Решение по дело №52/2021 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.София, 12.04.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд,гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и  първа  година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1.Eвгения Генева

                                                                                  2.Росина Дончева

При участието на секретаря Цветанка Павлова

разгледа докладваното от Генева гр.д.№52/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

            Производството е по чл.258 ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на П.Д.Б. с ЕГН ********** срещу решение №260014 от 27.08.2020г. по гр.д.№731/18г. на РС-Сливница в частта му,с която е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 ЗС срещу р.А.Г.,Е.Г.Х. и Б.Д.К. за признаване правото на изкупуване на 3/8 ид.ч.от поземлен имот с идентификатор ……………. в с.А.,О. С.,с площ 49695 кв.м по кадастрална карта и регистри  в местността „Р.“, и на 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ………………… с площ 2469 кв.м ,в местността „Г.“ в същото село.Релевират се оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението.Преклузивният срок за предявяване на иска започвал да тече от момента на узнаването на съществените параметри на сделката-на 14.09.2018г.,когато ответницата Г. споменала за процесната замяна,не информирала ищеца за конкретните условия.Ето защо съдът необосновано приел,че при депозиране на исковата молба на 13.11.2018г. срокът бил изтекъл.Според константната практика на ВКС при липса на данни за узнаването и непредставяне пред нотариуса на писмени доказателства за отхвърлено предложение при същите условия,следвало да се приеме,че преклузивният срок е  спазен.Оповестителното действие на вписването е без значение,ако съсобственикът не  е бил  поканен да изкупи идеалната част-според константната практика на  ВКС.Въззивникът иска отмяна на решението в частта му ,касаеща иска по чл.33, ал.2 ЗС,отмяна на нот.акт за замяна на недвижим имот №..,том.,рег.№….,дело №…/…. г.на нотариус Г. Ч. рег.№634 НК и възлагане   на ищеца на закупуването на процeсните имоти срещу вещите или по цените на вещите съгласно договора,обективиран в нотариалния акт.

            Въззиваемите страни оспорват жалбата и поддържат решението като  законосъобразно и обосновано.Съдът законосъобразно разпределил доказателствената тежест и указал на ищеца,че следва да докаже узнаването на 14.09.2018г.-оспорван от  ответницата Г. факт.След  като  ищецът не доказал твърдението си,че узнал за сделката на посочената дата,съдът законосъобразно приел ,че преклузивният срок по  чл.33,ал.2, изр.второ ЗС.

            След преценка на данните по делото поотделно  и в тяхната съвкупност с оглед  доводите на страните,Софийски окръжен съд намира иска процесуално допустим,но неоснователен.

            В исковата молба  се поддържа версията,че ищецът  узнал при случайна среща на 14.09.2018г. с братовчедка си Р.Г. за продажбата  на идеални  части от съсобствените им имоти „чрез фиктивна  замяна срещу стоки при прикрито заплащане в брой“.Представя справка от имотния регистър,от която категорично и безспорно се установява,че на 18.09.2018г. се е информирал  за сделката по официален ред.От съдържанието на справката не могат  да се установят конкретните условия на прехвърлянето,но при положение,че ищецът изобщо не е бил уведомен и поканен предварително при същите условия, е безпредметно  да се обсъжда кога е узнал  за тях.Могъл е да предяви иск в двумесечния преклузивен срок,считано от узнаването.Самият той твърди,че е узнал за прехвърлянето  на  14.09.2018г.,което е изгоден за него факт с  оглед депозиране на исковата молба на 13.11.2018г.Първоинстанционният съд правилно му е възложил тежестта да докаже пълно и главно този факт, което не е сторил.Ето  защо изводът за изтичане на преклузивния срок е правилен .

            Ищеццът е предявил  иск наосн.чл.26,ал.1  и чл.29 ЗЗД за признаване на нищожност на договора поради нарушение на чл.33 от ЗС,обезсилване на нотариалния акт,обективиращ сделката и възлагане на ищеца  да  закупи идеалните части на цената,заплатена от купувача.При депозиране на исковата молба не е приложил нотариалния акт и е направил искане за съдебно удостоверение,по силата на което да се снабди с последния.Съдът с две определения подробно е указал на ищеца какви документи да представи и му е обяснил,че  не може едновременно да поддържа нищожност поради привидност на сделката/замяна,прикриваща продажба/ и унищожаемост поради измама.

            Ответниците не оспорват качеството на съсобственик на ищеца,нито че са прехвърлили идеалните си части от процесните имоти срещу строителни материали на стойност 2669 лв.,за което представят фактура.Твърдят,че съсобствениците  имали генерална уговорка всеки да се разпорежда  с  идеалните си части както намери  за добре и ищецът бил уведомен по силата на вписването на сделката на 27.06.2018г.След разкриване на банкова тайна съдът е установил,че третият ответник е прехвърлил  на първата  ответница сумата 8200 лв. по банков път на 27.06.2018г.;приложена е и разписка от 08.11.2019г. за същата сума,както и запис на заповед от 27.06.2018г. с падеж 08.11.2019г.Последните два документа са представени от ищеца и оспорени от  ответниците като изготвени с нарочна цел за делото.Изслушан е свидетел,който твърди ,че е доставил строителните материали по нареждане и след фактуриране от  третия ответник.

            Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на процесната сделка поради сключването ѝ с цел заобикаляне на чл.33,ал.1 ЗС като неоснователен.В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.Отхвърлил е иска по чл.33,ал.2 ЗС за признаване право на изкупуване на процесните идеални части и отмяна на процесния нотариален акт.Мотивирал е решението с изтекъл преклузивен срок по съображения,изтъкнати по-горе.Настоящият състав споделя  изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.Искът по чл.33,ал 1ЗС е конститутивен,предназначен  за защита на потестативното право на съсобственика да изкупи идеалните части на друг съсобственик при условията,които последният предлага на трето лице.Ето защо срокът е преклузивен и неспазването му обуславя неоснователност,а не недопустимост на иска.Съдът законосъобразно и обосновано,при спазване на съдопроизводствените правила е отхвърли иска като неоснователен.

            Предвид изхода на делото следва да се уважи искането на въззиваемите чрез адв.В. за заплащане на съдебни  разноски за въззивното производство в размер на 1500 адвокатско възнаграждение,платено в брой според приложения договор.

            Водим от горното,Софийски окръжен съд

                                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №260014/27.08.2020г. на РС-Сливница по гр.д.№731:2018г. в частта,с която е отхвърлен иска на П.Д.Б. срещу Р.А.Г.,Е.Г.Х. и Б.Д.К. ,с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА П.Д.Б. с ЕГН ********** ***,ж.к.К. п. -.,ул.“У. Г.“ бл…. .,вх..,ап…,да заплати на Р.А.Г. с ЕГН **********,Е.Г. Х. с ЕГН ********** и Б.Д.К. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1500 лв.адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването  му на страните.

                                                                                              Председател:

                                                                                              Членове:1.

                                                                                                          2.