№ 4771
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110163362 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Е. Н. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 49209/2022 г. по
описа на СРС, което на осн. чл. 86 ПАС следва да се приложи към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в
исковата молба за допустимо и относимо към правния спор.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Нелбо” АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Нелбо” АД по реда
на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени преписи от
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот през исковия период.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца за задължаване
на трето неучастващо по делото лице СО Дирекция „Местни данъци и такси” по реда
на чл. 192 ГПК да представи посочените в исковата молба докумнти – данъчна
декларация за процесния имот, доколкото касае установяването на относими по делото
факти. На ищеца следва да бъдат дадени указания да представи отделна молба до съда
по чл. 192 ГПК заедно с препис от нея за третото лице.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал.1 ГПК „Нелбо” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ул. “Хайдушка гора”
1
№ 58 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Нелбо” АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 49209/2022 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническата експертиза инж. Д. С., гр.
С***, тел. ***, който да се призове след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 260,00 лв., вносим от ищеца
в петдневен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, като вещото лице съобрази представените от
ответниците разписки за платени суми, като отговори и на въпроса: какъв е размерът
на задълженията за топлинна енергия за главница и лихва за забава и за дялово
разпределение – главница и лихва за забава, чиято изискуемост е настъпила след
09.09.2019 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В. Д. П., тел.
***, която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 240,00 лв., вносим от
ищеца в петдневен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101 ГПК, че в петдневен срок от съобщението
следва да представи молба по чл. 192 ГПК, с препис за връчване на трето неучастващо
по делото лице относно доказателственото си искане за задължаване на СО Дирекция
„Местни данъци и такси” да представи посочените в исковата молба преписи от
документи, като в молбата изрично бъде посочено лицето, за което се прави искането –
три имена и ЕГН.
При неизпълнение на указанието, доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
ДА СЕ ВРЪЧИ на третото неучастващо по делото лице, в случай че ищецът
изпълни даденото от съда указание, депозираната от „Топлофикация София“ ЕАД
молба по чл. 192 ГПК, като му се УКАЖЕ, че следва да представи посочените в
молбата документи в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение ще
му бъде наложена глоба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.03.2023 г. от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Да се изпратят на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата
молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба ведно, както и от
2
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Е. Н. Г. за следните суми:
868,65 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и 65 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 205,49 лева (двеста и пет лева и 49 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., 14,21 лева
(четиринадесет лева и 21 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,28 лева
(три лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г.
до 23.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответника е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. С***, аб.№ ***. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответницата Г. подава в срок отговор на искова молба. Оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявените искове. Оспорва, че притежава
качеството „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва да е налице реално доставена,
измерена и правилно начислена стойност на топлинна енергия. Счита, че топлинната
енергия е начислена на база, а не съобразно реално доставена и консумирана такава.
Оспорва да е изпаднала в забава за плащане на процесните суми, поради което счита,
че не дължи и лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
3
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение; че са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответницата е собственик на процесния имот в процесния период.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4