№ 22103
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110135013 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила искова молба от Б. С. К. с ЕГН
**********, адрес ., адрес за съобщения ., ул. „.“ ., партер (ищца), действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адв. К. С.. Ищцата твърди, че й е била
наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО,
наказателното постановление за която влязло в сила на 18. 07. 2018 г. Твърди, че през
ноември 2020 г. ответникът е поискал образуването на изпълнително производство за
принудителното събиране на глобата. Намира, че от влизането в сила на наказателното
постановление до подаването на искането за образуването на изпълнителното дело е
изтекла приложимата давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, поради което глобата
всъщност не подлежи на принудително изпълнение. Иска от съда да установи, че
ищцата не дължи на ответника сумата 200 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Столичната община, адрес ., адрес за призоваване ., бул. „.“ ., чрез упълномощения
представител юрисконсулт Д. Ц.. ТОтветникът твърди, че изпълнителната давност по
чл. 82, ал. 1 ЗАНН, от една страна, и погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, от друга, са
два различни института на правото, във връзка с което обосновава несъответствие
между „обстоятелствената част“ и „петитума“ на исковата молба. Поддържа, че
ищцата не се е възползвала от възможността да заплати минималната санкция в
тридневен срок от съставянето на акта, а е разчитала, че глобата няма да бъде събрана.
Заявява, че след влизането на наказателното постановление в сила единствената
възможност то да бъде отменено по съдебен ред е чрез възобновяване на
административнонаказателното производство. Достига до извода, че дори и при
отпадане на възможността за принудително събиране на дължимите суми самото
задължение продължава да съществува, следователно искът следва да бъде отхвърлен.
Допълва, че институтът на давността няма за цел да освободи нарушителя от
изпълнението на определеното му наказание, поощрявайки по този начин
1
противоправното му поведение. Позовава се на правния принцип, че никой не може да
черпи ползи от собственото си противоправно поведение. Иска от съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба
е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, след указания на съда е придружена с документ за внесена държавна
такса и отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което
следва да бъде приета за редовна. С нея се излагат твърдения за обстоятелства,
свързани с бездействие на ответника след влизането в сила на наказателно
постановление, а искането е за установяване на недължимостта на парична сума
поради погасяването й по давност. При това положение липсва противоречие между
изложените на обстоятелствата и искането. При това положение предявеният иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим. Въпросите, свързани с естеството на
давността и дали изтичането й означава, че вземането е престанало да съществува, са
свързани с основателността на иска и предстои да бъдат обсъдени по-нататък.
Предвид твърденията на страните в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че съответната давност е изтекла, докато в
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за спиране и/или прекъсване
на давността.
Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че на 23. 08. 2017 г.
около 15, 13 часà ищцата е пътувала с тролейбусна линия 11 на столичния градски
транспорт без редовен превозен документ. След като това било констатирано от
контрольор по редовността на пътниците, тя отказала да закупи карта за еднократно
пътуване от него, с което осъществила административно нарушение. Въз основа на
съставения на същата дата акт за установяване на административното нарушение
надлежно овластен заместник-кмет на Столичната община издал наказателно
постановление № 319202 от 12. 09. 2017 г. То е било връчено на ищцата и е влязло в
сила с изтичането на едноседмичния срок за обжалване на 18. 02. 2018 г. (л. 8). С
влязлото в сила наказателно постановление на ищцата е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
На 04. 11. 2020 г. ответникът възложил на частния съдебен изпълнител А.П., рег.
номер 849, ареал на действие Софийския градски съд, да събере наложената глоба.
Ответникът освен това поискал от съдебния изпълнител предприемането на всички
необходими действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и му
възложил правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Въз основа на възлагателното писмо и приложения към него препис от влязлото в сила
възлагателно постановление съдебният изпълнител образувал изп. дело номер
20208490404026. На 18. 03. 2021 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищцата при „.“ ООД. На неустановена дата била връчена покана за доброволно
изпълнение на ищцата, с което й бил предоставен двуседмичен срок да заплати сумата
за глоба в размер на 200 лева, такси по изпълнението в размер на 143 лева и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева, или общо 367 лева.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните правни изводи.
Глобата е публично вземане, но в същото време тя е и административно
2
наказание. За разлика от всички останали видове публични вземания, глобите имат за
цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите
неустойчиви граждани (чл. 12 ЗАНН). Превес при глобата има характера й на
административно наказание, а не характера й на публично вземане. Затова и
възможността за изпълнение на административното наказание „глоба“ се погасява с
двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, а не с общата погасителната
давност за публични вземания по чл. 171, ал. 1 ДОПК (Тълкувателно решение № 2 от
12. 04. 2017 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия). Установената от
закона изпълнителска давност за това административно наказание не е израз на
поощряване на извършването на административни нарушения, а законодателна
преценка, че след изтичането на продължителен период целите на административното
наказание по чл. 12 ЗАНН няма да бъдат постигнати дори и то да бъде изпълнено.
Наред с това законът цели да дисциплинира администрацията, да я стимулира към
своевременно изпълнение на служебните й задължения и да предотврати неоправдани
забавяния в дейността й. Администрацията на Столичната община би следвало да
разполага с материалната база, персоналния състав и организацията на работния
процес, които да й позволят в рамките на две години от влизането в сила на
наказателното постановление да предприеме поне едно действие по изпълнение на
административното наказание. Доколкото в настоящия случай обаче не се установява
да са били предприети каквито и да е действия по изпълнение на административното
наказание спрямо ищцата в срок до 18. 02. 2020 г., то двугодишната изпълнителска
давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е била изтекла към момента на образуването на
изпълнителното дело (освен това по-късно е изтекла и абсолютната давност по чл. 82,
ал. 3 ЗАНН). Затова предявеният иск е основателен.
В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че искът по чл. 439, ал. 1
ГПК има за предмет да се отрече със сила на пресъдено нещо правото на взискателя
на получи принудително изпълнение на съответното вземане. Изтичането на
изпълнителската давност за административното наказание „глоба“ води до погасяване
на възможността на общината да изпълни принудително наказанието. След това
глобата, разглеждана като публично вземане, продължава да съществува само като
естествено право. Нарушителят (ищцата) може да я заплати доброволно (чл. 174
ДОПК намира съответно приложение). Тази възможност за доброволно изпълнение
след изтичането на изпълнителската давност по ЗАНН не засяга основателността на
иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. За правния ред продължава да е налице фактът на
извършеното административно нарушение, макар и да е налице пречка пред
изпълнението на административното наказание. В това се състои и разликата между
изтичането на изпълнителската давност и възобновяването на
административнонаказателното производство.
Разноски. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените пред първоинстанционния съд разноски. Те се свеждат до
заплатената държавна такса за предявяването на иска в размер на 50 лева. Адв. К. С. е
осъществявал безвъзмездна правна помощ в полза на ищцата, поради което на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в негова полза трябва да бъде
присъдено минимално адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че ищцата Б. С. К. с ЕГН **********, адрес ., не дължи на
ответника Столичната община, адрес ., сумата в размер на 200 (двеста) лева,
представляваща административно наказание „глоба“, наложено с влязло в сила
наказателно постановление № 319202, издадено на 12. 09. 2017 г. от заместник-кмета
на Столичната община.
ОСЪЖДА ответника Столичната община, адрес ., да заплати на ищцата Б. С. К.
с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 50 (петдесет и пет) лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника Столичната община, адрес ., да заплати на адвокат К. А.
С., член на Софийската адвокатска колегия, адрес ., партер, сумата 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмедна правна помощ в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4