№ 7189
гр. С..., 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110139222 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
23005/05.07.2021 г., подадена от М....У.....Б.... – местно поделение на
Б......П...ц... – Б...П... срещу Ж. Ж. ДР. и Д. ЯНК. ЯН. . Претендира се
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 7700,00
лева – неплатени месечни наемни вноски за периода от м.08.2018 г. до
м.05.2020 г. по Договор за наем от 06.08.2016 г. за имот, находящ се в гр. С...,
р-н „.......”, ул. „.........” ...., ...., ...... и мазе ........, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 05.07.2021 г. до окончателното плащане и сумата от
7700,00 лева – неустойка за забава за периода от 01.08.2018 г. до 31.05.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ж. Ж. ДР. и Д. ЯНК. ЯН. са
подали отговор на исковата молба. Правят възражение за неподведомственост
на настоящия спор поради наличието на арбитражна клауза.
С молба вх. № 73292/20.10.2021 г. ищецът М....У.....Б.... – местно
поделение на Б......П...ц... – Б...П... заявява, че спорът е подведомствен на
районен съд, тъй като уговорената в договора за наем клауза е нищожна
предвид наличието на потребителски спор.
Съдът, като взе предвид направените от страните искания и възражение,
с оглед императивните разпоредби на закона, намери за установено следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или
права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите.
Такава именно уговорка е предвидена в т. 28 от процесния Договор за
1
наем от 06.08.2016 г., според който всички спорове, породени от този
договор, се решават от Арбитражния съд при Българската търговско-
промишлена палата в гр. С....
Настоящият спор не попада в забранителните хипотези на чл. 19, ал. 1
ГПК /не се касае за защита на владение или вещни права върху недвижим
имот/, като същевременно попада в предвидения от страните обхват на
действие на арбитражната клауза – тя обхваща последиците от неизпълнение
на процесния договор за наем, както и изобщо всички спорове, породени от
договора, каквито несъмнено са спорът за заплащане на наемните вноски в
срок.
На следващо място – съгласно трайната непротиворечива практика на
ВКС, която настоящият съдебен състав безусловно споделя /в този смисъл
Решение № 207 от 31.10.2018 г., по т.д.№ 970 /2018 г. на І т.о. на ВКС,
Решение № 198/11.03.2020 по т.д. № 1620/2019 г. на II т.о. на ВКС/,
физическото лице-наемател, страна по договор за наем, съдържащ
арбитражна клауза, няма качеството на потребител, придобиващ стока или
услуга по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Поради това разпоредбите на ЗЗП
(ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) и изключението по чл.19, ал.1
ГПК са неприложими. Съображенията са, че договорът за наем, който според
законовата му регламентация в ЗЗД е наименован договор, имащ за предмет
вещ и цена - наемодателят се задължава да предостави на наемателя
временното ползване на една вещ, а срещу това наемателят се задължава да
плати цена, не е идентичен с услуга – понятие, дефинитивно определено в §
13, т.14 от ДР на ЗЗП. Според тази легална дефиниция на законодателя
„услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва
по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне владение на вещ. Следователно държането на вещта, което
изпълва правомощието на наемателя и предоставянето на което е основен
предмет на договора за наем, е несъмнено с по-ограничен обем на
упражняваната фактическа власт върху вещта, а разликата между него и
владението е само в субективния елемент. С оглед гореизложеното
ирелевантно е дали процесният недвижим имот е бил нает като жилищен или
търговски.
По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице
валидна арбитражна клауза, съгласно която компетентен да се произнесе по
спора е арбитражният съд, поради което отводът за неподведомственост,
заявен своевременно от ответниците, е основателен и съгласно чл. 8, ал. 1
ЗМТА делото следва да бъде прекратено като неподведомствено на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА вр. чл. 15, ал. 1 ГПК
вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 39222/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3