№ 4588
гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110104553 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „***********” ООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.*********** № 33 срещу Д. М. Х. ЕГН ********** гр.Варна,
ул.*********** № 9, ап. 77.
Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. М. Х.
ЕГН ********** гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77 дължи на
„***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул.*********** № 33 следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №****/18.06.2024г. по ч.гр.д.****/2024г.
на РС Варна, а именно: сумата от 1284.90 лв., представляваща незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 19.08.2021г. до 19.10.2023г.
по партида с абонатен № ***********, за които има издадени фактури за
периода от 24.09.2021 г. до 23.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в
гр.Варна, кв.“***********“, ул.“***********“ №9, ап.131, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.06.2024г., до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 243.02
1
лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 1284.90 лева,
начислено за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024г.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предоставя В и К услуги на ответника в качеството
му на потребител в имот, находящ се гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77.
Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с номер на платец
***********, чийто титуляр била ответницата.
Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не бил
правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 23.03.2023г. бил извършен реален отчет на показанието на водомера
на ответницата, при който било установено показание от 341 м³, потвърдено с
подпис на лицето, осигурило достъп до водомера на инкасатора, в констативен
протокол № 21 от 23.03.2023г.
На 22.10.2024г. бил извършен реален отчет на показанието на водомера
на ответницата, при който било установено показание от 539м³, потвърдено с
подпис на лицето, осигурило достъп до водомера на инкасатора, в констативен
протокол № 44 от 22.10.2024г.
ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК до съда срещу Х., въз основа на което било образувано ЧГД №
****/2024г. по описа на BPC.
Била издадена заповед за изпълнение, с която съдът разпоредил на
длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) следните суми: сума в размер
на 1284.90лв.-представляваща главница по партида с абонатен номер
***********, дължима за периода от 19.08.2021 г. до 19.10.2023г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното плащане на задължението, и сума в размер на 243.02
лв.-представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1284.90лв.,
дължимо за периода от 24.10.2021 г. до както и държавна такса в размер на
2
30.56лв. и адвокатско възнаграждение в 03.06.2024г.; размер на 400лв.
На 05.03.2025г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание
чл.415, ал.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си,
поради постъпило възражение от длъжника сега ответник.
Претендираната сума за главница представлява цена на реално отчетено
количество ползвани В и К услуги по показанието на индивидуалния водомер
на ответницата.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от особения
представител на ответника.
В него се излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
недоказани и погасени по давност.
Оспорва отчетените показания, тъй като същите не били предоставени
от ответницата. Това било видно от описа на отчетите, в който било посочено,
че имота бил необитаем и сведенията били „без достъп“ до имота. След като
инкасатора нямал достъп до имота, за да отчете реално разходваното
количество вода, то посочените показания не били за реално използвани от
ответницата услуги.
Оспорва представеният Констативен протокол № 21 от 23.03.2023 г., тъй
като в него не били посочени изискуемите в чл. 24 ал.4 от ОУ три имена и
адрес на свидетеля вписан в протокола като „присъствал“, оспорва
автентичността на подписа на вписаното като свидетел лице.
Видно от представеният Опис на отчетите, показанията на водомера се
отчитали за период 1 месец /чл. 23 ал.1 т. 1 от ОУ/.
Прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване. Ответникът чрез особения си представител подържа
подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
3
следното:
От Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „***********" ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09
от 2 11.08.2014г. на ДКЕВР, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на
КЕВР, Извадка от Решение № Ц-13 от 29.06.2022г. на КЕВР, Извадка от
Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-29 от
22.12.2023г. на КЕВР, Справка по лице от Агенция по вписванията за Д. М. Х.,
Констативен протокол № 21 от 23.03.2023г. се установява, че: ищцовото
дружество има качеството на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и доставя ВиК
услуги за битови нужди в обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул.*********** № 9, ап. 77. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида
с номер на платец ***********, за чийто титуляр е посочена ответницата.
Ответницата е собственик на апартамент, находящ се гр. Варна,
ул.*********** № 19, ет.3, ап. 77, видно от справка имотен регистър.
Видно от справка НБДН, приложена по ч.гр.д.****/2024г. на ВРС,
приобщено по делото ответницата е регистрирана на постоянен адрес гр.
Варна, ул.*********** № 9, ет.4, ап. 80 и има син ***********.
Предоставянето на услугите се регулира от действието на Общи
условия. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
От Справка за недобора на частен абонат № *********** до
03.06.2024г., Опис на отчети на абонат *********** от таблет, модул,
самоотчет, се установява, че консумацията на вода в обекта на потребление,
находящ се в гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77 през процесния период на
отчет 16.06.2022г. – 24.09.2021г. е отчитана чрез електронен карнет (таблет) –
реално на 24.09.2021г., на 18.11.2021г., на 17.12.2021г., на 24.08.2022г,
24.03.2023г., 23.10.2023г., 20.10.2023г.; чрез служебно начислена вода на
22.10.2021г., 21.01.2022г., 26.09.2022г., 21.10.2022г., 23.11.2022г., 24.04.2023г.
От констативен протокол от 23.03.2023г. се установява, че инкасатор
*********** на 23.03.2023г. е извършила проверка на водомера на обект на
4
отчитане гр. Варна, ул.*********** № 9, ап. 77 с титиуляр Д. Х. като е
посочила показания на водомера 341 куб.м., посочено е, че присъствал на
проверката е ***********, който видно от справка НБДН е син на
ответницата.
В констативен протокол от 22.10.2024г. е посочено от инкасатора,
извършил проверката на адреса на отчитане, че гр. Варна, ул.*********** 9,
ап. 77 е старо ул.*********** 19.
На ответницата са издадени фактури за консумирана вода за период на
отчитане 19.08.2021г. – 19.10.2022г. за главница в общ размер на 2133.40 лева
и лихва в размер на 243,02 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненския районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. М. Х. ЕГН **********
гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77 дължи на „***********” ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.***********
№ 33 следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №****/18.06.2024г. по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна, а именно:
сумата от 1284.90 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и
К услуги за периода от 19.08.2021г. до 19.10.2023г. по партида с абонатен №
***********, за които има издадени фактури за периода от 24.09.2021 г. до
23.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
кв.“***********“, ул.“***********“ №9, ап.131, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2024г., до
окончателното изплащане на задължението; - сумата от 243.02 лв.,
представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 1284.90 лева,
начислено за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024г.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подадено възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните, че между страните, е
сключен договор при ОУ за продажба на ВиК услуги с място на доставка
5
обект, находящ се в гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77; Ползваните В и К
услуги се отчитали по партида с номер на платец ***********, чийто титуляр
е ответницата, че ответницата е собственик на обекта на доставка,
изпълнението на договора от страна на ищеца съгласно договора при ОУ,
настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер,
падежа на процесните вземания, периода на изпадане в забава за плащане на
процесните главници, правилността на отчитане на водата.
Ответникът следва да докаже погасяването по давност на процесните
вземания.
Ответницата не оспорва, че не е собственик на обекта на отчитане.
Поради това въпреки констатираните разминавания в номера на блока на
ул.*********** бл.9 по документацията на ищеца и ул.*********** бл.19 по
справка ИР, и отбелязването на инкасатора в констативен протокол от
22.10.2024г., че гр. Варна, ул.*********** 9, ап. 77 е старото ул.***********
19, съдът намира за доказано, че ответницата е собственик на обекта на
отчитане.
От факта, че ответницата е собственик на процесния обект на
потребление се доказва, че дружеството – ищец има качеството на оператор на
„ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се
регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на
чл. 8 от Наредбата.
Според § 1., т.2, б.а от ЗРВКУ„"Потребители" са: юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги“.
От приетите писмени доказателства, се установява, че ответницата е
титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер ***********. Като
собственик на водоснабден имот и титуляр на партидата при ищцовото
дружество ответницата се явява потребител на В и К услуги /чл.2, ал.1 от ОУ/
и е задължено лице за плащането на задълженията за консумираната в имота
вода и доставени В и К услуги.
Съобразно чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.23, ал.1,
т.1, ал.3 и ал.4 от ОУ операторът е извършвал ежемесечен отчет на водомера
монтиран е процесния обект на потребление, като отчетът е извършван реално
от негов служител с електронен карнет на 24.09.2021г., на 18.11.2021г., на
6
17.12.2021г., на 24.08.2022г, 24.03.2023г., 23.10.2023г., 20.10.2023г.; чрез
служебно начислена вода на 22.10.2021г., 21.01.2022г., 26.09.2022г.,
21.10.2022г., 23.11.2022г., 24.04.2023г. И двата начина на отчитане – реално
отчитане и служебно начисляване на количество вода са позволени начини за
отчет според Наредба №4/14.09.2004г. и ОУ. При реално отчитане с
електронен карнет подпис на потребителя не се полага – чл.23, ал.4 от ОУ.
От Справка за недобора на частен абонат № *********** до 03.06.2024г.
се доказа, че на ответницата е доставена вода през периода 19.08.2021г. до
19.10.2023г. по партида с абонатен № ***********, за които има издадени
фактури за периода от 24.09.2021 г. до 23.10.2023 г. за главница в общ размер
на 2133.40 лева и лихва в размер на 243,02 лева за периода 24.10.2021г. –
03.06.2024г., които не са заплатени. Лихвите са начислени от първия ден на
забавата. Съдът използвайки електронен калкулатор на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли законната лихва върху
главницата в размер на 2133.40 лева за периода 24.10.2021г. – 03.06.2024г. на
391.13 лева. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца
следва да се присъди претендираните от него 243,02 лева за законна лихва за
периода 24.10.2021г. – 03.06.2024г.
Възражението за погасяване по давност на процесните вземания е
неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват задължение за периодични плащания,
каквито са вземанията за разходвана вода съгласно Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. Тригодишният давностен
срок започва да тече от падежа на всяко едно задължение описано в
горепосочените фактури, като на основание чл.116, б.Б давността се прекъсва
с предявяване на иск или възражение. В случая давността се прекъсва с
подаване в съда на Заявлението по чл.410 ГПК – 14.06.2024г. Падежът на
първото вземане по фактурата от 24.09.2021г. е 24.10.2021г. т.е. вземането по
тази първа фактура се погасява по давност на 24.10.2024г. след като е
подадено заявлението по чл.410 от ГПК. На същото основание вземанията за
останалите главници и за лихвите не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното съда намира, че предявените искове като
основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото и в
7
заповедното производство, и такива му се дължат на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Според доказателствата по делото за сторените разноски те са следните:
30,56 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна, 70,84 лева
държавна такса в исковото производство, 400 лева възнаграждение за особен
представител, 480 лева адвокатско възнаграждение. На ищецът следва да се
присъдят 430,56 лева разноски по заповедното производство и 950,84 лева в
исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Варненския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, между „***********” ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.***********
№ 33 и Д. М. Х. ЕГН ********** гр.Варна, ул.*********** № 9, ап. 77, че Д.
М. Х. ЕГН ********** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********,
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №****/18.06.2024г. по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна, а именно:
сумата от 1284.90 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани В и
К услуги за периода от 19.08.2021г. до 19.10.2023г. по партида с абонатен №
***********, за които има издадени фактури за периода от 24.09.2021 г. до
23.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
кв.“***********“, ул.“***********“ №9, ап.131, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2024г., до
окончателното изплащане на задължението; - сумата от 243.02 лв.,
представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 1284.90 лева,
начислено за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024г.
ОСЪЖДА Д. М. Х. ЕГН ********** гр.Варна, ул.*********** № 9, ап.
77 да заплати на „***********” ООД , ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. *********** № 33, сумата от 430,56 лева
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.****/2024г. на ВРС и 950,84
лева разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9