Р
Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 20.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар:
Ц.Д., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 278 по
описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-000429
от 14.05.2018 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на В.Д.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез
адвокат Х.С., на основание чл. 638, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1,
вр.чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят В.Д.П.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт. Твърди, че при издаването му били
допуснати съществени процесуални нарушения – била нарушена разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т .6 от ЗАНН, не ставало ясно какво точно е нарушението, за
което е санкциониран и НП било връчено 10 месеца след издаването му, което
нарушавало правото на защита.
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят П. не
се явява. За него се явява адвокат Х.С., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била
изяснена фактическата обстановка и тъй като не бил налице единия от обективните
елементи от състава на процесното нарушение – лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя бил с прекратена регистрация. Представя Писмени бележки, в които
подробно излага съображения за отмяна на обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата
страна) -
Началникът на РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 27.04.2018 година около 23.00 часа в град Свиленград,
област Хасково, на кръстовището на улица „Генерал Скобелев” и улица „Стефан
Стамболов”, свидетелите Г.К.К. и Д.А.Д. ***) при изпълнение на служебните си
задължения във връзка със специализирана полицейска операция, извършват
проверка на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел ЦЛК 240 с държавен
регистрационен номер Х 81 20 КВ – собственост и управляван от жалбоподателя В.Д.П..
При проверката за процесния автомобил жалбоподателят не представя Полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за
текущата година 2018 година, респ. към датата на проверката. Отрицателният факт
за отсъствието и непредставянето на Застрахователен договор, потвърждава в
показанията си разпитания свидетел Г.К.К.. В допълнение свидетелите К. и Д. изясняват и
уточняват принципния подход да се извършва и допълнителна проверка относно
наличието на действително сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, преди издаването на Акта, която реализирали чрез оперативния
дежурен на рУ – Свиленград чрез справка в масивите на Гаранционния фонд.
Предвид констатираната липса на
задължителна застраховка на автомобилистите в кръга на службата си, свидетелят Г.К.К.
– Полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград,
съставя против жалбоподателя П. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 077267. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Д.А.Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание
на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване
на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и
качеството на нарушителя П. като собственик на моторното превозно средство (МПС).
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен
на жалбоподателя - нарушителя В.П., който не вписва възражения против
констатациите, изложени в него, като изрично и саморъчно отразява, че няма
такива.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на РУ - Свиленград издава процесното НП № 18-0351-000429 на 14.05.2018 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 483, ал. 1,
т. 1
от КЗ и налага на
жалбоподателя П., в качеството му на собственик на процесното
МПС,
административно наказание „Глоба” в размер 800 лв. на основание чл. 638, ал. 2, предложение
първо, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ, тъй като
деянието е повторно. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 31.03.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника
на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по КЗ се доказва предвид факта, че Г.К.К. заема
длъжността „Полицейски инспектор” в група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково и от Заповед
№ 1253з-119/25.10.2017 година
на Директора на ОДМВР – Хасково, и от Писмо
с рег.№ 351000-2221
от 16.04.2019 година, видно от което
Д. И.Яе назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково” и от приетата по делото Заповед № 1253з-56/21.03.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково се
явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 647,
ал. 2 от КЗ
– Директорът на ОДМВР, по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и КЗ с влезли в сила НП и Фишове, както и налагани
принудителни административни мерки и наложени наказания за престъпления против
транспорта и съобщенията.
Представени
са доказателства за повторност на нарушението (НП №
17-0351-000686 от 02.10.2017 година на Началника на РУ – Свиленград, влязло в
сила на 22.01.2018 година), доказателства
относно собствеността на процесното МПС (Справка от Централната база на КАТ) и относно това,
че не е спряно от движение към датата на деянието (Справка за историята на
регистрация).
Приложени са в кориците
на делото и Декларация са семейно и материално положение и имотно състояние на
жалбоподателя, видно от която не е женен, не работи, няма доходи и притежава
процесния автомобил и недвижим имот, и Застрахователна полица на
застрахователна компания „Лев инс” АД от дата 03.05.2018 година, от която не
става ясно дали се касае за процесното МПС.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (първият присъствен ден, тъй като
последният ден от срока е неприсъствен), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата
е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Следва да се посочи, че нормативната уредба по въпроса относно срока, в който трябва да се връчи НП в ЗАНН няма – посочено е, че НП се връчва на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1,
предложение първо от ЗАНН, като по силата на препращащата разпоредба
на чл. 84 от ЗАНН,
са приложими нормите на НПК. Съгласно чл. 180 от НПК,
призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от
лицето, за което са предназначени (ал. 1). Смисълът на връчването на НП по реда
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е да фиксира деня, в който нарушителят е узнал за издаденото
НП, от който момент започва да тече 7-дневния срок за обжалването му по смисъла
на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. При положение, че НП не е връчено, срокът за
обжалването му не тече и същото може да бъде обжалвано от нарушителя от момента
на неформалното му узнаване. Следователно процедурата по връчване на НП по чл.
58 от ЗАНН е от значение за допустимостта на Жалбата пред Районния съд. Тя няма
отношение към законосъобразността на издаденото НП. Т.е. правилното или
неправилното приложение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН касае само допустимостта на
Жалбата срещу НП, поради което не е основание за отмяна на същото. Доколкото
връчването на НП е процедура, развиваща се след самото
административнонаказателно производство, нарушаването й не може да
доведе до извод за нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а единствената санкция, с която
това нарушение е скрепено, е приемането на Жалбата за подадена в срок. Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на
връчване на НП не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал.
1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Съгласно
чл. 647, ал. 1 от КЗ,
Актовете, с които се установяват нарушенията по този кодекс, се съставят
от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4.
от Заповед № 1253з-119/25.10.2017 година е налице и изрично оправомощаване в
полза на актосъставителя Г.К.К. - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 27.04.2018 година актосъставителят Г.К.К. е заемал длъжността Полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част
от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Г.К. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало НП е заемало към момента
на издаването му длъжността „Началник РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ - Свиленград.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелят – полицейски служител Г.К., е
категоричен, че именно В.П. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
той е управлявал, той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН, при
което той не е възразил.
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към
КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1
от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33
от КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с
притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно
чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. За да е изпълнен административно наказателния състав на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ се изисква лицето да притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и същото да не е
спряно от движение, т.е. трите предпоставки следва да са дадени кумулативно.
Нормата на ал. 2 на посочената разпоредба въвежда допълнителното изискване
деянието да е извършено повторно. Правното основание за издаване на НП са разпоредбите на чл.
638, ал. 2, предложение първо, вр.чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, според които, на физическо
лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от
КЗ,
което не изпълни повторно задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага Глоба в размер на
800
лв.
Казано по друг начин нормата
на чл. 638, ал. 2,
предложение първо от КЗ санкционира повторната липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача – лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
този смисъл, собствениците на МПС са обвързани от задължението за
сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която
е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна.
1. В настоящия казус АУАН е съставен
на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил, който е без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, което представлява нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. НП е издадено за нарушение на чл. 638, ал. 2, предложение
първо, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, визиращ задължение на собственика на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение, да сключи Договор за застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 483,
ал. 1, т. 1 от действащия КЗ), като деянието е извършено повторно.
Неизпълнението на това задължение е предвидено като съставомерно деяние –
нарушение по административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 2, предложение
първо, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, което е наказуемо (както вече бе посочено). Доколкото
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 638, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, Съдът
изследва съставомерността на деянието, което му е вменено именно съгласно
обективните признаци, визирани в нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, към
която цитираната санкционна разпоредба препраща. Изискването на закона е всяко
лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на МПС да сключи Договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. В настоящия казус е безспорно, че
процесното МПС не е регистрирано на територията на Република България към дата
27.04.2018 година (датата, посочена като време на извършване на нарушението), а
същото е с прекратена регистрация видно от Справката за историята на процесното
МПС, от която става ясно, че последното е с прекратена регистрация, считано от
22.03.2018 година, т.е. повече от 1 месец преди датата на процесното деяние лек автомобил марка „Мерцедес”, модел ЦЛК 240 с
държавен регистрационен номер Х 81 20 КВ е с прекратена регистрация.
От разпоредбите на КЗ следва извода, че задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” може да бъде сключена за регистрирано
МПС. Т.е. с оглед на факта, че за да възникне задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, МПС-то следва
да бъде регистрирано, Съдът намира, че жалбоподателят не следва да носи
отговорност, тъй като отсъства едно от изискванията,
предвидени в закона, за да възникне, респ. съществува задължението по чл. 438,
ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно МПС-то да е регистрирано на територията на
Република България. В този ред на мисли е основателно възражението, направено
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя П..
2. Налице е и друго основание
за отмяна на процесното НП - във фактическата обстановка, посочена в НП, не става
ясно, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение повторно, както и не е
посочено предишно наказване за същото нарушение с номер и дата на влизане в
сила на съответното НП. Дори не е споменато, че жалбоподателят за втори път не
съблюдава задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Въпреки това при изписване на нарушената от него разпоредба
словом е изложено, че нарушението се състои в повторно несключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което нарушава правото на
защита на санкционираното лице и води до отмяна на обжалвания акт.
3. В АУАН и в НП е посочено,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да сключи застраховка
„Гражданска отговорност” по смисъла на чл. 249, т. 1 от КЗ. На първо място
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 249 от КЗ има две алинеи, но не и
точки. И на второ място – дори и да се приеме, че се има предвид ал. 1 на чл.
249 от КЗ, тази разпоредба е неотносима към настоящия казус, тъй като касае кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови
институции и определя начина на изчисляване на платежоспособността на група на застраховател
или презастраховател.
Въвеждане й във фактическата обстановка създава неяснота относно твърденията на
актосъставителя и АНО и по този начин се нарушава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като то не може да разбере срещу какво да се
защитава.
Цитираната разпоредба на чл.
249, т. 1 е по отменения от 01.01.2016 година КЗ: „Задължителни застраховки
са: 1. „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел II,
буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 ...”. С оглед на настъпилата законодателна
промяна, нормата на чл. 249, т. 1 от КЗ (отм.) вече е изгубила действието си и не следва да се
посочва като действаща норма. С приетия нов КЗ и по-специално в
разпоредбата на чл. 461, т. 1 от
КЗ, отново е налице задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но това
задължение е правно
регламентирано вече в друга правна норма с друго цифрово означение, от различен
нормативен акт. Изложеното навежда на извод за отмяна на
обжалваното НП, тъй като в него са цитирани разпоредби, които към настоящия
момент не са действащи (актуални).
В случай, че
не се възприемат изложените по-горе доводи за отмяна на НП, Съдът сочи следните
мотиви:
Изложената фактическа обстановка, Съдът
би приел, че се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 07.05.2019
година и на 14.05.2019 година, свидетели – Д.А.Д. и Г.К.К.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Г.К.К.
и Д.А.Д.. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Ето
защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не биха били и не биха се
считали за насочени към прикриване на обективната истина по делото. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
и писмените доказателства, приложени в Администативнонаказателна
преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът
би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът би достигнал
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Спазени биха били предвидените форма
и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение би било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението би било описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Настоящият състав би намерил за неоснователни доводите, че в
АУАН и в издаденото НП била налице различна квалификация на вменяваното на
лицето нарушение, тъй като АУАН бил съставен за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, а наложената с НП Глоба била на основание чл. 638, ал. 2, предложение
първо, вр.чл. 638, ал. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ. Не би следвало да се разглежда
като съществено процесуално нарушение, че в процесния АУАН не е описано, че
нарушението е повторно, доколкото при съставянето му актосъставителят не е
длъжен да знае, че констатираното нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП
и подлежи на доказване от страна на АНО - нещо, което би се установило чрез
доказателствата по делото. Освен това, наличието на това обстоятелство би било
от значение за размера на предвидената санкция, но не и за съставомерността на
санкционираното в случая деяние. Видно от АУАН и НП, в
същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което не би
имало съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от
даденото описание и посочената като нарушена норма да разбере какво
противоправно поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си. В
посочения смисъл е Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по КАНД №
289/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева – Иванова.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна би
била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Предвид
изложеното в обжалваното НП нарушението правилно би било
квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1 от
КЗ, които административнонаказателни разпоредби предвиждат санкция за
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ пък от
своя страна (както вече бе посочено) въвежда задължението за сключване
на Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, биха обосновали преки и категорични изводи
относно обективният факт, че към момента на проверката на 27.04.2018 година,
около 23.00 часа, жалбоподателят –собственик, е управлявал лек автомобил и за
това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
която е задължителна. Т.е. процесното
нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ е осъществено чрез бездействие и датата
на откриването и датата на извършването съвпадат - то е осъществено на 27.04.2018
година.
След
като е така, собственикът П., предприемайки управлението на
това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор
за застраховка „Гражданска отговорност”
за 2018 година, безспорно би консумирал
административнонаказателния състав на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съдът би приел, че МПС не е било спряно от движение, както и че е регистрирано на територията на Република
България.
„Повторността” на нарушението е обективен факт, за наличието на който е
необходимо и достатъчно извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок
от влизането в сила на НП, с което е санкционирано предходно нарушение от същия вид, както
това е видно от разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, където е дадена легалната дефиниция на понятието „повторност”.
Съдът би намерил, че не е
процесуално нарушение това, че в АУАН не е записано, че нарушението е повторно
тъй като към момента на съставяне служителите на РУ - Свиленград не са знаели, че жалбодателят е наказван за същото нарушение.
Това е установено в последствие при извършената служебна проверка. Жалбодателят
е запознат със съставения АУАН, знаел е, че е наказан за същото нарушение от РУ - Свиленград, могъл е да упражни правата си в пълен размер (в
конкретния случай ги е упражнил), а и не е нарушена императивна норма на закона. Т.е. настоящият Съдебен
състав не би споделил довода на наказаното лице, че е нарушено правото му на защита, тъй
като само в НП е посочено че деянието е повторно. Както вече бе
посочено, нарушението за което е наказан
П. се състой в това, че като собственик на МПС, не е изпълнил задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно това нарушение е описано в обстоятелствената част на
АУАН и на НП. Пред настоящия Съд е представено и не е оспорено от страните писмено
доказателство – НП № 17-0351-000686 от 02.10.2017 година
на РУ - Свиленград,
от което е видно, че за същото по вид нарушение В.П.
вече е наказван с влязло в сила НП. Цитираното НП е влязло в сила на 22.01.2018 година
и не е било обжалвано. Т.е. още към момента на
връчване на процесния АУАН и преди издаване на оспореното НП № 18-0351-000429/14.05.2018 година
водачът е уведомен, че нарушението е осъществено повторно. След като от датата
на влизане в сила на НП № 17-0351-000686
от 02.10.2017
година на РУ -
Свиленград до датата на установяване на
нарушението, за което е санкциониран водача с оспореното НП, не е изтекла една
година, то би следвало да се приеме, че правилно АНО е приложил материалния закон, като
е наложил административно наказание на основание чл. 638, ал. 2, предложение първо, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ.
Поради това, при доказано авторството на деянието и
елементите от обективната страна на нарушението - установени
от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият
правилно и законосъобразно би
бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана админиситративнонаказателната
му отговорност. Осъщественото от П.
деяние, във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено би
било виновно -
по небрежност, доколкото жалбоподателят, като собственик
на МПС, който го управлява по
обществени пътища е бил длъжен и следвало да знае изискването и задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да
положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той би
съзнавал и би могъл
да предвиди тяхното настъпване, тъй като вече е бил
наказван за идентично нарушение.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от
АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И това би
било така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат, така и поради наличието само
на отегчаващи обстоятелства (множество налагани
административни санкции за нарушения на ЗДвП и КЗ, както и налагани принудителни административни мерки и наложени наказания за
престъпления против транспорта и съобщенията, които
явно не са повлияли върху неправомерното му поведение). В
случая с този ефект би следвало да се отчете, че МПС е
управлявано в населено място и на кръстовище с обичайно интензивно и
натоварено движение. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук,
законосъобразно, правилно и обосновано би било
издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за
осъществяване предпоставките на чл. 28
от ЗАНН, релевантна биха били и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с
отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто
интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция.
В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на
конкретното е завишена, от друга
страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди,
вследствие интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили,
включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не
би било налице и това материалноправно
основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен
случай на нарушение, което би наложило и неговото потвърждаване.
За пълнота на настоящото изложение би
следвало да се посочи, че сключването на застраховка „Гражданска отговорност”
няколко дни след деянието и преди издаване на обжалваното НП, не би променило
горните изводи на Съда относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като този
обективен факт би бил ирелевантен.
Административното наказание „Глоба” в
размер на 800 лв. би било правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
би съществувала, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало основание за определянето й
под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание Съдът би намерил за необходимо
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
Ако не се възприеме изложеното
по-горе, че не е налице допуснато нарушение по отношение на повторността на
деянието, то Съдът излага следните мотиви:
Жалбоподателят
е наказан за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ. От събраните по делото доказателства (както
вече бе посочено) би се установило, че В.Д.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административното
нарушение. Ако се приеме, че в съставения АУАН, за разлика от НП липсва
изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението
относно признакът повторност, то липсата в Акта на наведени
обстоятелства в този смисъл би осуетила възможността на
наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по
приложения по-тежко квалифициран състав на чл. 638, ал. 2, предложение първо от КЗ. От друга страна,
както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на
жалбоподателя би било в нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и би осъществило основният състав на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ. Ето защо и съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК настоящата Въззивна инстанция би следвало да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова по
чл. 638, ал. 2, предложение първо, вр.ал.
1, т. 1 от КЗ в
нарушение по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ. Съдът би приел, че няма пречка това да бъде
сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на
АУАН и НП, относими към основния състав на нарушението по
чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ. По силата на чл. 334, т. 3 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН,
Въззивният
съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе
до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното
производство той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на нарушението
по чл. 638, ал. 1, т.
1, вр.чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ са идентични и в Акта и в НП, възприети биха
били
като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените
съображения, НП би следвало да бъде изменено, като
на жалбоподателя за нарушението по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ се наложи наказание по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ. Последната разпоредба предвижда Глоба от 250 лв.
за физическо лице. На това основание за извършеното от В.П. административно
нарушение би следвало да бъде определено
наказание в единствено възможния предвиден в закона размер,
а именно Глоба от 250 лв. В частта за нарушението по
основния състав, и АУАН и атакуваното НП биха
били
съставени правилно и законосъобразно, тъй като нарушението би
било
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в
Акта
и в НП обстоятелства би стало ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не би се стигнало до
неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не би било ограничено
правото му на защита. Нарушената правна норма в случая би
била чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и тя е посочена и в Акта и в
атакуваното Постановление. Текстът на чл. 638 от КЗ
съдържа санкцията за нарушаване на това правило за поведение и неговото място е
в крайния санкциониращ акт, какъвто е издаденото НП. Така
измененото наказанието Съдът би приел за правилно и
законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочената сума.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0351-000429 от 14.05.2018 година на
Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на В.Д.П. с ЕГН **********
***, на основание чл. 638, ал. 2, предложение първо,
вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)