№ 140197
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110157518 по описа за 2024 година
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за изпълнение за
всички претендирани вземания по договора, освен за главницата и законна лихва
върху нея.
Неравноправни са клаузите по силата на които се начисляват - услуга фаст
, услуга флекси , такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни
клаузи от договора за него.
Съдът счита, че сумата за „допълнителни услуги“, като цената на този пакет не е
включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Това, от своя страна,
води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и
се получава неоснователно оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на тези
пакети е предвидено предварително - независимо дали е използвана някоя от услугите
или не, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. Възнагражденията за допълнителни услуги и таксите
за извънсъдебно събиране на вземането са уговорени при наличие на предпоставките
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно
забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление, както и събиране на кредита.
Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с
дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2
от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.
1
Наред с изложеното, клаузите за допълнителните услуги се явяват нищожни и
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни клаузи в потребителски договор,
тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо отпуснатия
кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 2400 лв., уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги е 2280 лв., което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска
по договора за кредит.
Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи
на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на
икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е
нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на
договорите.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни клаузи и
съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него се дължи връщане на
чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по делото.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от ,ИТ България
ЕООД с ЕИК: 1,2 и адрес: **********, срещу М. Д. З. с ЕГН: ********** и адрес:
********** за следните суми: сумата 145,03 лева (сто четиридесет и пет лева и 03
стотинки), представляваща лихва за период от 05.06.2024 г. до 26.09.2024 г., сумата
425,00 лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща мораторна лихва за
период от 06.10.2022 г. до 05.06.2024 г., 559,25лева (петстотин петдесет и девет лева и
25 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга фаст , 770,00лева (седемстотин и седемдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси , 500,00лева (петстотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит
за период от 06.09.2023 г. , 80,00лева (осемдесет лева), представляваща разходи за
подготовка на документи , както и съразмерно на отхвърлената част разноски,
държавна такса и юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето
разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
2
производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3