№ 13727
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110165953 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът П. Н. Н. твърди, че с ответницата са наследници по закон на М.Д. Н.
/тяхна майка/, починала на 26.04.2020г. По силата на договор за покупко-продажба от
08.04.2011г., обективиран в нотариален акт № 40, том I, дело № 24/2011г.на нотариус
С.З., рег. № 150 в НК, М.Д. Н. прехвърлила на ответницата собствените си 2/3 ид.ч. от
описаните в исковата молба недвижими имоти, които са придобити от
наследодателката на основание прекратена съпружеска имуществена общност и
наследяване от съпруга си и баща на страните – Н.С. Н., починал на 10.10.2010г.
Ищецът твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД, като прикриващ действителната воля на страните, а именно ответницата да бъде
надарена. Твърди, че ответницата в действителност не е заплатила продажната цена в
размер на 25 500 лева. Поддържа, че с договора е накърнена запазената му 1/3 ид. част
от наследството на М.Д. Н.. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между М.Д. Н. и
ответницата, като привиден договор, да се прогласи наличието на действителното
скрито съглашение - договор за дарение и да се възстанови запазената част на ищеца,
накърнена със сключения договор. Претендира сторените разноски.
Ответницата Т. Н. Н. е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че е налице валидна прехвърлителна сделка за
покупко-продажба, отразяваща действителната воля на страните, по която е заплатила
цената на продавача. Сочи, че сумата в размер на 25 500 лева, е заплатена в рамките на
уговорения едногодишен срок по посочената банкова сметка на продавача на три
вноски, както следва: 10 000 лева – платени на 08.09.2011г., 14 020 лева - платени на
06.02.2012г. и 1500 лева – платени на 09.04.2012г., съобразно приложени към отговора
3 бр. платежни нареждания. Релевира възражение за изтекла в нейна полза
1
придобивна давност. Оспорва твърдението на ищеца, че е накърнена запазената му по
закон част от наследството на общия наследодател на страните М.Д. Н.. Посочва, че
приживе родителите на страните им дарили при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от
тях, собствеността по отношение на първия етаж от източната половина на
двуетажната жилищна сграда – близнак, находяща се в гр.София, ул. „кк“ № 32, без
дворното място и мазетата. Поддържа, че наследството, оставено от М.Д. Н., включва
и други имоти. Сочи, че с Решения на Поземлената комисия на с. Мирково, са
възстановени на дядото на страните – С.Ц. Н., земеделски земи в с. Смолско. Излага,
че по силата на наследствено правоприемство, като наследник по закон на Стоян Н.,
техният баща – Н.С. Н., придобил 1/3 ид.ч. от земеделските земи, съответно след
смъртта на последния, страните и тяхната майка М.Д. Н., са наследили по 1/9 ид.ч. от
следните имоти: нива с площ 2,597 дка, девета категория, м. Престоля, имот №
2030045 по плана за земеразделяне; нива от 2,099 дка, десета категория, м. Хвърчилско
краище, имот № 250007 по плана за земеразделяне; горска нива от 2,000 дка, девета
категория, м. Шумака/Престоля, имот № 000274 по картата на землището; пасище,
мера от 2,574 дка, девета категория, м. Престоля, имот № 000507 по картата на
землището; нива от 2,178 дка, девета категория, м. Равнище, имот № 011022 по
картата на землището; нива от 2,203 дка, девета категория, м. Равнище, имот № 011046
по картата на землището; ливада от 0,729дка, осма категория, м. Брайкьов дол, имот №
017040 по картата на землището; нива от 1,656 дка, девета категория, м. Силимиш,
имот № 022006 по картата на землището; нива от 1,353 дка, девета категория, м.
Силимиш, имот № 022010 по картата на землището; нива от 6,737 дка, девета
категория, м. Силимиш, имот № 022016 по картата на землището; нива от 2,627 дка,
девета категория, м. Беров дол, имот № 037002 по картата на землището; пасище, мера
от 4,200 дка, девета категория, м. Беров дол, имот № 037002 по картата на землището;
нива от 2,214 дка, пета категория, м. Габъра, имот № 079020 по картата на землището.
В допълнение към горното твърди, че след смъртта на наследодателя М.Д. Н., с ищеца
са продали и друг наследствен имот, оставен от баща им, находящ се в с.Смолско и
представляващ дворно място с къща и стопански постройки, която също следва да
бъде включена в наследствената маса. По изложените съображения, счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска е да докаже по делото пълно и главно, че договорът
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40, том I, рег. № 2024, дело №
24/2011г. от 08.04.2011г. на нотариус С.З., с район на действие СРС, сключен между
наследодателя на страните – М.Д. Н. и ответницата Т. Н. Н., е симулативен и че
действителната воля на страните по сделката е била имотът да бъде прехвърлен
безвъзмездно чрез дарение.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията
2
му, включително да проведе насрещно доказване, че действителната воля е била за
сключване на договор за покупко-продажба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са наследници по
закон /деца/ на М.Д. Н., починала на 25.04.2020г. Това обстоятелство намира подкрепа
и в представено по делото удостоверение за наследници изх. № 05837/14.07.2020г.,
издадено от Столична община, район „Подуяне“/лист 12/.
По делото не се спори, а и се установява от приетия нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 2024, дело № 24/2011г. от 08.04.2011г.
на нотариус С.З. с район на действие СРС /лист 7/, че наследодателката М. Н. е
прехвърлила на ответницата притежаваните от нея по наследство и в резултат на
прекратена имуществена общност от починалия съпруг Н.С. Н. 2/3 идеални части от
следни недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „кк“ № 32: втори етаж от
източната половина на двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения с площ 75 кв.м., от мазето под източната
половина на сградата – близнак, с площ 14,04 кв.м., заедно със съответните на
прехвърляните идеални части от общите части на жилищната сграда от правото на
строеж, както и от 1/2 идеална част от поземления имот, в който е построена
жилищната сграда – близнак, съставляващ УПИ VII-478, в кв. 280б по плана на гр.
София, кв. „Левски“, м. „Ботевградско шосе - Рилска обител юг“, одобрен със Заповед
№ РД-09-50-57/10.02.1998г., с площ 613 кв.м., при граници съгласно скица: улица „кк“,
УПИ VIII-479, УПИ IX – 480, УПИ X – 477 и УПИ VI – 475.
Съгласно нормата на чл. 17 ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото,
стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното
съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. В
разглеждания спор ищецът цели да докаже, че продажбата, осъществена между общия
им наследодателя и ответника прикрива дарение. Ако договорът е привиден, той е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е
абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния
договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и
страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, се касае
за относителна симулация /Решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2009
г., IV г. о., ГК/.
Тежестта да докаже твърдяната относителна симулация е изцяло на ищеца, тъй
като той би се ползвал при евентуално успешно провеждане на иска, от благоприятни
последици за себе си. Ето защо той следва да представи такива доказателства, които по
3
несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която
е официално удостоверена. За да бъде доказването пълно, необходимо е да бъде
проведено доказване по категоричен и несъмнен начин, че действителната уговорка
между страните е за договор, различен от обективирания в нотариалния акт такъв. По
правилата на гражданския процес, главно доказване /онова, за което страната носи
доказателствена тежест/ трябва винаги да бъде пълно, тоест да създаде абсолютна
достоверност – сигурно убеждение в съда за истинността или неистинността на
конкретно фактическо твърдение. Ако страната не изпълни изискванията за
доказателствена тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в
резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако
трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се
установи липсата му. Съдът намира, че в хода на производството по настоящото
делото ищецът не ангажира доказателства, които да обуславят категоричния извод, че
процесният договор за покупко-продажба е привиден - прикриващ дарение. В случая
липсват твърдения и доказателства за обратно писмо, разкриващо симулацията. Не са
налице и писмени доказателства изходящи от противната страна на позоваващия се на
симулативността на договора или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които да правят вероятно твърдението на ищеца за привидност.
Във връзка с твърденията за симулативност на процесната сделка, от страна
ищеца са ангажирани единствено гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля
Захари Иванов Захариев. Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на
Захариев не може да се направи категоричен и несъмнен извод за относителна
симулация, а именно, че процесният договор за покупко-продажба е симулативен и че
действителната воля на страните е била съответните идеални части от имота да бъде
прехвърлени безвъзмездно чрез дарение. При разпита си свидетелят сочи, че познава
страните от ранна детска възраст, т.к. живеели в една къща-близнак. Известно му е, че
приживе родителите на страните им прехвърлили първия етаж. Допълва, че след
смъртта на баща им, майката пребивавала на таванския етаж и за нея грижи полагала
ответницата Т. Н., но не знае дали наследодателката Н. е имала намерение да продава
имота си. При преценка на показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че същите са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което не е достатъчно основание, обуславящо извода
за симулативност на сделката. Тези изводи на съда се аргументират с анализа на
показанията на ангажирания от ответницата свидетел Габриел Филипов Филипов,
който посочва, че М. Н. е казвала в негово присъствие, че има намерение да продаде
своята част от имота на Т., тъй като не разполага със средства. При разпита си
свидетелят заявява, че след смъртта на Нено /баща на страните/, наследодателката Н.
живеела при ответницата, на втория етаж на къщата и не поддържала отношения с
ищеца. Има спомен, че Т. е извършвала плащания във връзка с прехвърлителната
сделка към месец април 2011г. В допълнение посочва, че М. му е споделяла, че
използва парите от покупко-продажбата за себе си, ходила е в т.ч. на санаториуми във
връзка със здравословни проблеми. Изложеното от свидетеля се подкрепя и от
приетите по делото три броя платежни нареждания, с които ответницата е заплатила в
полза на прехвърлителя уговорената по сделката цена за имота в размер на 25 500
4
лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на ищеца, че от
купувача не е била заплатена продажна цена по договора, не може да обуслови
категоричен извод за неговата симулативност, той би могъл да бъде индиция за
твърдяната симулация и косвено доказателство за това, но симулативността следва да
бъде установена при условията на пълно доказване, каквото в случая не е проведено от
ищеца, чиято е доказателствената тежест. Предмет на разглеждане в настоящия случай
е иск за установяване привидността на договора - като прикриващ договор за дарение,
в който случай обстоятелството дали и до каква степен насрещната парична престация
по договора е била дадена от приобретателя не е от съществено значение за крайния
изход на спора и това само по себе си не би могло да обуслови извод за наличие на
симулация, без да е установена волята на страните по сделката, съответно и няма
пряко отношение към неговата действителност, предвид консенсуалния и формален
характер на сделката, тъй като може да се касае за неизпълнение на същия от страна
на купувача, а не за наведения от ищеца Н. порок на сделката/ в този смисъл Решение
№ 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 31 от
1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК/.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /писмени и
гласни/, респективно поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно и главно
доказване на релевантните факти и обстоятелства, се налага приемането на извод от
настоящия съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 26, ал. 2,
изр. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, който следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Предмет на така предявения конститутивен иск могат да бъдат само извършени
от наследодателката дарствени или завещателни разпореждания. С оглед приетия по -
горе извод за валидността на оспорената от ищеца прехвърлителна сделка,
обективирана в Нотариален акт № 40, том I, рег. № 2024, дело № 24/2011г. от
08.04.2011г. на нотариус С.З., с район на действие СРС, се налага извод за отхвърляне
на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като липсва дарствено разпореждане, извършено от
наследодателката М. Н., което да бъде обект на намаление, поради накърняване
запазената част на наследника по закон П. Н. - ищец по делото.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски. Ответникът е сторил разноски в
общ размер на 1750 лева, от които 1500 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023г. и 250 лева – депозит вещо
лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„кк“ № 32 срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „кк“ № 32, иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за
нищожен, като привиден Договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул. „кк“ № 32, а именно: 2/3 идеални части от втори етаж от източната
половина на двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от една стая, дневна,
5
кухня и сервизни помещения с площ 75 кв.м., от мазето под източната половина на
сградата – близнак, с площ 14,04 кв.м., заедно със съответните на прехвърляните
идеални части от общите части на жилищната сграда от правото на строеж, както и от
1/2 идеална част от поземления имот, в който е построена жилищната сграда –
близнак, съставляващ УПИ VII-478, кв. 280б по плана на гр. София, кв. „Левски“, м.
„Ботевградско шосе-Рилска обител юг“, одобрен със Заповед № РД-09-50-
57/10.02.1998г., с площ 613 кв.м., при граници съгласно скица: улица „кк“, УПИ VIII-
479, УПИ IX – 480, УПИ X – 477 и УПИ VI – 475, обективиран в Нотариален акт № 40,
том I, рег. № 2024, дело № 24/2011г. от 08.04.2011г. на нотариус С.З., с район на
действие СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„кк“ № 32 срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „кк“ № 32, иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършено с Нотариален акт № 40,
том I, рег. № 2024, дело № 24/2011г. от 08.04.2011г. на нотариус С.З. с район на
действие СРС, дарение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „кк“ № 32, а
именно: 2/3 идеални части от втори етаж от източната половина на двуетажна
жилищна сграда-близнак, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения с площ 75 кв.м., от мазето под източната половина на сградата – близнак, с
площ 14,04 кв.м., заедно със съответните на прехвърляните идеални части от общите
части на жилищната сграда от правото на строеж, както и от 1/2 идеална част от
поземления имот, в който е построена жилищната сграда – близнак, съставляващ УПИ
VII-478, кв. 280б по плана на гр. София, кв. „Левски“, м. „Ботевградско шосе-Рилска
обител юг“, одобрен със Заповед № РД-09-50-57/10.02.1998г., с площ 613 кв.м., при
граници съгласно скица: улица „кк“, УПИ VIII-479, УПИ IX – 480, УПИ X – 477 и
УПИ VI – 475, до размера, необходим за възстановяване накърнената запазена част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „кк“ № 32, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „кк“ № 32, сумата 1750 лева, представляваща сторени в производството по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6