РЕШЕНИЕ №343
гр. Добрич, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА
ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря
В. Сандева сложи за разглеждане КАНД №386 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в) от Закона за
административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Д.Л.П. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат В.Г., срещу Решение
№136/14.05.2023 г. по АНД №1236/21 по
описа на Районен съд - Добрич, с което е изменено НП №21-1717-000225/17.09.2021
г. на началник на група в I РУ при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение по чл.103 от
Закона за движението по пътищата (след подаден сигнал за спиране от контролен
орган на 09.04.2021 г. в 9.10 часа в гр. Добрич на ул.“Васил Левски“ до
църквата „Света Троица“ като водач на лек автомобил не изпълнил задължението си
да спре) на основание на чл.175 ал.1 т.4 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като размерът на
наложената глоба е намален на 50 лева, а периодът на лишаването от право да
управлява моторно превозно средство е намален на срок от един месец. Посочва
се, че ДРС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Касационният жалбоподател желае обжалваното решение и
издаденото наказателно постановление да бъдат отменени, като излага подробни
съображения за това.
В законния
срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административнонаказващия
орган.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Добрич смята жалбата за неоснователна; решението на районния съд за правилно
и законосъобразно; не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правата на наказаното лице; мотивирано е обсъдено взетото решение
за намаляването на размера на наложената глоба и на периода на лишаването от
право да се управлява моторно превозно средство; съобразено е, че от
допуснатото административно нарушение не са настъпили други вредни последици;
тежестта на извършеното нарушение правилно е индивидуализирана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния
кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление
касаторът е бил наказан за това, че на 09.04.2021 г. в 9.10 часа в гр. Добрич на ул.“Васил
Левски“ до църквата „Света Троица“ в посока към кръговото движение с ул.“Цар
Петър“ като водач на лек автомобил не изпълнил задължението си да спре след
подаден сигнал за спиране (светлинен и звуков) от полицейски патрулен
автомобил, след което продължил движението си и се укрил; допуснато е нарушение
по чл.103 от Закона за движението по пътищата, защото същият не е спрял плавно
на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при сигнал за
спиране от контролен орган; на основание на чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението
по пътищата на Д.Л.П. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
В обжалваното решение районният съд е приел,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
и водещи до незаконосъобразността на
издаденото наказателно постановление, както и че нарушението
е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са
индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на
административното нарушение – времето
и мястото на извършването на нарушението, както и авторството са доказани;
изпълнителното деяние представлява поведението на жалбоподателя по продължаване
на движението на управлявания от него лек автомобил при подадения му сигнал за
спиране от актосъставителя и свидетелите, вместо да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение; процесното деяние не представлява маловажен
случай, а разкрива особена дързост и значителна упоритост за осуетяване на
проверката с оглед на последвалото преследване и рисково шофиране; с оглед на
липсата на вредни последици от деянието първоначално определеното в максимален
размер наказание е намалено на минималния размер от 50 лева глоба и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.
При извършената
касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт. Фактическата обстановка е правилно установена при
спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд
е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се
споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че касаторът на на 09.04.2021 г. в 9.10 часа в гр.
Добрич на ул.“Васил Левски“ до църквата „Света Троица“ в посока към кръговото
движение с ул.“Цар Петър“ като водач на лек автомобил не изпълнил задължението
си да спре след подаден сигнал за спиране (светлинен и звуков) от полицейски
патрулен автомобил, след което продължил движението си и се укрил. Това се установява както от представените по
делото доказателства (най-вече изготвената видеотехническа експертна справка с
приложени към нея видеофайлове, обективиращи рисковото шофиране на
жалбоподателя, преследван от полицейски автомобил, както и навлизането му в
забранена за движение в неговата посока улица), така и от разпитите на
допуснатите свидетели *******, които са били преки очевидци на станалото. Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че не е възприел никакъв полицейски сигнал за
спиране – според показанията на свидетелите полицейският автомобил го е
доближил на четири или пет метра, подавайки звуков и светлинен сигнал, при
което същият рязко е ускорил; в този смисъл са и направените видеозаписи, ясно
установяващи направените маневри при преследването му и навлизането в забранен
пътен участък; това показва, че сигналът е бил ясен и разбираем за нарушителя,
който единствено е целял да се отклони от полицейска проверка. Затова правилно
районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят
несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Несъмнено
е налице виновно поведение от страна на Д.Л.П. и законосъобразно административнонаказващият
орган го е санкционирал на основание на чл.175 ал.1 т.4 във връзка с чл.103 от Закона за движението по
пътищата.
С
оглед на изложеното решението на районния съд следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №136/14.05.2023 г. по АНД
№1236/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: