РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500733 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от„Е. С." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.В.
срещу Решение № ./31.08.2020г. по гр.д. № ./2020г.на ГОРС, с което е прието
за установено по отношение на „Е. С." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.В., че Й. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О.,
ул."С." № . вход „..", етаж .. апартамент № 8 не дължи сумата от 7 498,36 лв.
/седем хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа
енергия за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2020 г. по партида с клиентски
номер ********** и абонатен номер ********** за обект на адрес гр.Г.О.,
ул."С." № , вход „...", етаж ..., апартамент № 8, за която е издадена фактура №
.. от 23.03.2020 г., ведно с разноски. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,
както следва:
Противно на изводите на съда, при съставяне на констативния
протокол не са допуснати нарушения на чл. 49 от ПИКЕЕ. Отразените в
протокола факти са потвърдени изцяло от изслушания по делото свидетел.
Неспазването на инструктивния срок не обосновава извод за допуснато
нарушение на процедурните правила. Същото се отнася и за довода на съда за
1
недоказаност на спазването на срока за предаване на демонтирания
електромер в БИМ .
Правно необосновани са изводите на съда, че не съществува
възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването
на показания по скритата тарифа на процесното СТИ. В тази връзка се
посочва, че сумата се претендира не като реално потребена сума, а на
основание чл. 55 ПИКЕЕ. За да е налице хипотезата на този текст е
достатъчно да се установи , че са налице натрупани колическва ел енергия в
невизуализирани регистри на СТИ. Този факт според жалбоподателя е
установен. Процесният електромер е монтиран с нулеви показания и е бил
годен за употреба, факт, който е потвърден и от вещото лицe. При тази
хипотеза се изключва възможността в неизведените на дисплея регистри да се
натрупат показания преди монтажа му в обекта и без да е налице реално
потребяване на преминалата през скритата тарифа ел. енергия. Развиват се
подробни доводи, като се отправя искане до съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения отрицателен установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва
доводите на жалбоподателя с насрещни такива и сочи, че процесният
електромер не е бил настроен да отчита по тарифа 3 , като не е установено, че
отчита показания по тази тарифа. Тази тарифа не е била активна да измерва
ел. енергия. Според ответника по жалба при извършване на експертиза на
процесното СТИ в БИМ не е изследвано дали СТИ трупа показания по тарифа
3 и по тарифа 0 ( сборна). Развити са подробни доводи и се отправя искане
към съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
2
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Й. Г. Й. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект на адрес гр.Г.О., ул."С." № ., вход „..", етаж..,
апартамент № .., за което е разкрита партида с клиентски номер .. и абонатен
номер .. при „Е.-П.П. АД. Твърди, че от посещение в подразделение на „Е.-
П.П." АД научил, че ответникът „Е. С." АД е начислил за заплащане по
партидата му 7 498,36 лв. по фактура от 23.03.2020 г. за сумата от 7 498,36 лв.
- стойността на 44 205 кВТч електрическа енергия, начислени служебно за
периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2019 г. Оспорва в посочения период да е
потребено и отчетено посоченото количество електрическа енергия и че
дължи цената му и цената на всички видове мрежови услуги, предоставени от
ответника. Оспорва верността на отразеното в констативния протокол и
твърди, че проверката е извършена в отсъствие на ищеца и на свидетелката,
която го е подписала. Сочи, че за ответника не съществува фактическо
основание за извършване на корекцията. Развива подробни съображения и
моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не
дължи на ответника сумата от 7 498,36 лв. за служебно начислена
електрическа енергия за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2020 г. по
партидата му и присъждане на сторените в производството разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба,
ответникът „Е. С." АД оспорва основателността на предявения иск, като
навежда твърдения, че на 16.12.2019 г. негови служители извършили проверка
на средството за търговско измерване (по-долу СТИ), измерващо потребената
електрическа енергия в обекта на ищеца. За проверката съставили протокол,
подписан от представители на ответника и съпругата на ищеца, който по-
късно бил изпратен на ищеца. СТИ било демонтирано, поставено в безшевен
чувал, затворен с пломба с уникален номер и изпратен на Български институт
по метрология (по-долу БИМ). Сочи, че констативният протокол и
метрологичната проверка на СТИ показват измерени количества електрическа
енергия в невизуализиран регистър на електромера от 0044205,479 кВТч,
поради което на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, ответникът начислил
измереното след монтажа количество електрическа енергия в този регистър -
за периода от 17.06.2015 г. /датата на монтажа на СТИ с нулеви показания/ и
16.12.2019 г. /датата на проверката и демонтажа/. Сочи, че цената на това
количество електрическа енергия е начислено и дължимо на основание чл.55
3
ПИКЕЕ. Отправя молба до съда да отхвърли предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Този иск е основателен, но въззивният съд не възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на които искът е уважен.
Представеният по делото констативен протокол № ... от 16.12.2019 г.
установява, че на 16.12.2019 г. е извършена проверка на процесното СТИ, при
която чрез специален софтуер служителите на ответника са установили
наличие на показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 3, снели
показанията по тарифите на електромера - Тарифа 1 - 006985 кВТч; по Тарифа
2 - 011425 кВТч; по Тарифа 3 - 044205 кВТч, по Тарифа 4 - 000000 кВТч и
общ тарифен регистър 0 - 062616 кВТч. Протоколът е подписан от съпругата
на ищеца- Х.Д.Й., на която служителите показали показанията по видимите
на дисплея тарифи и пред която демонтирали СТИ и го подменили с ново.
По заявление на ответника от 31.12.2019 г. е извършена метрологична
експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която са отразени в
протокол № 148/09.03.2020 г. на БИМ. Протоколът установява, че отсъстват
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични
били необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера.
Според заключението на метрологичната експертиза, изготвена от БИМ,
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. За да
достигнат до този извод, проверяващите извършили изпитване по Тарифа 2.
При софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната схема
на СТИ- наличие на регистрирана енергия по тарифа 3.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
което настоящият състав приема за компетентно и обосновано, се установява,
че през процесния период СТИ е било метрологично годно, като
епроизведено през 2015 г. и със срок на метрологична годност 6 години. От
съвпадението на годината на производство и годината на монтажа в обекта на
ищеца вещото лице е направило извод, че електромерът не е бил монтиран в
друг обект.
Експертизата установява, че електромерът е произведен с възможност
за отчет по няколко тарифи като броят и часовото времетраене за отчет по
всяка тарифа се извършва със софтуерна програма. Процесният електромер е
4
бил настроен за отчет по две тарифи - тарифа 1 (нощна тарифа) и тарифа 2
(дневна тарифа). Тарифа 3, по която са установени показания, не е настроена
за отчет и не е видима на дисплея. При изслушването на експертизата вещото
лице допълва, че сумарният регистър също не е видим на дисплея, но той не
служи за отчет, а представлява сума от регистрите на всички тарифи -
настроени и ненастроени за отчет. Съгласно експертизата при софтуерно
прочитане на паметта на електромера, се установяват показания по всички
тарифи и сумарен регистър, идентични с констатираните при метрологичната
експертиза на БИМ.
Вещото лице посочва, че електромерът е „СМАРТ“ и фабрично не
притежава технологична възможност за извличане на информация за
показания по дни и по тарифи за изминал период от време. По тази причина
експертното изследване не може да установи причината за наличие на
показания в невизуализирания регистър, нито да посочи деня, от който те са
възникнали. В съдебно заседание вещото лице посочва, че количеството
начислена електрическа енергия в невизуализирания регистър на процесното
СТИ може да бъде потребено в обекта на ищеца за процесния период, заедно
с отчетените показания по другите две тарифи.
При тези данни от фактическа страна, се налагат правни изводи за
основателност на исковата претенция.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ,
обосновавайки правото си да извърши корекция по сметката на ищеца за
исковия период и за исковата сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. За да
възникне за оператора на мрежата правото да начисли измереното след
монтажа на СТИ количество ел енергия, отразена в невизуализиран регистър
на средството, следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е измерена и
второ, че тя е измерена за период след монтажа на СТИ.
Според настоящия състав ответникът е установил по надлежния ред (
чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на
показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Съображенията на
първоинстанционния съд относно неспазване на процедурата по чл. 49 от
ПИКЕЕ и относно непротивопоставимост на констатациите от съставения от
ответника констативен протокол от 16.12.2019г. са несъстоятелни.
Протоколът е съставен при спазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ и в
отсъствие на абоната е подписан от свидетел – неговата съпруга. Това, че
ответникът не е спазил стриктно сроковете по чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ ,
не може да обоснове извод за неспазване на процедурата по съставяне на
констативния протокол. Връчването на протокола на абоната и изпращането
на СТИ за метрологична експертиза в предвидените в цитираните разпоредби
5
срокове не е част от фактическия състав за възникване правото на ответника
да извърши корекция по сметката на ищеца. Двата срока са предвидени с
оглед по- бързото разрешаване на евентуални спорове между ответника и
потребителите на ел. енергия, но неспазването им не влече каквато и да било
отрицателна санкция.
В този смисъл съдът приема, че процесният КП е съставен при
спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и с оглед показанията на
разпитания свидетел по делото отразява вярно фактическото положение.
Впрочем, и първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, като е
съобразил и останалите събрани по делото доказателства , които само
потвърждават констатациите от протокола.
Вещото лице , изготвило приетото по делото заключение на СТЕ
посочва, че не може да се установи точният ден и час, от които са
регистрирани показанията в Тарифа 3.
Това според съда е така, не само поради техническата невъзможност да
се отчете началният момент на натрупване на количество ел. енергия в
невизуализирания регистър, а и защото по делото липсват доказателства
какви са били показанията по този регистър към момента на монтирането на
СТИ. Оттам и невъзможността да се установи по категоричен начин, че
процесното количество ел. енергия е натрупано в невизуализирания регистър
след монтажа на СТИ.
Не е основателно оплакването на жалбоподателя, че по делото е
доказано, че процесното СТИ е измервало количества ел. енергия преминали
през невизуализирания му регистър. Представеният по делото протокол на
БИМ за експертиза на процесното СТИ не съдържа данни за извършено
изследване дали СТИ отчита енергия по тарифа 3. Дори и да е доказана
възможност ищецът да потреби процесното количество ел. енергия за периода
на извършената от ответника корекция, в случая се създава само едно
предположение, въз основа на което съдът не може да изгради извод, че
процесното СТИ действително е измерило количеството ел. енергия,
отразено в тарифа 3.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар да е установено
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното
СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, не е доказано, че това
количество е измерено след монтажа на СТИ. Поради тази причина не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от ПИКЕЕ и ответникът
неоснователно е коригирал сметката на ищеца с исковата сума.
За основателността на предявения отрицателен установителен иск е от
значение и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на
крайните клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата,
6
но резултатите от нея и документацията се предоставя на крайния снабдител
– „Е.-П.П.“ АД, който издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е.
правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и
крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните
ПИКЕЕ, операторът на мрежата всъщност претендира вземане, което не му се
следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Изложените фактически и правни консаттации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от същия разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които възлизат на 800 лв. адвокатско възднаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, но съдът намира, че с оглед обжалваемия интерес и
фактическата и правна сложност на делото възнаграждението за адвокат,
заплатено от ответника по жалба не е прекомерно и следва да се присъди в
цялост.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ../31.08.2020г. по гр.д. № ../2020г.на
ГОРС.
ОСЪЖДА „Е.. С." АД, ЕИК .., съсседалище и адрес на управление гр.В.,
бул."В.В." № .., „В.Т.", да заплати на Й. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Г.О., ул."С." № , вход „..", етаж .., апартамент № 8 сумата от
800 лв. ( осемстотин лева)/, представляваща направени разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8