№ 4123
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501634 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г.,
депозирана от М. И. В., чрез адв. М. С., срещу Решение № 260013 от
10.01.2022 г., поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановени по
гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
- в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, на
основание чл. 69 ЗН, по отношение на построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по
плана на с. Климентово, Варненска област, с площ от 840 кв. м., /вместо 660
кв. м./, при граници УПИ XV-318, УПИ XIV-319, УПИ V-320 и улица, като
приращение към дворното място постройка - едноетажна жилищна сграда
със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес,
построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на с. Климентово, последното
при граници: УПИ ХV-318, УПИ ХIV – 319, УПИ V – 320 и улица между
съделителите М. И. В. и П. М. А., при следните квоти: за П. М. А.– ½ ид. ч. и
М. И. В. - ½ ид. ч.;
- в частта, с която е допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването
на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - дворно място в с.
Климентово, Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана
на селото, с площ от 1000 кв. м. /вместо 940 кв. м./ , при граници: УПИ VI-
321, УПИ XIV-319, от две страни улици, заедно с построената в имота
едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка за между
съделителите П. М. А., М. И. В., Х. П. А., С. А. С. и П. А. С. при следните
квоти: за П. М. А.– 87/216 ид. ч.; за М. И. В.– 21/216 ид. ч.; за Х. П. А.–
36/216 ид. ч.; за С. А. С.– 36/216 ид. ч.; за П. А. С.– 36/216 ид. ч., както и
1
-в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 69 ЗН
от страна на М. И. В. срещу П. М. А., за делба на едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес,
построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на с. Климентово, последното
при граници: УПИ ХV-318, УПИ ХIV – 319, УПИ V – 320 и улица при квоти -
за П. М. А.– 1/4 ид. ч. и за М. И. В.– 3/4 ид. ч.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор единствено от П. М. А., чрез адв. П. С..
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. №
262126 от 18.03.2022 г. от страна на П. М. А., чрез адв. П. С., срещу Решение
№ 260013 от 10.01.2022 г., поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г.,
постановени по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
- в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, на
основание чл. 69 ЗН, по отношение на построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по
плана на с. Климентово, Варненска област, с площ от 840 кв. м., при граници
УПИ XV-318, УПИ XIV-319, УПИ V-320 и улица, като приращение към
дворното място постройка - едноетажна жилищна сграда със застроена площ
40 кв. м. ведно с прилежащите веранда и навес, построената в УПИ VI-321 в
кв. 54 по плана на с. Климентово, последното при граници: УПИ ХV-318,
УПИ ХIV – 319, УПИ V – 320 и улица между съделителите М. И. В. и П. М.
А., при следните квоти: за П. М. А.– ½ ид. ч. и М. И. В. - ½ ид. ч.;
- в частта, с която е допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването
на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - дворно място в с.
Климентово, Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана
на селото, с площ от 1000 кв. м., при граници: УПИ VI-321, УПИ XIV-319, от
две страни улици, заедно с построената в имота едноетажна кирпичена сграда
и второстепенна стопанска постройка за между съделителите П. М. А., М. И.
В., Х. П. А., С. А. С. и П. А. С. при следните квоти: за П. М. А.– 87/216 ид. ч.;
за М. И. В.– 21/216 ид. ч.; за Х. П. А.– 36/216 ид. ч.; за С. А. С.– 36/216 ид. ч.;
за П. А. С.– 36/216 ид. ч.,
В законоустановения срок е депозиран отговор на насрещната
въззивна жалба единствено от М. И. В., чрез адв. М. С..
В производството е подадена и частна въззивна жалба с вх. №
260757 от 20.01.2022 г., от М. И. В., чрез адв. М. С. срещу на Решение №
260013 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № гр. д. № 4665/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна в
частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на П. М. А., на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 88,84 лева, представляваща месечно
обезщетение за лишаване от ползване на УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на с.
Климентово, област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота,
2
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на
делбата, както и сумата от 49,94 лева, представляваща месечно обезщетение
от лишаване от ползване на УПИ VI – 320, кв. 54 по плана на с. Климентово,
област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота, считано от влизане
в сила на определението до окончателното извършване на делбата, както и в
частта, в която са отхвърлени претенциите на жалбоподателя по чл. 344, ал.
2 ГПК за осъждане на П. М. А. за заплащане на сумата от 250 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения
недвижим имот, представляващ дворно място и изградената в него постройка,
представляващ УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на с. Климентово, съответно на
притежаваната ид. ч. от имота, област Варна, както и сума в размер на 250
лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на
съсобствения недвижим имот, представляващ дворно място, представляващ
УПИ V – 320, кв. 54 по плана на с. Климентово, съответно на притежаваната
ид. ч. от имота.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната
въззивна жалба, единствено от П. М. А., чрез адв. П. С..
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 266070 от 10.06.2022 г.,
депозирана от М. И. В., чрез адв. М. С., срещу Решение № 260296 от
2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по делото.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба единствено от П. М. А., чрез адв. П. С..
В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 266397 от
21.06.2022 г., от П. М. А., чрез адв. П. С. срещу Решение № 260296 от
2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по делото.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не са депозирани
отговори на въззивната жалба от насрещните страни.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби, насрещната въззивна жалба, както и частната
въззивна жакба са подадени в законоустановения преклузивен срок. Същите
са редовни, съдържат изискуемите реквизити и приложения и са надлежно
администрирани, поради което е процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
3
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване.
С определение № 3260 от 1.09.2022 г. на М. И. В. са дадени указания
да поясни петитума на въззивната жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г. като
посочи дали обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
искът, предявен от страната единствено по отношение на квотите в
съсобствеността на построената в УПИ № VI – 321 сграда, като заяви изрично
дали обжалва отхвърлителната част на първоинстанционното решение
единствено в частта за претендираната от нея по-голяма квота в
съсобствеността на сградата над ½ ид. ч. до претендираните ¾ ид. ч. от
същата, респ. да обоснове наличието на правен интерес от обжалване до ½ ид.
ч. от сградата, доколкото до този размер е уважено искането й.
С молба с вх. № 21435 от 19.09.2022 г. страната е пояснила, че обжалва
изцяло произнасянето на съда по третия диспозитив доколкото е отхвърлен
иска за делба не за горницата над признатите с първия диспозитив 1/2 ид. ч.
до претендираните ¾ ид. ч., а се отхвърля иска за делба на сградата. В
молбата са наведени доводи, че първият диспозитив на съдебното решение се
обжалва досежно размера на делбените квоти на сградата, построена в УПИ
№ VI-321.
Препис от уточнителната молба е изпратен на насрещните страни,
които в съдебноопределения им срок не са изразили становище по молбата.
II. По доклада на въззивните жалби, насрещната въззивна жалба,
частната въззивна жалба и отговорите:
Във въззивна жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г., депозирана от
М. И. В., чрез адв. С. се излагат доводи за недопустимост, евентуално за
неправилност на решението в обжалваните части. Сочи, че е недопустимо с
един диспозитив сградата и верандата да се допускат до делба, като с друг да
се отхвърля иска за делба по отношения на този обект. За неправилен намира
извода на съда, че макар и сградата да е трайно прикрепена към постройката,
същата не представлява самостоятелен обект, доколкото не отговаря на
изискванията за височина, за наличие на комин и самостоятелни партиди за
ток и вода. Позовавайки се на схемата към допълнителната СТЕ счита, че
сградата е самостоятелен обект-жилище, поради обстоятелството, че отговаря
на дефиницията на пар. 5, т. 30 и чл. 40 ЗУТ. От изложеното от вещото лице
намира, че се касае за незначително разминаване във височината, което не
може да доведе до извод за несъществуването на сградата като отделна вещ.
Счита, че сградата следва да се допусне до делба независимо дали е жилищен
обект. Позовавайки се на съдебна практика счита за ирелевантно по повод
основателността на иска за делба дали сградата представлява търпим обект.
По отношение на делбените квоти излага доводи, че съгласно ППВС
№ 5/1972 г., построеното по време на брака представлява съпружеска
4
имуществена общност, откъдето извежда извод, че М. В. притежава ¾ ид. ч.
от сградата. Сочи, че придаваемите части към недвижимите имоти са
общинска собственост, доколкото не са заплатени на общината, поради което
до делбата следва да бъдат допуснати УПИ VI-321 с площ от 660 кв. м. и
УПИ V-320 с площ от 940 кв. м.
За правилен намира извода на съда, че С. Праматаров е придобил 1/6
ид. ч. от УПИ V-320 по наследство от майка си Петра Праматарова. Оспорва
извода на съда, че 5/6 ид. ч. от имота са придобити от С. Праматаров и Пена
Праматарова в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото счита,
че се изисква съвместен принос при придобиване на имоти по давност.
Намира за недоказано наличието на съвместен принос, вкл. и от
свидетелските показания, откъдето навежда доводи за допускането на делбата
за този имот при квоти: П. А. – 2/6 ид. ч., М. В., Х. А., С. С. и П. С. – по 1/ 6
ид. ч.
Моли за обезсилване на решението в частта за отхвърлянето на иска за
делбата на едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м., ведно с
прилежащите веранда и навес, построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на
с. Климентово, евентуално за отмяната му в тази част. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и в останалите обжалвани части, като се
допусне до делба едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м.,
ведно с прилежащите веранда и навес, построената в УПИ VI-321 с площ от
660 кв. м. /вместо посочените 840 кв. м./ при ¾ ид. ч. за М. В. и ¼ ид. ч. за П.
А., както и за допускане на делбата на УПИ V-320 с площ от 940 кв. м.
/вместо посочените 1000 кв. м./ и построените в него кирпичена сграда и
второстепенна стопанска постройка при 2/6 ид. ч. за П. А. и по 1/6 ид. ч. за М.
В., Х. А., С. С. и П. С..
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор единствено от П. М. А., чрез адв. С.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. За правилен и съобразен със заключението на
СТЕ намира извода на съда, че постройката в УПИ VI-321 не отговаря на
изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии за височина, комин, електроснабдяване и
водоснабдяване. Излага доводи за допустимост на решението, доколкото
съдът се е произнесъл по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване на нов
обект в делбата, а именно: жилищна сграда в УПИ VI-321. Сочи, че сградата
представлява незаконен строеж, който не може да бъде признат за търпим,
респ. подлежи на премахване и не може да бъде допуснат до делба. Излага
доводи, че възникването на съпружеска имуществена общност върху
придобитото изключва принципа на приращението по чл. 92 ЗС. В
продължение на горното, посочва обаче, че в случаите когато построеното не
представлява самостоятелен обект, е неприложимо разрешението по ППВС №
5/1972 г., като е относимо общото правило по чл. 92 ЗС. За правилен намира
извода на съда, че регулационния план има пряко отчуждително действие,
като заплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на
5
отчуждаването, респ. за преминаването на собствеността. Позовавайки се на
ТР № 3/1993 г., ОСГТК на ВС, счита, че дворищно регулационният план е
приложен когато настъпва трансформация на регулационните линии в
имотните граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ - когато са
изминали десет години от заемане на придаваемите части. Сочи, че
регулационният план от 1931 г. е единственият, действащ и към момента.
Навежда доводи за заемането на придаваемите части, владението им за
период повече от 10 години, установен и от свидетелските показания на
свидетеля Дечко Вълев, както и за съвпадението на регулационните линии с
имотните граници, откъдето извежда извод, че регулационният план от 1931
г. е приложен. Позовавайки се на съдебна практика намира, че дори при
отпадане действието на регулацията, не възниква съсобственост.
По подробно изложени доводи в насрещната въззивна жалба, счита за
неправилен извода на съда за придобиване от страна на С. Параматаров 1/6
ид. ч. по наследство върху УПИ V-320. Позовавайки се на свидетелските
показания на свидетеля Дечко Вълев, в частта, в която е посочено
съвместното упражняване на давностно владение от 1962 г. – 1963 г. нататък
намира за правилен извода на съда за възникване на съпружеска имуществена
общност между С. и Пена Праматарови. Моли за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаване на решението в тези части. Претендира
разноски.
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. №
262126 от 18.02.2022 г. от страна на П. М. А., чрез адв. С.. В същата се
излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.
Навеждат се твърдения за осъществена очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението доколкото до делба е допусната едноетажна
жилищна сграда, а не стопанска постройка приращение към недвижимия
имот. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че постройката
представлява самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Позовавайки се на заключението по допълнителната СТЕ счита, че сградата,
вкл. и покривната конструкция може да бъде демонтирана и разглобена, без
да се стигне до разрушаването й. Счита, че съобразно редакцията на § 5, т. 80
от ДР на ЗУТ след изменението от 2020 г., не се съдържа изискването обектът
да се премести, без да губи своята цялост, откъдето извежда извода, че
постройката може да бъде определена като преместваем обект, която е
поставена в имота без разрешение и подлежи на премахване. Доколкото
постройката не отговаря на изискванията по Наредба № 7 от 2003 г., счита, че
не може да се приеме, че е жилищна такава. В случай, че се приеме, че
същата е недвижим имот, то следва да се допусне до делба като приращение
към главната вещ при равни квоти между П. А. и М. В..
За правилен намира извода на съда, че не е оборена доказателствената
сила на констативния нотариален акт № 181, том III, дело № 1521/1975 г.
Счита, за неправилно установено, единствено въз основа на протокола от
6
19.02.1975 г. за извършената обстоятелствена проверка, че С. Праматаров е
придобил 5/6 ид. ч. по давност в режим на съпружеска имуществена общност
с Пена Праматарова и 1/6 ид. ч. по наследяване. Излага доводи, че протоколът
за разпит на свидетели няма никаква доказателствена стойност извън
охранителното производство, както и че констатациите на нотариуса относно
собствеността не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила.
Позовавайки се на чл. 13 СК от 1968 г. /отм./, счита, че придобитите по време
на брака недвижими имоти и движими вещи принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. Сочи, че доколкото бракът е
сключен през 1943 г., позоваването на изтеклата придобивна давност е по
време на брака, като от свидетелските показания на свидетеля Дечко Вълев се
установява, че само дядо С. и баба Пена са виждани в имота, то е възникнала
на съпружеска имуществена общност между С. и Пена Праматарови по
отношение на УПИ V-320. Излага доводи, че дори да бъдат обсъждани
свидетелските показания на свидетелите в охранителното производство, то не
следва извод, че владението не е упражнявано от двамата съпрузи. Сочи, че
частта на С. Праматаров от прекратената съпружеска имуществена общност е
наследена поравно от по 1/6 ид. ч. от съпругата му Пена Праматарова и
двамата му синове – Атанас А. и Митю А.. Посочва, че след смъртта на Митю
А., неговата 1/6 ид. ч. е наследена поравно от П. А. и М. В.. Твърди, че делът
на Пена Праматарова е наследен при равни дялове от Атанас А. и по
заместване от П. А., всеки от по 2/6 ид. ч. Сочи, че Атанас А. е придобил 1/6
ид. ч. по наследство от баща си и 2/6 ид. ч. по наследство от майка си, както и
че след смъртта му, той е наследен поравно от съпругата му Х. А. и двамата
му синове – С. А. и П. А..
Моли да се допусне делба на УПИ VI-321, с площ от 840 кв. м. при
равни квоти между М. В. и П. А., както и да се допусне делба на движима вещ
– преместваем обект с площ от 40 кв. м. при квоти: ¾ ид. ч. за М. В. и ¼ ид. ч.
за П. А., евентуално ако се приеме, че постройката е недвижима вещ – да се
допусне до делба по приращание към дворното място при равни квоти между
М. В. и П. А.. Моли да се допусне делба на УПИ V-320, с площ от 1000 кв. м.,
ведно с простроената е имота едноетажна кирпичена сграда и второстепенна
стопанска постройка между следните съделители и квоти: 5/12 ид. ч. за П. А.,
1/12 ид. ч. за М. В., 2/12 ид. ч. за Х. А., 2/12 ид. ч. за С. А. и 2/12 ид. ч. за П.
А.. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор единствено
от страна на М. И. В., чрез адв. М. С., в който се излагат доводи за
неоснователността на насрещната въззивна жалба. Сочи, че постройката в
УПИ VI-321 представлява недвижим имот и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ЗУТ. Позовавайки се на заключението на вещото лице намира, че сградата е с
определена височина и е изградена върху бетонова основа, както и че същата
не може да бъде демонтирана без разрушение. Оспорва твърденията, че
сградата е преместваем обект. Предвид броя и вида на помещенията, намира,
че се касае за жилище, доколкото отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ,
7
при липсата на задължително изискване за наличие на комин и наличие на
стандартна височина за панелно жилище от 2,45 м. Позовава се на съдебна
практика, според която липсата на одобрени разрешителни за построяването
на сградата не препятстват възможността за допускането й до делба. В
продължение на горното, излага доводи, че възникването на вещ по
приращение също не изключва допустимостта на делбата. Оспорва доводите,
че сградата следва да се допусне до делба като приращение при равни квоти
между П. А. и М. В.. Намира, че М. В. притежава 3/4 ид. ч. от сградата, от
които 2/4 ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и ¼ ид. ч.
по наследство от съпруга си.
Оспорва и посочените делбени квоти по отношение на УПИ V-320, по
съображение за липсата на доказан съвместен принос при придобиването на
собствеността, доколкото владение върху имота е осъществявано единствено
от С. Праматаров. Счита, че приетият протокол с постановление за
обстоятелствена проверка от 19.02.1975 г. е официален документ по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК. Сочи, че независимо от горното, С. Праматаров е
придобил 1/6 ид. ч. от имота по наследяване от майка си – Петра
Праматарова, починала преди въвеждането на съпружеската имуществена
общност и при действието на чл. 33 ЗЛС, поради което не е могъл да
упражнява давностно владение по отношение на наследните ид. ч. В
продължение на горното, излага доводи за невъзможността на Пена
Праматарова да придобива по давност имот, който е придобит по наследство
от нейния съпруг – С. Праматаров. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и за допускане на делба съобразно петитума на депозирана от
страната въззивна жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г. Претендира
разноски.
В депозираната частна въззивна жалба от страна на М. И. В., чрез
адв. М. С., срещу първоинстанционното решение в частите, с които страната е
осъдена да заплати обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК на П. А. и е отхвърлено
искането на страната по чл. 344, ал. 2 ГПК. В жалбата се излагат доводи за
недопустимост, евентуално за неправилност на решението в тези части,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че
недопустимо е допуснато смесване на привременните мерки с тези по чл. 31,
ал. 3 ЗС, доколкото последното касае обезщетение за минал момент, чието
предявяване може да стане само по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на
делбата. Излага доводи, че привременни мерки е допустимо да се
постановяват само за имотите, за които е допусната делбата. Счита за
неоснователни претенциите по чл. 344 ГПК на П. А.. За необоснован намира
извода на съда, че П. А. е лишен от ползването в пълен обем, доколкото
отглеждала кучета, които не били вързани и липсвала ограда между имотите.
За необсъдено намира обстоятелството, че ключът от къщата в УПИ V-320 и
вратата и гаража към същия се държи от П. А.. Позовавайки се на
свидетелските показания на свидетелите Тодор Петров и Елисавета
8
Миланова, намира за установено, че М. В. ползва единствено къщата в УПИ
VI-321 и малка част от двора пред нея, както и че отглежданите от нея кучета
имат клетки и са вързани. От свидетелските показания на свидетеля Веселина
М.а счита, че се установява складирането на строителни материали от страна
на П. А.. Посочва, че свидетелските показания на свидетелите Тодор Петров и
Елисавета Миланова се основават на преки впечатления, кореспондират на
изложеното от вещото лице Йовка А.. Доколкото вещото лице Лъчезар
Алексиев е посочило, че къщата в УПИ V-320 при огледа е отключена от П.
А., счита, че следва да се приеме, че последният препятства ползването й,
както и до заключения гараж. Счита, че складирането на строителни
материали не е еднократен акт и води също до неоснователност на
претенциите на П. А.. Сочи, че е налице процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд във връзка с недопускане на огледа на недвижимите
имоти.
В допълнение посочва, че в случай, че се допусне до делба и
постройката в УПИ VI-321, то обезщетението следва да се определи
съобразно притежаваната от П. А. квота, а именно: ¼ ид. ч. или на 16,40 лева.
Счита, че неправилно е изчислена площта на недвижимите имоти, доколкото
към тях са включени и придаваемите части по регулационния план, които
твърди, че са общинска собственост. Намира за неправилен извода на съда за
отхвърляне на искането на М. В. за присъждането й на обезщетение по чл.
344, ал. 2 ГПК. Сочи, че за дължимостта на обезщетението е ирелевантно дали
постройката се поддържа в състояние годно за обитаване. Намира, че е й се
дължи ежемесечно обезщетение от 14.80 лева, съобразно делбената й квота от
1/9 ид. ч.
Моли за обезсилване на решението в обжалваните части, евентуално за
отмяна на същото в частите, в които М. В. е осъдена да заплаща обезщетение
по чл. 344, ал. 2 ГПК, както и за осъждане на П. А. да й заплати сумата от
14.80 лева, представляваща ежемесечно обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Моли при частично уважаване на искането на П. А. да се извърши
прихващане с полагащите й се суми. Моли произнасянето по частната жалба
да бъде едновременно с решението по въззивните жалби. Прави
доказателствено искане за допускане на оглед на недвижимите имоти по реда
на чл. 204 ГПК.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната
въззивна жалба от страна на П. М. А., чрез адв. С.. В същия се излагат
доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че не е налице недопустимост
на производството, доколкото периодът за заплащане на обезщетението е от
датата на влизане в сила на акта в тази част до окончателното извършване на
делбата, като посочването по чл. 31, ал. 2 ЗС, касае материалноправната
квалификация. Неоснователно намира оплакването за недължимост на
обезщетението за жилищната сграда, доколкото последната е допусната до
делба като приращение към дворното място. За необосновани намира
доводите за неправилност на извода за фактическото ползване на имотите,
9
доколкото по делото е установено, че между двама имота няма граница, че М.
В. отглежда 4-5 броя кучета, които са пуснати на свобода. От свидетелските
показания счита за установено, че М. В. е завладяла не само УПИ VI-321, в
който живее, но и съседния имот, демонстрирайки на останалите
собственици, че имотът е нейн. Позовавайки се на заключението на вещото
лице – А. и свидетелските показания на свидетелката М.а намира, че УПИ VI-
321 не разполага с врата, като подходът към него е единична метална врата и
до нея плъзгащата се портална врата, разположени в североизточния край на
оградата на УПИ V-320. За установено намира, че в УПИ V-320 М. В. е
разположила клетка за кучета. Сочи, че от свидетелските показания на
свидетеля Тодоров се установява, че ключове за кирпичената сграда имат и
синовете на Атанас А. – С. С. и П. С.. Излага доводи, че последната не е годна
за обитаване и не се ползва от никого отдавна. От свидетелските показания на
свидетелката Веселина М.а намира, че е годно за ползване единствено
помещението с метален покрив – гараж, което се ползва от сина на М. В. за
складиране на вещи. За неоснователни намира доводите, наведени едва в
частната въззивна жалба, че П. А. има ключове от складовото помещение. За
правилен намира извода на съда, че посредством свободно пуснатите кучета в
двете дворни места, останалите съсобственици са лишени от възможността да
ползват безпрепятствено имотите. Твърди, че струпването на строителни
материали не може да се разглежда като ползване на имотите. Намира за
приложимо даденото разрешение по ТР № 44/1971 г. на ВС, според което
постройки, които не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, не
стават общо имущество на двамата съпрузи, откъдето извежда доводи, за
правилност на решението при определяне на обезщетение за ползване на
жилищната сграда в размер на ½ ид. ч. от пазарната наемна цена за П. М.. В
допълнение посочва, че ако се приеме, че сградата е строеж, тя е изградена
преди 2004 г., без строителни книжа, поради което представлява незаконен
строеж, който подлежи на премахване.
Във връзка с доказателствено искане посочва, че намира същото за
неоснователно, доколкото са събрани достатъчно данни посредством разпита
на четиримата свидетели и констатациите на вещите лица.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В жалба с вх. № 266070 от 10.06.2022 г., депозирана от М. И. В. ,
чрез адв. М. С. се излагат доводи за недопустимост на решението, по
съображения за липсата на разминаване между диспозитива и мотивите на
поправеното решение. Сочат се и доводи за неправилността на обжалвания
съдебен акт, доколкото противоречи на ППВС № 5/1972 г., според което
построената по време на брака сграда върху земя, собственост на единия
съпруг става съпружеска имуществена общност. Посочва, че в о. с. з. от
23.07.2021 г. е допуснато увеличение на претенцията за делбената квота от
сградата на ¾ ид. ч. Намира, че режимът на съпружеската имуществена
общност изключва принципа на приращението. Позовавайки се на схемата от
10
заключението на вещото лице счита, че процесната сграда е жилище,
доколкото отговаря на дефиницията на чл. 40 ЗУТ. Отделно посочва, че за
изключване на принципа на приращението не е необходимо да е налице
жилищна сграда, а единствено самостоятелен обект. Моли за обезсилване на
решението, евентуално за неговата отмяна, както и за постановяване на
решение, с което да се допусне съдебна делба на жилищна сграда с площ от
40 кв. м., ведно с прилежащите навес и веранда, построена в УПИ VI-321, кв.
54 по плана на с. Климентово, при квоти: 3/4 ид. ч. за М. В. и1/4 ид. ч. за П.
А., като площта на парцела се намали от 840 кв. м. на 660 кв. м. по
съображения в основната въззивна жалба.
В депозирания писмен отговор от страна на П. М. А., чрез адв. С. се
излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че
уточнението на диспозитива, че построената едноетажна жилищна сграда
представлява приращение към дворното място е съществено за спора.
Позовавайки се на съдебна практика, намира, че с решението по първа фаза на
делбата следва да е изследва дали е налице или липсва годен обект за делба,
както и за определяне на частта на всеки сънаследник. Сочи, че подробни
доводи за невъзможността постройката да бъде допусната до делба са
изложени от страната в депозираната насрещна въззивна жалба.
Оплакванията за квотите намира за неотносими, доколкото с решението за
поправката на очевидна фактическа грешка не са променени първоначално
определените такива.
В депозираната въззивна жалба с вх. № 266397 от 21.06.2022 г., на
П. М. А., чрез адв. П. С. се излагат доводи за неправилност на решението в
частта, в която е посочено че е допусната до делба - едноетажна жилищна
сграда с обща площ от 40 кв. м., с прилежащите веранда и навес. За правилен
намира извода на съда, че е налице приращение, което обаче счита, че не
следва да бъде допускано до делба като самостоятелен обект, а като част от
дворното място. Излага доводи, че постройката не отговаря на изискванията
за самостоятелен обект, по чл. 72 и чл. 112 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони. Счита, че е налице очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, доколкото е допусната до делба жилищната
сграда, за която в мотивите на решението е прието, че няма приращение към
дворното място. Сочи, че неправилно в диспозитива на решението не е
посочено, че се касае за постройка от допълващо застрояване. Поддържа
аргументите по т. 2 и по т. 3 от насрещната въззивна жалба. Моли за отмяна
на решението в обжалваната част и за постановяване на друго за допускане на
делба на преместваем обект с площ от 40 кв. м., при квоти: 3/4 ид. ч. за М. В.
и ¼ ид. ч. за П. А.. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
постройката е недвижим имот - за допускане на делба на постройка на
допълващо застрояване със стопанско предназначение, представляваща
приращение към УПИ VI, при квоти: ½ ид. ч. за М. В. и ½ ид. ч. за П. А..
В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори от
11
насрещните страни.
III. Във връзка с доказателствените искания на страните,
настоящия съдебен състав намира следното:
В частната въззивна жалба, депозирана от страна на М. И. В. е
направено доказателствено искане за извършване на оглед по реда на чл. 204
ГПК на недвижимите имоти, по съображения за извършено процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд.
В о. с. з. от 28.05.2021 г. е направено искане за оглед с оглед
установяване на границата на имотите във връзка с определяне на
местонахождението на строителните материали. Същото с протоколно
определение е оставено без уважение, но е допълнена задачата на вещото
лице с поставянето на въпрос относно определяне на материализираната
граница между двата обекта и отговаряне на въпроса дали при огледа е
установено струпване на строителни материали и ако е установено такива, да
посочи в кой от двата имота същите се намират /л. 189 от делото на ВРС/.
С молба от 16.06.2021 г. М. В. е поддържала заявеното в о. с. з. искане
за оглед от съдебния състав по реда на чл. 204 ГПК, което с протоколно
определение от 23.07.2021 г. е оставено без уважение.
В изготвената скица № 2 към заключението по съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А. с жълт цвят е обозначено местоположението на
складираните материали /л. 244 от делото на ВРС/. Експертът след извършен
оглед на място е установила, че камъните са на купчина с дължина около 11
метра и ширина около 3 метра и попадат и в двата недвижими имота. В
проведеното о. с. з. от 29.10.2021 г. вещото лице е посочило, че е установило
местоположението на купчината чрез измерване на място с рулетка, както и
че купчината е под формата на стена. Същото заключение е прието, като по
искане на страните е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза,
касаеща въпроси по повод сградата, построена е УПИ VI-321.
В първоинстанционното производство по повод наличието и
местоположението на складираните материали са събрани гласни
доказателствени средства, както и е извършен оглед от страна на вещото лице
А., по повод на поставената му задача за проверка за наличието на
материалите, както и за измерване на местоположението им. Ето защо, следва
да се приеме, че не е налице съществено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд по повод на оставянето без уважение на искането за
оглед на имотите по реда на чл. 204 ГПК от съдебния състав, доколкото
данните, които биха могли да бъдат събрани по този ред са установени при
огледа на експерта на място.
С оглед на горното, доказателственото искане не е необходимо, не е
налице и твърдяното процесуално нарушение, което да обуслови приложение
на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което доказателственото искане
следва да бъде оставено без уважение.
12
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 261009 от
25.01.2022 г., депозирана от М. И. В., чрез адв. М. С., срещу Решение №
260013 от 10.01.2022 г., поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г.,
постановени по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
- в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, на
основание чл. 69 ЗН, по отношение на построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по
плана на с. Климентово, Варненска област, с площ от 840 кв. м., /вместо 660
кв. м./, при граници УПИ XV-318, УПИ XIV-319, УПИ V-320 и улица, като
приращение към дворното място постройка - едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес,
построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на с. Климентово, последното
при граници: УПИ ХV-318, УПИ ХIV – 319, УПИ V – 320 и улица между
съделителите М. И. В. и П. М. А., при следните квоти: за П. М. А.– ½ ид. ч. и
М. И. В. - ½ ид. ч.;
- в частта, с която е допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването
на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - дворно място в с.
Климентово, Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана
на селото, с площ от 1000 кв. м. /вместо 940 кв. м./ , при граници: УПИ VI-
321, УПИ XIV-319, от две страни улици, заедно с построената в имота
едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка за между
съделителите П. М. А., М. И. В., Х. П. А., С. А. С. и П. А. С. при следните
квоти: за П. М. А.– 87/216 ид. ч.; за М. И. В.– 21/216 ид. ч.; за Х. П. А.–
36/216 ид. ч.; за С. А. С.– 36/216 ид. ч.; за П. А. С.– 36/216 ид. ч., както и
-в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 69 ЗН
от страна на М. И. В. срещу П. М. А., за делба на едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес,
построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на с. Климентово, последното
при граници: УПИ ХV-318, УПИ ХIV – 319, УПИ V – 320 и улица при квоти -
за П. М. А.– 1/4 ид. ч. и за М. И. В.– 3/4 ид. ч.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба с вх. №
262126 от 18.03.2022 г. от страна на П. М. А., чрез адв. П. С., срещу Решение
№ 260013 от 10.01.2022 г., поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г.,
постановени по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които е:
13
- допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл. 69 ЗН, по
отношение на построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на с. Климентово,
Варненска област, с площ от 840 кв. м., при граници УПИ XV-318, УПИ XIV-
319, УПИ V-320 и улица, като приращение към дворното място постройка -
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м. ведно с
прилежащите веранда и навес, построената в УПИ VI-321 в кв. 54 по плана на
с. Климентово, последното при граници: УПИ ХV-318, УПИ ХIV – 319, УПИ
V – 320 и улица между съделителите М. И. В. и П. М. А., при следните квоти:
за П. М. А.– ½ ид. ч. и М. И. В. - ½ ид. ч.;
- допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването на съдебна делба по
отношение на следния недвижим имот - дворно място в с. Климентово,
Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана на селото, с
площ от 1000 кв. м., при граници: УПИ VI-321, УПИ XIV-319, от две страни
улици, заедно с построената в имота едноетажна кирпичена сграда и
второстепенна стопанска постройка за между съделителите П. М. А., М. И. В.,
Х. П. А., С. А. С. и П. А. С. при следните квоти: за П. М. А.– 87/216 ид. ч.; за
М. И. В.– 21/216 ид. ч.; за Х. П. А.– 36/216 ид. ч.; за С. А. С.– 36/216 ид. ч.; за
П. А. С.– 36/216 ид. ч.,
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх. №
260757 от 20.01.2022 г., депозирана от М. И. В., чрез адв. М. С. срещу на
Решение № 260013 от 10.01.2022 г., поправено с Решение № 260296 от
2.06.2022 г., постановени по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на П. М. А., на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 88,84 лева, представляваща месечно
обезщетение за лишаване от ползване на УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на с.
Климентово, област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота,
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на
делбата, както и сумата от 49,94 лева, представляваща месечно обезщетение
от лишаване от ползване на УПИ V – 320, кв. 54 по плана на с. Климентово,
област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота, считано от влизане
в сила на определението до окончателното извършване на делбата, както и в
частта, в която са отхвърлени претенциите на М. И. В. по чл. 344, ал. 2 ГПК
за осъждане на П. М. А. за заплащане на сумата от 250 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения
недвижим имот, представляващ дворно място и изградената в него постройка,
представляващ УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на с. Климентово, съответно на
притежаваната ид. ч. от имота, област Варна, както и сума в размер на 250
лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на
съсобствения недвижим имот, представляващ дворно място, представляващ
УПИ V – 320, кв. 54 по плана на с. Климентово, съответно на притежаваната
ид. ч. от имота.
14
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 266070 от
10.06.2022 г., депозирана от М. И. В., чрез адв. М. С., срещу Решение №
260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г.,
постановено по делото.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 266397 от
21.06.2022 г., депозирана от П. М. А., чрез адв. П. С. срещу Решение №
260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г.,
постановено по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, релевирано в
частна въззивна жалба с вх. № 260757 от 20.01.2022 г., депозирана от М. И.
В., чрез адв. М. С. за извършване на оглед на недвижимите имоти от съдебния
състав, по реда на чл. 204 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които е
прекратено производството по направеното искане на П. М. А. по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, както и в отхвърлителните части на претенциите на П. М. А.
по чл. 344, ал. 2 ГПК, поради което същото е влязло в сила в тези части.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1634/2022 г. на 25.01.2023
г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15