№ 169
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110109494 по описа за 2023 година
Предявени са от „„Т.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу С. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес в
Руска Федерация, представлявана от особен представител адвокат З. С., със съдебен адрес:
гр. София, ул. Света гора № 12, ап. 2, иск с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумите, както следва: 1109.44 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането от 13.1.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 243.04 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 20.12.2021 г., главница за услугата дялово разпределение от 22.31 лв. за
периода месец юли 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху
вземането от 13.1.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху това
вземане в размер на 7.64 лв. за периода 1.02.2020 г. до 30.04.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 735, вх. Г, ет. 7, ап. 109, аб.№ 183590 за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., като собственик на имота, но не е изпълнила задължението си да заплати
доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез
особения представител, назначен по делото. Оспорва исковете като неоснователни. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва размера на претендираните
1
суми за главница като недостоверни като оспорва приложената към исковата молба справка
за счетоводни записвания при ищеца.
Третото лице-помагач, констатиуирано по делото „Топлоконтрол“ ООД, не оспорва
исковата претенция. Представя писмени документи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По заявление, подадено на 13.01.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК от ищцовото
дружество е образувано ч.гр.д. № 2088/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като същото
отхвърлено с Разпореждане № 9033/20.01.2023 г. На ищеца са дадени указания по реда на
чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК, което обуславя правния му интерес от водене на настоящото
производство.
Видно от представените по делото писмени доказателства, процесният
топлоснабдяем имот е собственост на ответницата, придобит чрез Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.04.1992 г. и чрез дарение, обективирано в
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти с № 6, том I, рег. № 261,
дело № 6 от 2015 година (л.15-24 от делото).
В представения списък на етажните собственици в сградата, където се намира
имотът, е вписан Петър Стоянов Симеонов като собственик на процесния имот, като същият
е починал на 27.07.3024 година като разведен, оставяйки за наследници С. Петровна
Симеонова, дъщеря и Сергей Петров Симеонов, син. Последният се е отказал от
наследството, оставено от наследодателя му и негов баща, а С. Симеонова, с актуални имена
към датата на прехвърлянето на собствените й идеални части – 06.02.2015 г. – С. П.
Соколов, е дарила ½ идеални части от процесния апартамент на ответницата. Съгласно
Закона за енергетиката, както и възприетата за константна и задължителната съдебна
практика, потребител на топлинна енергия се явява лице, което е собственик на
топлоснабдяемия имот, ползвател с учредено върху имота вещно право на ползване или
лице, което ползва имота на валидно облигационно правоотношение. Видно от събраните по
делото писмени доказателства, които са неоспорени от страните, ответникът е собственик на
процесния топлоснабдяем имот през процесния период.
От изслушаните и приети по делото като неоспорени СТЕ и ССЕ се установява, че
сградата, където се намира процесният топлоснабдяем имот, е в режим на етажна
собственост и е сключила договор с ТЛП за услугата „дялово разпределение“. През
процесния период ТЛП е отчитала уредите в имота с изключение на периода 2019-2020 г.,
поради неосигуряване на достъп. По тази причина, за периода е изчислен служебен разход
на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно нормативната уредба. По време на
отчетите е попълнен съответния документ за отчет. В имота е имало 2 монтирани
отоплителни тела и същия брой топлоразпределители, както и водомер за топла вода.
Вещото лице по техническата експертиза е установило, че в имота е доставена за периода
топлинна енергия за отопление в размер на 883.80 лв. и за подгряване на топла вода в
2
размер на 375.74 лв., или общо в размер на 1259.54 лв.
Счетоводната експертиза е установила, че към момента на извършената проверка,
сумата не е погасена, като дължимата главница за топлинна енергия възлиза на 1109.44 лв.,
за услугата дялово разпределение в размер на 22.31 лв., а лихвите върху тях – общо в размер
на 247.71 лв.
При така установеното, съдът приема, че искът е основателен и доказан в
установените размери от вещите лица. Предвид наведеното от ответната страна възражение
за погасяване на сумите чрез погасителна давност, следва да се извърши проверка в тази
насока. Тъй като производството е образувано по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК,
погасителната давност се счита за прекъсната на датата, на която е подадено заявлението по
чл. 410 от ГПК, а именно – на 13.01.2023 г. Тъй като вземанията към ищцовото дружество
стават изискуеми 45 дни след публикуването на фактурите, то погасени от кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД биха били суми, станали изискуеми до
29.11.2020 г., включително. Следва да се има предвид и спирането на давностните срокове
през периода на обявеното през 2020 г. извънредно положение с оглед пандемичната
обстановка в страната, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. За този период е била спряна
давността за вземанията от 23.09.2020 г. до 29.11.2020 г., поради което погасени по давност
се явяват вземанията до 22.09.2020 г., включително. В конкретния случай, съобразявайки
горните обстоятелства и установените факти чрез съдебно-счетоводната експертиза,
погасени с тригодишната давност е главница за топлинна енергия в общ размер от 326.04
лв., главница за услугата дялово разпределение в размер на 17.20 лв., както и лихви върху
тях, както следва: върху главницата за топлинна енергия в размер на 58.02 лв. и лихви върху
главницата за услугата дялово разпределение в размер на 3.60 лв. За тези суми следва да се
приеме, че са погасени по давност. Непогасени по давност и дължими остават главница за
доставена в имота топлинна енергия в размер на 782.96 лв., главница за услугата за дялово
разпределение в размер на 5.11 лв., съответно лихви в размер на 184.98 лв. върху първата
главница и 1.07 лв. върху втората главница. В тези размери исковете следва да бъдат
уважени.
Предвид изхода от спора ищецът има право на разноски, направени в двете
производства, съразмерно на уважената част от исковете. Същият е направил разноски,
както следва: за държавна такса в заповедното производство – 27.59 лв., а в исковото: 27.59
лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, 437.95 лв. за депозит за особен представител на ответника,
както и сумата от 500 лв. за депозити за вещи лица, или общо в размер на 1093.13 лв. за
двете производства. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер за двете производства от 771.93 лв. Ответникът не е
направил разноски по двете производства, поради което не му се присъждат разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Б. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в Руска Федерация,
3
представлявана от особен представител адвокат З. С., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Света гора 12, ап. 2, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и Ивайло Епитропов, със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, сумите 782.96 лева (седемстотин осемдесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 23.09.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 184.98 лева (сто
осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за период от 23.09.2020 г. до 20.12.2022 г.,
сумата от 5.11 лева (пет лева и единадесет стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1.07 лева
(един лев и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение за период от 23.09.2020 г. до 30.04.2021 г., като отхвърля исковете над
тези суми и до пълните предявени размери, както следва: над сумата от 782.96 лв. за
главница за доставена топлинна енергия до пълния размер от 1109.44 лв., над сумата от
184.98 лв. и до пълния такъв от 243.04 лв. за мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, над сумата от 5.11 лв. до пълния предявен размер от 22.31 лв. за главница
за услугата дялово разпределение и над размера от 1.07 лв. до пълния предявен размер от
4.67 лв. за лихви върху главницата за услугата дялово разпределение, като неоснователни,
поради погасяването на възможността за принудително събиране на сумите с изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. С. Б. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в Руска Федерация,
представлявана от особен представител адвокат З. С., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Света гора 12, ап. 2, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и Ивайло Епитропов, със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б,, сумата от 771.93 лв. (седемстотин седемдесет
и един лева и деветдесет и три стотинки) за разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото връчване на
двете страни и ТЛП, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4