която да вменява обща компетентност и доколкото липсва конкретна уредба, следва да намерят приложение нормите на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 416, ал. 6 КТ. Член 48, ал. 1 ЗАНН изрично предвижда, че административнонаказателната преписка се разглежда от АНО, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай няма спор, че нарушението е установено на територията на гр. Варна, следователно компетентен да издаде и НП се явява Директор Д „ИТ“ – Варна. Издалият процесното НП Директор Д „ИТ“ – Бургас е следвало в изпълнение изискването по чл.49 ЗАНН да изпрати преписката на съответния териториално и местно компетентен орган.

Само за пълнота следва да се посочи, че в този смисъл са и разпоредбите от Устройствения правилник. В чл. 20 ал. 2 т. 2 от същия е предвидено, че директорите на съответните Д „ИТ“ осъществяват правомощия на АНО съобразно компетентността на актосъставителите. Доколкото в случая актосъставителя е с предоставена компетентност за територията на Варна, то това отново води до извод, че АНО следва да е Директора на Д „ИТ“ – Варна.

Предвид горното, настоящият състав намира, че процесното НП като издадено от некомпетентен орган е незаконосъобразно, което обуславя неговата отмяна. Като не е констатирал това, съдът е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени НП.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции /доказани общо в размер на 1350 лева/, се явява основателно, но при условията на изрично направено от ответната страна възражение и липсата на фактическа и правна сложност на спора, разноските следва да се присъдят в размер общо на 1 200 лв. /по 600 лв. за всяка инстанция/ на осн. чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗАдв., вр. чл.18 ал. 2, вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа.

По изложените съображения, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 497/24.04.2025г. по АНД № 655/2025 г. на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2400659/19.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет. 6, представлявано от управителя М. А. Л., за нарушение по чл. 63 ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл. 414 ал. 3 КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр. София, [улица], да заплати на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет. 6, представлявано от управителя М. А. Л., съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Решението е окончателно.