Решение по дело №26/2023 на Административен съд - Варна

Производството по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.

С Решение № 11808/19.12.2022 г. по адм. дело № 5447/2022 г. на ВАС е отменено решение № 405 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1840/2020 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отменена Заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна по отношение одобреното изменение на КККР на гр. Варна, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор № *** и нанасяне на два нови обекта – сграда с идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С.Ж.А. /фамилното име е М./ и сграда с идентификатор ***, с площ 59 кв. м, собственост на Ф.И.Ю. и Ю. С.Ю., както и в частта, в която Агенцията по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на Ф.Я.А. разноски в размер на 600 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на спора по делото е жалба от Ф.Я.А. ЕГН **********, чрез адв. Б.Б. против Заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна в частта относно одобреното изменение на КККР - гр. Варна, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор *** и нанасяне на сграда с идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С.Ж.М. и сграда с идентификатор ***, с площ 59 кв. м, собственост на Ю. С.Ю. и Ф.И.Ю..

Жалбоподателката е изложила следните доводи за незаконосъобразност: С.Ж.А. е построила къща, за която няма издадено разрешение за строеж и е разположена частично върху идеални части от ПИ с ид. 10135.52.266. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се подържа.

Ответник – началник на СГКК – Варна при представяне на административната преписка е изложил, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат в случай, че се претендира такова.

Заинтересована страна С.Ж.М. моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересовани страни: И.Ю.С., А.А.А., Г.М.М., А.М.А., М.А.Т., А.А.Т. и А.А.Т. не са изразили становище по спора.

Съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-18-40/14.07.2008 г. издадена от изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър е одобрена КККР за територията на административен район „Одесос“ – гр. Варна, обнародвано в Държавен вестник бл.71/01.09.2006 г.

От И.Ю.С. и С.Ж.А. /поради това че лицето е с ЕГН **********, съдът приема, че имената са на едно и също лице и заявлението е от С.Ж.М./ е подадено Заявление № 01-121051/06.03.2020 г. до СГКК – Варна, за изменение на КККР – Варна относно сграда с ид.***, съобразно проект, в които видно от скици – проект е посочено /л.40-44 от адм. пр./, че в имот с ид.10135.52.266 има четири сгради и всички те са на един етаж, сградите са:

10135.52.266.1 – 1 етаж, жилищна еднофамилна, 81 кв. м;

10135.52.266.3 – 1 етаж, селскостопанска сграда, 4 кв. м;

***– 1 етаж, масивна жилищна сграда – еднофамилна 64 кв. м

*** – 1 етаж, масивна жилищна сграда – еднофамилна 59 кв. м.

Имот с ид. 10135.35.266 в КККР /л.31 адм. дело №1840/2020 г./ е нанесен с площ 270 кв. м, за собственици са вписани:

Т.А.А.– ид. части 140 кв. м от правото на собственост, съгласно н.а. № 134/09.10.1997 г. /л.19 от адм. пр./. Т.А.А.е починал на 21.05.2011 г. Негови наследници са А.А.А., Г.М.М., А.М.А., Ф.Я.А., М.А.Т., А.А.Т. и А.А.Т., видно от Удостоверение за наследници – л.55 – 56 дело №1840/2020 г./.

М.Ж.А.– ид. части 53,30 кв. м, съгласно н.а. №16/31.05.2011 г. /л.18 от адм. пр./;

Ф.Я.А. – ид. части 15/20, съгласно н.а. 98/03.07.2017 г. /л.17 от адм. пр./;

Сграда с ид.*** /л.2 от адм. пр./ е нанесена в КККР с площ 123 кв. м, за собственик е записана М.Ж.А., съгласно н.а. №16/31.05.2011 г. /л. 18 от адм. пр./.

Съгласно н. а. № 47, том ІІІ, дело 461 от 22.01.2018 г. /л.55-56 от адм. пр./ С.Ж.М. е придобила жилищна сграда - еднофамилна с ид. 10135.5266.2 от КККР – Варна, без посочена квадратура по документ за собственост, а по скица от СГКК – Варна с площ 123 кв. м, един етаж, състоящ се от две стаи, антре и едно избено помещение, както и 53,5 кв. м ид. ч. от имот с ид. 10135.52.266.

Съгласно Договор № 13849/09.04.1990 г. издаден от НОС – Варна /л.58-59 от адм. пр./, Ю. С.Ю., предходно име Ю.С.С.и Ф.И.Ю., предходно име Ф.И.С., са придобили жилище със застроена площ 59,40 кв. м, с избено помещение 13,42 кв. м и ¼ ид. ч. от общите части на сградата и ¼ от правото на строеж върху мястото при съседи пл. №8 и пл.9. Ф.И.Ю. е починала на 09.09.2014 г., Ю. С.Ю. е починал на 04.11.2015 г., техен наследник е И.Ю.С., видно от удостоверения за наследници – /л. 50-51 от адм. пр./.

Съгласно н.а. 98, том ХLІ, рег. 17216, дело 8836 от 03.07.2017 г. /л.17 от адм. пр./, Ф.Я.А. е собственик на 15/20 ид. ч. от ПИ с ид. 10135.52.266, заедно с построената в същия имот жилищна сграда, без площ по документ за собственост, съставляващ имот с ид. 10135.52.266.1 с площ 81 кв. м.

Ф.Я.А. и Т.А.А./неговата съпруга А.А. е приела съобщението/ са уведомени за започналото административно производство на 24.05.2020 г.

По делото са приети две съдебно - технически експертизи /СТЕ/, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

Жалбоподателката – Ф.Я.А. с н.а. № 98/2017 г. се легитимира като собственик на 15/20 ид. ч. от имот 10135.52.266 и сграда с ид. 10135.52.266.1, поради което на основание §1, т.13 от ЗКИР има правен интерес от оспорването. Оспорената заповед й е връчена на 22.06.2020 г., жалбата е подадена, чрез пощенска пратка на 06.07.2020 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Налице е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за сграда с ид. ***, която с оспорената заповед се изменя и се нанасят две самостоятелни сгради, поради което началника на СГКК – Варна е действал при наличие на материална и териториална компетентност.

Съобразно чл.26, ал.1 от АПК наследниците на Т.А.А./И.Ю.С., А.А.А., Г.М.М., А.М.А., М.А.Т., А.А.Т. и А.А.Т./ и Ф.Я.А. са уведомени за започналото административно производство. От Ф.Я.А. е подадено възражение на 01.04.2020 г., в което е изложено че сградите, относно които е направено искане за изменение на КККР са незаконни.

Оспорената заповед по чл.54, ал.4 от ЗКИР е издадена при спазване на процесуалните правила и е със съдържание съобразно чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.

КККР няма конститутивно, а констативно действие по арг. на чл.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗКИР, поради което в настоящото производство не е необходимо да се изследва законността на сградите. В този смисъл доводът на жалбоподателката, че заповедта е незаконосъобразна поради това, че строежите са незаконни е неосноветелен. На основание 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, поради което съдът е извършил такава проверка.

Чрез СТЕ изготвена от арх. С. е установено, че сграда с ид. ***представлява двуетажна сграда. Същата е изградена от тухлена зидария. Междуетажната подова конструкция представлява стоманобетонова плоча. Вторият етаж е тавански етаж, разположен в подпокривното пространство. Сградата е сравнително ново строителство отпреди 10-15 години. Покривът е скатен с покритие от керемиди върху дървена покривна конструкция. Сградата е без подземен етаж. Така изградената сграда е масивна, трайно прикрепена към терена. Сграда с ид. *** представлява едноетажна сграда. Същата е изградена от тухлена зидария. Макар и по-старо строителство, на сградата е направен ремонт и видимо сградата е в добро състояние. Покривът е частично скатен с покритие от керемиди върху дървена покривна конструкция и частично плосък – стоманобетонова плоча. Така изградената сграда е масивна, трайно прикрепена към терена. Сграда с ид. 10135.52.266.4, показана на скицата с оранжев кръстосан щрих и сграда с ид. ***, показана на скицата със зелен кръстосан щрих са жилищни сгради, имат необходимите за жилища помещения и инсталации и могат да се ползват с такова предназначение.

С оглед установеното съдът приема, че сгради с ид. ***и *** са „сгради“ по смисъла на чл.23, т.2 от ЗКИР вр. §1, т.1б от ЗКИР. Съгласно Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, даден в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, процесните еднофамилни жилищни сгради попадат в Раздел 1 - Сгради за постоянно и временно обитаване и са с Код 100.

Изложеното води до извод, че двете сгради с ид. ***и *** на основание чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР подлежат на нанасяне в КККР като самостоятелни сгради и са били налице предпоставките по чл. 54, ал.1 от ЗКИР, вр. чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР за изменение на КККР поради непълнота или грешка, по см. на §1, т.16 от ДР на ЗКИР - "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Относно сграда с ид. 10135.52.266.4:

С.Ж.М. съгласно н.а. №47/22.01.2018 г. е собственик на жилищна сграда с ид.*** без посочена квадратура по документ за собственост, а по скица от СГКК - Варна с площ 123 кв. м, един етаж, състоящ се от две стаи, антре и едно избено помещение, както и 53,5 кв. м ид.ч. от ПИ с ид.10135.52.266. Чрез СТЕ изготвена от инж. К. е установено, че сградата е двуетажна, на първия етаж има две стаи и санитарен възел както е описано в документа за собственост. Втория етаж на жилищната сграда не е описан в документа за собственост. Той се състои от две стаи, санитарен възел, покрита тераса и балкон. Достъпът до втория етаж се осъществява с външно стълбище. Покритата тераса е изградена върху санитарния възел на първия етаж, жилищната сграда и върху част с площ 9 кв. м от санитарния възел на жилищна сграда с ид.10135.52.266.1 /Приложение №2 и 3 от СТЕ/. Вещото лице е дало заключение, че сградата описана в документа за собственост не е идентична с изградената на място. В съдебно заседание инж. К. е уточнил, че тези 9 кв. м са между т.5, 6, 7, 8 и западна граница на сграда с 10135.52.266.1 и са обозначени на Приложение №5, като е посочено в същото приложение, че тази част от сградата не е отразена в КККР при изменението.

На основание чл.1, ал.2, т.1 от ЗКИР - Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел: документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Нормата предвижда, че КККР трябва да отразява действителното фактическо положение.

Съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. "Граница на сграда" се определя от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен или на полуподземния етаж, включително и проходите в тези очертания. В случая първия етаж на сграда с ид.***е нанесен с площ 64 кв. м, според очертанията на сградата на първия етаж. Терасата с площ от 9 кв. м, която попада над сграда с ид. 10135.52.266.1 не е определяща за границите на сградата по арг. на §1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., защото е на втория етаж. В този смисъл с нанасянето на сградата според очертанията на първия етаж – 64 кв. м, в който не попада терасата на втория етаж, част от която в размер на 9 кв. м е над сграда 10135.52.266.1 не е нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.27, ал. 4 от ЗКИР - Данните по ал. 1, данните за геодезическата основа, както и данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти се описват чрез структури от метаданни, които съдържат и данни за точността, пълнотата и актуалността им. Данните и метаданните се представят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Изрично е предвидено, че данните за сградите се записват според правото на собственост. Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В документа собственост – н.а. № 47/22.01.2018 г. на С.Ж.М. е посочено, че придобива жилищна сграда с ид.*** с площ 123 кв. м по скица от СГКК – Варна, но след това е направено описание на конкретните помещения от сградата, които придобива, а именно „брой етажи 1 /един/, състояща се от две стаи, антре и едно избено помещение“. Сграда с ид. *** е собственост на Ю. Ю. и ф. Ю.а, като съгласно Договор №13849/09.04.1090 г. е с площ 59 кв. м. От общата площ на сграда с ид.*** – 123 кв. м като се извади площта на сграда с ид. *** - 59 кв. м се получава площта на сграда с ид. ***– 64 кв. м. С такава площ е записана площта на сградата, относно която съобразно н.а. №47/2018 г. С.Ж.М. е собственик.

Установено е чрез двете СТЕ изготвени съответно от арх. С. и инж. К., че в сграда с ид. ***е налице втори етаж, също така има и тераса, част от която за площ от 9 кв. м е разположение над сграда 10135.52.266.1, като вещото лице арх. С. е уточнил, че втория етаж е тавански етаж. Съгласно чл. 40, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., в броя на надземните етажи се включват и таванските етажи, разположени в подпокривното пространство, до които има осигурен достъп и са предвидени за самостоятелни обекти или за помещения, които принадлежат към самостоятелни обекти, или са предназначени за общо ползване. Етажите под първия надземен етаж са подземни с номера: "етаж № -1", "етаж № -2" и т.н. до най-ниско разположения. От посочената норма следва, че дори и да се приеме, че втория етаж от сграда с ид. ***е тавански етаж, той следва да се отрази в КККР.

За втория етаж от сграда с ид. ***С.Ж.М. не притежава документ за собственост, поради което тя не е направила искане да бъде вписана като собственик на тази част от сградата, съответно ответника при проверка правото на собственост законосъобразно е записал С.Ж.М. само като собственик на 64 кв. м от сграда с ид. 10135.52.266.4.

Относно етажността на сградата с ид. 10135.52.266.4, на основание чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, чл.25, ал.1, т.2 и чл.40, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., и §1, т.22 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. след като сградата е на два етажа е следвало това да се отрази. В проекта за изменение на КККР е посочено, че сграда с ид. ***е на един етаж, но това не отговаря на фактическото положение, с оглед установяванията на двете СТЕ, приети по настоящото дело. Няма спор, че всеки от етажите не е самостоятелен обект в сградата, за да следва на основание чл.29, ал.2 от ЗКИР, чл.17, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. да се нанасят като такива. КККР отразява действителното фактическо положение по арг. на чл.1, ал.2, т.1 от ЗКИР, поради което е следвало сграда с ид. ***да се отрази с два броя на етажите. Неотразяването на броя на етажите на сграда с ид.***е нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, чл.25, ал.1, т.2 и чл.40, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., поради което следва в частта за изменение на КККР за сграда с ид. ***оспорената заповед да се отмени, като издадена в нарушение на материалния закон.

С решение №11808/19.12.2022 г. по адм. дело № 5447/2022 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане са дадени задължителни указания да се изследва налице ли са две отделни сгради относно изменение на КККР за сгради с ид. ***и *** и да се установи тези сгради съответстват на титулите на собственост. Относно етажите на сградата не е дадено указание, но при първото разглеждане на делото не са събрани доказателства в тази насока и установяването, че сграда с ид. ***е на две етажа е извършено по настоящото дело.

Поради това , че заявлението за изменение на КККР отговаря на изискванията за редовност и допустимост следва след отмяната на заповедта в посочената част делото да се върне на административния орган за ново разглеждане в отменената част и произнасяне с акт съобразно мотивите на настоящото решение, като се посочи че сграда с ид.***е на два етажа, застроената площ е 64 кв. м /защото не се посочва разгъната застроена площ, а само застроена такава/ и С.Ж.М. е собственик съгласно н.а. №47, том ІІІ, рег. 1138, дело 461/22.01.2018 г. издаден от СВ – Варна. На основание чл. 174 от АПК и чл. 57, ал.1 от АПК, следва да се определи 14 – дневен срок на ответника за произнасяне по заявлението.

Относно сграда с ид. ***:

Установено е че съгласно Договор № 13849/09.04.1990 г. издаден от НОС – Варна /л.58-59 от адм. пр./, Ю. С.Ю., предходно име Ю.С.С.и Ф.И.Ю., предходно име Ф.И.С., са придобили жилище със застроена площ 59,40 кв. м, състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня, изба -13,42 кв. м, която според описанието в посочения договор съдът приема, че попада в общата площ от 59,40 кв. м, и ¼ ид. ч. от общите части на сградата и ¼ от правото на строеж върху мястото при съседи пл. №8 и пл.9. В заключените по СТЕ от инж. К. е посочено, че не му е предоставен достъп до сградата, поради което не може да установи наличие на посочените помещения. В случая съдът приема, че това не е от значение, защото не са обособени и нанесени самостоятелни обекти в сграда, а само сграда ид. *** с площ 59 кв. м. Вещото лице инж. К. е дал заключение, че площта на заснетата сграда с ид. *** съвпада с площта на сградата описана в документа за собственост – Договор 13849/09.04.1990 г. С оглед тези установявания съдът приема, че съобразно изискванията на чл.27, ал.1, т.2 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е изменена КККР за сграда с ид.***, която се нанася в КККР и се правят следните записвания – площ 59 кв. м, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Ю. С.Ю., въз основа на документ – договор 13849/09.04.1990 г. издаден от ОНС – Варна, Ф.И.Ю., въз основа на документ – договор 13849/09.04.1990 г. издаден от ОНС – Варна. Техен наследник към момента е И.Ю.С., но тъй като не е издаден документ за собственост, на основание наследяването по закон, законосъобразно имота е записан според представените документи за собственост.

Относно сграда с ид. ***:

С оглед изменението в КККР законосъобразно е заличена сграда с ид.***, тъй като на нейно място са нанесени двете посочени сгради с ид. ***и ид. ***.

Относно разноските:

Жалбоподателката е претендирала за присъждане на сторените разноски. Заплатила е държавна такса в размер на 10 лева, възнаграждения за вещи лица 300 лева – л.155, 600 лева – л.28. и 150 лева – л.92.

Същата е заплатила в брой на 05.02.2021 г. възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лева по Договор за правна защита и съдействие сключен с адв. Б.Б. по адм. дело № 1840/2020 г. на Адм. съд – Варна. От ответника е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Към 05.02.2021 г. минималното възнаграждение за адвокат по делото е било в размер на 900 лева, съгласно чл. 8, ал.2, т.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба №1/09.07.2004. Към момента на приключване на съдебното дирене по адм. дело №1840/2020 г. - 08.02.2022 г. минималния размер на възнаграждението за адвокат не е изменено. Съгласно чл. 8, ал.2, т.1 (Изм. бр. 88 от 4.11.2022 г. Държавен вестник) от Наредба №1/09.07.2004 г. за дела по ЗУТ и ЗКИР минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 1250 лева, нормата е в сила от 08.11.2022 г. на основание чл. 5, ал.5 от Конституцията на РБългария, чл.41, ал.1 от ЗНА. Минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се преценява към момента на сключване на договора и заплащане на възнаграждението. Дори и да се приеме, че следва да се преценява към момента на приключване на съдебното дирене за съответната инстанция, по адм. дело № 1840/2020 г. на Адм. съд - Варна това е станало на 08.02.2022, когато минималното възнаграждение съгласно посочената наредба е било 900 лева. Делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела по ЗКИР, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и на жалбоподалекта следва да се присъди сумата от 900 лева за адвокатско възнаграждение относно процесуалното представителство по адм. дело № 1840/2020 г. на Адм. съд – Варна.

При разглеждане на дело № 5447/2022 г. на ВАС жалбоподателката е представлявана от адв. Б., представен е договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022 г., съгласно който на посочената дата е заплатена сумата от 2000 лева за адвокат. Съдебното дирене е приключило на 07.11.2022 г. От началника на СГКК – Варна е направено възражение за прекомерност за заплатеното възнаграждение за адвокат. Изменението на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. е влязло в сила на 08.11.2004 г. следва, че към момента на сключване на договора за правна защита и заплащане на сумата – 31.05.2022 г. и към момента на приключване на съдебното дирене, минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 900 лева. Дело № 5447/2022 г. на ВАС не е с по-висока правна и фактическа сложност от обичайната по ЗКИР, поради което възражението за прекомерност е основателно и на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 900 лева за адвокатско възнаграждение относно процесуалното представителство по адм. дело № 5447/2022 г. на ВАС. Общата сума на сторени разноски и възнаграждения за адвокат от жалбоподателката са в размер на 2860 лева.

В касационната жалба, подадена от началника на СГКК – Варна, чрез процесуален представител, въз основа на която е образувано дело № 5447/2022 г. на ВАС е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски. Процесуално представителство е извършено от Радостин Стойков – мл. експерт в отдел „Правен“ в АГКК, с юридическа правоспособност и е заплатена държавна такса 70 лева. Касационната жалба е изцяло уважена. За делата по ЗКИР по аргумент на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. законодателя е определил, че са с по-голяма сложност от обичайните административни дела, съответно както беше отбелязано делото не е с по-висока сложност от делата по ЗКИР, поради което дължимото възнаграждение за юрисконсулт съдът на основание чл.24 от НЗПП го определя в размер на 150 лева. На основание чл.143, ал.3 от АПК дължимата сумата на ответника по адм. дело № 5447/2022 г. на ВАС е 220 лева.

Поради частичната основателност на жалбата, след прихващане на посочените задължения за разноски се установява, че на жалбоподателката, следва на основание чл. 143, ал.1 от АПК да се присъди сумата в размер на 2640 лева, представляваща сторени разноски и възнаграждения за адвокат, платима от бюджета на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл.174 от АПК, Административен съд – гр. Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Ф.Я.А. ЕГН ********** Заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна В ЧАСТТА относно одобрено изменение на КККР - гр. Варна, с нанасяне на сграда с идентификатор 10135.52.266.4, с площ 64 кв. м, собственост на С.Ж.М..

ВРЪЩА на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна административната преписка по заявление № 01-121051/06.03.2020 г. за ново произнасяне относно искането за изменение на КККР – гр. Варна в частта за сграда с идентификатор 10135.52.266.4, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и определя 14-дневенк срок за издаване на административен акт от влизане в сила на настоящото решението.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ф.Я.А. ЕГН ********** против Заповед № 18-5331/17.06.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна В ЧАСТТА на одобреното изменение на КККР - гр. Варна, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор *** и нанасяне на сграда с идентификатор ***, с площ 59 кв. м, собственост на Ю. С.Ю. и Ф.И.Ю..

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати в полза на Ф.Я.А. ЕГН ********** сумата от 2640 / двe хиляди шестстотин и четиридесет / лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: