№ 38590
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110102542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Д. К. против „**************“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично предявен иск от сумата
от 505,02 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ******* от 05.12.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.01.2025г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между А.Н.И. и ответника бил сключен договор
за потребителски кредит № ******* от 05.12.2022г., въз основа на който на
заемополучателя е предоставена сума в размер от 500 лева, със задължение да я върне
на 6 месечни вноски, без да е посочен размер на месечния лихвен процент по
договора. Поддържа, че в чл. 11 от договора било предвидено и задължение за
предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или застраховка в полза на
кредитодателя. Твърди, че при сключване на договора ответникът е начислил
неустойка в размер на 505,02 лева за непредставяне в седемдневния срок на
обезпечения- банкова гаранция или застраховка, посочени в договора. Счита, че
договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не е посочен годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа, че задължението по преценка
кредитоспособността на длъжника е вменена на кредитора, но въпреки това на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е
отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства. Излага, че договорът е
недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма на основание чл.
10, ал. 1 ЗПК. Намира, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Поддържа, че с уговорената неустойка по чл. 11.4 и чл.11.3 от
договора се накърняват добрите нрави, като същата излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователно обогатяване за другата страна по договора. Клаузата за неустойка
заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат
вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да
1
бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала
допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението
не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално
уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на
изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се
посочвал процентът на ГПР по кредита и липсвали компонентите, които са включени в
него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на
целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране
на исковата молба кредитополучателят е заплатил всички задължения по договора,
като с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, сумата от 100
лева е получена от ответника без правно основание. Вземанията по договора за кредит
били прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.10.2024г., сключен между цедента А.Н.И. и цесионера Р. Д. К., с който
цедентът прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника в размер на 100 лева
– платена без основание сума по процесния договор кредит, като ищецът счита, че
исковата молба съставлява надлежно уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД относно
извършеното прехвърляне на вземането. При изложените твърдения предявява
настоящия иск, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички
законови изисквания на ЗПК, с което оспорва доводите на ищеца, като заявява, че
оспорените клаузи от договора са валидни. Твърди, че на 05.12.2022г. на
кредитополучателят е предоставена сумата по кредита, както и че на 09.12.2022г. А.И.
е внесла сумата от 600,00 лева в офис на ответника, без да подаде или изпрати
уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на
задължението по договора за кредит. Излага, че клаузата по чл. 11 от процесния
договор определя седемдневен срок за изпълнение на условието за представяне на
обезпечение, но тъй като от сключването до прекратяването са изминали само четири
дни, не е начислявана и не е заплащана неустойка по т.11 от договора, с оглед на което
поддържа да е неоснователно твърдението на ищеца за приложение на чл.71 от ЗЗД
относно неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между А.Н.И., и ответника е сключен договор
за потребителски кредит № ******* от 05.12.2022г. с твърдените в исковата молба
клаузи, по който е усвоена сумата от 500,00 лева; 2./ че на 09.12.2022 г.
кредитополучателят А.Н.И. е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от
600,00 лева за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.
Предвид отделеното за безспорно между страните в доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже
пълно и главно по делото, че кредитополучателят е заплатил твърдяната сума по
договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, както и наличието на
валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил
претендираното вземане.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
2
валидността на договора и оспорените клаузи, установяващи размер на ГПР и
неустойка, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че
клаузите са равноправни и не излизат извън присъщите на неустойката функции.
Искането за съединяване по чл. 213 ГПК е неоснователно. Касае се за спорове
относно различни правоотношения, които са и на различен етап.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат
приети по делото, тъй като са относими и допустими.
Останалите доказателствени искания на ищеца не са необходими за изясняване
на спора от фактическа страна.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 ГПК
настоящото дело да бъде обединено с посочените в отговора на исковата молба други
дела между същите страни.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025г.
от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между А.Н.И., и ответника е сключен договор за потребителски
кредит № ******* от 05.12.2022г. с твърдените в исковата молба клаузи, по който е
усвоена сумата от 500,00 лева; 2./ че на 09.12.2022 г. кредитополучателят А.Н.И. е
заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 600,00 лева за погасяване на
вземания по процесния договор за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3