Решение по адм. дело №616/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл АПК, във връзка с чл. 64 от Закона за МВР ЗМВР).

Образувано е по жалба вх.№ 4102/19.09.2025г. от Н. С. С. от гр.Русе срещу разпореждане от 19.09.2025г. на полицейски орган- старши полицай при Общинска полиция –Русе издадено на основание чл.64 от ЗМВР, с което е разпоредено : „да върне преместените от него 2бр.пейки и поставени в близост до ресторант „Кенар“ в младежки парк Русе на мястото от където ги е взел, в срок до 23.00ч. на 21.09.25г.“ Оплакванията са, че полицейското разпореждане противоречи на материален закон, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, неясно и неизпълнимо поради липса на индивидуализация на пейките, които е разпоредено да се върнат. Иска се отмяната му.

Ответникът счита жалбата за неоснователна.

По съществото на спора, с оглед твърденията на страните, съдът съобрази и приема:

В Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при Община Русе е постъпил сигнал №1563/18.09.2025г. от „Център за видоенаблюдение“ с приложен CD-R „maxell“, че на 08.09.2025г. около 08,47 ч. Н. С., разпознат като водача на „Атракционно влакче“ натоварва една от пейките в Младежки парк –Русе на моторчето си и я отнася в неизвестна посока.

След преглед на видеозаснемането старши полицай в Общинска полиция при Общинска полиция-Русе Н. Г. съставя АУАН №0002454/19.09.2025г., за това че за времето от 08,49ч. до 22,30ч. на 08.09.2025г. в Младежки парк-Русе Н. С. С. премества 2 бр.пейки, като ги поставя в близост до ресторант „Кенор“ в парка. АУАН е за констатирано нарушение чл.7 ал.1 т.3 от Наредба 4 на Об С- Русе за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе, относно общата за всички забрана за разместването на пейки, стъпването и драскането по тях, или повреждането им по друг начин. АУАН е връчен на жалбоподателя.

На същата дата 19.09.2025г. е издадено и разпореждане от полицейски орган -старши полицай при Общинска полиция –Русе Н. Г., с посочено правно основание чл.64 от ЗМВР, с което е разпоредено на Н. С. „да върне преместените от него 2бр.пейки и поставени в близост до ресторант „Кенор“ в младежки парк Русе на мястото от където ги е взел в срок до 23.00ч. на 21.09.25г.“. Разпореждането е връчено на същата дата, като Н.С. отразил като възражение, че желае „да ми се посочат кои пейки искат да се преместят, не знам кои искат, не може да се изпълни разпореждането“.

Жалбата срещу това разпоредждане е подадена на 19.09.2025г. директно в АС-Русе, с твърдения за неяснота и неизпълнимост поради липса на конкретизация на пейките, които следва да върне. В последствие са доразвити доводи, че порицейското разпореждане противоречи на материалния закон и е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание е направен оглед на приложеното по преписката веществено доказателство, при който се установява, че на 08.09.2025г. в 08.48.56ч. жалб.С. взема и натоварна една от пейките поставени на алея Перистери в Младежки парк в гр.Русе в близост до заведение „Вазата“ преди АЕГ“ Гео Милев“ на скутер и я отнася в посока след заведението „Кенор“.

Ответникът в изявление потвърждава извършения оглед на вещественото доказателство- оптичен диск и съдържащите се в него 6 бр.видеофайлове. Потвърждава, че късно същата вечер Н.С. е преместил и намиращата се в близост до вече преместената друга пейка.

Възприятията на поличейския служител са достоверни и обективни, като самоличността на Н.С. е безспорна.

Съдържанието, редът и условията за издаването на полицейското разпореждане са уредени в чл. 64, ал. 1 - 7 от ЗМВР, а тези на полицейското предупреждение в чл. 65, ал. 1 - 3 от ЗМВР. В случая волеизявлението на полицейския служител няма характер на предупреждение да не се извършва правонарушение, а се разпорежда на адресата конкретно поведение.

Макар дискусионен въпроса за наличието на правен интерес от оспорване на акта, тъй като от разпореждането нито се създават права и задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, още по-малко пък непосредствено, все пак следва да се отчете, че неизпълнението на полицейско разпореждане носи административнонаказателна отговорност. Както с оглед на своето съдържание, така и от формална страна (същото е в писмена форма и съдържа изброените в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР реквизити), разпореждането е акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган- старши полицай при Общинска полиция Русе. Съгласно чл.57 от ЗМВР Полицейски органи са органите на и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8. Съгласно чл.2 от НАРЕДБА № 8121з-422 от 16.04.2015 г. за ръководството и организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните служители и реда за взаимодействие със структурите на Министерството на вът­решните работи звената "Общинска полиция" изпълняват задачи, свързани с опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяването на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление и местната администрация в Република България. В чл.13 от Наредбата са посочени сферата на дейности от звената „Общинска полиция“ , в това число превенция на правонарушения, опазване на обществения ред на територията на общината, контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и актовете на общинския съвет и на кмета на общината и др. А съгласно чл.14 от Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015 г. имат и правомощията по чл.64 от ЗМВР, а една от специфичните задачи е опазване от посегателства на общинската собственост и публичната инфраструктура. Наредба 4 на ОбС-Русе има за цел поддържане и осигуряване на обществения ред, безопасността на движението, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на община Русе. Т.е оспореното разпореждане е издадено от компетентон орган в кръга на службата му.

С подадената жалба, С. твърди, че разпореждането е издадено в нарушение за законовата форма съобразно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК. В частност - липсва ясно посочване на фактически и правни основания за издаване на акта задължителен реквизит съобразно чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР, като е посочено най-общо нормата на чл. 64 от ЗМВР, което е общо правомощие, а не конкретно правно основание, а от фактическа страна липсват каквито и да било основания, обосноваващи издаването му.

На следващо място се твърди, че липсва разпоредителна част съгласно изискването на чл. 64, ал. 5, т. 4 ЗМВР, противоречие с материално – правните разпоредби по чл. 146, т. 4 от АПК и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Сочи, че начина на формулиране на разпоредителната част му налагала извършване на очевидно правонарушение.

С оглед твърденията на страната, съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Безспорно посочената норма представлява правомощие, както твърди жалбоподателя, но именно от същата норма следва и основанието на което се упражнява това правомощие. Що се касае до наличието на фактически основания обосновали реализацията му, такива следват ясно от приложените по преписката 2 бр.АУАН, сигнал от Центъра за видеонаблюдение и приложен диск. Още с ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС на Република България ясно е посочено, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая това е АУАН № 2454/19.09.2025г.

На следващо място и във връзка с възражението относно липса на законово изискуеми реквизити, следва да се посочи, че при постановяване на акта по силата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма следва да съдържа като реквизити: наименование на органа, който го издава; адресат на разпореждането; фактически и правни основания за издаване; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

В процесният казус наименованието на органа и адресата на разпореждането са ясно и категорично посочени в неговият текст и съдържание. Фактическите и правни основания също са посочени и се съдържат по преписката и в текста на самият акт.

Относно твърдението за неясна разпоредителна част, то от съдържаниете е видно, че се разпорежда на адресата конкретно поведение- да върне преместените от него пейки на мястото от където ги е взел. Т.е твърдяната неяснота на разпореждането не е налична. Липсва законово изискване тези родово определени вещи –пейки, да бъдат индивидуализирани съобразно схемата им за поставяне.

Ето защо и настоящото възражение следва да бъде отхвърлено, като поставящо спорен въпрос. На следващо място – ясно е, че в хипотеза като настоящата, начина и срока на изпълнението могат да бъдат обвързани с конкретна дата, поради което и по същество са налице разпореждане, насочено към възстановяване на същестуващо фактическо положение и към спазване на реда на Наредба 4 на ОбС-Русе относно забраната за разместването на пейки, стъпването и драскането по тях, или повреждането им по друг начин, т.е за опазване на общественото имущество с оглед на една от специфичните задачи - опазване от посегателства на общинската собственост и публичната инфраструктура.

Начина на изпълнение е ясно посочен, като изискуемото поведение е възстановяване на съществуващото фактическо положение, чрез връщането на пейките на мястото, от където са разместени/преместени/.

Посочено е също така, пред който орган и в какъв срок може да се обжалва разпореждането, същото съдържа дата и подпис на автора му с означение на длъжността.

Противно на възраженията на жалбоподателя оспореното полицейско разпореждане не налага очевидно за адресата престъпление.

В този смисъл законовото изискване за форма и мотивирност на акта е спазено, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

На следващо място, неоснователно е възражението за материална незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с аргумент за липса на извършено нарушение от посоченият в него адресат.

Закона, в своят чл. 64, ал. 1 ЗМВР не изисква наличие на допуснато или извършено нарушение, а единствено необходимост да се обезпечи изпълнението на функциите на полицейските органи. В процесният казус е налице сигнал за разместване на пейки поставени на територията на Младежки парк. Т. е. законосъобразното разположение на преместваеми елементи на посоченото място, респ. действия по преместването им. Безспорно от прегледа на вещественото доказателство се установява авторството на жалбоподателя за извършеното преместване в пространството на пейки.

Органите на общинска полиция могат и следва инцидентно да установяват и да се произнасят по такава незаконосъобразност.

А видно от всички факти по делото – безспорно следва да се приеме, че процедурата с демонтаж на посочените парко-елементите е нарушение на чл.7 ал.3 от Наредба 4 на ОбС-Русе

Далеч по-съществено за изхода от спора е обстоятелство, че самият закон не изисква наличието на установено или извършено нарушение. И в тази връзка твърдението за липса на нарушение от страна на жалбоподателката е несъставомерно и не обуславя материална незаконосъобразност на оспорваният акт.

Успоредно с това, при постановяване на акта не е налице и несъответствие с целта на закона, т. нар. превратно упражняване на власт. На първо място, защото органа въобще не цели настъпване на конкретни последици, извън общите законово-регламентирани норми на нормално развитие на обществените отношения, опазването на общинско имущество. Т. е. ако въобще се целят последици, то те са тези, които закона изисква и допуска и в този смисъл няма как да бъдат превратни. На второ място, защото от посоченото разпореждане не произтича засягане на жалбоподателя / в положителен или отрицателен аспект/, така, че да бъде реализирана една привидна скрита цел, зад маската на друга, наглед законосъобразна, такава.

Извън горепосоченото, следва да се изложи още, че оспорваният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на производствените правила и като такъв е правилен и законосъобразен.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. С. от гр.Русе срещу разпореждане от 19.09.2025г. на полицейски орган- старши полицай Н. И. Г. при Общинска полиция –Русе издадено на основание чл.64 от ЗМВР

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.