№ 3584
гр. Варна, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501618 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XX ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34824/16.04.2025 г. на И. Т. И.,
ЕГН **********, срещу решение № 1108/29.03.2025 г., постановено по ГД №
458/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу
Ж. Т. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 202 ЗУТ, за прогласяване нищожността на договор за дарение на
идеална част от недвижим имот от 15.12.2017 г., обективиран в нотариален акт
№ 157, том V, н. д. № 780/2017 г. на нотариус Петър Петров, с район на
действие РС – Варна, с който Тодор И. И., ЕГН ********** е дарил на сина си
Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ
приземен етаж от жилищна сграда – източен близнак, с административен
адрес: гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „Мъглиж“ № 2, с обща
застроена площ от 91,37 кв. м., целият състоящ се от две спални, дневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и ½ ид. част от
съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ
общинско дворно място с площ от 850 кв. м., представляващо УПИ № V-892 в
квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, обл. Варна, одобрен със
заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на общ. Аксаково, при граници по скица:
УПИ № VI -891, VII – детска градина, IV - 893 и улица „Мъглиж“, по
отношение на ¼ ид. ч. (½ ид. ч. от процесната ½ ид. ч., предмет на дарението),
поради противоречието му със закона.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
приетата от първоинстанционния съд квалификация на иска е грешна.
Липсвало произнасяне по претенцията в исковата молба за обявяване за
нищожно на нотариалното действие по горепосочения нотариален акт, с който
е дарена ½ ид. ч. от процесния имот. Отделно от това, намира, че с оглед
твърденията в исковата молба, както и тези, наведени в съдебно заседание,
1
правилната квалификация е по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ за
прогласяване на договора за нищожен поради невъзможен предмет.
Възразява срещу това, че не му е дадена възможност да постави задачи
във връзка със служебно назначена съдебнотехническа експертиза. Твърди, че
в открито съдебно заседание съдът е отклонявал въпросите му към вещото
лице. Поддържа, че са налице непреодолими правни пречки за одобряване на
инвестиционен проект на процесния имот поради това, че според него имотът
не отговаря на нормативните изисквания, като това е следвало да бъде
предмет на назначената СТЕ. Други правни пречки за одобряване на
инвестиционен проект според въззивника са необходимостта от подкопаване
на основите и конструкцията на носещите стени на цялата сграда, както и че
въззивникът е съсобственик и било необходимо неговото съгласие за това.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Иска да бъде
назначена допълнителна СТЕ със задачи, посочени във въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с
вх. № 44898/21.05.2025 г. от процесуалния представител на въззиваемия.
Намира искането на въззивника за назначаване на допълнителна СТЕ за
неоснователно. Посочва, че въпросът дали строежът е законен, или не, е
относим към възможността за премахването му, но не и към действителността
на разпоредителната сделка, с която се прехвърля правото на собственост
върху него. Излага доводи в подкрепа на тезата, че процесният имот отговаря
на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за сторените пред
двете инстанции разноски.
Въззивна частна жалба с вх. № 45740/22.05.2025 г. срещу определение
№ 6287/14.05.2025 г. по ГД № 458/2024 г. по описа на ВРС е постъпила от Ж.
И.. С нея обжалва определението по чл. 248, ал. 1 ГПК в частта, с която съдът
е отхвърлил претенцията за разноски за горницата над 3500 лв. до пълния
претендиран размер на разноските от 4500 лв. Твърди, че делото се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че са положени усилия, които
надхвърлят обичайните. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
присъждане на пълния размер на разноските, сторени за адвокатско
възнаграждение.
Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 46284/27.05.2025 г. от
И. И. по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу определение № 6287/14.05.2025 г. по ГД №
458/2024 г. по описа на ВРС, с което е допълнено първоинстанционното
решение в частта за разноските, като И. И. е осъден да заплати на Ж. И. сума в
размер на 3500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
като е отхвърлено искането за горницата над 3500 лв. до пълния претендиран
размер на разноските от 4500 лв. Наведени са оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е определил квалификацията на иска.
Сочи, че въззиваемият е следвало да поиска допълване в частта за разноските
на определение № 13059/2024 г. по описа на ВРС, с което е прекратил
производството по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и чл.
108 ЗС. Твърди, че за присъждането на разноските е необходимо да бъдат
представени списък с разноски и договор за правна помощ, в който да е
уточнено как е извършено плащането. Прави възражение за прекомерност на
разноските.
2
Моли за обезсилване на определението поради недопустимост на
производството, а в условията на евентуалност - за неговата отмяна поради
неправилност на акта.
Срещу въззивната частна жалба е депозиран отговор с вх. №
60607/07.07.2025 г. на Ж. И., в който посочва, че делото е със завишена правна
и фактическа сложност. Твърди, че процесният хонорар е заплатен по банков
път, както и че е приложен списък с разноски.
По редовността и допустимостта на жалбите:
Подадените въззивна жалба, отговор на въззивна жалба, въззивни
частни жалби и отговор на въззивна частна жалба са от легитимирани страни,
срещу подлежащи на обжалване актове, в срок, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане.
По доказателствата:
Направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване
на допълнителна СТЕ с поставени в нея задачи следва да бъде оставено без
уважение. При преглед на документите по делото се установява, че една от
задачите на вещото лице е била да отговори на въпрос дали процесният
приземен етаж отговаря на изискванията за самостоятелно жилище или друг
обект на собственост, съобразно нормативните правила към момента на
сключване на договора за дарение на идеална част от недвижим имот от
15.12.2017 г. Вещото лице е дало отговор на този въпрос в експертизата, като в
о. с. з. от 28.02.2025 г. е направил допълнителни уточнения.
Предвид тези обстоятелства не се констатира нужда от назначаването на
допълнителна или повторна СТЕ с въпросите, посочени във въззивната жалба.
Следва да бъде отбелязано още, че така, както са зададени въпроси 1. и 3., те
са неотносими към процесния спор. Вторият въпрос, поставен във въззивната
жалба, също не е необходим за целите на настоящото производство. Както бе
посочено по – горе, вещото лице е дало отговор на въпроса отговаря ли
процесният етаж на определените в ЗУТ изисквания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.10.2025 г. от 14:00 часа, за които дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпратят копия
от отговора на въззивната жалба и от отговора на въззивната частна жалба,
подадени от въззиваемия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
допълнителна СТЕ със задачи, поставени във въззивната жалба.
Съдът приканва страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство,
на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.
3
При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено
споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура
по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна
среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по
отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното
производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на ет. 4 в сградата,
в която се помещава Съдебно – изпълнителна служба при ВРС на адрес: гр.
Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 12. Участие в медиация страните могат да заявят
на тел. 052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4