ПРОТОКОЛ
№ 735
гр. Смолян, 30.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440100874 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Н. В., редовно призован, не се явява. За него процесуалния му
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА *** АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. - Поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от ищеца Н. Н. В. срещу ответника *** АД, с правното
основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника
„**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Изпълнителния директор Х. М. Т., да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес
град **, община Смолян, област Смолян, сумата от 1324,57 лева, представляваща
недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 595398
от 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2020 година ищецът В. е сключил
1
Договор за потребителски кредит № 595398 с ответното дружество, по силата на който
„**” АД в качеството му на заемодател му е предоставил кредит под формата на
паричен заем в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.4 от договора и са следните:
1. Главница на заема 1000 лева ( хиляда лева )
2. Срок на заема 12 мес. ; Удължаване на срока на кредита е допустимо само за
Кредити със срок до 30 дни и/или една вноска за погасяване при спазване на реда
и изискванията в Общите условия и не повече от 3 пъти за един и същ кредит.
3. Размер на погасителната вноска - 175,90 лв.
4. Брой погасителни вноски – 12
5. Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план
/Приложение № 1/, който представлява неразделна част от настоящия договор
6. Погасителните вноски се заплащат по един от следните начини:
1. Плащане по банков път
1. Получател „**“ АД
2. При банка: **
3. ****
4. Основание: ЕГН и/или Номера на твоя договор
2. Плащане на каса на ЕазуРау
1. Плащане към „** “ АД по негова микро сметка.
2. Основание за плащане: ЕГН на задълженото лице;
3. * Плащането се счита за извършено в деня на заверяване на посочената по-горе
банкова сметка на дружеството - ЗАЕМАТЕЛ с дължимата сума.
5. Общ размер на всички плащания по заема 1239,73 лв.
6. Фиксиран лихвен процент по заема 36 %. Лихвата се начислява ежедневно. При
изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 /тридесет/ дни, а годината за 360
/триста и шестдесет/ дни.
7. ГПР 42.58 %
8. При забава на което и да е плащане на вноска по настоящия договор за кредит
или при друго неизпълнение на задълженията на Заемателя, същия дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава.
Съгласно чл. 17 от договора кредитополучателят се задължава на основание
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на
настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички
дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на **
АД всички задължения на кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на ** АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 18 от договора третото лице/поръчител, солидарен длъжник/
следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с
последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да
се задължи солидарно да отговаря, заедно със кредитополучателя за връщането на
всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор,
задължението на кредитополучателя, съгласно този член се смята за изпълнено.
2
Съгласно чл. 19 от договора третото лице/поръчител/ подлежи на
предварителна проверка от страна на кредитора е оглед на неговата възможност да
поеме посочения солидарен дълг.
Страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря
кумулативно на минимум следните условия: договорът за кредит се сключва, без да
бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че
сумата, формално наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник
на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение
на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на
падежа главницата ведно с възнаградителна лихва. Следователно, дори и интересът на
кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.
Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява
вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава
кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението
на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера
на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение
за ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което
служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката
между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл.20 от договора е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е
нищожна и плащане по нея не се дължи.
След като това е така, то договорът за кредит противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се
посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент
трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да
е 36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането,
формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
за неустойка. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. По този
начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва
(чл.19, ал.4 ЗПК).
По изложените съображения, m,eolro нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
договорът за кредит следва да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. Последиците
3
от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № 595398
от 06.02.2020г. е заплатил на ответника сумата от 2324,57 лева. Поради
недействителността на договора за заем за ищеца е възникнало задължение за връщане
само на чистата сума, която е получил по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други
разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2324,57 лева до
дължимата от 1000,00 лева в размер на 1324,57 лева е платена при начална липса на
основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника *** АД, иска се оспорва
като неоснователен
В отговора се правят възражения срещу иска и обстоятелствата на които се
основават, като се посочва, че в действителност на 06.02.2020 година между
дружеството „**“ АД като кредитор и ищеца Н. Н. В. , като Потребител по смисъла
ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №
595398, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер
на 1000 лв. (хиляда лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. На същата дата представляваното от мен Дружество е предоставило на
разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание
чрез Банков превод по посочена от него банкова сметка в „**“ АД.
Следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият
договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена
неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна
неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави мога да изложа следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията
между „**“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството
финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на дружеството.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват
Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща,
както и уебсайта на „**“ АД, находящ се на сайта и/или кратки текстови съобщения
(СМС) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.
4
Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването
може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма
за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен
номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен
номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител
кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във
взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до
Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно
от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар.
„Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща
посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява
средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. Е1 допълнение, в
ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.
На 06.02.2020 година чрез създаденият от Н. Н. В. личен профил, същата е
попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета
в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията
при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с
посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна
информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон
„Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за
отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи
парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят
5
натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено
волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото
сключване. .
След одобрението на подадената Заявка от страна на „**“ АД за отпускане на
сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия
сключен от разстояние № 595398 от 06.02.2020 г. с приложение № 2 Погасителен план
към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните
документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за
желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за
кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният
размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният
процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 06.02.2020 година
ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не
двусмислено съгласие за сключване на Договора.
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „**“ АД и
ищеца като кредитополучател на 06.02.2020 година е сключен във формата на
електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен
от разстояние с № 595398. Сключването на договора във формата на електронен
документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение мога да
изложа следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от
дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство. .
Според съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор
съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и
като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010
г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение
на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 ,
а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на
6
договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2-ро
търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай.
Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази
форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да
гарантира изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила /в този
смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което
е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено -
размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би
следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се
определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно
Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при
определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в
предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от
Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е
предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата
спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава
неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.
Счита се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент
съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на
договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 –
ро търг. Отд./. Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции -
обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на
закона и на установената съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за
длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният
7
размер. При неустойката Настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г.
по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. №
5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. №
516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това счита вредите от неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на не
предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане
някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да
реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед изложеното,
считаме, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са
валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като
няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният
размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.- Доколкото по -
големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не
може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави..
Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към
момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в
резултат на неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г.
на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за прекомерна,
въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче
да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между
неустойката и действително понесените вреди, като този извод се налага от
дефинитивно определения и обезпечителен и санкционен характер /в тази насока
Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д. № 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80
от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/.
С оглед на което, ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би
следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение
/Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/с оглед
което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и
включен, като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е
дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че
заемателят не представи обезпечение. Поради това считаме включването на
8
неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тъл|с.д. № № 1 по описа на за 2009 г.
на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , а рпоп, нищожна
поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна,
само ко единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Считам, че с оглед изложеното
до тук несъмнено се установява задължението за неустойка, предвидено в договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 595398 от 06.02.2020 година
отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният
в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е
бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането
на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с
изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да
сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което
да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че
няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала
недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при
воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат
добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. Отново искам да отбележа,
че въпросната неустойка се начислява САМО докато не бъде предоставено
обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това едопустимо да стане преди подписването на договора, но е
7
възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради
това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по
договора да стане предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното
обезпечение от страна на длъжника.
Тежестта на доказване пада върху ищеца, който следва да докаже сключването
на договора за кредит, какъвто е посочен в исковата молба, условията на кредита и
размера на извършените плащания по договора за кредит, твърдяните основания за
нищожност на договора, поради процесната сума подлежи на връщане и как е
формирана претендираната парична сума, а именно какви по вид плащания са
погасявани с нея от ищеца.
АДВ. О. – Моля на основание чл. 190, ал.1 ГПК да задължите ответника да
представи справка за размера на плащанията по договора, с която справка би се
установил размера на погасените суми, в това число и размера на разликата на чистата
9
стойност на кредита и всички направени плащания. При условията на алтернативност
моля да допуснете и назначите ССчЕ вещото лице, по която да даде заключение по
въпросите каква сума е предоставена в заем на ищеца по договор за кредит, какви
плащания е направил той по договора и какви задължения са погасени с платените
суми.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като
действително е необходимо да се изясни въпроса относно дължимостта на паричната
сума, а и тежестта на доказване е възложена върху ищеца. В тази връзка се правят
доказателствени искания от процесуалния представител на ищеца, като съдът намира,
че ще следва да бъде назначена поисканата ССчЕ за изясняване на посочените въпроси
така, както са формулирани от адв. О..
По отношение изискването за изискване на справка от ответника за
извършените от ищеца плащания, съдът намира, че това искане следва да се остави
без уважение, като посредством назначената ССчЕ ще се изяснят въпросите, свързани
с размера на изплатените от ищеца суми по договора за потребителски кредит и няма
да бъде и необходимо изискването на такава справка. Освен това, ангажирането на
доказателства за плащанията е в тежест на ищеца. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за
изискване на справка по реда на чл.190 от ГПК от ответника във връзка с направените
плащания по процесния договор за кредит.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задачата, формулирана от
процесуалния представител на ищеца – адв. О..
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице К.Г. при възнаграждение в размер на
300,00 лева, вносими от ищеца в 3-дневен срок, считано от днес.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 27.11.2024 г. – 09,50
часа, за които дата и час страните да се считат уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К.Г. след представяне на доказателства за
внесено възнаграждение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,20 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
10