№ 507
гр. Видин, 21.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100961 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.
- П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ж.к
„М.“, „ТЕЦ „Р.“, против И. К. К., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. Б.о, с.
Г., ул. „П. Д. П.” №*
С исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени
иска : 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл.
79 ЗЗД с цена на иска 1463,11 /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и
единадесет ст./ лева – главница; 2) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 217,85 /двеста и
седемнадесет лева и осемдесет и пет ст./ лева – законна лихва за забава.
Твърди се, че между топлофикационното дружество и ответника И. К.
К. е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на
топлинна енергия.
Сочи се, че с влизането в сила на Закона за енергетиката в областта на
енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите
части в СЕС се осъществява при публично известни общи условия,
1
предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно разпоредбата на ал.2 -
топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия
най[1]малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба при ищцовото
дружество няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на
ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Сочи
се, че клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Твърди се, че
ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действие спрямо него.
Сочи се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Доколкото
тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Сочи се, че задължението на топлофикационното дружество е да
доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ
- задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна
енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на
потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна
енергия. То може да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. Съгласно чл.42,
ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В
общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане
2
е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в
забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на
дължимото от страна на ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 1463,11 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.,
ул."Р.Д." бл. *, вх. *, ап. *, за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
217,85 лв. за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.2024 г., както и законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по производството разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. Редовно
призован, не се е явил в съдебно заседание, като не е направил искане делото
да се гледа в негово отсъствие.
Пълномощникът на ищцовото дружество е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
Следва да се признае за установено вземането на ищеца „Т. - П.” АД по
3
отношение на ответника И. К. К. за сумата в размер на 1463,11 лв. - главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в град П., ул."Р. Д." бл. *, вх. *, ап.*, за периода от 01.11.2022
г. до 30.04.2023г. включително; 217,85 лв. - законна лихва за забава за периода
от 08.01.2023 г. до 27.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищцовото дружество направените по делото
разноски в размер на 74,90 лв. за доплатена държавна такса и 100,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил и претендирал разноски в заповедното производство
в размер на 33,62 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 83,62 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 2277/2024г. на ВРС, от които 33,62 лв. разноски за
платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. К. с ЕГН ********** от с. Г.,
общ. Б., обл. В., дължи на „Т. - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. П., ж.к „М.“, „ТЕЦ „Р.“, сумите: 1463,11 /хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и единадесет ст./ лева - главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в град П., ул."Р. Д." бл. *, вх. *, ап.*, за периода от 01.11.2022
г. до 30.04.2023г. включително; 217,85 /двеста и седемнадесет лева и
осемдесет и пет ст./ лева - законна лихва за забава за периода от 08.01.2023 г.
до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1256/24.09.2024 г. по
4
ч.гр.д. № 2277/2024г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. В., да
заплати на „Т. - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. П., ж.к „М.“, „ТЕЦ „Р.“, сумата в размер на 174,90 /сто седемдесет и
четири лева и деветдесет ст./ лева, представляваща реализирани от ищцовото
дружество разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. В. да
заплати на „Т. - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. П., ж.к „М.“, „ТЕЦ „Р.“, сумата в размер на 83,62 /осемдесет и три лева и
шестдесет и две ст./ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2277/2024 г.
по описа на Районен съд – Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е
постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5