№ 3016
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20211100114152 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.“ ООД дължи на Община Девня сумата от 300
000 лв., представляваща незаплатена част от задължение на дружеството съгласно чл. 12,
буква „в“ от Договор за продажба №1007-135/06.02.2018 г., сключен между Община Девня и
„Е.“ ООД по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 17.07.2020 г. до неговото изплащане,
както и сумата 14 084,46 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
24.01.2020 г. до 10.07.2020 г., и за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение от 02.09.2020 г. по ч.гр.д. №31613/2020 г., на СРС, 45 състав.
В проведеното на 04.10.2022 г. открито съдебно заседание ответникът „Е.“ ООД, чрез
надлежно упълномощения му процесуален представител адв. Д. И., признава предявените
искове. Поддържа, че сумата от 300 000 лв. е събрана от банковите сметките сметки на
дружеството по образуваното въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение
изпълнително дело. Предвид това ищецът прави искане съдът да постанови съдебно
решение при признание на предявените искове.
Съдът като взе предвид изричното изявление на ответника, че признава изцяло
исковете на ищеца, предявени по реда на чл. 422 ГПК, както и искането на последния да
бъде постановено решение по чл. 237 ГПК, намира следното:
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно
признатото право да противоречи на закона и на добрите нрави и с него да не може да се
разпорежда страната. Предвид това и като съобрази изрично направеното от ответника
признание на иска, съдът намира за основателно искането на ищеца да се постанови съдебно
1
решение при признание на иска. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК съдебното решение не
следва да се мотивира.
Във връзка със соченото от ответника обстоятелство, че главницата от 300 000 лв. е
изтеглена от банковите сметки на дружеството и преведена на ищцовата община, съдът
намира за необходомо да отбележи, че конкретни доказателства в тази насока не са
ангажирани. Дори обаче да се установи, че процесните вземания са удовлетворени
понастоящем, доколкото не се спори, че това е станало посредством проведеното
принудително изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен
лист по невлязла в сила заповед за незабавно изпълнение, то събраните суми не следва да
бъда съобразявани при постановяване на настоящото решение. Този извод следва пряко от
приетото в т. 9 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид извършеното признание на исковете, съдът намира, че повод за завеждане на
делото е станал ответникът, който следва да понесе и отговорността за разноските, сторени
от ищеца, както следва: за заповедното производство общо 11 921,69 лв., от които 6281,69
лв. за държавна такса и 5640 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение; и за исковото
производство в общ размер на 11 921,69 лв., от които: 6281,69 лв. за държавна такса и 5640
лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове от Община Девня със седалище и адрес на
управление гр. Девня, бул ****, представлявано от кмета С.Ш., със съдебен адрес гр. София,
бул. ****, чрез Адвокатско дружество „Н. и съдружници“ срещу „Е.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, че „Е.“ ООД дължи на Община Девня
сумата от 300 000 лв., представляваща незаплатена част от задължение на дружеството
съгласно чл. 12, буква „в“ от Договор за продажба №1007-135/06.02.2018 г., сключен между
Община Девня и „Е.“ ООД по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 17.07.2020 г. до
неговото изплащане, както и сумата 14 084,46 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 24.01.2020 г. до 10.07.2020 г., и за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение от 02.09.2020 г. по ч.гр.д. №31613/2020 г., на СРС, 45
2
състав.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на Община Девня със седалище и адрес на управление гр. Девня, бул. ****,
представлявано от кмета С.Ш., със съдебен адрес гр. София, бул. ****, чрез Адвокатско
дружество „Н. и съдружници“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски за
заповедното производство в общ размер на 11 921,69 лв. и за исковото производство в общ
размер на 11 921,69 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3