РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110210478 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Василев и Тодоров“ ОДД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр. Самоков, ул. „Софийско шосе“ №30А срещу наказателно
постановление (НП) № 773514-F759862/07.06.2024г., издадено от С К Д - началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК за извършено нарушение на чл. 127и,
ал. 1 ДОПК на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 7431.22 (седем хиляди четиристотин тридесет и един лева и 22ст. ) лева.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че неправилно е определено
мястото на извършване на нарушението, тъй като в АУАН и НП грешно е посочено, че
нарушението е извършено във връзка с осъществяване на вътреобщностно придобиване на
стоки, пренесени през ГКПП Видин – Дунав мост 2, като в действителност стоките били
внесени в България през ГКПП Кулата. В жалбата се твърди, че наказващият орган е
следвало да изследва дали е налице виновно поведение от страна на санкционираното
дружество при извършване нарушението, тъй като такова поведение не е било налице.
Насочва се вниманието и върху това, че в конкретния случай е следвало да бъде приложен
чл. 28 от ЗАНН, доколкото с прилагането на тази разпоредба успешно биха били изпълнени
целите на наказанието. В жалбата, изпратена до съда, процесуалният представител поставя
акцент върху това, че същественото в административно-наказателно производство е да се
установи има ли административно нарушение, извършено ли е от лицето, посочено като
нарушител, дали това лице го е извършило виновно, което в процесния случай не е било
доказано. Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните
1
правила и неправилно приложение на материалния закон, като се моли и присъждането в
полза на жалбоподателя на направените по делото съдебни разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
„Василев и Тодоров“ ООД се представлява от адв. К, преупълномощен от адв. В.. Адвокат К
моли да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа, че в АУАН и НП неправилно е индивидуализирано самото
нарушение, тъй като неправилно е посочено, че то е извършено при вътреобщностно
придобиване от Румъния към България през ГКПП Видин – Дунав мост 2, тъй като от
доказателствените материали по делото е установено, че в действителност транспортът се е
придвижвал от Гърция през ГПП Кулата за България. Претендират се направените по делото
разноски, за които е представен списък.
Наказващият административен орган - началник на отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, се
представлява от юрк. Й, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди
издаденото наказателното постановление, тъй като то е правилно и законосъобразно.
Юрисконсулт Й посочва, че в процесното наказателно постановление не се твърди, че
нарушението е извършено на пункт Дунав мост 2, а че там е съставен протоколът, на базата
на който е установено нарушението. Относно твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че транспортът се е придвижвал от Гърция за България през ГКПП Кулата, а
не от Румъния за България през ГКПП Видин-Дунав мост 2, юрисконсулт Й, твърди, че е
налице техническа грешка при издаването на АУАН и НП, която не води до съществено
процесуално нарушение, защото при нейното допускане по никакъв начин не са нарушени
или ограничени правата на жалбоподателя. По отношение на твърдението, че нарушението е
извършено вследствие на ненавременно получена информация от шофьора, юрисконсулт Й
посочва, че отговорността за конкретното нарушение следва да бъде понесена от
дружеството получател, като отговорността на дружеството е обективна и безвиновна,
поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението. Претендира
и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно релевира възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства:
Стоян Георгиев Манев работел като управител на дружеството „Моно Ел експрес“,
като в същото време бил и един от шофьорите, работещи за дружеството. През март месец
2024г. той изпълнявал курс за доставяне на стоки от Гърция за България за дружеството
„Василев и Тодоров“ ООД. Стоката, която следвало да бъде доставена в България за
гореспоменатото дружество, била натоварена на пристанището в гр. Солун. Пътувайки на
връщане към България, при преминаването на ГКПП Кулата, инспектори по приходите в
Главна дирекция "Фискален контрол" ЦУ на НАП извършили проверка на транспортно
средство „Волво“ с рег. №, което било управлявано от С М. При извършената проверка било
установено, че в транспортното средство е превозвана стока - картофи, пресни или
охладени – около 23 750 кг. с обща стойност 9 500 евро. За извършената проверка е съставен
протокол за проверка на стоки с висок фискален риск №010102986608_1, а водачът на
транспортното средство е попълнил декларация от същата дата, в която е посочил датата и
мястото на разтоварване.
На посочените в декларацията дата и място на разтоварване - 12.03.2024г. в 10:40
часа е била извършена проверка на „Василев и Тодоров“ ООД, ЕИК:*********,
2
обективирана с протокол за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск
№010102986608_3, на адрес улица „Софийско шосе“ 30А в гр. Самоков, община Самоков,
област София, във връзка с осъществяване на вътреобщностно придобиване на стоки по
протокол №010102986608_1/11.03.2024г. Доставената стока представлявала картофи, пресни
или охладени – около 23 750 кг. с обща стойност 9 500 евро (девет хиляди и петстотин), за
която е липсвало данни за предварително деклариране на превоза до влизане на
транспортното средство на територията на страната. С приемо-предавателния протокол за
стоки от 12.03.2024г. доставените картофи са били предадени за съхранение и отговорно
пазене на ул. „Софийско шосе“ 30А, гр. Самоков при МОЛ: В Г Т. Въз основа на проведената
проверка е било определено и обезпечение в размер на 8692.25 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на 15.03.2024г. Е. К. Д. на
длъжност „инспектор по приходите“ в Националната агенция за приходите при „Централно
управление“ в присъствието на свидетеля Х Д. П съставил срещу „Василев и Тодоров“ ООД
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F759862/15.03.2024г. за
извършено административно нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. Актът е връчен на
представител на дружеството, който след като се е запознал със съдържанието на акта, го е
подписал, като е направил писмени възражения срещу него, в които е посочил, че
нарушението е било извършено без знанието на дружеството, което той представлява, като
грешката е била допусната от фирмата превозвач.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№773514-F 759862/07.06.2024г. от С К Д - началник на отдел „Оперативни дейности“,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
който е оправомощен по силата на заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП. С издаденото наказателно постановление на правно основание чл. 278б,
ал. 3 ДОПК на „Василев и Тодоров“ ООД е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на сумата от 7431.22 лв. (седем хиляди четиристотин
тридесет и един лева и 22 ст.) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните пред съда свидетели Стоян Георгиев Манева и Е. К. Д., както и
в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – заповед
№441/16.06.2023г., заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г., протокол №**********/12.03.2024г.,
фактура №*********/12.03.2024г., международна товарителница относно извършен
транспорт гр. Солун - гр. Самоков, протокол №010102986608_3, приемо-предавателен
протокол №010102986608_5, протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №010102986608_1, декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо
стока, заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Съдебният състав кредитира последователните и логични свидетелски показания на
Е. К. Д., изготвил АУАН, в които той излага своите непосредствени впечатления във връзка с
извършената от него проверка по случая, установените от него факти, съставянето на АУАН,
поради което съдебният състав използва свидетелските показания при формирането на
своите фактически изводи. Съдът цени с доверие и показанията на свидетеля Стоян Георгиев
Манев, касаещи граничния контролно-пропускателен пункт, през който стоките са били
транспортирани в страната, тъй като ги оцени като еднопосочни, последователни и
непротиворечиви, като същевременно те отговарят и на отразеното в протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №010102986608_1.
При така установените фактически обстоятелства съдът прави следните изводи
от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице
(санкционираното юридическо лице) в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е
връчено на 17.06.2024г., а жалбата е подадена на 01.07.2024г.), и е насочена срещу
3
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което
е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
По съществото разгледана, жалбата е основателна при следните съображения:
Преди да направи проверка на материалноправната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление настоящият съдебен състав счита, че дължи първо
проверка дали процесното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. След извършената служебна проверка на въпросите относно
компетентността съдебният състав установи, че АУАН е съставен от оправомощено лице
съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК, тъй като свидетелят Е. К. Д. (актосъставител) въз основа на
заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. се явява компетентен да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Атакуваното наказателно постановление също е издадено от
компетентно длъжностно лице – от С К Д - началник на отдел "Оперативни дейности",
Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,
който е оправомощен по силата на заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП. Въз основа на това се формира и извод от съдебния състав, че правилата
за компетентност са били спазени и не е налице съществено нарушение на същите, което да
води до отмяна на оспореното наказателно постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като липсват дата и място на извършване на
твърдяното нарушение, като по този начин отсъстват обективни елементи от състава на
нарушението и съществено се затруднява наказаното лице да осъществи защитата си, тъй
като отсъстват факти, свързани с време и място на нарушението. Данни за времето и
мястото на нарушението са въведени едва с наказателното постановление, където се твърди,
че нарушението е извършено в гр. София на 11.03.2024г. – датата на влизане на
транспортното средство в страната. Следва да се отбележи, че в НП отсъстват данни
относно начина, по който е следвало да бъде изпълнено задължението. В АУАН и НП е
отразена дата на проверка на адреса на дружеството в гр. Самоков, която не представлява
датата на твърдяното нарушение. От друга страна в издадения АУАН и НП неправилно е
посочено, че доставените стоки са преминали през ГКПП Видин – Дунав мост 2, а не през
ГКПП Кулата, от където видно от протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №010102986608_1, са били превозени стоките в действителност. Факт е, че
тези данни не са свързани с мястото на извършване на нарушението, но по същество
представляват неправилно отразени данни, свързани с обстоятелствата, при които се твърди,
че е извършено нарушението и пречат на жалбоподателя адекватно да организира защитата
си. Отделно от това не е отразено пред кого се дължи декларирането – дали пред ЦУ на
НАП, в гр. София, дали пред някое от областните му подразделения, в зависимост от
седалището на задълженото лице, или на мястото на влизане на територията на
страната/което е посочено неправилно в АУАН и НП/, по какъв начин е следвало да бъде
извършено декларирането - на място или по електронен път. Липсата на конкретика относно
времето и мястото на деянието създава неяснота и недостатъчност на описанието и
обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, като отнема възможността на
санкционираното лице да се ориентира относно темпоралните и пространствените
параметри на вмененото му противоправно поведение. Датата е значима с оглед преценката
за давностните срокове, приложима разпоредба с оглед действието на закона по време и
4
място, компетентността на органите, кръга на релевантните факти. Местоизвършването на
нарушението от своя страна е пряко обвързано с териториалната компетентност на органите
и на съдилищата, които имат правомощието да реализират въззивен и касационен контрол.
На следващо място съдът намира, че в АУАН и НП отсъства твърдение и за друг
съставомерен обективен признак, а именно – че превозваната стока представлява стока с
висок фискален риск. В АУАН и НП единствено се цитира частично нормата на чл. 127и, ал.
1 ДОПК, но отсъстват фактически твърдения, че превозваната стока картофи пресни или
охладени – 23 750 кг. с обща стойност 9500 евро представлява стока с висок фискален риск и
защо. Отсъства както фактическа, така и правна обосновка с посочване на съответните
разпоредби защо и дали стоката е такава с висок фискален риск. Липсата на описание на
твърдяното административно нарушение следва да се прецени като допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
АУАН и НП не отговарят и на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
тъй като не съдържат изискуемите правни норми, описващи състава на вмененото
нарушение. Липсва посочване на нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023г. за
условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България, според която "при всеки отделен
превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския
съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на
територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на
данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48". Именно в чл. 4 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. е посочено, че списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със
заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс, като заповедта и списъкът се публикуват на
интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за
приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането
й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. От 1 януари 2024 г. влиза в сила Заповед
№ ЗМФ - 1295/28.12.2023г. на министъра на финансите и Заповед №169/20.02.2024г. за
изменението й, с която се утвърждава списъкът на стоки с висок фискален риск, с кодове по
комбинираната номенклатура, като по този начин към датата на нарушението е бил утвърден
списък на стоки с висок фискален риск с кодове по комбинираната номенклатура съгласно
приложението на заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и
„Картофи, пресни или охладени“ с код по КН 07019090, от какъвто вид са стоките, чиито
превоз е установен в настоящия случай. В АУАН и НП отсъстват твърдения за това, че
превозваната стока представлява стока с висок фискален риск, кода й по КН, така и
приложимите норми от Наредба № Н-5 от 29.09.2023г. По този начин в АУАН и в НП
твърдяното нарушение нито словесно, нито цифрово е описано с всичките си съставомерни
5
признаци, не са посочени приложимите правни норми, като правото на защита на наказаното
лице съществено е ограничено.
Съдът приема, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно на формално основание и
съдът не следва да се произнася по същество.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази приложените доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, видно от адвокатско пълномощно, фактура и
платежно нареждане, намира, че НАП следва да бъде осъдена да заплати в полза на
„Василев и Тодоров“ ООД 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство. Съдът прие, че не следва да уважава възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като счете, че фактическата и правна сложност на делото
обосновават размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 773514-F759862/07.06.2024г., издадено от С
К Д - началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което на „Василев и Тодоров“ ООД за нарушение на чл. 127и,
ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 7431.22 (седем хиляди четиристотин тридесет и един лева и 22ст. )
лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Василев и Тодоров“
ООД 1500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14- дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6