№ 120
гр. П., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.432 във вр. с чл.380,чл.493а
ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба депозирана от Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл.
Б., общ. Б., с. П., действаща чрез своя пълномощник адв. Р. М., САК с адрес на кантора гр.
С., п.к. 1000, ул. „Ц.А.” ****, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7,
ет. 5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 0******г., на общински път
PAZ1-62/BLG1350, с посока на движение от с. К. към с. Ч., водачът У. М. Ш., на лек
автомобил марка и модел „С.Б.“, с peг. № ***, нарушава правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, изгубил контрол над
автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил
удар с правомерно движещия се там товарен автомобил марка и модел „И.Т.“, с peг. № ***,
управляван от водача С. М. С., с което е реализирано ПТП. При инцидента е причинена
смъртта на Р.А.Б, с ЕГН **********- пътник в лекия автомобил марка и модел „С.Б.“, с peг.
№ ***. По случая бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
03.11.2020г. с № 367р-19665/04.11.2020с. Образувано било ДП № 339 ЗМ - 181/2023г. по
описа на РУ МВР – В.. Впоследствие виновният за ПТП водач- У. М. Ш. бил предаден на
съд. Признат за виновен с влязла в законна сила на 13.11.2021г., присъда, по н.о.х.д.
№564/2021г., по описа на ОС - П., за това, че на 0******г., при управление на лек автомобил
„С.Б.“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1,
чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.А.Б, поради
което на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 343, ал. в“, вр. с чл. 342,
ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от НK, във вр. с чл. 58а ал. 1 т НК е осъден на 2 години и пет месеца
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 4 години.
Твърди се, че починалата при злополуката Р.А.Б е дъщеря на Р. И. К., която
изключително тежко понасяла нейната загуба.
1
Твърди се също така, че ищцата Р. К. била много близка със своята дъщеря. Двете
имали здрава, емоционална и духовна връзка, основана на доверие и силна любов. Р.
отгледала и възпитала дъщеря си в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне. Тя
била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на отглеждането на своята дъщеря. Р.
всячески се стараела нищо да не липсва на дъщеря й, да й осигури спокоен и добър живот.
Те имали добра комуникация, общували редовно, при което Р. споделяла преживяванията си
и търсела мнението и подкрепата на майка си. Р. била опора за майка си, човек, който никога
не би я изоставил в нужда. Ищцата знаела, че винаги може да разчита на нея в трудни
моменти. Тя била добра дъщеря, която милеела за своята майка. От своя страна ищцата
винаги подкрепяла дъщеря си и отдала живота си на нейното отглеждане и възпитание. В
пътния инцидент Р. К. загубила най-скъпият си човек своята дъщеря, затова никой не можел
да запълни празнотата, която тя усещала към настоящия момент.
Сочи се, че загубата на дъщеря й се отразила изключително зле на ищцата. В дните
след скръбната вест не била на себе си. Не е можела да осмисли и приеме сполетялата я
трагедия. Чувствала се е силно напрегната и тревожна. Страдала от постоянно безпокойство
и била изпаднала в тежка депресия. Шокът и травмата от внезапната загуба я направили
емоционално лабилна, поради което плачела често, провокирана от спомени за минали
моменти с дъщеря й. Изолирала се е от външния свят и не искала да се среща с никого.
Страдала от постоянно безсъние и не се хранила, както обикновено, вследствие на което се
чувствала слаба и отпаднала.
Твърди, се че от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд,
към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел
„С.Б.“, с peг. № ***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
полица №BG/23/120000564191, валидна от 20.02.2020г. до 19.02.2021 година. Съгласно 429,
ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като във връзка с това ищцовата страна на ***** г. отправила
молба-претенция с вх. № 21-1132/*****г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
“
ответника ЗАД „ОЗК-ЗастрахованеАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение.
Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищцата на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на
*****г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от
КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. И. К., с
ЕГН**********, обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило
на 0******г. вследствие на което е причинена смъртта на дъщеря й Р.А.Б, с ЕГН **********,
законната лихва върху претендираната главница по предходната т.3, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция
от *****г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски, с присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата.
2
Постъпил е отговор на исковата молба от ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК
*********, в който се излага твърдение, че ищцата не разполага с правна легитимация за
предявяване на процесната искова претенция.
Твърди се също така, че предявеният иск бил неоснователен, като се оспорва изцяло
исковата претенция, както по основание, така и по размер, с изложени подробни доводи в
тази насока.
Ответното дружество твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек
автомобил марка „С.“, модел „Б.“, с peг. № *** и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.
Не оспорва също така факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и
между посочените участници.
Сочи се, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, не оспорва факта, че по отношение на
виновния за ПТП водач - У. М. Ш., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД, била налице влязла в сила присъда, която предвид разпоредбата на
чл. 300 ГПК обвързвала гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието,
относно противоправността на деянието и виновността на дееца.
Твърди се, че вредоносният резултат - смъртта на Р.А.Б, била съпричинена от
действията й, в качеството й на пътник в л.а. марка „С.“, която е била без поставен
предпазен колан, поради което е извършено нарушение по реда на чл. 137а от ЗДвП, което по
своя характер се намирало в причинна връзка с получените в резултат на процесното ПТП
телесни увреди.
На второ място се сочи, че починалата е предпоставила настъпването на вредоносния
резултат, като е пътувала при водач на МПС, който е неправоспособен, като се излагат
твърдения, че Р.Б. е знаела, че водачът на л.а. „С.“ нямал свидетелство за правоуправление,
т.е. самата тя е допуснала да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приела съзнателно
риска от увреждане. Твърди се, че водачът на процесния лек автомобил не е имал основно
образование, поради което и нямало как същият да е имал валидно свидетелство за
управление на превозно средство.
Твърди се също така, че Р.Б., като пътник в л.а. марка „С.“, пътуващ на задната
седалка в автомобила, е допринесла за настъпване на инцидента, като е предприела
действия, които са отвлекли вниманието на водача от пътната обстановка. Последната е
предприела предаване на двугодишния й внук на дъщеря й Е.А.Б., която е пътувала на
предна дясна седалка в процесния автомобил. Именно действията на Р.Б. били първопричина
за настъпване на инцидента. В процесния случай на предната седалка на колата не е била
налична специална седалка за детето. Там е седяла Е.Б.. Следователно, предприетото от Р.Б.
действие се явявали неправомерно и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Сочи се, че е налице значителен принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, като в тази връзка, следвало да се има предвид, че влязлата в сила
присъда нямала задължителна за гражданския съд сила по отношение на въпроса за
съпричиняването на вредоносния резултат.
Твърди се още, че смъртта на пострадалата е настъпила, тъй като последната е била
извадена от автомобила неправилно, не от екипите на спешна медицинска помощ.
Излагат се твърдения, че вредоносният резултат е съпричинен и от действията на
водача на МПС марка „И.“, модел „Т.“, е peг. №***, тъй като същият не е реагирал
своевременно на възникналата на пътя опасност и не е предприел действия, с които да
предотврати настъпването на инцидента.
Сочи се, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС марка
„И.“, модел „Т.“, с peг. № ***, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с полица, валидна от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
Оспорва се твърдението на ищцата, че вследствие на смъртта на Р.Б. е претърпяла
3
неимуществени вреди в обем, съгласно посоченото в исковата молба. Твърди се също така,
че Р. И. К. не е била близка с Р.Б., като се оспорва твърдението, че отношенията между тях са
били топли и близки.
Оспорва се обстоятелството, че вследствие на настъпилия вредоносен резултат,
ищцата търпяла негативни изменения в психичното й здраве.
Твърди се, че искът за неимуществени вреди е предявен в прекомерен размер,
спрямо действително претърпените вреди и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Твърди се също така, че искът е завишен по размер с оглед релевираното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид което дължимото обезщетение
подлежало на намаляване поради значителния принос на пострадалата за настъпването на
вредите.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди, като неоснователен, предвид съображенията за неоснователност на главния иск.
Сочи се, че в случай, че исковата претенция бъде уважена, то лихвата върху
вземането не се дължала, тъй като била налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. т КЗ, съгласно
която застрахователят не дължал лихва за забава, когато увреденото лице не е представило
поискани по реда на чл. 106. ал. 3 от КЗ доказателства.
Следвало да се отчете, че в процесния случай, към молбата, с която е претендирано
изплащане на обезщетение по доброволен ред, са били приложени единствено констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, присъда срещу виновния водач и справка от интернет
сайта на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с
peг. № ***.
Прави се искане да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД всички сторени в хода на производството разноски.
Постъпила е и допълнителна искова молба в срокъ по чл.372 от ГПК от ищцата в която
се поддържа първоначалната молба и се прави искане да бъдат отселени като безспорни,
следните обстоятелства:Извършеното деяние от водача У. М. Ш., неговата противоправност
и вината на дееца, механизма на процесното ПТП, както и че в резултат на същото е
причинена смъртта на Р. Алишанова Бозева (дъщеря на ищцата), съобр. чл.300 от ГПК,
както и че валидно е предявена извънсъдебната претенция на *****г.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, полица №
***, валидна от 20.02.2020г, до 19.02.2021г.
Противопоставят се на оспорванията на насрещната страна, че процесното произшествие
е съпричинено и от действията на водача на МПС марка и модел „И.Т.“, с per. № ***, като в
тази връзка отново се позовават на представената по делото Присъда №13 от 18.10.2021 г., в
която точно е описан механизма на ПТП, вината за неговото настъпване и настъпването на
вредоносния резултат.
Оспорват да е налице съпричиняване от страна на пострадалата Р.А.Б.
Оспорват се и твърденията изложени от ответника в отговора на исковата молба
относно това, че към настъпването на процесното произшествие Бозева е имала виновно и
противоправно поведение, изразило се в неизползване на предпазен колан като пасажер л.а.
марка и модел „С.Б.“, с peг. № ***, нарушавайки разпоредбите на чл. 137а от ЗДвП, като
това се потвърждавало и от наличните по делото доказателства.
Намират за неотносимо и възражението, че пострадалата била станала причина за
настъпване на ПТП, поради това че била разсеяла водача Ш., като от една страна, нямало
никакви обективни факти и обстоятелства подкрепящи това възражение, а от друга страна
поведението на пътуващите в автомобила не би могло да дерогира задължението на
водачите на МПС „да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
4
управляват“ - чл. 20, ал. 1 от ЗДВП.
Сочи се, че застрахователят бил в правото си да прави всички възражения, които се
отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и че
пострадалата е съпричинила вредоносония резултат, с цел намаляване на отговорността му,
тази защита обаче изисквала предприемането на определени процесуални действия, но във
всички случаи приносът следвало да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса. Като се твърди, че към
настоящия момент тези твърдения на ответника оставали напълно голословни и
неподкрепени с каквито и да било доказателства, които били събрани в настоящото
производство.
Оспорва се твърдението на ответното дружество, че настъпилата смърт при Р.Б. се
дължала на действията на отзовалия се на местопроизшествието екип на спешна помощ.
Оспорват се възраженията на насрещната страна за прекомерност на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, за липсата на емоционална
връзка между ищцата и починалото лице и за липса на причинно- следствена връзка между
претендираните неимуществени вреди и събитието.
Сочи се, че ищцата като майка и наследничка от най-близкия семеен и родствен кръг
на починалата, давало основание да се смята, че двете са били изключително близки. Като се
твърди, че случаят касаел болките и страданията на една почернена майка, като загубата
неминуемо се отразила и на емоционалното и психологическото състояние на ищцата. Р.
постоянно мислила за злощастния инцидент, заради което се разстройвала силно и плачела
неутешимо. Станала неспокойна и напрегната.
Сочи се, че с оглед на претърпените от ищцата болки и страдания, които
продължавали и към настоящия момент, претендираният размер на обезщетение бил
съобразен както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с
константната съдебна практика по сходни казуси.
Твърди се, че относно възраженията, касаещи акцесорният иск за присъждане на
законна лихва, следвало да намерят приложение законовите положения, намерили отражение
в съдебната практика, която била категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако
съдът уважи главния, следвало да уважи и акцесорния.
Сочи се, че отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди
произтичала от сключения застрахователен договор “Гражданска отговорност”, но била
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, като застрахователят отговарял за всички причинени от него вреди, включително за
вредите от забавата. Това изрично било предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 о КЗ.
Твърди се, че насрещната страна неправилно обвързвала представената документация
по извънсъдебната претенция с изискуемостта на задължението.
Сочи се, че неотносими към законовите разпоредби и константната съдебна практика
били възраженията на насрещната страна, че законна лихва не се дължала на ищцата,
считано от *****г., поради обстоятелството, че не била представила банкова сметка в
извънсъдебното рекламационно производство, проведено преди образуване на настоящото
дело. Цитира се практика на ВКС в тази насока.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, в който се поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, изложени в
него. Поддържат се и направените с отговора оспорвания и възражения.
Поддържа се изцяло твърденията, че пострадалата съществено е допринесла за
настъпване на вредите
Поддържа се възражението, че починалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат като е пътувала при водач на МПС, за който е знаела, че е
неправоспособен.
5
Поддържа се твърдението, че Рукне Бозева е извършила нарушение на разпоредбата
на чл. 133, ал. 2 ЗДвП, с което е предпоставила и настъпването на ПТП.
С определение №87/24.02.2025г., съдът е конституирал като трето лице помагач на
страната на ответника ДЗИ- общо застраховане ЕАД.
В указания срок след изпращане на документите от съда е постъпило становище от
третото лица с вх.№3404/27.03.2025г., с което оспорва предявената претенция както и факта
на привличането. Твърди се, че застрахованото при ДЗИ лице няма никакво участие към
вредите и настъпването на деликта.Оспорва се твърдението, че водачът е разполагал с
обективна възможност да избегне настъпването на сблъсък чрез своевременно
спиране.Заявява се, че водачът няма задължение да предвиди навлизането на насрещно
движещ се автомобил в собствената му лента за движение, нито да осигури място на този
автомобил да премине през собствената му пътна лента.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства.
В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
От приетата по делото присъда на окръжен съд П. от 18.10.2021г., постановена по
н.о.х.д. №564/2021г. и влязла в законна сила,се установява, че водачът У. М. Ш. е признат за
виновен за това че на 0******г., при управление на лек автомобил „С.Б.“, с peг.№***, без да
има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20 ал.1, чл.44,ал.1 и чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на Р.А.Б, поради което на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“ от НК, предл. 1, вр. с чл.
343, ал.1,б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал.4 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е бил
6
осъден на 2 години и пет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено изтърпяването на наказание за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане
в сила на присъдата.
Не се спори,че ищцата Р. е майка на починалата Р.А.Б, с ЕГН ***********, починала
на 0******г., същото се установява от представеното удостоверение.
Не се спори по делото, че е налице на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „С.“,
модел „Б.“,с peг. № *** и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД .
Постановената присъда е със задължителна сила за гражданския съд на основание
чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.В тази връзка всички оспорвания на ответника
са несъстоятелни, тъй като от приетата КСАВТЕ, се припокриват изцяло изводите с
приетото в мотивите на наказателния съд.
От комплексната експертиза се установява, следният механизъм: нa 0****** г., на
общински път PAZ 2062ZBLG1350, в посока с. К. - с. Ч. към около 11:03 часа при
благоприятни пътно-климатични условия на разстояние от около 500 м. след указателна
табела указваща край на населеното място, в случая с. К.. Пътния участък на ПТП е от
новоасфалтиран път от с. К. за с. Ч. респективно посока изток -запад. Участъка е с гладък и
нов асфалт. Надлъжния наклон на пътния участък е 7% в посока с. К., а напречния наклон
към външността на завоя е 2,2% .
Местопроизшествието е в кривата на наличен лек завой /с голям радиус на кривата/,
десен за л.а.“С.Б.“ и ляв за т.а.“И.Т.“ с измерен на произшествието радиус от 92.86 метра.
В тази пътно-климатична обстановка около 11:03 часа по пътя в посока към с. К. - запад
пътувал лек автомобил „С.Б.“ (***). Скоростта му била около 77 км/ч., като автомобилът се
движил по възходящия наклон от 7% и водачът поддържал скорост за преодоляване на
наклона. Наближавайки за него десен лек завой той загубил контрол над управлението на
автомобила, който напуснал дясната половина на пътното платно и насочвайки се наляво
навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент лекия автомобил бил на 66 метра
дистанция от насрещно движещия се товарен автомобил. След около 1,64s/секунди/
автомобилът, движейки напред се блъснал в идващият насрещно (със скорост 67-69 км/ч.)
от с. Аврамово товарен автомобил „И.Т.“ с регистрационен № ****.
Водачът С. на т.а. „И.Т.“ се опитал да избегне удара, като употребил спирачките на
автомобила си, но безрезултатно в спирачен път на автомобила при скорост от около 36
км/ч. протекъл удар с голяма кинетична енергия.
Настъпил е неизбежен удар в предната част на л.а. „С.Б.“ и в предната лява част на
т.а. „И.Т.“.След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Според експертизата техническата причина за настъпилото ПТП е това, че водачът
на л.а.“С.Б.“ *** У. М. Ш. е загубил контрол над автомобила и е допуснал автомобила му да
навлезе в лявата лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел т.а. „И.Т.“.Загубата на управление
над л.а. „С.Б.“се дължи на отклонение на вниманието с други действия при движението на
автомобила със скорост 77 km/h допуснато от водача У. Ш..
Изводите от комплексната експертиза се подкрепят и от разпита на двамата
шофьори.
7
Свид.Ш. установява, че преди удара починалата се возела на задната седалка с
детето А., което се разплакало и Р. го подала на жена му която се возела отпред, тогава
загубил контрол над автомобила и настъпило ПТП.Установява, че след удара Р. била още
жива и с други хора от спрели автомобили се опитали да я извадят от автомобила, което и
направили.Установява, че няма основно образование, а на Р. бил известен факта, че няма
шофьорска книжка.
От представеното удостоверение от Министерство на образованието и науката се
установява, че по отношение на водачът У. М. Ш. в регистъра липсват данни за издадено
свидетелство за основно образование.
Свид.С. водач на насрещно движещият се камион установява, че бил в
невъзможност да избегне удара, тъй като на около 50-60м. от завоя установил, че идва кола в
неговото платно.Натиснал клаксона, но нямало никаква реакция, когато приближил видял,
че шофьорът е отклонил вниманието си, като главата му била на дясно/не гледал пътят/.
От комплексната експертиза се установява още, че при конкретните пътни условия
водачът на товарния автомобил „И.“ не имал техническа възможност да предприеме
спасителна маневра надясно към банкета и върху терена извън него.
От техническа гледна точка с оглед характерните особености на участъка, водачът е
реагирал правилно за екстремно спиране преди момента на удара, като по този начин е дал
възможност на водача на насрещно движещия се автомобил евентуално да има достатъчно
време и дистанция да се върне в собствената лента.
От експертизата също се установява, че починалата Р.А.Б, не е била с поставен
предпазен колан по време на настъпилото ПТП. От експертите: “ Ако починалата е била с
поставен обезопасителен колан травматичните увреждания щяха да са по-леки, защото
триточковите обезопасителни колани удържат тялото на седалката и го предпазват от
движение напред и нагоре с удар на главата в тавана или елементи на купето и
компресионни увреждания на гръбнака. Разбира се, увреждания по механизма на „камшичен
удар” не са изключени, както и такива от групата на „коланната” травма.
При конкретния механизъм на ПТП правилно поставеният предпазен колан би удържал
тялото на пътничката на седалката и тя нямаше да получи тежките черепно-мозъчна и
гръбначномозъчна травми от които е настъпила смъртта.“
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от обсъдените по-горе доказателства.
По отношение на настъпилите неимуществени вреди за ищцата са разпитани
свидетели относно близостта между майка и дъщеря.
Свид.Р. К. сестра на починалата установява, че двете били близки /майка и дъщеря/ и
починалата винаги споделяла с нея и добро и лошо.А майка й/ищцата/ и давала съвети и
също и помагала, тъй като починалата се грижела и за болен съпруг.Установява, че ищцата
много се променила след смъртта на сестра й, станала по-агресивна, по-неспокойна,
постоянно трябвало да има човек до нея, защото изпаднала в депресия, постоянно плачела,
все пак била на възраст 84 години.Установява, че по лична карта адресът и бил в с.П., но
живеела в .З..
Разпитан е и св.Д. К. също дъщеря на ищцата, която установява, че тя полагала грижи
за нея откакто се случил инцидента и починала сестра й- Р..Установява, че ищцата
разбирайки за смъртта на дъщеря си изпаднала в много тежка криза, получила силна нервна
8
криза, хвърляла се по земята и си скубела косата.За да издържи погребението и дали
успокоителни, като продължавала да взема лекарства и след това, защото не можела да спи
нощно време.След смъртта на Р. започнала да се променя ежедневно, говорела всеки ден за
загубата на дъщеря си и споменавала, че много я обича.Установява, че двете много си
помагали и чисто физически в работата.След смъртта на баща им през 2011 година, Р.
ежедневно посещавала майка си.Р. живеела в с.Б., а ищцата в с.З. на около 10 км. една от
друга.Установява също, че след смъртта на дъщеря си, ищцата започнала да губи паметта си.
Разпитаният св.Е.Ш. зет на ищцата също установява, че майка и дъщеря били много близки
Р. и Р. се виждали почти ежедневно и си помагали, дори преспивали заедно или в единият
дом или в другият, според това каква работа имат да свършат.Установява, че след смъртта
ищцата трудно преживявала загубата и често плачела.
Разпитан е и кметския наместник на село З. общ.Белица от 2019 година който
установява, че отношенията между страните били много близки, като при всяко задружно
семейство.Добре познавал ищцата Р. К., като дъщеря й Р. я посещавала често, почти 1 път
седмично е засичал починалата с колата, да е идвала при майка си.
Съдът приема,че доколкото понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на починалата дъщеря близка, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени
вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /В този
смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се преценят вида и тежестта
на причинените психични увреждания, продължителността и интензитета им и други
страдания и неудобства за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.
№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав като взе предвид конкретните болки и страдания
претърпени от ищцата от загубата на дъщеря й Р.А.Б и изградената емоционална връзка
като между родител и дете която те са поддържали и в зряла възраст, обстоятеството, че
ищцата е на 84 години пенсионер, предвид интензитета на страданието, вследствие загубата
на починалата, справедливо би било да се присъди сумата от 70 000 лева.
На съдът е служебно известно, че пред окръжен съд П. са разглеждани и други
производства, като м производството по т.д.168/21г. са били присъдени обезщетения на
съпругът на починалата- Р.А.Б идецата и в диапазона- 60 000 лева-75 000 лева, след въззивен
контрол пред АС –Пловдив.
По възраженията на ответника за съпричиняване.
При проведено насрещно доказване ответникът успя да докаже всичките си
9
възражения за съпричиняване.
На първо място починалата се е придвижвала с МПС управлявано от
неправоспособен водач, като св.Ш. сам призна за този факт, че е нямал свидетелство за
правоуправление, т.е. самата тя е допуснала да пътува с неправоспособен водач на МПС и е
приела съзнателно риска от увреждане.
На второ място с действията си починалата е станала причина за отнемане на
вниманието на водача-св.Ш. за секунди преди инцидента, чрез свои действия, с които е
подала плачещо дете на предната седалка.
И последното възражение, починалата Р.А.Б се е возила без поставен предпазен
колан, което безспорно се установи в процеса от приетата КСМЕ.
Така оформената претенция е частично основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че със собствените си субективни действия
починалата Р.Б. сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира, че
процентът съпричиняване е 50% и с така възприетия процент следва да се редуцира
определеното по-горе в съдебното решение обезщетение. Т.е. същото следва да възлиза на
сумата от 35 000 лева.
Искът за разликата над 35 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди от 35 000 лева, следва да бъде
присъдена лихва за забава.
Предвид основателността на главната претенция/макар и частично уважена/,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Относно претенцията за обезщетение за забава за минал период съдът съобразява
актуалната практика на ВКС, формирана с Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. №
2530/2021 г. на ВКС, I т.о., Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о., Решение № 72 от
29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г.на ВКС, I т.о., съгласно която разпоредбите на чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ указват, че след уведомяване на застрахователя
(независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията
от увредения като релевантна е най-ранната дата) застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на
допълнителни обстоятелства. В случая твърдяната от ищеца начална дата на забавата
съвпада с датата на уведомяване на застрахователя – ***** г. до окончателното изплащане.
По разноските.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
10
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на
1400 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищцата е представила списък по чл.80 от ГПК, съобр. който се иска определяне на
разноски по реда на чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 от ЗАдв.Според така осъществената безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие,
процесуалният представител адв.Р. М. има право на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения- „при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата
над 25 000 лв.“ и уважената част от материалния интерес -35 000 лева – 2650лв.+800лв.,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищецът адв.М. сумата от
3450 лева.
Ответникът също е направил разноски които съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК са в размер на 13 715 лева от които ДТ за съд.удостоверение в размер на 10 лева,
депозит за свидетели-175 лева, депозит за изготвяне на КСМТЕ -600 лева, доп. САвтЕ- 150
лева и адв. възнагр. – 12 780 лева с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от 12 780 лева с ДДС,
което съдът счита за основателно.
Следва възнаграждението да бъде редуцирано до минималният размер по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения -3450 лева и към него да се
добави ДДС или 4140 лева.
В този случай размерът на разноските на ищецът са 5075 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се полагат разноски в размер на
3890.84 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен
съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света
С.“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори, да заплати на
Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл. Б., общ. Б., с. П., със съдебен адрес:
гр. С., п.к. 1000, ул. „Ц.А.” ****, адв. Р. М. на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.493а ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ, сумата от 35 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
11
болки и страдания причинени от смъртта на нейната дъщеря Р.А.Б, с ЕГН
***********, в резултат на ПТП настъпило на ****** година, ведно със
законната лихва, считано от ***** година/датата на уведомяване на
застрахователя/ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 35 000 лева до предявеният размер от 150 000 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света
С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори, да заплати по
сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в
размер на 1450 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света
С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори, да заплати на
адв. Р. И. М. АК гр. С., вписана в регистъра при Висшия Адвокатски съвет под
№**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на 3450 лева./съобразно уважената част от иска/.
ОСЪЖДА Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл. Б., общ. Б., с. П., със
съдебен адрес, гр. С., п.к. 1000, ул. „Ц.А.” ****, адв. Р. М. да заплати на
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори, разноски в размер на
3890.84 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
отхвърлената част от иска.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната
на ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, а именно: ДЗИ- общо
застраховане ЕАД, с ЕИК121718407, с адрес гр.С., бул.“Витоша“ №89б
Милениум център.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Преписи от решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
13