№ 9138
гр. София, 21.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110158916 по описа за 2022 година
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
„С.М.“ ЕООД и А. Т. К. да заплатят солидарно на заявител „У.Б“ АД сумата 3 450,07 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018
г., сумата 46,27 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.03.2022 г. - 22.06.2022
г. и сумата 97,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.06.2022 г. - 27.10.2022
г.
Подадено е възражение от длъжника А. Т. К. на 18.01.2023 г. По делото е
представено копие единствено на поканата за доброволно изпълнение (само първата
страница) до „С.М.“ ЕООД, не и срещу подалия възражението длъжник А. Т. К., поради
което съдът не може да направи преценка дали е спазен едномесечният срок за подаване на
възражение.
С Искане за спиране на изпълнението от 19.01.2023 г. длъжникът А. Т. К. е поискал
спиране по реда на чл. 420 ГПК на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение. Искането се обосновава с твърдения за недължимост на претендираните
вземания поради обстоятелството, че Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/27.06.2018 г. не съдържал неин подпис (бил подаден Сигнал до СРП), основавали се на
неравноправни клаузи, неправилно бил изчислен размерът на вземанията, същите били
недължими поради изтекла давност, а и не подлежали на изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена на основанията по чл. 417, т. 1-8 ГПК, не спира принудителното изпълнение, освен
когато молителят представи обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или
когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.Тъй като не
са представени доказателства кога Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника А. Т. К.,
съдът не може да извърши преценка дали надлежно е упражнено предоставената по чл. 420
ГПК процесуална възможност за спиране на изпълнението, което следва да се направи в
срока за възражение.
1
Подадена е и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение от
18.01.2023 г. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването
на заповедта за изпълнение, като частната жалба се подава заедно с възражението срещу
заповедта. Както бе посочено съдът не разполага с доказателства и дали частната жалба е
подаде в законоустановения срок, поради което на длъжника А. Т. К. следва да бъдат дадени
указания.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на длъжника А. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателствата за датата, на която е връчена заповедта за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
УКАЗВА на длъжника, че ако не изпълни указанията, съдът ще приеме на основание
чл. 101, ал. 3 ГПК, че възражението, частната жалба и искането за спиране не са подадени в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. чл. 419, ал. 1 ГПК, респ. чл. 420, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2