РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Бяла, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20254510100303 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. С. С. срещу ОДМВР-Русе, с която са
предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетения за претърпяни от
ищеца имуществени и неимуществени вреди.
С Решение № 260010/20.11.2023 г. по гр.дело № 2825/2020 г. Русенският
районен съд е отхвърлил предявенито искове, като след инстанционен контрол
с решение по в.гр.дело № 375/2024 г. Окръжен съд - Русе е обезсилил частично
решението на районния съд и е върнал делото на друг състав за произнасяне
по претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, във
връзка с което е образувано гр.дело № 3387/2024 г. по описа на Районен съд –
Русе. След отвод на целия съдийски състав на РРС, делото е изпратено за
разглеждане и решаване от Районен съд – Бяла, с оглед на което е образувано
настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 24.06.2020 г. на адреса, на който живее със
семейството си, пристигнали полицаи, които представили прокурорско
разрешение за извършване на проверка в дома му и поискали живущите да
покажат телефоните си. Сочи, че полицаите взели телефона на сина му С.Н.С.,
1
описали същия, запечата ли го в найлон, с полагане на подписи, включително
на поемни лица. Сочи, че попитал полицаите дали може да върнат сим-картата
на телефона, защото така не могат да я ползват, на което полицаите
отговорили, че това може да стане след отварянето с експертиза. Твърди, че
всеки месец заплащал месечна такса за телефонната сим-карта, като поради
невъзможността да ползва сим- картата, счита че са му причинени вреди и че
същите са причинени от служителите на МВР по претърсването и изземването
по ДП 336-Д219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе. Твърди, че в задържаната
неправомерно сим- карта имало и 13,99 лв. месечен абонамент за клипове на
живо на разни игри. Изтъква, че не е бил призован по законоустановения ред,
че в представения му документ липсвало посочване да се задържат и изземват
телефони и карти, че телефонът бил закупен далеч след датата на посочения
сигнал в преписката.
При тези твърдения ищецът претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата 150,53 лв. - имуществени вреди за периода от 24.06.2020 г. до
30.09.2020 г., произтичаща от заплатени месечни такси към мобилен оператор
за времето, през което е бил иззет мобилен телефон и притежателят му не е
могъл да се възползва от заплатените договорни услуги.
По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който се заема становище за недопустимост поради липсата на
която и да било хипотеза по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, алтернативно за
неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Изнасят се
данни за образувано досъдебно производство, по което със санкцията на съда
било разрешено претърсване и изземване, за което бил съставен съответния
протокол, видно от който преди започване на действията, на ищеца било
предложено да посочи вещи, в това число технически средства за
комуникация, след което било пристъпено към претърсването и изземването в
присъствието на поемни лица, при което бил иззет 1 брой мобилен телефон.
Изтъква се, че веществените доказателства се пазят до завършване на
наказателното производство, като предметите, иззети като веществени
доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите лица само с
разрешение на прокурора, а в случая ищецът не е искал връщане на мобилния
телефон, поради което липсвало незаконосъобразност в действията на
служителите на ответника.
2
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М. А. от АК-
Русе, с пълномощно по делото, като поддържа предявения иск и моли за
уважаване на исковата претенция, за което развива съответните съображения.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба
моли за отхвърляне на исковата претенцията по подробно наведени доводи и
съображения. Претендира присъждане на разноски по делото. Навежда
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно
и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. Искът е
допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от
водене на настоящото производство, срещу ответник, пасивно легитимирани
да отговоря по претенцията. Наведеният от ответника отвод за недопустимост
на иска съдът счита за неоснователен – с оглед наведените от ищеца
фактически твърдения в случая не е налице нито една от визираните в нормата
на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ хипотези и доколкото ищецът твърди да е претърпял
имуществени вреди от служители на ответника, чиято обезвреда желае, искът
се явява допустим, още повече, че правната квалификация е в компетенциите
на съда.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди, при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца следва да бъде установено
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: деяние –
волеви акт, изразяващ се чрез действие или бездействие на лице, на което
ответникът е възложил изпълнението на работа; противоправност на
деянието, тоест несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила и фактически осъщественото;
причиняването на имуществени вреди на ищеца и техния размер;
причиняването на вредите да е станало при или по повод изпълнението на
възложената работа; причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Безспорни между страните по делото обстоятелства са, че в дома на
3
ответника е извършено претърсване и изземване и че при същото е иззет
мобилен телефон. В тази насока са и данните от ангажирания от страна на
ищеца в заверен препис протокол за претърсване и изземване от 24.06.2020 г.
От съдържанието на протокола се установява, че същият е съставен по реда на
НПК за удостоверяване на извършени процесуално-следствени действия във
връзка с образувано досъдебно производство. По правилото на чл.161, ал.1 от
НПК в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с
разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от
първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по
искане на прокурора. От приобщения към доказателствения материал препис
от Определение № 277/22.06.2020 г. по ЧНД 422/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Русе се установява, че съдът е дал разрешение да бъде извършено
претърсване и изземване в имот, находящ се в гр.Р., ул.“Р.И.“ № ***, вх.***,
ет.***, ап.****, ползван от лицето С.Н.С. и родителите му Н.С. С. /ищец в
настоящото производство/ и М. Д. С., по ДП № 3720/2019 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Русе. По делото са представени постановления на
прокурор при Окръжна прокуратура – Русе, от които се установява, че
посоченото досъдебно производство на прокуратурата е с номер ДП №
219/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе и е образувано за престъпление по
чл.319а, ал.1 от НК и чл.319б, ал.1 от НК. С посочените състави от
Наказателния кодекс са криминализирани действията по неправомерно
осъществяване на достъп до информационна система или части от нея, както и
действия по неправомерно добавяне, копиране, използване, променяне,
пренасяне, изтриване, повреждане, влошаване, скриване, унищожаване на
компютърни данни в информационна система или спиране на достъпа до
такива данни. По правилото на чл.194, ал.3 от НПК разследването на
посочените престъпления се извършва от разследващи полицаи.
Съгласно чл.128 във връзка с чл.129 от НПК за всяко действие по
разследване се съставя протокол на мястото, където то е извършено, като в
протокола се посочват датата и мястото на действията по разследване и
съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили;
лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения;
извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.
Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други
участници в наказателното производство в случаите, предвидени НПК. По
4
правилото на чл.162, ал.1 от НПК претърсването и изземването се извършват
в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или
на пълнолетен член на семейството му. Съгласно на чл.131 от НПК
протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени кодекса, са
доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по
който са извършени, и за събраните доказателства.
Видно от ангажирания от ищеца протокол за претърсване и изземване,
процесуално-следствените действия са осъществени от М.Ф. - старши
разследващ полицай при ОДМВР-Русе, в присъствието на две поемни лица,
както и в присъствието на ищеца, за времето от 09:50 ч. до 10:45 часа на
адреса, посочен в разрешението, дадено от Окръжен съд – Русе по ЧНД №
422/2020 г. по описа на съда. Съобразно удостоверените в протокола действия,
преди започване на претърсването и изземването на ищеца е било предложено
да посочи вещи - технически средства за комуникация, носители на
информационни данни, банкови, кредитни и финансови документи, книжа и
други, свързани с предмета на разследването, както и други, които имат
значение за предмета на разследването, провеждано по досъдебното
производство, след което е било пристъпено към претърсване в апартамента и
прилежащите му помещения. При извършеното претърсване са били
намерени, описани, иззети и предявени на поемните лица и другите
присъстващи: 1 брой мобилен телефон, 1 брой преносим компютър и
документи, подробно описани в протокола. В протокола за претърсване и
изземване е направено единствено искане описаните вещи да бъдат върнати
бързо, тъй като синът на ищеца - С., не бил извършил „посоченото в
определението № 277 от 22.06.20 г.“. Протоколът за претърсване и изземване е
подписан от поемните лица, от присъствалите лица и от разследващия
полицай, като препис от него е бил връчен на ищеца.
Няма данни по делото, сочещи за превишаване на правата на
участващите в това процесуално – следствено действие.
Процесуалният закон /НПК/ не предвижда „призоваване“ на лица във
връзка с осъществяване на процесуално-следствени действия по претърсване
и изземване, в каквото насока е едно от наведените от ищеца възражения, с
оглед на което същото се явява несъстоятелно.
Лишено от основание е и оплакването на ищеца, че в представения му
5
документ липсвало посочване да се задържат и изземват телефони и карти.
Както съдът посочи по-горе в мотивите си, претърсването и изземването в
досъдебното производство се извършват с разрешение на съд, но санкцията на
съда касае единствено основателността за прилагане на искания способ на
доказване. В дискрецията на разследващите органи е да преценят кои
предмети, книжа, компютърни информационни системи, съдържащи
информационни данни, могат да имат значение за делото, като следва да се
има предвид, че с оглед състава на престъпленията, за които е образувано и
водено досъдебното производство, осъществяването на деянията би могло да
се извърши и посредством използване на мобилен телефон и само чрез
експертиза на иззетите като веществени доказателства вещи би могло да се
устави дали същите са били предназначени или са послужили за извършване
на престъплението, дали върху тях има следи от престъплението, респективно
дали могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.
С оглед на посоченото, съдът намира за напълно законосъобразно
/осъществено при спазване на процесуалните правила и при зачитане правата
на лицето, което претендира, че е претърпяло вреди от това действие/
извършеното на 24.06.2020 г. процесуално-следствено действие „претърсване
и изземване“ в помещение, предвид факта на извършване на действията от
оправомощен орган - разследващ полицай, с предварително получено
разрешение от съдия от Окръжен съд - Русе и в присъствието на поемни лица
и на лице, което използва жилището, при неговото извършване.
При това положение не може да се счете, че е налице виновно
противоправно поведение на разследващия орган, изразяващо се в
действие/бездействие в нарушение на процесуални норми по провеждане
процесуално-следствени действия, като следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбите на чл.111, ал.1-ал.3 от НПК веществените доказателства се
пазят, докато завърши наказателното производство, като предметите, иззети
като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите
лица, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство с
разрешение на прокурора, само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина. По делото липсват доказателства да е било налице
разрешение от наблюдаващия прокурор за връщане на ищеца на иззети като
веществени доказателства вещи и това да не е направено от служители на
ОДМВР-Русе, което също сочи липсата на незаконосъобразни действия на
6
служители на ОДМВР - Русе.
От събраните по делото доказателства не може да се изведе извод за
каквито и да било неправомерни действия на полицейските органи, в резултат
на които да са причинени вреди на ищеца, като изложеното дава основание на
съда да формулира извод, че претенцията на ищеца е неоснователна предвид
липсата на кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. При това положение
безпредметно се явява разглеждането на останалите елементи от състава на
осъдителния иск и произнасянето по необхванатите дотук доводи и
съображения на страните и анализиране на останалата част от ангажираните
по делото доказателства /писмени доказателства и гласни доказателствени
средства/, тъй като същите не биха довели до друг различен краен резултат.
При този изход на делото, по правилата на чл.78 от ГПК право на
разноски има ответникът. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 и чл.26а от Наредбата
за заплащане на правната помощ, при отчитане на фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от юрисконсулта на
ответника дейност и съобразно материалния интерес, съдът заключава, че
справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение е сумата от 300 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. С., ЕГН **********, адрес: гр.Р.,
обл.Р., ул.“Р.И.“ № ***, вх.***, ап.***, осъдителен иск срещу ОДМВР – Русе
за заплащане на сумата 150,53 лв. /сто и петдесет лева и 53 стотинки/ -
имуществени вреди за периода от 24.06.2020 г. до 30.09.2020 г., произтичащи
от заплатени месечни такси към мобилен оператор за времето, през което е
бил иззет мобилен телефон и притежателят му не е могъл да се възползва от
заплатените договорни услуги, в резултат на незаконосъобразни действия на
служители на ОДМВР - Русе по претърсването и изземването на 24.06.2020 г.
по ДП 336-Д219/2020 г. по описа на ОДМВР - Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, адрес: гр.Р., обл.Р., ул.“Р.И.“ №
***, вх.***, ап.****, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Русе, адрес: гр.Р., обл.Р.,
7
бул.“Г.С. № ***, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
8