РЕШЕНИЕ
№ 260006
гр. Русе, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря МАРИЕТА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 690 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***,
чрез адв. Н.Б. ***, със съдебен адрес ***, офис **,
против Решение № 260013/16.09.2020 г. по гр.д. № 362/2020 г. на РС – Русе, с
което е изменен размерът на издръжката, който въззивникът
е осъден да заплаща на своето дете К.Е.И.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Р.И.И., ЕГН: **********, като същият е увеличен от 140 лв. на
200 лв., считано от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване. Въззивникът обжалва решението само
по отношение увеличението на размера от 155 лв. до 200 лв.
Жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно. Макар и по делото да били представени доказателства, първоинстанционният съд не бил съобразил правилно реалните
възможности на ответника да предоставя претендирания
от ищеца размер на месечна издръжка, като по този начин бил поставил
жалбоподателя в състояние на реален недостиг на средства за неговата прехрана. Не
бил съобразен фактът, че майката на ищцата реализирала доход в размер на 1000
лв. брутно трудово възнаграждение. Жалбоподателят бил с вариращо трудово
възнаграждение около 700 лв. и получавал пенсия за инвалидност в размер на
360,39 лв. Страните имали и друго дете, за което се дължало издръжка вече в
увеличен на 170 лв. размер, а предвид и обстоятелството, че въззивникът
имал да изплаща и потребителски кредит, присъденото увеличение на 200 лв. се
явявало непосилно. Липсвали изменения на обстоятелствата, при които е било
постановен предходния размер на месечна издръжка. Липсвало описание кои
обстоятелства се явявали толкова съществени, за да обосноват увеличението. Бъдещите
намерения на ищцата не следвало да се обсъждат, до колкото същата имала право
на самостоятелен иск за издръжка, ако реши да продължи образованието си. Въззивникът бил инвалид с призната 61% трайно намалена
работоспособност. Пенсията за инвалидност не била от категорията доходи, които
следвало да се обсъждат като реализирани такива, от които да се заделят
средствата, тъй като същата се предоставяла с оглед обезщетителен
характер за този род пенсиониране, поради завишени нужди предвид здравословното
състояние на инвалидизирания. Моли за уважаване на
жалбата и за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част като
неправилно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К.Е.И., ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Р.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, в законоустановения
двуседмичен срок е подала писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на
Беленския районен съд като обосновано, законосъобразно и правилно. Завишените
потребности на детето К. били правилно преценени от решаващия съд. От развода
били изминали почти две години, като тя била вече ученичка в единадесети клас в
гр. Русе, което има за последица завишаване цените на учебници, облекла,
ползването на общежитие, разходи за храна и за пътуване от Б.до Русе. Ответникът
имал възможност да заплаща увеличената сума, тъй като бил на постоянен трудов
договор и получавал пенсия. Наличието на потребителски кредит не било основание
да не заплаща по-висок размер на издръжка за децата си. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждането на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество,
въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и
съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.
С Решение № 34/08.02.2019 г. по
гр.д. № 105 на РС – Бяла ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
за непълнолетното си дете К.Е.И. и малолетното си дете К.Е.И. в размер на по
140 лева за всяко едно от двете деца до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на издръжката. От представената по делото Сл. бележка
№320/05.05.2020 г., издадена от ПГСАГ – гр. Русе се
установява, че детето К. през учебната 2019/2020 г. е било в 10 клас и редовно
е посещавало учебните занятия.
Видно от данните, съдържащи се в
социалния доклад, грижите за двете деца след развода са били поети изцяло от
майката. Същата заедно с тях живее на квартира, но не заплаща наем. От
приобщените по делото доказателства се установява също, че майката работи, като
получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1000 лв. месечно,
както и месечни помощи за деца в размер на 90 лв. Ответникът също работи като
получава средно месечно брутно възнаграждение в размер на около 1018 лв., както
и инвалидна пенсия в размер на 360.39 лв.
По делото са допуснати и събрани
гласни доказателства – показанията на св. Г.– съседка на страните, от които се
установява, че основна грижа и разходи за ишцата
предоставя майката.
Изводът на районния съд за
изменение на обстоятелствата е правилен и законосъобразен. За период от близо две
години са се увеличили потребностите на ищцата от храна, облекло, здравни
услуги, културни и образователни потребности, като същите не могат да бъдат
задоволявани с издръжка в размер на 140 лв., който към него момент е бил
съобразен с минималния такъв. Тези обстоятелства са посочени като обуславящи
увеличаването на издръжката, поради което е неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че районният съд не ги е обсъдил и е пропуснал да ги отрази в
мотивите си. Определянето на издръжката над признатия от ответника размер от
155 лв. се изразява още и в това, че бащата след развода не е участвал в
отглеждането и възпитаването на детето К., оставяйки майката да се грижи
предимно за нея. Предвид обстоятелството, че нетният доход на ответника,
включвайки и получаваната от него пенсия, възлиза на около 1000 лв. месечно,
същият е във възможност да заплаща поискания от ищцата увеличен размер на
издръжката. Обстоятелството, че въззивникът е с
призната 60% трайно намалена работоспособност съгласно Експертно решение №
2214/24.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – Русе, не го възпрепятства да
полага трудова дейност. Установено е, че въззивникът работи
на длъжност „работник поддръжка“ и за полагания от него труд е получавал брутно трудово възнаграждение за
периода януари-юни 2020 г. в среден размер около 1018 лв. месечно. Съгласно
Решение № 912 от 24.IV.1972 г. по гр. д. № 427/72 г., II г. о. на ВС болният и инвалидизиран родител не е в невъзможност да дава издръжка
на детето си, щом има доходи. Задължението на родителите да осигуряват средства
за издръжката на своите ненавършили пълнолетие деца е безусловно, поради което
никой не може да бъде освободен от заплащането му.
Жалбоподателят макар и с намалена
работоспособност работи по трудово правоотношение. Същият има постоянни месечни
доходи в размер на средната работна
заплата за страната. Правилно на тази база са ценени неговите материални
възможности. Възражението на жалбоподателя, че ищцата има право на друг иск
след навършване на пълнолетие при положение, че продължава образованието си, е неотносим към предмета на спора. Наличието на висящи
задължения по договор за потребителски кредит от страна на ответника не би
могло да го освободи от задължението му да дава издръжка, още повече че този
договор е бил сключен след като на същия му е бил връчен препис от исковата
молба, поради което не може да бъде използван като самостоятелно основание за
отхвърляне на иска, защото ответникът е можел да прецени по какъв начин би се
изменило финансовото му състояние при евентуално неблагоприятно за него
развитие на съдебния процес. Макар и получаваната от въззивника пенсия да има
действително обезщетителен характер поради намалената
работоспособност, същата се явява изцяло секвестируем
доход, върху който може да бъде насочвано принудително изпълнение, тъй като
целта на издръжката е да гарантира алиментна защита
на нуждаещото се от нея лице и тази гаранция следва при необходимост да бъде
осъществявана със силата на държавната принуда, включително и чрез елиминиране
на несеквестируемия минимум на основание чл. 446, ал.
3 ГПК. В този смисъл не може да се приеме, че пенсията не следва да участва във
формирането на получаваните от ответника доходи или че представлява
обстоятелство, което ограничава възможността на задълженото за издръжка лице да
я дава като критерии за определяне размера на издръжката по смисъла на чл. 142,
ал. 1 СК.
Поради изложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него –
оставена без уважение.
Предвид изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски, но същата не е
представила доказателства да е направила такива, поради което не следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013/16.09.2020 г. по гр.д. № 362/2020 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е бил увеличен
размерът на издръжката, заплащана от Е.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на К.Е.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, действаща лично и със съгласието на своя родител Р.И.И., ЕГН: **********, от 155 лв. на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
В частта, с която искът за изменение на издръжката
е уважен за разликата от 140 до 155 лв. РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)