Решение по дело №573/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.19 от ЗНАП във вр. със ЗОДОВ и чл. 205 и сл. от АПК и е образувано по искова молба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Самоковско шосе“ № 7, подадена чрез адв.М. Т., против Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул.Дондуков № 52, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 500 лв. , лихва за забава в размер на 218.04 лв. за периода от 04.08.2021г. до 17.03.2025г. , както и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Заявеното фактическо основание на исковата претенция са действия на служители на Главна дирекция „ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , извършени на 03.08.2021г. на ГКПП „Пристанище Варна – запад“ по обезпечаване на доказателства чрез запечатване на стока с получател ищцовата страна. Действията са обективирани в протокол № 21923/03.08.2021г. и са отменени с определение на Адм. съд-Варна по частно адм. дело № 2008/21г. Във връзка с предприето задължително адм. обжалване на тези действия ищецът е заплатил на адв. П. Т. адв. хонорар от 500 лв. за подаване на жалба по реда на чл. 41 ДОПК до директора на ТД на НАП-Варна и този разход за дружеството следва да бъде възстановен , тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на юридическата отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на административни органи, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между първите две. В тази връзка се иска съдът да уважи изцяло исковата молба, като се присъдят и съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. Т., който поддържа исковата молба , счита същата за основателна и моли съда я уважи изцяло.

Ответникът – Национална агенция за приходите, се представлява в процеса от ст. юрисконсулт Д. П. , която оспорва исковата претенция , сезира съда с искане същата да бъде оставена без уважение .Правната теза на тази страна се аргументира в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по чл. 78 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира исковата претенция за основателна, тъй като са налице законовите предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2021г. на ГКПП - пристанище Варна-запад, служители на Главна дирекция „ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприели действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, изразяващи се в запечатване на стока в „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. номер С3666 , а именно на 90 брой МДФ профили , чрез поставяне на 2бр. технически средства за контрол – пломби с №№ 90629 и 90630 . По придружаващите стоката документи нейн изпращач е „ERKAN DIS TICARET“ от Република Турция , а получател „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД. Посочените действия по обезпечаване на доказателства са обективирани в протокол № 21923/03.08.2021г. / л. 10-12/.

На 04.08.2021г. служители на същата дирекция са премахнали пломбите и тези действия са документирани в протокол № 436652 / л. 92-94/.

„ИЗТОК ИНВЕСТ 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т. , е подало жалба до директора на ТД на НАП - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства , обективирани в протокол №21923/03.08.2021г. /л.63-67/. Към тази жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г., сключен между ищеца и адв. М. Т. с предмет „ изготвяне на жалба, процесуално представителство , защита в производството пред Адм. съд-Варна срещу обезпечителни мерки по чл. 40 , обективарани в протокол № 211923/03.08.2021г.“ . Договореният хонорар е 500 лв. / л. 73/. Приложена е също данъчна фактура №337/01.09.2021г. , с вписан доставчик адв. М. Т. и получател „ ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД , със същия предмет като договора за правна защита , има приложена и разписка за плащане на 500 лв. Към същата жалба са приложени също фактура № **********/16.08.2021г. и разписка № 25/16.08.2021г. Според тези документи , находящи се на л. 71 от делото адв. П. Т. е издал данъчна фактура с предмет „адв. възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред директора на НАП по протокол № 21923/03.08.2021г.“. Вписана е стойност на услугата от 500 лв. , а в приложена разписка с подпис адв. Т. е удостоверил получено от него плащане в брой на 500 лв.

С решение № 185/19.08.2021 г. директорът на ТД на НАП – Варна е отхвърлил жалбата на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу процесните действия по обезпечаване на доказателства .

„ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД , чрез адв. М. Т., е подало жалба № 13128/08.09.2021г. до Административен съд - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която жалба е било образувано частно адм. дело № 2008/2021г. , приключило с необжалваемо определение № 2352/21.09.2021г., с което са били отменени действията по обезпечаване на доказателства по протокол № 21923/03.08.2021г. Съдът със същия акт е осъдил ТД на НАП-Варна да заплати на жалбоподателя сумата от 550 лв., включваща платена държ. такса от 50 лв. и 500 лв. – „адвокатско възнаграждение , заплатено в полза на адв. Миглен Тодоров“.

С определение № 2530/07.10.2021г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК , като е оставил без уважение искане на административния орган за промяна на присъдените разноски .

Изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи :

Ищцовата претенция е за обезвреда на вреди с имуществен характер , настъпили от незаконни действия по обезпечаване на доказателства от служители на ГД „ Фискален контрол „ при ЦУ на НАП.

Според нормативното предписание на чл.19, ал.1 ЗНАП Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

След като твърдените незаконни действия по обезпечаване на доказателства са извършени от длъжностни лица на ГД „Фискален контрол – част от структурата на Националната агенция за приходите , това юридическо лице притежава пасивна процесуална легитимация по настоящия правен спор / арг. чл. 205 , ал. 1 АПК във вр. с 19, ал.3 ЗНАП и чл.1, ал.2 ЗОДОВ/ .

Претендира се обезщетение за вреди , настъпили в резултат на действия по обезпечаване на доказателства , която правна регламентация е в чл. 40 ДОПК. Този вид дейност е административна по своята правна природа, защото е подзаконова дейност по непосредствено практическо осъществяване на функциите и задачите на държава / в случая в областта на установяването на данъци и ЗОВ, по обезпечаване и събиране на публични вземания/.

Според нормативното предписание на чл. 19, ал.2 от ЗНАП обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна .

Събраните по делото писмени доказателства и по-специално приложеното частно адм. дело № 2008/2021г. на Варненският адм. съд сочи за постановена отмяна на процесните действия по обезпечаване на доказателства по протокол № 21923/03.08.2021г. предвид тяхната незаконосъобразност.

Отмяна на процесните действия се обективира в стабилен съдебен акт, който в случая е определение , а не решение , но с цитираното определение съдът не се е произнесъл по процесуален въпрос между съда и страна по ч. адм. дело № 2008/21г. , а се е произнесъл по спор между страните по делото , по повод възникнало между тях административно правоотношение по обезпечаване на доказателства .

Правната доктрина разграничава административен процес в широк и в тесен смисъл . Административен процес в широк смисъл е дейността по прилагане на административнопроцесуалните норми. Административен процес в тесен смисъл е административното правораздаване – разрешаването от съдилищата и от административнонаказателните юрисдикции със сила на пресъдено нещо на административноправни спорове / Л. К., Административен процес , изд. „Фенея“, 2001г., стр. 10/ .

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо е разрешен правния спор относно законността на извършените действия от данъчните органи по обезпечаване на доказателства.

Ищецът претендира възмездяване на имуществена вреда , изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с правна защита по проведеното задължително адм. обжалване на процесните действия по обезпечаване на доказателства, в което производство адвокатската защита не е задължителна.

Аргументи в насока правна характеристика на имуществена вреда на заплатеното адв. възнаграждение в производство по чл.1 от ЗОДОВ дава тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС . Този тълкувателен акт е приложим в случая , тъй като е налице идентичност на основните факти – производство по ЗОДОВ по обезщетяване на вреди под формата на заплатен адв . хонорар. В това съдебно решение се посочва следното : „ Да се приеме, че заплатения адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на едно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление не е имуществена вреда за обжалващия, тъй като адвокатската защита по тези дела не е по закон задължителна и този хонорар е платен по силата на свободно договаряне, и че за гражданина е нормално сам да се защитава пред съда, е все едно да се приеме абсурдната теза, че заплатения хонорар за преглед и лечение при лекар или зъболекар е луксозен разход и не е имуществена вреда за лицето, на което е причинена телесна повреда от непозволено увреждане, тъй като лекарската помощ не е по закон задължителна и лекарския хонорар също е на свободно договаряне и за увредения е нормално да се самолекува“.

Тъй като в няма в ДОПК, а и в приложимите по препращане от § 2 ДР на ДОПК – АПК и ГПК, правна регламентация за присъждане на разноски в производствата по административно обжалване на актове и действия на органи по приходите, единствената правна възможност за ищеца по възстановяване на направените разноски е редът по ЗОДОВ.

Съдът счита за доказан претендирания размер на иска за обезщетение от 500 лв. предвид събраните по делото данъчна фактура и разписка за получени суми от 16.08.2021г. Представената фактура № **********/16.08.2021г. е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6, ал.3 ЗСч. и съгласно чл.4, ал.2 ЗСч. удостоверява информацията за регистрираната стопанска операция, в случая за - изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна по протокол № 0021923/03.08.2021г. (както е посочено във фактурата), както и за нейната стойност – 500,00лв. Тази фактура съдържа необходимите реквизити по чл.6, ал.3 ЗСч, като липсата на подпис за „получател“ е без значение и не сочи на извод за недоказаност на извършения от получателя на фактурата разход. За документална обоснованост на конкретната стопанска операция по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО вр. чл.6, ал.3, т.5 ЗСч, се изисква само подпис на съставителя, какъвто е налице в случая .

Фактът на изплащане на стойността на фактурата в брой се установява от представена по делото разписка за получени суми от 16.08.2021г. В същата с полагане на подпис адв. П. Т. е удостоверил получена сума от 500 лв. Според чл.4, т.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. (за отчитане на продажбите чрез фискални устройства) и чл.9, ал.2 ЗДДФЛ, адвокатите, които упражняват „свободна професия“ по смисъла на § 1, т.29 ДР на ЗДДФЛ, не са длъжни да имат регистрирано фискално устройство за отчитане на продажбите и да издават фискална касова бележка за получените плащания в брой, а за придобитите от тях доходи от стопанска дейност по чл.10, ал.1, т.3 ЗДДФЛ издават документ, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.3 от ЗСч – какъвто безспорно е издадената в случая фактура. Извършеното по тази фактура плащане в брой се установява безспорно от приложената към нея разписка с № **********/16.08.2021г., подписана от адв. Т.. Разписката е частен свидетелстващ документ , който може да се разглежда като признание за неизгоден за издателя факт- признание за получен доход от друга стопанска дейност по чл.10, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, който подлежи на облагаем по чл.29, ал.1 ЗДДФЛ . Поради тази причина разписката има доказателствена сила спрямо издателя.

За пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи ,че горепосочените данъчна фактура и разписка са частни писмени документи, но същите имат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК , тъй като тези два документа , изрично посочени в жалбата на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД до директора на ТД на НАП- Варна, като нейни приложения, са неразделна част и от представената от ответника административната преписка по протокола за обезпечаване на доказателства № 21923/03.08.2021г.

В производството по частно адм. дело №2008/21г. Административен съд – Варна е присъдил на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение само за съдебното обжалване, тъй като само тези разноски са били поискани от търговското дружество т.е. разноските, претендирани в настоящото производство , като имуществени вреди, не са били присъдени в производството по съдебно обжалване на действията по обезпечаване на доказателства .

НАП оспорва съществуването на пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия по обезпечаване на доказателства и заплатеното адв. възнаграждение , считайки , че вредата е „опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие “. Подобна правна теза свидетелства за погрешно разбиране за проявните форми на вредата , в случая заплатен адвокатски хонорар. Той е насрещната престация на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД по изпълнение на задължение на адв. П. Т. по оказване на правна защита . Дори и плащането да е елемент на облигационна връзка, то не променя факта, че този разход е имуществена вреда и че този разход е направен в производство по обжалване на действията по обезпечаване на доказателства. Дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Административно обжалване е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Договорената между ищеца и адв. П. Т. юридическа защита е закономерна последица от извършените действия на длъжностни лица от НАП по чл. 40 ДОПК , тъй като е не само логично, но и разумно адресатът на тези действия да се погрижи да защити своите права и законни интереси чрез допустимите правни средства , в случая посредством нормативно уреденото задължително административно обжалване по чл. 41 ДОПК. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите.

Допълнителен довод може да изведе от тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 на ВАС , според което хонорарът , платен на адвокат за осъществяване на защита срещу издадено наказателно постановление , не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт / в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

Именно поради тези съображения диспозитивът на цитираното тълкувателно решение гласи, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Съдът счита за лишено от основателност възражението на ответника за недължимост на законна лихва върху обезщетението за вреди , тъй като изрично в чл. 86 ЗЗД е разписано, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно правилото на чл. 84 от същия закон при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Тезата на ответника се опровергава и от съдебната практика. ВАС е образувал тълкувателно дело № 4 от 2020 г. , като един от въпросите е следния : „Следва ли да се присъжда законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, и ако се дължи, кой е началният момент: влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или завеждане на исковата молба?“. ВАС е отклонил искането за тълкуване с довод за непротиворечива практика за дължимост на законната лихва върху платените в административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения .

Спецификата на случая- вреда под формата на платен адвокатски хонорар във връзка с проведено административно обжалване , не изключва приложимостта на цитирината съдебна практика поради идентичността на основните факти- претендиране на обезвреда по реда на ЗОДОВ на имуществени вреди, които представляват платено адв. възнаграждение.

Безспорен факт е преустановяване на 04.08.2021г. на действия по обезпечаване на доказателства по протокол № 21923/03.08.2021г. и от тази дата ответникът дължи законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението предвид т. 4 от тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВАС. Ответникът оспорва само по основание, но не и по размер претендираната мораторна лихва и предвид изложените по-горе съображения същата следва да се присъди изцяло.

В обобщение предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу НАП съдът счита за основателен и същият следва да се уважи изцяло.

При този изход на правния спор на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, които според представен техен списък включват платена държ. такса от 25 лв. и заплатено по банков път адв. възнаграждение от 480 лв. Предвид приложените към списъка писмени доказателства - данъчна фактура № 78/01.04.2025г. от еднолично адв. дружество М. Г. Т. и платежно нареждане за кредитен провод № 66437070/02.04.2025г. /л. 95-96 от делото/ , се доказва реално плащане на адв хонорар. Направеното възражение от ответника за прекомерност е лишено от основателност, тъй като съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. минималното адв. възнаграждение е 400 лв. Според § 2а от ДР на същия подзаконов нормативен акт начисленият ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. При тази правна уредба договореното между ищеца и неговия пълномощник адв. възнаграждение не се явява прекомерно.

Мотивиран от изложените съображения съдът

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. Дондуков № 52, да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М. Р. Д., сумата от 500,00лв. (петстотин лева) , представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по протокол № 21923/03.08.2021г. на служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП заедно с лихва за забава за периода от 04.08.2021г. до 17.03.2025г. в размер на 218,04 лв. , както и законната лихва считано от 18.03.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М. Р. Д., съдебно-деловодни разноски в размер на 505 /петстотин и пет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.