РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Петрич, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200535 по описа за 2022 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К. К. – ***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: общ. П., с. П., местност Ч., представлявано от управителя К. А.К., чрез адв. В.
К. К., с адрес за кореспонденция гр. П., ул. „Ц.Б.“ № ***, срещу Наказателно постановление
№ 01 – 2200081 от 29.06.2022 г., издадено от И.Д. Д. на Д. „И.т.“ гр. Б., с което на основание
чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател, в качеството му на
„работодател“, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
изложени съображения. Иска се от съда, същото да бъде отменено изцяло. Претендират се
сторените по делото разноски, ведно с адвокатски хонорар, както и законната лихва.
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател „К. К. – ***“ ЕООД - с. П., редовно
призовано, не се явява представител. В депозирано писмено становище процесуалният
представител на дружеството жалбоподател излага идентични на посочените в жалбата
основания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, моли съда да
отмени изцяло процесното Наказателно постановление поради допуснати съществени
1
нарушения на материалния закон.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки, претендират се разноски.
Териториално отделение – П. към Р. п. – Б., редовно уведомени, не изпращат представител
за участие по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протоколите от
проведените съдебни заседания.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № 01 – 2200081 от 27.04.2022 г. затова,
че при извършена проверка на 06.04.2022 г. около 14:45 часа от инспектори при Д. „И.т.“ -
Б., проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство
на обект - Дърводелски цех, находящ се в с. П., С. д., местност „Ч.“, експлоатиран от „К. К.
–***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: общ. П., с. П., местност Ч.,
управлявано и представлявано от К. А. К. – управител и извършена на 27.04.2022 г.
проверка по документи на дружеството, е констатирано, че „К. К. – ***“ ЕООД - с. П., в
качеството му на „работодател“ по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е
допуснал на 06.04.2022 г. лицето И.К.Х., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в
обекта на проверка на длъжност „Общ работник, дробилна“, без да му е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни
места писмена декларация от И.К.Х., в която същият удостоверява извършване на трудова
дейност от него към този момент при определено работно място, длъжност, работно време,
почивни дни, почивки в работния ден и трудово възнаграждение, като е отразил началната
дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството „05.04.2022 г.“.
След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.
45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д „ИТ“ - гр. Б. с Призовка от
06.04.2022 г.
Част от изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмена документация на
търговеца е представена в Д „ИТ“ - гр. Б. на 08.04.2022 г. чрез куриерска пратка. Представен
е Трудов договор № 57/05.04.2022 г. сключен с И. К. Х.. Поради непредставяне на Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда от ТД на НАП е
извършена служебна такава в Информационната система на ИА „ГИТ“, при която е
установено, че „К. К. – ***“ ЕООД - с. П. е изпратило уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за
регистриране на трудов договор сключен с Х. на 06.04.2022 г., 16:03 ч., тоест след часа на
2
проверката по работни места.
От извършените при проверките констатации проверяващите приели, че „К. К. – ***“ ЕООД
- с. П., в качеството му на „работодател“ по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е
извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 06.04.2022 г. е допуснал лицето
И.К. Х., с ЕГН **********, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност
„Общ работник, дробилна“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. За описаното нарушение на 27.04.2022 г. е
съставен АУАН № 01 – 2200081, в Д“ИТ“ - гр. Б. в присъствие на управителя на „К. К. –
***“ ЕООД - с. П. – К. А. К..
На 29.06.2022 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 –
2200081 на И. Д. Д. на Д. „И. т.“, Б., с което за описаното в акта нарушение по чл. 63, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2 000.00 /две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7 - дневен срок, считано от датата
на връчване на препис от НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му
на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок
от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че
тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не
противоречи на задължението на работодателя по чл. 63, ал. 2 от КТ да допусне работника
или служителя до работа едва, когато вече му е връчил такова уведомление. В разпоредбата
на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, законодателят изрично е посочил, че работодателят е
3
длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа писмен
трудов договор.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, категорично се установи, че
дружеството жалбоподател е работодател по смисъла на КТ и е извършил нарушение на
трудовото законодателство, като на 06.04.2022 г. е допуснал лицето И. К. Х., да извършва
трудова дейност, в експлоатирания от търговеца обект - Дърводелски цех, находящ се в с.
П., Стопански двор, местност „Ч.“, на длъжност „Общ работник, дробилна“, без да му е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Показанията на инспекторите, извършили проверката на обекта на 06.04.2022 г. безспорно
установяват, че работника И.К.Х. е извършвал трудова дейност за дружеството. От
показанията се установява, че при проверка на работни места в обекта, лицето И. К. Х. е
заварен да полага труд. Попълнените от Х. данни в декларацията, потвърждават факта, че е
извършвал дейност, която по характера си е трудова и следва да бъде предмет на трудов
договор, сключен преди започване на работа. Преди допускането му до работа,
работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ. Поради непредставяне на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3
от Кодекса на труда от ТД на НАП е извършена служебна такава в Информационната
система на ИА „ГИТ“, при която е установено, че „К. К. – ***“ ЕООД - с. П. е изпратило
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с И. Х. на
06.04.2022 г., 16:03 ч., тоест след часа на проверката по работни места.
При така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
административното нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като на посочената в
акта за нарушение и НП дата, място и време, в качеството на работодател по смисъла на §.1,
т.1 от ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като
на 06.04.2022 г. е допуснал лицето И. К. Х. да извършва трудова дейност в обекта на
проверка – Дърводелски цех, находящ се в с. П., Стопански двор, местност „Ч.“, на
длъжност „Общ работник, дробилна“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в
писмена форма трудов договор подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Ето защо, отговорността на „К. К. – ***“ ЕООД - с. П. е законосъобразно ангажирана на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Настоящият съдебен състав не намира приложимост за маловажност на нарушението.
Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му
4
по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или
служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в,
ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2
от КТ, т.е. за тези нарушения привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е
приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед
приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение от страна на „К.К. – ***“ ЕООД - с. П.,
съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството като работодател на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. чл. 414, ал. 3 от
КТ. Наложената имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева е в рамките на
закона, но в случая съдът счита, че административно наказващия орган при определяне на
размера на имуществената санкция не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН и не е взел в предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Веднага след проверката по
работни места на 06.04.2022 г., около 14:45 часа, а именно на 06.04.2022 г., 16:03 часа,
дружеството е сключило писмен трудов договор с лицето И.К.Х., изпълнило е своето
задължение и е подало по надлежния ред уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ пред ТД на
НАП – Б.. Соченото в НП отегчаващо отговорността обстоятелство – предходно наложено
наказание на основание чл. 414, ал. 3 КТ с НП № 01 – 001000/22.10.2018 г., съдът е в
невъзможност да коментира, съответно да вземе предвид при определяне размера на
имуществената санкция, тъй като административният акт, с който се твърди, че е наложено
наказанието не е представен по делото.
Посоченото мотивира съдът да приеме, че е налице основание за изменение на НП, в частта
му относно размера на наложената имуществена санкция на дружеството като я определя в
нейния законодателно определен минимум, а именно 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в чл.
12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от
компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и
са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаване на наказателното постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност,
изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
5
този смисъл, възраженията изложени от дружеството жалбоподател за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания административен акт на това основание, са
несъстоятелни и неоснователни.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д. „И. т.“ гр. Б.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01 – 2200081 от 29.06.2022 г., издадено от И.Д. Д.
на Д. „И.т.“ гр. Б., с което на „К. К. – ***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: общ. П., с. П., местност Ч., управлявано и представлявано от К. А. К., на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „К. К. – ***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: общ. П., с.
П., местност Ч., представлявано от управителя К.А.К., да заплати на Д. „И.т.“ гр. Б., сумата
от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6