Р Е Ш Е Н И Е
№..............29.11.2022г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Александрина Х.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1710
по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.346 и сл. ГПК -втора
фаза на делба.
С решение на
КРС 19.03.2019г. по
настоящето дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Г.Н.В.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Й.Б.Я., с ЕГН **********, с адрес *** на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№29386.501.28.1, представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда
със застроена площ от 159 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
№29386.501.28, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, както и на второстепенна сграда с идентификатор №29386.501.28.1, брой
етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, построени въз основа на
отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор №29386.501.28, с адрес на имота в с.Жиленци,
ул.“Димитър Каляшки“ №6, целия с площ от 763 кв.м., с номер по предходен план
51, кв.9, парцел XIX, при съседни имоти: 29386.501.361,
29386.501.358, 29386.501.26, 29386.501.27 при права на страните по ½
ид.част.
В производството по втора фаза на делбата, ищецът Г.Н.В.
е предявила против Й.Б.Я. прететнции по чл.346 ГПК вр.чл.31, ал.2 ЗС за сума в
размер на 2900 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от възможност
да ползва недвижимия имот, съобразно притежаваните от нея права, за периода
30.05.2018г. до 30.05.2021г.Претендира законна лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане/ исковата молба е
приложена по гр.д.№3798/20г. по описа на ВКС-л.12/.
С молба от 15.07.2020г. ищецът Г.В. е наприла искане
по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот в нейн дял.
Ответникът не е направил искания относно способа за
извършване на делбата.
В производството по втора фаза на делбеното
производство са приети две съдебно-техническа и оценителни експертизи. В
заключението си в.л.Д. е посочила, че средната месечна пазарна стойност на наем
за процесния имот е в размер на 160 лв.В приетата като доказателство по делото
експертиза на в.л.Г. е посочено, че пазарната стойност на допуснатия до делба
имот е в размер на 58 630 лв., като същия е неподеляем, съобразно правата
на страните.вещото лице Л. е посочила като цена на имота сума в размер на
35 400 лв.
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от
съделителите да получи дял в натура.Съгласно разпоредбите на закона делбата
може да се извърши чрез няколко способа: ако имота е неподеляем-чрез изнасяне
на публична продан, при наличието на определени предпоставки, чрез възлагането
му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете.Ако
имота е поделим и правата на страните позволяват това, съдът съставя и обявява
разделителен протокол, като призовавава страните към теглене на жребие.Ако
съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно,
съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между съделителите.За
преценка на способа за извършване на делба, съдът следва да прецени всичка
факти и обстоятелства касаещи допуснатите до делба имоти, включително брой,
стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите,
правопораждащия съсобственост факт и т.н.
В случая, допуснатия до делба имот е неподеляем и
видно от приложеното по делото копие от решение №418 от 30.05.2018г. по гр.д.
2396/2017г. е представлявал семейно жилище на страните.
Съгласно правилото на чл.349, ал.1 ГПК, в която
хипотеза е заявеното искане от страна на ищеца, ако неподелямемия имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод,
бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари.Видно от влязлото в сила решение по допускане на делбата,
имота е бил в режим на съпружеска имуществена общност и е бил семейно жилище на
страните.Ищецат в производството не притежава друго жилище, като не е налице
последната предпоставка на това искане, а именно на него да е предоставено
упражняването на родителски права.Видно от бракоразводното решение, въпрос за
упражняване на родителки права не е обсъждан, не е договарян между страните и
липсва произнасяне на съда.В този смисъл, съдът счита, че не са налице
предпоставките за възлагане на имота на ищеца, поради което, като неподеляем
следва изнасянето му на публична продан.
Следва допуснатият до делба имот да се изнесе на
публична продан и сумата, получена от продажбата да се подели между
съделителите, съобразно правата им.
По претенцията на ищеца по чл.346 ГПК, вр.чл.31, ал.2
ЗС и чл.57 СК за сумата от 2900 лв., представляваща обезщетение за лишаването
му от възможност да ползва недвижимия имот, съобразно притежаваните от нея
права, за периода 30.05.2018г. до 30.05.2021г.
С решение на КРС по гр.д.№ 2396/2017г на КРС от
30.05.2018г.. е утвърдено споразумение по чл.50 СК за прекратяване на брака
между страните.С посоченото споразумение, утвърдено със съдебно решение,
ползването на семейното жилище, находящо се в с……. е предоставено за ползване
на ответника в производството.
В посочената хипотеза, съгласно правилото на чл.57,
ал.1 СК между страните възниква наемно правоотношение.Липсва договорка за безвъзмездно
ползване, поради което предявения иск е основателен по основание.Следва да се
посочи, че в случая не се изисква писмена покана, доколкото ползването е
уговорено и установено със съдебно решение.В този смисъл и от момента на
влизане на решението в сила-30.05.2018г. се дължи от страна на ответника, на
когото е предоставено ползването обезщетение в полза на ищеца в размер на
месечния наем за имота.В случая иска е предявен до 30.05.2021г., като съобразно
приетото по делото заключение на в.л.Д. дължимия наем за този имот е в размер
на 160 лв. месечно.За исковия период и съобразно правата на ищеца в
съсобствеността-1/2 ид.част, то дължимата от ответника сума е в размер на 2880
лв., като до пълния размер от 2900 лв. иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
В случая, правоувеличаващия ефект на съдебното решение
ще настъпи от датата на подаване на исковата молба в съда-13.11.2020г., като от
този момент следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на иска.
На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за
държавните такси всеки от съделителите следва да заплати държавна такса по
сметка на КРС, в размер на 4 % върху паричната равностойност на квотата му в съсобствеността, определена
върху установената в производството актуална пазарна стойност на имота,
съобразно заключението на в.л.Л., а именно от 35 400 лв., като стойността на
дела на Г. В. е в размер на 17700 лв., а на Й.Я.-17 700 лв. В този смисъл
ищецът Г.В. дължи държавна такса в размер на 708 лв., а ответника Й.Я. в размер
на 708 лв.Й.Я. дължи и държавна такса върху уважения размер на иска по чл.31,
ал.2 ЗС вр.чл.57 СК в размер на 115.20
лв.
В производството по делото искане за присъждане на
разноски е направил ищеца.За уважения иск по чл.31, ал.2 ЗС се дължат деловодни
разноски от ответникът, срещу когото е насочен този иск.По този иск е приетата
експертиза на в.л.Д., за което ищецът е заплатила възнаграждение в размер на
230 лв.В този смисъл тази разноска, направена от ищеца следва да се възложи на
ответника.
В делбеното производство разноските, сторени от
страните за експертизите във връзка със съсобствеността следва да се понесат от
страните съобразно притежаваните от тях дялове в съсобствеността.В конкретния
случай, при направено искане от ищеца и представен списък с разноски, при
направени разноски за експертизи/извън тази на в.л.Д./, вписване на искова
молба, съдебни удостоверения, преписи от решение и вписването му, ищецът е
направила разноски в размер на 893.85, от коитона ответника следва да се
възложи ½ от тези разноски, а именно 446.96 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Изнася на публична продан следния неподеляем недвижим
имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№29386.501.28.1, представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда
със застроена площ от 159 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
№29386.501.28, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, както и на второстепенна сграда с идентификатор №29386.501.28.3, брой
етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, построени въз основа на
отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор №29386.501.28, с адрес на имота в с……..,
целия с площ от 763 кв.м., с номер по предходен план 51, кв.9, парцел XIX, при съседни имоти: 29386.501.361, 29386.501.358,
29386.501.26, 29386.501.27
Сумата,
получена от продажбата, следва да се разпредели между страните както следва:
1.1/2 ид.част за Г.Н.В.;
2. 1/2 ид.части за Й.Б.Я..
Осъжда Й.Б.Я., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Г.Н.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2880 лв.,
представляваща обезщетение от лишаване от ползването на съсобствения имот в
размер на месечна наемна цена по чл.57, ал.1 СК за периода 30.05.2018г. до
30.05.2021г., ведно със законна лихва, считано от 13.11.2020г. до окончателното
изплащане, като до пълния размер от 2900 лв. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда Й.Б.Я. да заплати на Г.Н.В. деловодни разноски
в размер на 676.96 лв.
Осъжда Й.Б.Я. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Кюстендил държавна такса в размер на 823.20 лв.
Осъжда Г.Н.В. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Кюстендил държавна такса в размер на 708 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: