№ 7399
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503346 по описа за 2025 година
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение от 24.01.2025 г. по гр.д. №35481/2023 г. на Софийския районен съд, 69 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А.й В. П. и В. В. П. искове с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане в
условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми: за А.й В. П.: сумата от
2294,62 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с абонатен №********, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 277,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.; за В. В. П.: сумата от
2294,62 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с абонатен №********, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 277,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59 лв., представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г, като ищецът е осъден да
заплати на ответника А.й В. П. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че ответниците не са собственици на процесния топлоснабден имот, както и че неправилно е
приел, че в тежест на ищцовата страна е да докаже изрично приемане на наследството от
страна на ответниците. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. В. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. В. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за
доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
мес.05.2020 г. - мес.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. ********, и съответните
мораторни лихви върху главниците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В
негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2020 г. – мес.07.2021 г. ищецът и наследодателят на ответниците А.С. П.а, а за
процесния период мес.01.2022 г. – мес.04.2022 г. ответниците, са били във валидна
облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на съответно на наследодателя
на ответниците и на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до обект апартамент №14, находящ се в гр. София, жк. ********, с абонатен
№********, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
2
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. В. П. е оспорил предявените искове с
твърдения, че по делото липсват доказателства, че е приел наследството на А.С. П.а, а
ответникът В. В. П. не е оспорил, че през процесния период съответно наследодателя му и
той са били собственици на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №37, т.LLІІІ, н.д.
№20723/10.08.1993 г., удостоверение за наследници, изх. №2344/26.04.2010 г., издадено от
СО, район „Красна поляна“, и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 г. се установява, че през процесния период мес.05.2020 г. – мес.12.2021 г.
наследодателят на ответниците А.С. П.а е била собственик на процесния топлоснабден
имот, а през процесния период мес.01.2022 г. – мес.04.2022 г. ответниците са били
съсобственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти от по 1/2 ид.ч. Неправилен
и в противоречие на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са приели наследството
на наследодателя им А.С. П.а. На първо място, ответникът В. В. П. в срока за отговор по
чл.131 ГПК въобще не е въвел каквито и да възражения, свързани с наследственото
правоприемство от наследодателя му А.С. П.а. Освен това, по делото нито се твърди, нито
се установява, ответниците да са вписали по предвидения в чл.50 вр. чл.49 ал.1 ЗН ред
откази от наследството на починалия, нито са ангажирани доказателства за това.
Разпоредбата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на
чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този
смисъл - решение №437/17.01.2012г. по гр.д. №70/2011 г. на III ГО на ВКС. Когато се оспори
приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ.
да поиска приложението на чл.51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на
приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до
възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, противно
на приетото от първоинстанционния съд. Ответникът А. В. П. единствено е заявил, че
липсват доказателства да е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия. С
оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от
наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това,
следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането
на наследството, е неоснователно.
Ответниците не са оспорили предоставянето на топлинна енергия през процесния
период в сочения от ищеца обем, съответстващ на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2020 г. – мес.12.2021 г.
наследодателят на ответниците, а за периода 01.2022 г. – мес.04.2022 г. ответниците, не са
заплатили потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от 4589,23 лв., а
стойността на услугата за дялово разпределение – на 42,90 лв., които суми се дължат по
равно от всеки един от двамата ответници.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.
3
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда
клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на
15.07.2020 г., поради което към момента на предявяване на иска - 27.06.2023 г., не е изтекъл
тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за процесния
период.
Вземанията за услугата „дялово разпределение“ също не са погасени по давност, тъй
като към момента на предявяване на иска - 27.06.2023 г., не е изтекъл тригодишният срок за
вземанията.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение са изцяло основателни, и като такива следва да бъдат
уважени за пълния им предявен размер.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 4589,23 лв. – топлинна енергия, и забава за погасяването му. Моментът
на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Разпоредбата на чл.33
ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е неоснователно. От датата
на настъпване на изискуемостта на вземанията за топлинна енергия до датата на
предявяване на иска не е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия е изцяло основателен, и като такъв следва да бъде уважени
за пълния му предявен размер.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2
ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на
покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е
4
изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия, за дялово разпределение и за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени за пълните предявени размери. В
останалата част, в която е отхвърлен изцяло искът за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се
отмени и в частта, в която на ответника А. В. П. са присъдени разноски за разликата над
сумата от 1,01 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от исковете, в размер на сумата от 234,60 лв., представляваща държавна
такса, сумата от 99,82 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
553,89 лв., представляваща депозит за особен представител, платим от ответника В. В. П., и
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 117,43 лв., представляваща
държавна такса, сумата от 199,64 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и
сумата от 279,50 лв., представляваща депозит за особен представител, платим от ответника
В. В. П..
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника А. В. П. на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1,04 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1210/24.01.2025 г., постановено по гр.д. №35481/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу А.й В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
********, и В. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, осъдителни искове с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти
следните суми: за А.й В. П.: сумата от 2294,62 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, с абонатен №********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 277,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането; за В. В. П.: сумата от 2294,62
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с абонатен №********, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 277,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
5
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г., до изплащане на вземането, и в частта, в която „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, е
осъдена да заплати на А.й В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, на
основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата от 1,01 лв., и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, и В. В. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, да заплатят РАЗДЕЛНО (по 1/2 за всеки)
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 4589,23
лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, жк. ********, аб. №********, за периода мес.05.2020 г. - мес.04.2022 г.,
сумата от 42,90 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане, представляваща главница за дялово разпределение за периода мес.05.2020 г. –
мес.04.2022 г., и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 555,79 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 08.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, и В. В. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, да заплатят РАЗДЕЛНО (по 1/2 за всеки)
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 334,42 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 317,07 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 553,89 лв.,
представляваща разноски за особен представител в първоинстанционното производство, и
сумата от 279,50 лв., представляваща разноски за особен представител във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на А. В. П., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ж.к. ********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от по 1,04 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6