№ 1038
гр. Перник, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720103543 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. И. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден
изпълнителен лист на 06.10.2010 г. и заповед за изпълнение в полза на „ОББ“ АД в
рамките на ч.гр.д. 8256/2010 г. по описа на Районен съд Перник за сумите в размер на
1785,82 лева – главница по договор за кредит от ******, 284,12 лева лихва за периода
от 19.10.2009 г. до 05.10.2010 г., 7,98 лева наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г.
до 05.10.2010 г.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. №
1207/2010 г. по описа на ЧСИ С .Б. с първоначален взискател „ОББ“ АД. В рамките му
били извършени действия по изпълнение в периода от 2011 г. до 30.05.2017 г., когато
било поискано опис на движими вещи, собственост на длъжника, но той не с състоял.
Твърди, че на 22.02.2018 г. (технически неправилно посочена година - 2028)
ответникът е поискал да бъде конституиран като страна, тъй като оспореното вземане
е придобито от него по договор за цесия от 31.01.2018 г., като отново били възложени
конкретни действия по изпълнение. Такива обаче не били извършени.
Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия водещи до
прекъсване на погасителната давност в период над пет години преди депозиране на
исковата молба, поради което правото на принудително изпълнение е погасено по
давност. Конкретно сочи, че последното действие, водещо до прекъсване на
погасителната давност е било извършено на 22.02.2018 г.
1
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за сумите в
размер на 1785,82 лева – главница по договор за кредит от ******, 284,12 лева лихва за
периода от 19.10.2009 г. до 05.10.2010 г., 7,98 лева наказателна лихва за периода от
19.10.2009 г. до 05.10.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист на 06.10.2010 г. и
заповед за изпълнение в полза на „ОББ“ АД в рамките на ч.гр.д. 8256/2010 г. по описа
на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. По същество на спора прави признание
на иска.
Моли съда да не присъжда разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът поддържа изложеното като моли съда да постанови
решение съобразно признанието. Акцентира, че разноски следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът не се представлява.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът
прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира,
а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с
направено признание на иска от ответника.
По разноските.
В производства като настоящото, спорът за разноски се превръща в основен
предмет. Настоящият състав е на мнение, че разноски на ищеца не следва да се
присъждат в хипотези като настоящата. В многобройните постановени актове мотиви
в тази насока са били излагани, като становището на съда е непроменено. Независимо
от това, последната в случая, местна въззивна инстанция възприема друг подход,
следвайки актуалната практика на ВКС, по – скоро преобладаващата, която е
разнородна (налице е явно противоречие в становищата на IVто и IIIто, както и в
самото IIIто граждански отделения на ВКС), като счита че разноски следва да се
присъждат на ищеца само защото ответникът разполага с изпълнителен лист. Тази
практика настоящият състав не споделя, но следва да съобрази и следва. Ето защо в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се 83,20 лева за
2
заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени и 480,00 лева адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност като съдът счита същото за
основателно. Предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото и съгласно
приетото в решение на СЕС, по съединени дела С-427/16 и С428/2016 г. -
националният съд може да не прилага Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС като
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен и да определи размера на
дължимото възнаграждение под приетия с цитираната наредба минимум. В конкретния
случай, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на
300,00 лева за процесуално представителство.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу П. С. И., ЕГН ********** за суми в размер на
1785,82 лева – главница по договор за кредит от ******, 284,12 лева лихва за периода
от 19.10.2009 г. до 05.10.2010 г., 7,98 лева наказателна лихва за периода от 19.10.2009 г.
до 05.10.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 06.10.2010 г. и заповед
за изпълнение в полза на „ОББ“ АД в рамките на ч.гр.д. 8256/2010 г. по описа на
Районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на
П. С. И. сума в размер на 383,20 лева разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3