№ 22223
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110167461 по описа за 2023 година
Предявен e от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: ********* , осъдителeн иск , с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата от 1620,90 лева, представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132303960/2023
г., ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане на задължението.
Ищецът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД твърди в исковата молба , че на 10.02.2023
г. в гр. София на бул. „Иван Гешов“, по вина на водача на л. а. „Сеат Ибиса“ с pег. № СВ
9116 ТА, е настъпило ПТП ,в резултат на което са нанесени щети на товарен автомобил
„БМВ“ с pег. № СВ 7690 ВХ. Към момента на настъпване на застрахователното събитие за
увредения автомобил има сключена валидна имуществена застраховка „Каско +“ в „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД - полица № 4401220210359118/06.12.2022 Г., а л. а. „Сеат Ибиса“ с
pег. № СВ 5116 ТА има сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на валидност от 30.12.2022 г. до 29.12.2023 г. Посочва, че за
нанесените вреди при ищцовото дружество била образувана щета № 44012132303960/2023 г.,
по която за повредите по товарен автомобил „БМВ“ с pег. № СВ 7690 ВХ било определено
застрахователно обезщетение в размер на 3241,80 лева и 15 лева ликвидационни разноски.
Твърди, че на 04.05.2023 г. е изплатил определеното обезщетение на доверен сервиз, който е
извършил ремонта на увредения автомобил. Сочи, че с регресна претенция поканил
ответника да му възстанови изплатеното обезщетение, като в отговор на отправената покана
на 19.06.2023 г. последвало частично плащане по щетата в размер на 1635,90 лева, предвид
което ищецът моли съда да му присъди разликата в размер на 1620,90 лева.
Ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: ********* е подал отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, като твърди, че същият е
нарушил правилото на чл. 25 ЗДвП. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение
1
е прекомерно завишен като счита, че ремонтно-възстановителните дейности са могли да се
извършат при по-разумни финансови условия чрез влагане на труд, материали и резервни
части от алтернативни доставчици. Оспорва и иска за законна лихва. Претендира съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно по делото ,че на 10.02.2023 г.,в гр.София ,на бул. „акад. Иван
Евстратиев Гешов“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „БМВ ХЗ“ с рег. №
СВ7690ВХ и лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.М СВ9116ТА.
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от
10.02.2023год. ,същото е настъпило около 19,35часа в гр.София като не са отбелязани
обстоятелства в т.12.Изготвена е схема на настъпване на произшествието ,като е посочено че
е по бул.„Гешов“,превозно средство А се е движело в дясна лента,а превозно средство Б в
средна лента ,а удара е настъпил в задната дясна част на превозно средство Б.Водача на
превозно средство А е отбелязал ,че е виновен за настъпването на произшествието.
Не е спорно, че за товарен автомобил „БМВ“, модел „Х3“ с pег. № СВ 7690 ВХ към
датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца; че за
л. а. „Сеат Ибиса“ с pег. № СВ 5116 ТА към датата на ПТП, е съществувала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Въз основа на Уведомление за щета № 44012132303960 от 03.07.2023год. ,подадено
от водач В. В. М. е образувана при ищеца щета ,по която е извършен опис заключение на
вещо лице ,в който са отразени констатирани увреждания,приключила с Ликвидационен акт
,с който е определено обезщетение в размер на 3241,80лв.Определеното обезщетение е
заплатено на сервиз Топес ООД ,на когото с Възлагателно писмо от 06.03.2023год. е
възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от Топес ООД ,след
извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо- предавателен протокол от
05.04.2023год. като е издадена фактура № **********/05.04.2023год. на стойност 3241,80лв.
Не е спорно, че сумата от 3241,80лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно
нареждане и опис към него.
С регресна покана ,получена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД на
18.05.2023год. , “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е поискал възстановяване на сумата като на
19.06.2023год. ответникът е заплатил сумата от 1 635,90лв.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й. Й., което приема механизма на настъпване на ПТП в
двустранния констативен протокол ,при което следва че щетите по товарен автомобил „БМВ
ХЗ“ с рег. № СВ7690ВХ са в пряка и непосредствена зависимост от настъпилото на
10.02.2023год. произшествие.Стойността ,необходима за възстановяване на автомобила
,изчислена на база средни пазарни цени е 3554,69лв.В това заключение вещото лице приема
,че пътния инцидент е настъпил в лявата пътна лента ,на бул.“акад. Иван Евстатиев Гешов“ в
посока бул.“България.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля В. М. сочи ,че е управлявала т.а. БМВ „ХЗ“ през м.02.2023год. по
бул.Гешов ,от Красна поляна в посока бул.Цар Борис.Сочи че се движела в средната лента за
движение ,в посока „направо“ и в близост до светофара,който бил на зелен сигнал , при
движението си напред усетила неочаквано удар отзад.След светофара отбила в дясно
автомобила си и видяла другия участник в ПТП зад нея.Извикали КАТ ,но след като дошъл
бащата на другия водач преценили и съставили двустранен протокол.Сочи ,че се движела
със скорост около 30км./ч ,било зима ,но не било мокро ,сумрачно .Отрича да е
2
предприемала маневра за смяна на лента .Не си спомня дали е имало други автомобили
пред нея или отстрани ,като сочи че не била първа кола .
Свидетеля А. И. от своя страна сочи ,че произшествието пр.м.02.2023год. станало
на кръстовище.Той се движел по бул.“Константин Величков“ в дясна лента.Сочи че имало
три ленти ,като най-лявата била само за наляво ,а средна и дясна за напред,като в този
момент той бил в средната лента ,за направо тъй като знаел ,че от лява лента ,когато светнел
червен светофар ,колите завивали на дясно и навлизали в средната лента.Сочи ,че когато
светнало червено ,другия водач решил ,че ще завие на дясно и свидетеля не могъл да спре и
ударил колата пред него,като този удар настъпил в средната лента.Сочи че след това
съставили двустранния протокол ,в който посочил че е виновен , защото удара бил отзад и
водачката не си признала вината. Впоследствие твърди ,че произшествието е настъпило
,след като минал кръстовището на Лукойл преди следващото кръстовище ,като до него
имало около 100-150 метра.
Предвид събраните гласни доказателства е допусната допълнителна задача към
вещото лице.
В заключението по допълнителната задача вещото лице дава два възможни варианта
за настъпване на процесното ПТП.Сочи ,че съобразно двустранния констативен протокол и
показанията на св.В. М. ,възможният механизъм е следния : На 10.02.2023 г., около 19,35
часа, товарен автомобил „БМВ ХЗ“ срег. № СВ7690ВХ , се движи по бул. „акад. Иван
Евстратиев Гешов“ в средна пътна лента. В същото време и посока в дясна лента се движи
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.М СВ9116ТА, като непосредствено след кръстовището с
ул. „Гюешево“ водачът предприема маневра за отклонение наляво, вследствие на което
настъпва съприкосновение с движещия се отляво, товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. №
СВ7690ВХ.
Механизмът ,отразен в свидетелските показания на св.А. И. е следния : На
35
10.02.2023 г., около 19часа, товарен автомобил„БМВХ5“срег. № СВ7690ВХ , се движи по
бул. Константин Величков в лява пътна лента.
В същото време в средната пътна лента на бул. „Константин Величков“ се движи лек
автомобил „ Сеат Ибиза“ срег.№ СВ9116ТА.
При пресичане на кръстовището с ул. „Гюешево“ и навлизане на бул. „акад. Иван
Евстратиев Гешов“, товарен автомобил „БМВ“ се престроява от лява в средна пътна лента,
вследствие на което пресича траекторията на движещия се в средната лента лек автомобил
„Сеат Ибиза “ и настъпва удар между тях.
В показанията си в съдебно заседание ,вещото лице сочи ,че и двата са възможни
,като щетите ще са едни и същи.Не може само по деформациите да се установи в коя от
лентите е настъпил удара ,предвид че няма обективни находки.
Съдът намира, че заключението на вещото лице,основно и допълнително ,са пълни,
ясни, обосновани и не възниква съмнение относно тяхната правилност.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
3
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 3241,80 лева, към които били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата.
Съдът приема ,че механизмът за настъпване на процесното застрахователно събитие е този
,отразен в двустранния констативен протокол и потвърден с показанията на св.В. М..
Представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. Приложеният по делото констативен
протокол за ПТП, обаче, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с
подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с
обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования
водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила
и по отношение на застрахователя.
В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св.М. ,които намира за логични и
последователни , същите са изложени и в подписаното от нея уведомление за
4
застрахователно събитие до застрахователя.
Напротив, показанията на св.И. са противоречиви.Същия сочи ,че произшествието е
настъпило на кръстовището , в средната пътна лента ,в която се движел,а в последствие сочи
,че до кръстовището оставали 100-150 метра ,т.е. ПТП настъпило преди него.Сочи ,че на
място бил и баща му ,а в последствие се бил съгласил да поеме вината ,защото удара по
другия автомобил бил отзад,а другия водач отказал да поеме вината.Всичко това сочи на
една недостоверност,показанията му се явяват и изолирани ,неподкрепени от др.
доказателства.
При извършване на маневрата водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо ЗДвП, предвиждащи задължение за водача, който е решил да
предприеме маневра преминаване в друга пътна лента, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай
него, да извърши маневрата с тяхното положение, посока и скорост на движение, като преди
да извърши маневрата трябва да пропусне пътните превозни средства, които се движат в
съседната пътна лента.
В тази връзка съдът кредитира основното заключение на вещото лице ,както и
варианта от допълнителното заключение ,съобразен с двустранния протокол и показанията
на св.М., според които ПТП е настъпило, поради маневра за навлизане в лява лента на
движещия се в дясна лента лек автомобил.
В конкретния случай ответникът не е оспорил вината на застрахования при него
водач за настъпване на ПТП ,а е въвел само възражение за съпричиняване, обосновано със
значителен принос на водача на застрахования при ищеца автомобил,който е нарушил
правилото на чл.25 от ЗДвП – не е съобразил ,че дясната пътна лента не била свободна и не
пропуснала движещия се по нея автомобил ,като не е и сигнализирала за тази си маневра.
От протокол за настъпило ПТП ,показанията на св.М. ,както и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза / в кредитираната част/ беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
От друга страна, извън показанията на св.И., с който същият твърди изгодни за себе
си факти , по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява поведение на
водача на товарния автомобил ,застрахован при ищеца , в нарушение на правилата за
движение по пътищата, от която гледна точка съдът намира, че не се доказва нито
изключителна вина на последния, нито съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
5
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената
от вещото лице средна пазарна стойност надхвърля платеното застрахователно обезщетение
от ищеца ,поради което отговорността на ответника е ограничена само от последното.С
плащането на сумата от 1635,90лв. ответникът е удовлетворил само част от регресната
претенция ,поради което дължи и остатъка от 1620,90лв.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.12.2023год., до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,в размер на 1020,44лв., представляващи :
64,84лв.- държавна такса, 55,60лв. - адвокатско възнаграждение , 350лв. - възнаграждение
на вещо лице и 50 лв. - депозит за свидетел,съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК .
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Г.М.Димитров“ № 1 , да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Витоша“ № 89Б на основание основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
1620,90 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132303960/2023 г.,за настъпило на
10.02.2023год. ПТП в гр.София, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
окончателното плащане на задължението,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 1020,44лв., представляваща деловодни разноски по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6